Текстът на моето писмо до екипа на предаването СЪДЕБЕН СПОР

Тази сутрин ми се наложи да изпратя следното съобщение до екипа на предаването СЪДЕБЕН СПОР:

Някакъв ваш сътрудник ми се обади по телефона и ми каза да представя историята си в една страничка. Напрових го, написах тази страничка, пратих я. Надявах се да ми отговори, но той млъкна и изчезна. Предполагам може да е напуснал екипа ви, знам ли какво е станало? Затова Ви пращам отново този текст. Надявам се този път да ми отговорите. Предполагам историята ми е доста сериозна, поставя важни проблеми и не става за забавляване на публиката и затова не се вписва в профила на предаването ви. Моля да ми кажете честно каква е причината за отхвърлянето на историята на моя тъй епичен конфликт с една директорка. А може би щото тя е на власт и вие не желаете да засягате властващите? Тази ли е истинската причина? Няма да ви издам ако ми отговорите честно. Поздрави!

А ето и въпросното кратко изложение на историята на моя епичен конфликт с директорката на плодвиската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", което изготвих по настояване на сътрудника на предаването:

До екипа на СЪДЕБЕН СПОР

                Цял живот съм бил преподавател по философия и гражданско образование, включително и в университета (Пловдивския), а в това училище, в което се случи тъй епичния конфликт с новата му директорка, съм работил 17 години.  Конфликтът ми с нея започна когато през 2011 г. в блога си предложих патрон на училището да стане току-що починалия Стив Джобс (в Пловдив ПГЕЕ или „електротехникумът” народът все още го нарича със старото име „ТЕТ Ленин”). Дойдоха тогава репортери от всички медии, за няколко дни влязохме в новините по всички телевизии, а директорката ме обвини, че съм си бил правел „пиар”. Но това беше само поводът.

А сърцевината на конфликта ни е че аз съм горещ привърженик на истинската промяна в образователната ни система, смятам, че тази система е жизнено необходимо да бъде осъвременена, т.е. демократизирана, декомунизирана и либерализирана. Директорката е представителка на авторитарния подход и се изживява като крепителка на остарялата командно-административна и бюрократична, социалистическа по естеството си система: властващите (чиновниците от МОН и директорите) командват, а всички (учители, ученици, родители) се подчиняват на заповедите и инструкциите и само ги изпълняват. И директорката в един момент, когато конфликтът ни се изостри, реши да ме опраска, т.е. по мутренския маниер да ме изгони като мръсно коте от училището.

Понеже съм такъв, че най-съвестно си изпълнявам задълженията, понеже имам най-висшата за учител квалификация, след като неуспешно опита да ме уволни по нормалния начин (чрез измислени дисциплинарни наказания: но и на трите инстанции съдът отмени заповедта й за наложеното ми наказание „предупреждение за уволнение”), тогава директорката се реши на нещо невиждано (но, прочее, доста тъпо): обяви ме за „пълен некадърник”, липсвали ми били качествата да бъда учител. След като натрупа куп фабрикувани под диктата й компромати, в навечерието на 24 май (2014 г.) тя ме опраска, уволни ме за първи път по чл. 328, ал. 1, т. 5, именно „липса на качества”, което, само по себе си, е потресаваща идиотщина.

Спечелих това дело след тежък съдебен процес, в началото на 2016 г.  с решение на Върховния съд бях възстановен като учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив. Но войнствената директорка не миряса.  А всъщност нейната главна болка беше това, че (понеже тя не ми даваше думата да говоря на заседания на учителския съвет!) се видях принуден да казвам какво мисля в своя блог, който е доста популярен: дадох пълна гласност на нейните „подвизи”. Тази е истинската причина за войната й срещу мен, тя, естествено, иска да прави безобразията и беззаконията си на тайно! И след връщането ми директорката, под съвета на опитни адвокати, започна подготовката за ново мое опраскване, с оглед да спечели бъдещото съдебно дело. Пак се проведе яростна кампания по дискредитирането ми като личност и като преподавател (доноси, „жалби”, възвания на възмутения колектив срещу „врага Грънчаров”, „народни съдилища”, целият арсенал за разправа с неудобната личност беше използван!) и през март 2017 г. бях опраскан повторно, пак по съвсем идиотския параграф „не става за учител”.

Понеже вече бях печелил съдебно дело, реших този път да помогна на директорката да разбере що върши като започнах граждански протест – излязох на протест на другия ден след уволнението си, провеждах протеста си на тротоара, до централния вход към двора на училището, седях зад маса, облепена с лозунгите, с исканията на протеста, на която бяха моите книги за образованието, разговарях цели 77 дни (!!!) с минаващите граждани, с учениците, с колеги, обяснявах им какво си позволява да прави самозабравилата се директорка, не и не, тя прояви завиден инат и не пожела да разговаря с мен. (Нито един учител от ПГЕЕ не посмя да подкрепи поради господстващия в училището страх: преди мен директорката беше уволнила и друг учител, инж. Калин Христов, който й беше неудобен – понеже засенчваше „слънцето” на нейното всевластие!)

Директорката на „ТЕТ Ленин” е отчайващо недиалогична, г-н Жоро Игнатов ще види доста зор докато успее да изкопчи и една дума от нея: тя ще бяга като... лекоатлетка (или като африканска газела!) пред него за да се скрие от въпросите му! Да, аз съм твърде диалогичен (такава ми е професията, учител по философия съм!), тя обаче е мой антипод, това също е една от главните причини за конфликта ни. Всъщност можеше да се разберем за пет минути по всички въпроси ако тя поне малко беше диалогична.

Толкова. Преди доста месеци, може би дори година сътрудничка от СЪДЕБЕН СПОР ми звъня, седмици наред обсъждахме как и къде директорката може да бъде засечена за интервю, но като разбраха колко труден е този проблем, се отказаха. Това е в основни линии.

Интересно е, че чиновниците от МОН и Регионалния инспекторат, по принципа „Гарван гарвану око не вади!” изцяло подкрепиха дискредитиращото ги и толкова абсурдно поведение на въпросната самозабравила се директорка, която, прочее, парадира с „необятните си връзки” с управляващите (независимо кои са те). Тя е директорка от 2010 г. А с предишния директор съм се разбирал прекрасно, но той, за разлика от нея, се държеше напълно човечно с всички, и с учениците, и с учителите: да работиш с него беше истински празник! (Аз, прочее, написах книга за него когато той почина през 2017 г., а докато беше жив той беше мой свидетел в съдебното дело срещу първото ми опраскване.) Сега възнамерявам да сезирам ЕСПЧ в Страсбург.

Такива работи. Историята е интересна, но не знам доколко ще я оцените за подходяща във вашето предаване – щото тя засяга доста сериозни проблеми: за това, че директорите на училища имат огромна власт, че са назначавани пожизнено (ако слушкат!), че няма мандатност, че в училищата учителите са в унизително положение да търпят гаврите на директорите, изживяващи се като феодални господари и пр.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo