Правя ви тест за комунизираност, имате за ден-два шанс да докажете, че не сте нито комунисти, нито дори комуноиди!

Докато не осъзнаем, че всяка личност е безценна, свободна и заслужава безпределно и искрено (не лъжливо и лицемерно) уважение, няма да се освободим от веригите на комунизма, оковали душите ни.

Пренебрежението към отделната личност, включително и собствената (най-вече!) е най-точният признак за комунизъм. В този смисъл нашето общество все още си е съвсем комунистическо.

Масово взаимно се пренебрегваме (и обиждаме), а дори и не го съзнаваме. Да не погледнеш човека до теб, да го отминеш без внимание, да се престориш, че не го забелязваш въпреки че е пред теб и вероятно иска нещо да ти каже е израз на демонстративно пренебрежение на другата личност, т.е. показва, че душата ти продължава да робува на догмите и стереотипите на комунизма.

Комунизмът е точно това: тотално незачитане на личността и пълно пренебрежение на човека и човешкото (същност на човека пък е свободата!)

Стоейки на протеста си (за свобода в образованието и против политическите уволнения и репресиите над учителите-новатори) на площад "Джумая джамия" тия дни констатирах, че у нас са същинска рядкост хората, способни на човечно, нормално, естествено, сиреч на некомунистическо отношение към другата личност.

Многолюдният поток минава покрай мен и хората не ме забелязват: ако бях... чувал с картофи по-голямо внимание щяха да ми обърнат (щото чувалът с картофи, оставен ей-така на улицата, вероятно може да се окраде - и по тази причина е значително по-интересен от някакъв си там уволнен, обиден и затова протестиращ, за да защити правата си учител!).

А най-кошмарното беше, че две учителки по философия, работещи в централно пловдивско училище (с които съм работил навремето!), седели в кафенето дето е до джамията, наблюдавали ме, одумвали ме, говорели какви ли не интриги и нелепици по мой адрес, не смущавайки се изобщо от човека на съседната маса, който, неволно чувайки разговора им, до такава степен се заинтересувал от протестиращия ей-там "толкова странен" учител по философия, че дойде при мен, дълго с интерес ме гледа, сякаш съм нещо като извънземен, чете лозунгите и разлиства книгите ми, пък после се видя принуден да разговаря с мен - и дори ми сподели, че е разбрал за мен именно по разговора по мой адрес на въпросните две даскалици по философия (които самият аз, идвайки към мястото на протеста си, без да искам ги мернах, че са там; не вярвам след това други две даскалици по философия да се били в същото това кафене!).

Та този човек си взе една моя книга след като се успокои, че не съм такъв изверг, за какъвто ме представили въпросните учителки и възпитателки на младежта.

За отбелязване е, че до този момент НИТО ЕДИН учител от Пловдив не е дошъл да поговори с мен, да ми каже някоя добра дума и по този начин да ме подкрепи морално, което, както и да го погледнеш, е НАПЪЛНО НЕАДЕКВАТНО - да не го нарека НОРМАЛНО! - поведение. (Дойде човек чак от... Лондон да ме подкрепи, но пловдивчани, с които се познавам от години, не идват, тъпо мълчат!)

Затова продължавам да смятам, воден и от горните свои констатации, че ДЕКОМУНИЗИРАНЕТО на обществото ни е същност на така потребната негова ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ, което пък, от своя страна, означава тъкмо ОЧОВЕЧАВАНЕ на нашата общност. Колкото по-комунизирано е едно общество, толкова повече то е недемократично и обезчовечено.

А нашите училища, за жалост, по моите възприятия и впечатления (35 години съм в тях като преподавател и още 11 като ученик, четири пък съм бил студент), са нещо като резервати, люпилни, развъдници, инкубатори, острови и дори крепости на комунизма - щото степента на обезчовеченост на отношенията в тях е направо гротескова, неизмерима, безпределна и несъмнена.

Знаем добре, че в тях учителят е поставен в ситуация да трябва да упражнява (от позицията на властта си) непрекъснат натиск върху душите на учениците си, там човешкото е пределно фалшиво и лицемерно - по причина на това, че там, където няма свобода, там има тирания (доминиране и потискане), а това непрекъснато ражда безчовечност. И ражда... комунизъм!

Толкова засега. Мисля, че казах нещо важно, което е повод за размисъл и реакция, знаете, аз обичам да ви провокирам, драги човеци и граждани от моя списък. Аз ви провокирам всеки ден, а пък вие всеки ден, с нищожни изключения, продължавате твърдо да мълчите - все едно сте дали обет за мълчание. Правете си сами сметка какво означава пък това! (Ще кажа какво означава, ще помогна на ония, които хептен не умеят да мислят: означава че сте комунизирани-обезчовечени до крайна степен, ето това означава, в този смисъл, понеже като ви казвам тази истина (и ви правя това добро!), ви обиждам, можете мигновено да се отпишете директно от списъка ми.

Ако не го направите, но продължите пак да мълчите, аз сам тия дни ще ви махна оттам. Щото не съм съгласен да сте в списъка ми и всеки ден с мълчанието си да демонстрирате пълното пренебрежение към моята личност или персона, към моята участ (която, понеже съм учител и то по философия и гражданско образование, силно ви касае, колкото и да не разбирате това!), към моята беда, към моите страдания и изпитания.

Та знайте, ако продължавате да мълчите, аз сам ще ви махна от списъка си съвсем скоро; или още по-добре: аз сам ще избягам от вас - като закрия профила си (ще си направя друг профил, за който вие няма да знаете, щото в него ще поканя само ония, които не са така жестоко безразлични към всичко, което пиша и казвам). Това ще направя, да, бъдете сигурни, ще го направя!

То означава, че за вас, мои така упорито мълчащи "виртуални друзья", аз съвсем скоро фактически ще изчезна, ще се изпаря, ще... умра - и ще "възкръсна" само за ония, които се държат човешки и не демонстрират такова пределно обидно отношение към моята скромна персона!

Казвам ви и това с образователна, възпитателна, личностно-формираща цел. Тествам ви, това е тест, който показва степента на вашата лична и интимна отдаденост на комунизма. :-) Не ща да имам комунисти в списъка си изобщо!

Да, не ща да просвещавам откровени комунисти, а те да не откликват и да ме гледат сякаш са говеда, а не човеци! Да си човек означава да си способен на чисто човешки реакции, първата от които е ГОВОРЕНЕТО.

Даже животните мучат, чуруликат или вият като им обърнеш внимание, а вие даже и не мучите...

Бъдете здрави! С Богом! Очаквайте моето изчезване от живота ви съвсем скоро.

Вие съвсем няма да жалите за мен, нали така?! :-) "Какво тук значи някаква си личност?!"...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo