tag:blogger.com,1999:blog-8976651941941288673.post2799366563335523166..comments2024-03-29T08:14:49.038+02:00Comments on HUMANUS Academy: Психоаналитичен портрет на Георги ПървановАнгел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.comBlogger2125tag:blogger.com,1999:blog-8976651941941288673.post-13232978952743869032010-06-20T22:57:13.336+03:002010-06-20T22:57:13.336+03:00Сякаш точно за тази статия идва тази новина: "...Сякаш точно за тази статия идва тази новина: "<br />Първанов награждава руски разузнавач"<br /><br />Президентът Георги Първанов ще връчи в понеделник Почетния знак на държавния глава на председателя на Търговско-промишлената палата на Русия акад. Евгений Примаков.<br /><br />Това съобщи президентският прессекретариат, цитиран от kafene.net<br /><br />След това Първанов ще участва в представянето на книгата на Евгений Примаков "Светът без Русия?". Според съобщението Примаков ще получи наградата "Орфей" на Международната академия "Орфей" и ще изнесе лекция на тема "Русия в съвременния свят".<br /><br />Политическата биография на акад. Примаков е изпълнена с високи постове в съветската държава, а през 90-те години - и в Руската федерация.<br /><br />След дългогодишно членство в ръководството на КПСС и ангажименти в структурите на КГБ, през 1991 г. Примаков става ръководител на Първо главно управление на КГБ (външно разузнаване), а месец по-късно е назначен за ръководител на Централното управление на външното разузнаване на СССР.<br /><br />Пет години - до януари 1996 г. - Примаков оглавява Службата за външно разузнаване на Русия. През 1996 г. става министър на външните работи и е един от авторите на завоя на Русия от линията на сближаване със Запада към линията на така наречената "многовекторност" във външната политика.<br /><br />Около година и половина Примаков е премиер на Русия (1998 г.), като заема твърд антинатовски курс по отношение на събитията в бивша Югославия и по-специално Сърбия.<br /><br />Близо десет години от 2001 г. насам Примаков оглавява руската търговско-промишлена палата и не за пръв път гостува в България по покана на леви и организации за приятелство с Русия.<br /><br />Източник:http://news.ibox.bg/news/id_61044270K.Georgievhttp://(по избор)noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8976651941941288673.post-11971128004827541192010-06-20T10:45:28.211+03:002010-06-20T10:45:28.211+03:00Пей, олигархио: случила си на народ!
Posted: май 1...Пей, олигархио: случила си на народ!<br />Posted: май 15, 2007 by Ангел Грънчаров in Антикомунизъм<br />1<br /><br />Проспиваме с невероятно тъпо упорство златни шансове да заживеем по-добре. Страната се управлява с най-нерационалната икономическа политика, която изобщо е възможна. Ако това, което става, изобщо може да се нарече политика. Най-бедни сме, ама за сметка на това сме пълни непокиси: пука ни, че растежът бил малък и че при такъв растеж ни трябват поне 40 години, за да заживеем що-годе сносно.<br /><br />Станали сме нация от дремльовци, както винаги преди това сме били нация от най-малодушни страхливци. За степента на нравствено падение у нас може да се съди поне по това: „идоли на нацията“, любимци и „най-български чиляци“ са ни… Волен Сидеров (барабар с Капка и Митето) и… Бойко Борисов (титанът на мисълта и новият бащица на олигархичната ни „демокрация“). Умниците ето сега вече пък хептен не щат и да гласуват: нека червените бабички и циганите да чертаят перспективите пред отечеството ни. Имало през ден показни убийства и разстрели – голяма работа, важното е, че ядем евтини кюфтета и кебапчета, направени от смлени животински вътрешности. Имаме най-голяма корупция, за която се е загрижил комай само американският посланик, а пък народът лапа мухи, обзет от пълно безхаберие. Премиер ни е Серьожка Станишев, а никой не усеща подигравката, която си устроиха с нас като го туриха там. Гоце бил ченге, да, ама добро! Царят ни опозори – голяма работа, важното е да има повече вмирисани кюфтета! Медиите били продажни и слугински – защо пък са ни медии, като имаме хляб, чалга и зрелища?! Улиците ни били с грамадни дупки – е, какво от това де, нали ги заобикаляме, та да покажем колко големи пичове сме в карането на коли?! Усмърдели сме се от мързел, от нечистотии около себе си, вкиснали сме се от инат – но поне си имаме Азис и Ивана!!! Пей, олигархио – народът ни е народ-мечта, който ще изтърпи и още по-безобразни гаври…<br /><br />А можеше да бъде иначе. Можеше да сме граждани, които не търпят, а роптаят при всяка неправда. Които строго гледат управниците си и не оставят непотърсена и една сметка. Можеше думата свобода да значи и за нас нещо. Можеше да разбираме какво е това да живееш с достойнство. Можеше да ни е срам поне малко. Можеше, много неща можеше да имаме, ама сме се разкапали от самодоволство и от простотия. Ето защо сме си заслужили и управниците, и участта, и положението, и нещастията. От ума си патим, не от друго…<br /><br />А като опре ножът о кокала един ден, пак ще писнем на умряло. Ето, задава се суша. Кой знае какво ни чака като си мълчим и търпим безобразията. Да, ама засега сме „добре“. Какво друго искаме: кълчим снаги в шеметни кючеци, щракаме с пръсти и се наливаме с шльоковица! Да живей животът! Какви избори бе, стига с простотии, дай още две ракийки и салатка?! Я надуй музиката, че сърце немирно играе! Ех, живот…Anonymousnoreply@blogger.com