Българското школо може да престъпи границата на рационалното и смело да навлезе в полето на окултното, на мистицизма и паранормалното
... Да твърдиш, че отрицанието на кацането на Луната е висша проява на критично мислене е арогантно и индоктринирано невежество, а за учители - ослепяващ непрофесионализъм.
Интервюираните учителки си нямат хабер от възпитанието в критично мислене. Без солидни базисни познания критичното мислене от този тип води до дългосрочни мисловни и познавателни дефицити.
Объркани педагози. Слаба журналистика!
Утре децата ви ще казват, че няма смисъл да учат и да знаят каквото и да било, защото всеки факт има своята алтернатива, всяка истина - постистина и накрая всичко го има в Гугъл и Ютюб и те няма да могат да отделят сеното от плявата.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар