Кратък отговор до пловдивския омбудсман, съдържащ най-човечни благопожелания до "сгазилите лука" директорки

Написах и изпратих току-що следното писмо до омбудсмана на Пловдив:

До инж. Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До доц. д-р Ана Джумалиева - председател на КЗД

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ПИСМО С БЛАГОДАРНОСТИ, СЪДЪРЖАЩО И ГОРЕЩО НАСТОЯВАНЕ ДА ПОМОГНЕМ НА ВЪПРОСНИТЕ ДИРЕКТОРКИ НАЙ-СЕТНЕ ДА ОСЪЗНАЯТ НА КОЙ СВЯТ ЖИВЕЯТ

От Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия и гражданско образование

Уважаеми г-н омбудсман,

Най-напред искам да Ви благодаря най-сърдечно за така бързия и толкова коректен отговор! Това, че винаги откликвате на моите понякога съвсем заплетени и екстремни много често искания, дължащи се на крайно абсурдистката, гротескова и сюреалистична даже ситуация, възникнала около моя казус, е похвално поведение - на фона на напълно безсърдечното, аморално и направо арогантно отношение на останалите длъжностни лица най-вече от, забележете, ОБРАЗОВАТЕЛНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА И ЛИЧНОСТНО-ФОРМИРАЩАТА сфера на живота ни!!! Вие в този смисъл сте нещо като "бяла врана" или по-скоро "бяла лястовица" (лястовицата е по-добро някак си птиче в сравнение с враната!) в изнемогващата и пропита от епично безделие нашата огромна държавна властваща бюрокрация, приемете моя поклон!

Искам да кажа няколко думи и по повод съдържанието на писмото Ви, в което ми съобщавате за тъй многозначителните реакции на въпросните две директорки, които за сетен път без капка неудобство демонстрират, чене живеят в нашия тъй грешен реален свят, а обитават някакви изпълнени с непресекваща ангелска доброта и неизразима нежност райски бюрократични селения! Моля Ви обаче най-настойчиво да им съобщите по някакъв начин това, което ще кажа сега, все пак, г-н Стаматов, човеци сме най-сетне, длъжни сме да си проявим човечността и да помогнем на двете толкова силно заблудили се властващи дами - нека да им помогнем с каквото можем да осъзнаят най-сетне в кой свят живеят.

Първо на другарката Делинова Ви моля да предадете следното (тя, предполагам, нема да ми се обиди за обръщението "другарка", щото като вечна кандидат-депутатка от БСП и неуморна активистка на въпросната партия вероятно възприема това обръщение като голяма почест от моя страна: другарко Делинова, не само доста сте се заблудила в представите си, но и дори си позволявате да се държите съвсем неподобаващо - щото за това, което направихте съм съпругата ми, а именно я ИЗНУДИХТЕ ПО БЕЗЦЕРЕМОННО НАГЪЛ НАЧИН В ПИСМЕН ВИД ДА ПОИСКА САМА ДА БЪДЕ УВОЛНЕНА Вие не само проявихте КРЕЩЯЩО БЕЗЗАКОНИЕ, за което заслужавахте ДАВАНЕ НА ПРОКУРОР, но и заради него трябваше отдавна да сте загубила и той свидното ви директорско кресло, на което изобщо не заслужавате да седите; и се благодарете на СТРАХЛИВОСТТА на моята свидна и добродетелна съпруга, тя именно ми забрани да Ви дам на прокурор, тя именно Ви спаси до си останете на въпросното директорско кресло, което ако имахте капка съвест отдавна сама трябваше да сте освободила; на съпругата ми требва да целувате ръцете за това че още сте директорка. Другарко Делинова, питам Ви най-отговорно като български гражданин и данъкоплатец, т.е. като Ваш работодател: Вие, апропо, не чувствате ли, че по чисто морални причини незабавно трябва да се махнете сама от директорския пост - след всички гафове, които сторихте в годините на тъй славното си директорстване?! Махнете се,освободете съвестта си, правете безобразията си в родната си партия, там Ви е мястото, може там и депутатка най-после да станете, та да се развихрите както умеете! Щот за Вашата душа училището в Столипиново е тясно, тя копнее за още по-големи излагации, и то именно у Парламенто!

Това Ви моля да кажете на въпросната другарка, а ако искате, й препратете просто това мое писмо до Вас, та ако иска, да изреже раздела, написан от мен за нея, ако иска, да си го сложи в златна рамка, която да си закове на стената зад гърба си -и по този сама да си направи паметник на своя пословичен инат!

На другарката Анастасова Ви моля да предадете следните мои думи,смятам, че ще са й много полезни с оглед това и тя най-сетне да осъзнае на кой свят живее: другарко Анастасова, понеже сте се много объркала като сте заявила това, което сте заявила на инж. Стаматов, и понеже, както добре знаете, моя милост е учител, който обича да си изпълнява най-стриктно и съвество дълга (човешки, граждански и учителски), се налага да Ви уведомя, че в случая с назначаването от Ваша милост на психоложка за преподавателка по философия (като сте излъгала, че "няма правоспособни кандидати"!) Вие сте нарушила закона, а сега, след като аз най-добронамерено Ви помагам да излезете някак от нарушението си, Вие пак ПО ЗАКОН сте длъжна да направите нужното, което ЗАКОНЪТ ВИ НАРЕЖДА ДА НАПРАВИТЕ, сиреч, иначе казано, в случая "ВАШЕТО СТАНОВИЩЕ", "многократно изказвано", изобщо не струва и пукнат грош; второ, длъжен съм също така за Ваша изненада да ви съобщя, че ЗАКОНИТЕ В ТЪЙ СВИДНОТО НИ ОТЕЧЕСТВО МУТРОЛАНДИЯ ВАЖАТ И ЗА ВАШАТА ТОЛКОВА СУЕТНА И НЕЗНАЕЩА НА КОЙ СВЯТ ЖИВЕЕ МИЛОСТ ИЛИ ОСОБА; да, многоуважаема другарко Анастасова, представете си, законите важат и за такива като Вас, които сте си въобразили, че стоите, понеже имате некаква власт, "НАД ЗАКОНИТЕ"; заблуждението Ви обаче е прекалено голямо и дори тъпо, като съвестен учител по философия и гражданско образование съм длъжен да Ви кажа дори и това, щото Ви мисля и желая доброто; истината винаги, по дълбокото ми убеждение, е благодатна, а лъжата винаги е злотворна; милион пъти съм Ви казвал това, ала вие още продължавате да се инатите да го приемете - щото сте жертвана толкова коварни и глупави илюзии и заблуди. Това е, запомнете от мен: като некаква уПРАВница требва да следвате единствено ПРАВОТО и ПРАВДАТА,иначе казано, СТЕ ДЛЪЖНА да спазвате ЗАКОНА; знам, че тази истина е новост за Вас, но ето, имахте късмета да срещнете добронамерен учител като мен, който да Ви я каже, казва Ви я и сега, след като успяхте да направите толкова дълга поредица от гафове, безобразия, беззакония, излагации и прочие. Апропо, с оглед на казаното, не смятате ли, че вече е крайно време сама, по свой вътрешен избор, ДА СИ ПОДАДЕТЕ ОСТАВКАТА и то не за друго, а именно че Вие самата пострадахте най-вече от своето пословично незачитане на законите (и на правото, и на МОРАЛА най-вече, които са още по-важни даже!); да, изкарахте два славни директорски мандата на епични нарушения (няма Ваша заповед, която да е била обжалвана пред съда и да не е била отменена, аз лично отмених три такива Ваши заповеди, а инж. Калин Христов отмени още две!), но ето, крайно време е да платите сметката,всичко в този живот си има цена, нали така, а пък има нещо, което е БЕЗЦЕННО -и то се казва ДОСТОЙНСТВО; Вие, простете, многоуважаема госпожо директор, разбирате ли що е това странно нещо, дето народът го нарича "ДОСТОЙНСТВО"? Понеже съм учител по етика, та обичам да задавам такива въпроси, надеждата ми е да Ви помогна най-сетне, щото нали все пак сме човеци, трябва да си помагаме - особено когато забележим, че ближният човек е затънал в някакви гибелни направо заблуди.

И още един въпросец, като "черешката на тортата": давате ли си сметка КОЛКО МНОГО ОЩЕТИХТЕ УЧЕНИЦИТЕ като втора година разпореждате да им преподава етика, право, философия неправоспособен учител, който, предполагаме, едва ли по-добре от Вас знае тия така щекотливи неща, по които Вие доказахте, че съвсем не ги знаете, като съвестен и доказан експерт в тази област съм длъжен да ви споделя и тази своя констатация, воден от това мое съзнание за дълг и това мое правдолюбие, което ми донесе в последните години толкова много беди, страдания, лишения, беди, толкова много стрес, унижения, обиди и пр.; ако имахте най-малко понятие затова що е морал, Вие, разбира се, нямаше да сторите и една стотна част от това, което дръзнахте да сторите! Бъдете здрава, но се погрижете малко и за спасението на душата си, моля, не подценявайте изобщо душата си; питам се: а как ли изобщо спите, съвестта не Ви ли терзае понякога нощем? Вслушайте се в това, което съвестта иска да Ви каже, съвестта у човека е Божий глас, тя ни учи винаги да правим добро, послушате ли какво Ви нарежда съвестта, ще се отървете от мъките си!

Това исках да кажа на клетите заблудени души на въпросните директорки на училища - и началстващи учителки-възпитателки, да пази Господ, на нашите деца и внуци, уважаеми г-н Стаматов! Много Ви моля да съобщите на тия две другарки моите толкова горестни мисли по повод на тяхното безпрецедентно грозно поведение! За което предварително Ви благодаря! Казах, но ще повторя, щото е важно: хора сме, човеци сме, пръв наш човешки дълг е да помагаме на заблудените, на ония, които са си втълпили, че истината за тях специално нищо не значи! Ще се радвам - за да продължи все пак и някак задочният ми диалог с тия две толкова НЕДИАЛОГИЧНИ другарки, намиращи се на ръководни обществени длъжности и то в толкова значима за общността ни сфера на живота! - ако ми съобщите какви са били техните реакции, какво са казали след като сте им прочел тия мои тъй драгоценни напътствени думи. Да, много Ви моля, направете нещата както е най-добре,а според мен е най-добре ето как: определете час, в който др. Делинова и др. Анастасова да Ви посетят в кабинета Ви и им прочете това толкова загрижено и добронамерено към тях, иначе казано, толкова ЧОВЕЧНО мое писмо, което все едно написах с кръвта на сърцето си.Което обаче, предполагам, изобщо нема да ги трогне; дано да греша този път, дано този път се заблуждавам... ама надали...

Хубав ден Ви желая, г-н Стаматов! Бъдете жив и здрав и Ви желая още много време да продължите все така отговорно да изпълнявате толкова благородната си мисия!

С уважение: (подпис)

Пловдив, 18 септември 2018 г.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo