Дойде отново времето на най-грозното политическо шикалкавене

Темата за единодействието на десните за катурване от власт на корумпираната до крайна степен сегашна власт, а след това и за спечелване на едни предсрочни избори и също за съвместно ефективно управление на България, та именно тази най-актуална и важна тема неизбежно все повече ще става централна за анализаторите и коментаторите. Обособиха се вече различните гледни точки и тенденции, между които се водят престрелки с променлив по интензивност огън, подклаждани най-вече от все по-настойчиви опити за демонстриране на проницателност, принципност, морал, остроумие и дори държавническо визионерство. Защото пак дойдохме до смутни времена, в които мнозина видяха шанс да се покатерят на политическия Олимп, като за целта, естествено, нямат никакви морални задръжки или скрупули. Пък и само да уловят някоя и друга риба в мътната вода стига на ония, които нямат някакъв особен потенциал.

Аз вече писах по тази тема и си казах разбирането: Дясната алтернатива: коя е печелившата предизборна стратегия?. Разбира се, понеже нямам политически претенции и съм абсолютно необвързан с никоя групировка, на позицията ми не беше обърнато никакво внимание, което съвсем си е в реда на нещата. В същото време по-амбициозни играчи запретнаха ръкави всекидневно да ръсят съвети, да демонстрират загриженост, да пишат "фундаментални" и "стратегически" концепции, като целта е една: белким някой от големите играчи в българската политика забележи рвението им, та с оглед на приближаващата власт и те да получат някой пост, депутатско местенце или поне, ако не друго, некоя службица. Мирисът на скорошната властчица разпалва тия апетити, които стават все по-силни и завладяващи - до степента на най-пошла кариеристична маниакалност.

Най-активен, разбира се, е "апостолът на идеологическата девственост" Явор Дачков, който във всеки брой на вестника си ("Гласове") дава думата на всякакви, дори на най-презрени противници-предатели на Костов, най-усърдно и на воля плюещи оня, благодарение на който изобщо знаем за тях, на който до вчера се кланяха доземи, но който сега са готови да предадат без замисляне: понеже битката за местенца в листата е пределно жестока. Това е единият лагер на "твърди" и "принципни" противници на линията на сближение между ГЕРБ и ДСБ, наченки на която наблюдаваме напоследък.

Претенциите на тези хора за принципност, за идеологическа чистота, за някакво нравствено превъзходство, разбира се, са напълно безпочвени, понеже е крайно нечистоплътно в морално отношение и също така е твърде подло да забиваш нож в гърба на доскорошните си политически приятели. Та това е лагерът на "антикостовистите", които до вчера бяха най-заклети "костовисти", а пък тяхното сегашно рвение се дължи най-вече на грозните им предчувствия, че Костов няма да ги включи в листите, поради което се налага спешно да си търсят нов господар. Към тази група принадлежат също депутатите д-р Н.Михайлов, Н.Димов и неколцина други.

От друга страна е твърде активна и групичката на ония, които досега не са били в никакви листи, но страшно много им се иска да попаднат там. Понеже се разбра, че трудно могат да се уредят в листата на бат Бойко, който, впрочем, уреди доста "прибежчици", ала напливът явно е прекомерно голям, хората от тази група станаха невероятни еквилибристи. Като целта на рвението им, естествено, е да ги забележат - та да ги турят на някое място в някоя листа, по възможност по-напред.

Имам чувството, че и един блогър с политически претенции (или по-скоро млад надежден политик с блогърски амбиции), именно Радан Кънев, взе да се оформя като олицетворение на тази тенденция. От него всеки ден почти можем да прочетем по една поне фундаментална статия все по тия въпроси я в блога му, я в някой вестник, дори и при Явор Дачков. Което именно и показва моралното родство на тия два лагера, приличащи си като две капки вода най-вече заради съвсем безпочвените си морални претенции. Което прави недотам добро впечатление на усещащата и мислещата част от публиката - понеже очебийно си личи, че примерно този Р.Кънев няма какво особено или ново да ни каже. Ала явно главното за него е крайно много да се шуми около особата му с оглед да стане нещо като "лидер" - та белким го забележат за листите: "Плющенето на бързите езици", Но... чия алтернатива? и пр. Впрочем, това "чия алтернатива", наблягането на този иначе маловажен момент лично на мен ми показва най-дълбинния импулсец, който ръководи такива хора: важното за тях е да определят "най-правилното място", на което да удрят своите теманета и поклони...

И така, едната група, тази на Дачков, е жестоко обидена на Костов, че я подмина навремето при съставянето на листите, и по тази причина сега му отмъщава, а другата група пък, състояща се от надеждни кариеристи, се бори за място на политическия небосклон от звезди; общото, както казах, между двете е все еднаквия "духовен" импулсец, който ги обединява. Интересното е, че втората група най-внимателно мери приказките си по отношение на Костов, най-често гледа да не споменава името му, та да изглежда с по-свеж и съедобен вид. От друга страна обаче й се налага да мълчи също така и за бат Бойко, а пък същевременно с половин уста, ей-така, като за пиперец, отправя някакви претенции било към едните, било към другите. Целта е явно да се харесат и на тия, и на ония, и на този, и на онзи лагер, щото не се знае коя линия ще надделее. Т.е. стратегията им е точно като теорията на бай Ганя, изповядана в онази прочута сценка в кръчмата, дето се изясняват политическите симпатии на нашия пръв народен политически герой. Абе хич не им е леко на нашите радан-къневци и явордачковци, щото и сама по себе си ситуацията е крайно заплетена и шибана, та човеците с по-прагматични интереси съвсем не знаят как да реагират, кому да се кланят и как да угодят хем на едните, хем на другите.

Аз много съм писал точно за тия вътрешни, психологически, нравствени и личностни фактори в политиката, на които комай никой от анализаторите не обръща внимание; макар че с половин уста всички сякаш признават, че тук именно е "закопано кучето" относно тоталната криза на младата българска демокрация. И две книги издадох все по тази основна моя тема, имам предвид последните ми книги БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА и СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. Като наблягам, понякога и доста жестоко, върху тия неща, върху личностния и нравствен компонент, и като се старая да изобличавам тази подличка балканско-посткомунистическа психология, зад която се крие най-ужасна девалвация на самата ценностност, аз се мъча по някакъв начин да повлияя за изчистването и освобождаването от заблуди барем на съзнанията на "публиката", на нас, на обикновените граждани. Т.е. на тия, които нямаме политически амбиции, но от които зависи всичко: понеже сме и избиратели. И понеже сме електоратец, по тази причина на всички играчи на политическата арена им се налага да ни се мазнят и да ни се подмазват, особено в предизборни периоди като сегашния. Разбира се, по тази причина, понеже не прощавам никому, съм станал и ненавистен на всички. Ала се утешавам с това, че поне не изневерявам на истината и на доброто; макар че, съзнавам и това, съм взел да приличам на оня прочут рицар на печалния образ; щото, знайно е, у нас си действа пословицата "Кучетата си лаят, ала керванът си върви".

Правя тия неща, т.е. пиша за това, за което никой не пише най-вече защото ние самите, с мълчанието си и с апатията си, доведохме нещата дотук, до ужасната деморализация в политическия ни живот. Защото години наред мълчахме и не смеехме нищо да кажем когато разни навлеци и наглеци се самообявяваха за "народни трибуни" и за "свещени крави", когато ни учеха на морал най-продажни, безскрупулни и подкупни шарлатани, които ние пращахме в парламента, а пък после проклинахме когато ни предаваха, продаваха или ни забиваха ножа.

Ето затова, за да не се случват занапред такива неща, трябва овреме да се казва всичко, цялата истина, и то право в очите, без никакви заобикалки, без мънкане и без стремежи да създаваш "добро впечатление" или да се харесваш някому. Разбира се, че по нашите географски региони ония, които са верни единствено на истината и не прощават грозното политическото шикалкавене, са ненавистни на всички. Но това е цена, която заради доброто на страната и на демокрацията ни трябва да бъде платена на драго сърце.

Добави в Svejo

Писмо до г-жа Новодворская в израз на солидарност с благородната й кауза

Тази сутрин, както обикновено, се разходих из моите любими места в интернет. Просто освен да се информирам за това-онова ми се искаше да "напипам" някаква тема за тазсутрешния ми коментар. Но се запилях по руски сайтове, започнах да чета и да слушам разни интересни неща и ето че не ми остана време да напиша нещо.

В един момент обаче, слушайки отново превъзходния коментар-интервю, всъщност разговор на г-жа Новодворская с нейни отрицатели, хулители и почитатели, ми хрумна екстравагантна идея: да напиша на г-жа Новодворская свое писмо! Намерих начин да й го изпратя, написах го и й го пратих. Ето сега по-долу публикувам това мое писмо до знаменитата руска боркиня против комунизма и путинизма, до великата, смея да заявя това, руска интелектуалка и духовна наставница на руските демократи и антикомунисти.

Разбира се, и на Вас се извинявам, че писмото, първо, е написано на руски език с доста грешчици (отдавна не съм писал на руски, цели 25 години, та е простимо че съм го позабравил!), а също и че сега-засега не ми се иска да го превеждам на български. Но ако някой прояви интерес и заяви, че не го разбира, нищо не пречи и да го преведа. Имам предвид по-младите, които не са учили задължително руски език както се учеше едно време. Ето и моето писмо до г-жа Валерия Новодворская:

Уважаемая госпожа Новодворская,

Прежде всего хочу выразить свое уважение к Вашей личности, к Вашему дело, к Вашей борьбе против коммунизма и за установления и в России ценностей либеральной евроамериканской гуманистической цивилизации. Я давно Вас знаю, видел, слышал и читал Ваши интервю, статьи и книг и всегда восхищался Вашей смелости и Вашей твердой и ясной гражданской позиции.

Также многие мои друзья и молодые люди из Болгарии знают о Вас благодаря моим публикациям в моем блоге, который находится на этом адресу.

Скажу и несколько слов о себе. Я родился в 1959 год в Болгарии, а закончил свое университетское образование по философии в гор. Санкт Петербург в 1983 году. С тех пор работаю как преподаватель философии сначала в Пловдивском университете (1985-1992 г.), а потом и в других местах. Написал и издал 12 авторских своих книг, прежде всего в области философии, психологии, политологии (о них можно кое-что узнать здесь). Я напишу несколько заглавий часть моих книг чтобы перевести их на русском для вашей информации: Жизнь души: психология, Универсум свободы (Источники достойнства, успеха и богатства), Преследование времени: искусство свободы, Искусство жить: этика достойнства, Болгарская душа и судьба, Страсти и бесы болгарских и другие. Вкратце могу сказать, что я разделяю ценности, которые родственные Вашими, т.е. чувствую к Вам духовной, идейной и политической близости. Я являюсь симпатизантом и членом болгарских правых партий Союз демократических сил и партии Демократов для силной Болгарии.

У нас в последные годы ситуация в стране и в государстве тоже, как и в России, непростая, даже слишком тяжелая. Бывшие коммунисты и агенты коммунистической Государственной безопасности, чтобы свергнуть с власти демократического и реформаторского правительства И.Костова в 2001 году, пригласили чтобы в тогдашних выборах явился своей партией бывший цар Симеон Второй. Потом оказался, че он же долгие годы работал за органов болгарской Государственной безопасности и за КГБ (два раза в 70-тые годы ехал в СССР!). Этот псевдоцарь вернул на всех узловые места государственной власти бывших коммунистов, а благодаря ему президентом Болгарии стал агент коммунистической государственной безопасности Георги (Гоце) Първанов.

Псевдоцарь потерял власть в 2005 год, но тогда победили уже коммунисты, и он начал управлять вместе с ними, в странной коалиции, состоящейся от мошеников-олигархов и всяких мафиотов. Болгария однако все таки, благодаря реформ, которые совершили в периоде 1997-2001 год правые реформаторы-демократы вошла в Европейский союз. Однако ныне управляющие сделали все чтобы путинизировать в максимальной степени страну, чтобы крепко связать ее с путинской России, чтобы сделать Болгарию русский троянский конь (лошадь) в Европейском союзе и в НАТО. Их стремления в конечном счете сводятся к тому чтобы благодаря инфляции, кражи чиновников, корупции, бедности и аполитичности народа сделать так, чтобы страну выгнали с Европейского союза. Ибо их интимной мечтой сердца является вернуть Болгарию в сфере русско-советского имперското влияния и господства.

Я Вам пишу обо всем этом чтобы русские демократы знали все это. Вам, конечно, тяжелее, но прошу знать тоже что мы, болгарские антикоммунисты сочувствуем вам, русским демократам, и восхищаемся Вами. Хочу выразить это искреннее чувство солидарности и полной поддержки.

Прошу извинить меня за плохой русский язык, но дело в том, что я вот уже 25 лет не практиковал его, не писал по русски, разве что читал. Также хочу добавить, что я очень восхищаюсь тому как Вы прекрасно выражетесь, пишете и говорите: Ваш язык и стиль замечательные, и они меня очень стимулируют! Вы для меня стали символом старой досоветской, автентичной русской интеллигенции западного толка, на чей пример я и учился в Петербурге когда был там студентом.

Я хочу спросить Вас следующее: как Вы представляли до сих пор ситуацию в Болгарию? Я Вам сказал что то новое, что вы не знали, что-то незнакомое Вам в связи с политической ситуации у нас?

В завершении хочу позволить себе пригласить Вас в гостях в Болгарию. У меня есть некоторые связи с разными правыми и неправителственными организациями, и вместе с ними мы могли бы организовать Ваш приезд. За что мы были бы очень счастливыми общаться с Вами. Для связи вот мой ящик angeligdb /@/ abv.bg

С уважением: Ангел Грънчаров

Добави в Svejo

Най-новата дискусия на г-жа Новодворская с нейните почитатели и отрицатели

NewTimes.ru

Добави в Svejo

Какво означава вопълът: "Сакън, да не политизираме проблема!"?

Чета в Медиапул ето тази информация: ГЕРБ, СДС и ДСБ поискаха оставка на кабинета заради "произвола" срещу млекопроизводителите; не е известно само защо редакторите са турили думата "произвол" в кавички, но да оставим това настрана. Ето главното в информацията:

ГЕРБ, СДС и ДСБ поискаха оставката на кабинета на заради "поредния произвол на правителството срещу мирния протест на млекопроизводителите". Това пише в съвместно обръщение на трите опозиционни партии, изпратено в четвъртък до премиера Сергей Станишев. "Този случай отново показа и Вашата незаинтересованост и пренебрежение към тези, които понасят тежестите от управлението на ръководеното от Вас правителство. Всяко уважаващо гражданите си управление би се опитало да намери начин да реагира на техните протести и основателни искания. Вие мълчите и се криете от тях", пишат трите партии до премиера.

Смятам, че искането за оставка на крайно дискредитираното и девалвирало откъм доверие правителство е основателно и уместно. Но съм сигурен как ще реагира Станишев на него: искате ли да ви кажа? Мога да ви го кажа още сега, а пък довечера в новините ще проверим дали е казал същото: даже съм готов да се обзаложа на крупна сума, че ще каже същото. Ето какво ще каже премиерът на България, който по една случайност е съветски гражданин и носи руското презиме "Дмитриевич":

"Смятам, че т.н. "десни" правят опит да извлекат политически дивиденти и съвсем неоправдано се мъчат да политизират положението в сектора. Тях не ги интересува как да се реши проблемът, те се опитват съвсем користно да осребрят случващото се политически, т.е. да извлекат политическа полза. Разбира се, че правителството няма да подаде оставка, ние няма да се поддадем на такъв груб политически натиск. И предсрочни избори няма да има, независимо че това толкова се иска на господата от ГЕРБ, ДСБ и СДС. Ще има редовни избори догодина, които ще спечелим ние, БСП, ДПС и НДСВ: нашата дружба е за благото на българския народ, тя е вечна и е животворна като водата и въздуха за всяко живо същество."

Ето нещо такова ще каже Дмитриевич. Защото друго не може да каже туй арогантно съветско гражданче с блескави очилца и гневно свити нежни устнички. Е, няма да го каже така свързано и ясно както аз го написах, а ще го поизвърти, ще усуче тук-там, ще го облече със съветско-руска нищонеказваща терминология, както само то - и президента Гоце, естествено! - могат. Съвсем не е трудно да се предвиди какво ще каже Дмитриевич, но аз искам тук да обърна внимание на нещо друго, което по моя преценка е особено важно.

Често чуваме такива изрази "Сакън, да не допуснем протестите да се политизират!". Значи имат си право тия или ония да протестират, ала е недопустимо протестите им да бъдат "политизирани". Това се повтаря като мантра и лековерният народец клати глава и дума: "Леле, колко са лоши тия от опозицията бре, и вижте колко са подли само: мъчат се да политизират нещата?! Откъде-накъде ще политизират, виж ги ти, кой им е дал това право?!". Даже миналата есен по време на учителската стачка, ако си спомняте, самите учители, дето, предполага се, са поне малко от малко мислещи хора, през цялото време се стараеха да не би да се "политизира" стачката им. И направиха всичко това да не стане, щото, ако не дай си Боже беше станало, току-виж, стачката би успяла, би постигнала резултат! Даже когато опозицията тогава предизвика вот на недоверие заради катастрофата в българското образование, тогава, ако си спомняте, много медии повтаряха сякаш в несвяст: "Видяхте ли сега колко са лоши тия от опозицията: политизирват учителската стачка?! Искат да извлекат политически дивиденти, мръсниците! Колко са само користни и с нечисти подбуди и т.н., и пр., и ала-бала". И тогава даже някои пишман-лидери на учителството се възмутиха от "политизацията на учителските протести за нечисти политически цели" и протестираха. А пък самото учителство, наплашено, че е толкова лошо да се "политизира" стачката им, с облекчение сякаш прие след няколко дни предателството на същите тия лидери, които спряха стачката така внезапно, че мислещата публика нямаше как да не усети, че правителството им набута пари за тая работа, именно ги купи. Което обаче явно се смята, че не е толкова лошо както онуй прословуто "политизиране". Та се питам, щом у нас е прието да се смята, че "политизирането" е нещо толкова лошо, то тогава разбира ли изобщо някой що е това "политика"?

Разбира се, няма кой да разясни на лековерния народец, че политика е всичко онова, което е свързано с проблемите на общия ни живот. Т.е. политика е онова, което касае интересите на много хора и се свежда до търсене на решения на насъщните проблеми на общността. Оказва се, че след като политиката е друга дума за обозначаване на обществения живот и на обществените реалности с всичките им проблеми, то значи всичко, което става и се случва около нас, все е политика, няма как да е "извън" политиката. Когато учителите протестират заради катастрофалната ситуация в българското образование, то това е най-остър обществен, сиреч политически проблем, на който трябва да се търси спешно решение. Защото цялата общност (гр. дума "полис" означава "град", "общност от хора, живеещи заедно" и пр.) е жизнено заинтересована да се реши този проблем. Ето че, оказа се, тия, които говорят, че не трябвало да се "политизира" това или онова, или съвсем не разбират какво казват, или пък май нещо се опитват най-нагличко да ни баламосват.

Добре де, ще кажат те, но ето че партиите, които винаги са политически организации на разни социални групи, обединени по определени признаци, са способни да спекулират с обществените проблеми, да ги "употребяват" в свой частен, користен интерес. А ето това е недопустимо: да се използват обществени трудности в угода на апетитите на партиите за власт. Какво да отвърна на този аргумент, който сякаш е доста основателен?

Ами ще кажа това, че на партиите точно това им е работата: да се занимават с предлагането на решения на назрелите обществени, общностни, национални и надиндивидуални проблеми. Политическите дебати и спорове са именно "спекулация" или дори игра, но това е неизбежно и се диктува от същината на работата: не можем да искаме от политическите партии да се занимават по "неполитически" начин с политически по същество проблеми. Тия, които искат да ни внушат, че някои проблеми били "чисто синдикални" или дори "икономически", а пък други, свързани с управлението на държавата, били "чисто политически", и че двата рода проблеми трябва рязко да се разграничат, да имат много здраве от мен: това са пълни глупости. Защото ето сега когато животновъдите си искат обещаните за отрасъла им субсидии, то това не е чисто "икономическо" или пък "синдикално" искане, а е политическо искане. Понеже то засяга всички нас, цялата общност: а което ни засяга всички нас, е неизбежно политически проблем и няма какво друго да е.

Защото за да се дадат пари на животновъдите, и то в замяна на европейски пари, които това правителство загуби и пропиля било заради некадърност, било заради крайната си крадливост, се иска тия пари да се вземат от бюджета, от "излишъка", т.е. от всички нас: а щом ни засяга всички нас, проблемът на животновъдите е, оказва се, чисто политически. И да искат самите говедовъди проблемът им да не се политизира означава, че всъщност те самите искат проблемът им да не се реши никога: както не се реши и проблемът на учителството и на образованието. И не се реши защото самите учители крайно глупаво се бояха да не би да им се бил политизирал проблема; е, не се политизира, ала точно затова не се и реши.

Истината е, че когато един проблем остро се политизира, това означава, че всички съсловия, групи и интереси ясно съзнават неговата навременност и назрялост, което пък означава, че в такава ситуация няма как да не се мобилизират нужните ресурси за решаването му. Обществените проблеми са политически проблеми и се решават не с някакви други ("синдикални", "извънполитически" и не знам какви си още), а само с политически средства. Впрочем, неслучайно и човекът като такъв по дефиницията на Аристотел не е друго, а "политическо живо същество", което често превеждат, не съвсем коректно, като "политическо животно".

Това исках да кажа тук. Надявам се бях ясен. Съжалявам, че се наложи да бъда малко по-обстоятелствен, но това се наложи от същината на самата работа. Разбира се, този проблем трябва да се развие по-цялостно, но това ще го сторя, да се надяваме, в своята бъдеща "Политология за простаци". За наивници де: то "простак" не е толкова лоша дума ако се позамисли малко човек...

Добави в Svejo

Най-новото в TV *СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ*

Има алтернатива на мафиотското олигархично управление!

Опит за вникване в психологическата ситуация на момента

Добави в Svejo

Как да не се гордее човек като гледа какви мошеници от класа са днешните ни управници?!

Вчера протестиращите вече цяло лято фермери направиха опит да щурмуват сградата на Правителството, настоявайки премиерът-рокер да ги приеме; оказа се, че той бил на оглед из Студентския град, където да понагледа как върви ремонта на студентските общежития, за който щедро даде цели 50 милиона от бюджета. На всичкото отгоре светиня му - имам предвид Дмитриевич - се била обидила, че фермерите нарушавали реда, та се закани изобщо да не се среща с тях.

Искам нещо най-важно да отбележа преди всичко останало: хвала на тия фермери! Чест им прави, че не се отказват и че се борят за интереса си! Похвално е, че са така твърди: а са твърди щото оцеляването им е поставено на карта! Трябва да се отбележи и това, че те бяха единствените, на които направи впечатление обстоятелството, че Европа глоби и ощети страната ни със стотици милиони евро! Останалият народ, зает с обичайните летни грижи около изстудената ракийка с доматена салатка с лучец - мммм... - сякаш проспа тая новина.

Внушението е просто: студентите слушкат, не протестират, за тях ще има пари, а който не слушка, няма да папка. Това в квинтесенцията си е същината на сегашното ляво и социалистическо управление на България. Недейте да се заблуждавате, че другите двама от "тристранната коалиция" не били леви: леви са - нима може да не са леви ченгета от ДС! - само че са силно дегизирани за баламосване на наивната публика.

Степента на дегенерация на сегашното управление блесна най-ярко с вчерашните по моя преценка крайно символични случки и събития. Ето каква символика откривам в тях.

Народът в мнозинството си спи: всички недоволстват заради това, че ядат правено от вносно сухо мляко и съвсем фалшиво, а в същото време и скъпо-прескъпо кисело мляко. Ама недоволстват сякаш наужким, но тайно и страхливо, а всъщност на никой не му пука, че производителите на мляко у нас са в толкова тежка ситуация. Кашкавалът и сиренето за мнозинството станаха вече лукс - толкова са скъпи, а те, представете си, се правят от мляко. Но никой не се вдига да подкрепи животновъдите-фермери, сякаш никой и не съзнава, че това е важен отрасъл, от който пряко зависи животът ни. Подличката нашенска психология да злорадстваме над бедите на другите до момента, в който беди не се стоварят и по нашите глави, тържествува; когато бедите дойдат и по нашите глави, другите пък ще злорадстват и ще се радват че ни е тежко, а на тях още не е. Никой няма да си мръдне пръста да подкрепи в тежък момент съсловие или отрасъл, към които лично не принадлежи; ала от които всички зависят, защото като живеем в една общност сме крайно взаимнозависими. Та народът гледа сеир, лапа мухи с отворени усти и същевременно брои стотинките та да си купи млекце или сиренце. А пък кашкавал нема да ядем, майната му: ама нека фермерите да се разорят, откъде накъде те пък ще цъфтят и печелят от млякото си, нека и те да пострадат я?!

Знаейки тази наша психология, правителството е съвсем спокойно и му остава само да жонглира с интересите, т.е. да дава на едни, за да заслужи признателността и покорството им, да настройва мнозинството срещу непослушните, да взема от всички, пък да дава най-вече на своите - на прословутите отбръчи от фирми към управляващите партии, разбира се, на кой друг да дава?! Ето, например, тази есен се чакат протести, ама на правителството много-много не му пука: ще подкупи в решаващия момент синдикатите, както ги подкупи по време на учителската стачка, и няма страшно! Правителството вече подкупи студентите, та да кротуват, щото БСП крайно много се бои от студентски вълнения: призракът на 1997 година е още силен. Ако требе и някой друг ще подкупи - та нали вече подкупи пенсионерите с цели седем лева към пенсията и с толкова благи обещания за коледни надбавки! - и току-виж, правителството оцеляло и тази есен. Само дето оцеляването му е равностойно на самозакопаване! Е, има още какво да се краде, ама голямото лапане май свърши: ей, тоя гаден Европейски съюз, усети се бре?! А как само се бяха настроили да крадат от европейските фондове нашите лакоми управници, жалко, много жалко, че тая Европа и тоя ОЛАФ се усетиха! Ама не би, още нищо не се знае: имаме си "екшън-план", току-виж, ги поизбаламосаме отново, та да откраднем до другата есен някой и друг милиардец, щото тия в Европата с нас ли ще се мерят бре?! Не, не може никой да се мери с наште родни мошеници, така че нищо чудно Европата и този път да бъде излъгана и прецакана: вижте я Плугчиева каква бясна активност прави?! Леле, каква бойка дама, откъде пък я изкопаха тая бе?!

Вчера правителството извади доста значителни полицейски сили, та да брани каменния бастион на правителството; ала не посмя да бие, щото другарите явно добре си спомнят още призрака на 10 януари 1997 г., когато биха, и после им излезе на носа. Не, сега полицаите само бутаха народеца, състоящ се от фермери и тук-там, предполагам, от някой и друг атакуващ. Е, арестуваха този или онзи, но даже, за отбелязване е, нямаше и спукана глава: както си спука главата оня миньор, който сам падна и се удари в цимента в момента, в който полицаи съвсем мирно и кротко се опитваха да му закопчаят белезниците - нали помните тоя случай? Ех, славни бяха времената на Румен Петков, тоя бабаит беше готов и да бие, ама за жалост го няма вече, требеше да го пожертваме зарада тая пуста Европа, на която не може да се угоди! А ето сега тоя Миков ми се види крайно страхлив и мекушав, не става момчето за тая работа. Ала дано поне става за главната мисия на това правителство: да заблуждава Европата че сме уж вече различни, че сме уж модерни, че уж нещо правим, че уж ще се реформираме, че уж ще се поправим, че уж ще навлечем агнешки кожи върху вълчите си телеса. Та правителството крайно внимателно вчера не наби никой, докато миналата есен Руменчо Петков като едното нищо би набил даже и учителството: нали помните с какви железа огради тогава Парламента, сякаш учителите са нещо като бесни терористи и камикадзета с пояси от бомби и тротил?!

Та това е в общи линии: мъртвилото на тази власт продължава. Разнообразявано, естествено, с тъпи пиаракции: студентски общежития с ламиниран паркетец ще направим, другари, и некоя и друга улица ще асфалтираме, кво като Европа ни спря парите, ний пари си имаме, нема да останат без пари нашите обръчи с фирми, нема страшно, вервайте ни, мошеници от класа сме, не сме некакви си там дилетанти, аматьори и пишман-крадци! Ей, затуй как да не се гордее човек като гледа какви бабаити са днешните ни управници, мошеници от класа са, гордо ми е като ги гледам що вършат! Е, не се подвеждайте де, бъдете малко по-умни де: турили сме тоя очилатко със свитите устенца там начело, но то е само за баламосване на Европата. Щото момчето има вид на честно и учено, ето, ентелегент ни е то, рокер нещо там, гей дори може би, абе европеизирали сме се до крайна степен, нема що! А пък старите муцуни стоят зад фасадата и са се развихрили сякаш крадат за последно!

Забравих за Гоце нещо да кажа, тоя Гоце сякаш по корем се движи напоследък, невидим е станал, като Апостола кажи-речи, бравос на туй момче! Умее да мълчи и да се крие баш когато е по-напечено, и чат-пат изтърси нещо, което никой не мож разбра, ама и то е, щото и той ни е учен, много учен ни е той, милият! Та народът си го обича още силно: най-безличните и безхарактерните у нас са и най-обичани!

Туйто: идилията продължава. Сниши се доземи наш Гоце, та бурята да отмине: някой да помни, че президентски авери бяха замешани в доклада на ОЛАФ, че лично президентът им осигурявал чадър? Не, нема такова нещо: Гоце даже призова аферистите да бъдат най-строго разследвани и народецът остана с впечатлението, че всичко е ОК, а Гоце пак излезе сух от тресавището. Бравос, и той ни е лъжльо и мошеник от класа, наша гордост е той, почти като бай Тодор го бива туй момче от Сирищник! Бравос още веднъж! Да живей! Уррраааа!

(Снимките от фермерския щурм на правителството съм ги взел оттук.)

Добави в Svejo

В гражданската TV *СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ* днес:

Антивоенен митинг в Москва

Това не е нашата война!

Загадка: в Русия ли корупцията е по-голяма - или в България?

(Материалите са от руската телевизия ГРАНИ)

Добави в Svejo

Загадка: в Русия ли корупцията е по-голяма - или в България?

(Материалът е от телевизия ГРАНИ.РУ)

Добави в Svejo

Това не е нашата война!

(Материалът е от телевизия ГРАНИ.РУ)

Добави в Svejo

Антивоенен митинг в Москва

(Материалът е от телевизия ГРАНИ.РУ)

Добави в Svejo

Академичният дух, идеята за университет и тяхната фалшификация у нас

Синът ми наскоро беше приет за редовен студент в една от нашите родни "академии"; покрай това в съзнанието ми оживя спомена за времето, в което аз самият преживях тия незабравими вълнения. То е било в далечната 1977 година, когато бях приет за студент по философия в СУ "Св.Кл.Охридски". Но в един момент - понеже имам погледа върху актуалната ситуация в нашите "вузове" - си представих какво очаква младите, които тия дни с трепет прекрачват праговете на нашите университети: очакват ги, за съжаление, безброй разочарования. Та в тази връзка публикувам нижеследующата моя статия:

Академия, или Άκαδήμεια - тази дума води началото си от Академията на Платон, или философската школа, която великият мислител основал в свое имение-градина наблизо до Атина, посветено на митичния герой Академ. В нея той разговарял с учениците си и отчасти ги наставлявал за живота, но най-вече с тяхна помощ търсел истината за човека и за всичко онова, което може да интересува човека. “Студентите” в тази първа академия са имали право на избор, сиреч могли са да останат при Платон - или пък да идат при софистите, при киниците, при стоиците и пр.

Впрочем не е ли и сега така, та и днешните студенти могат да учат ако искат било при софисти - а с такива е пълно в нашите сегашни вузове! - било пък при днешните киници, или циници - и много такива се подвизават из нашите родни академии! А ако искат и ако изобщо имат такъв шанс могат да останат при "Платон": ала, обаче, пита се, има ли “платоновци” сред днешните наши академични величия? Повечето от които ходят из коридорите на родните ни академии с така гордо вдигнати носове, че човек веднага разбира, че у такива едва ли има нещо научно, или пък, опази Боже, академично!

Но да не избързвам. Ето нещо важно: методът на Платон не е бил дидактически - това недоразумение е постижение на по-новото време и е цъфнало като плевел в нивата на родната ни нàука! - сиреч усвояване на някаква “сума от знания”, а е бил сократически, сиреч изследователски. Учещият и ученият (учителят, професорът) съвместно, с общи усилия търсели истината. А тя е трябвало да се роди, преди това обаче е трябвало да бъде “зачената”, после пък младите дълго време са я носели в душите си, сякаш били “бременни” с нея. И такива младежи, вдъхновени от потребността и от великата мисия да родят истината, водели най-боговдъхновени разговори, та да дочакат деня, в който истината ще се появи на белия свят. И тъкмо си мислели, че вече е “хваната” и покорена, се оказва, че тя - понеже е нещо твърде фино и хвъркато, както говорел Платон! - пак отлитала някъде, а пък младите наново и наново започвали да я търсят, подтиквани от провокациите, от насърченията на своя учител.

Впрочем, дипломи тогава изобщо не раздавали, нито пък давали нàучни титли, както е сега у нас. Достатъчно било на възпитаника гордо да каже: “Аз съм ученик на Платон!” и това е било предостатъчно всички да му завидят с една благородна обаче завист. А също и те да се овладеят от същата страст по знанието, по истината и по мъдростта. Може ли сега някой у нас да каже нещо подобно? Как ще ви прозвучи някой, примерно, гордо да каже: “Аз съм възпитаник на... проф. Юлиян Вучков!”?! А се е стигнало дотам, достигнало се е до падението тъкмо Вучков да е някакво "светило", а какво ли остава за другите тогава?!

Но са минали векове, академичният дух, така да се каже, се е развивал и дори е “мутирал”, та да стигнем в днешно време, и то както е сега у нас. Много по-късно възникнали вече университетите, модерните академии, и тия университети имали години на възход, величие и триумфи: такова, примерно, е било времето на Св. Тома от Аквино, когато той е бил преподавател в парижката Сорбона, или в Германия, когато най-знаменити професори са били Имануел Кант, Фр. Шелинг, Георг Хегел, по-късно пък времето на Едмунд Хусерл, на Мартин Хайдегер и т.н. В България и ние сме имали възход на академичния дух във времената на проф. Ал. Балабанов, на проф. М. Арнаудов, на проф. Гьоргов, на проф. Богдан Филов, на проф. Димитър Михалчев.

Но после у нас се възцарила съветската нàука и от този момент почва наудържимо израждането и падението на нашето университетско образование, та да се стигне до жалката му участ днес, в наши дни. Казвам това, щото на някои им се иска да ни внушат, че падението било почнало в годините на демокрацията: да имат много здраве от мен обаче, много по-отрано е започнало.

Аз искам най-напред да направя опит да опиша и представя самия академичен дух, сиреч да се добера до същината, до онова, което наистина одухотворява академиите-университети. И без което те си остават нещо мъртво, превръщат се в грамади от камъни и тухли, обитавани сякаш от призраци и сенки. А благодарение на него те се преизпълват с живот, стават преизобилни на живот, и също даряват живот, палят и пръскат искрите на духовното, овладяват душите, изпълват ги с ентусиазъм и преклонение пред истински великото и величавото на този свят. Драги ми днешни студенти, познато ли ви е това чувство? Ако не ви е познато, положението у нас наистина е съвсем трагично...

Академичният дух е общочовешка ценност, той е грандиозно завоевание на културата. Той е пропит от едно искрено свободомислие и свободолюбие, от страстен копнеж по истината, също така той се свежда до неуморно търсене на смисъла. Смисълът, без който всичко на този свят губи ценността си, всичко се превръща в отломки, всичко пропада, понеже е загубило устоите си. Академичният дух се основава на истинско партньорство (диалог, общуване, дори приятелство, но не в нашенския смисъл на тази иначе прекрасна дума!) между студенти и професори, които заедно изследват, търсят, творят. Професорът от академичен тип винаги има съзнанието, че геният е някъде сред неговите студенти и затова прави всичко, та да го открие и насърчи. Той не може да понася горделивците, празнодумците, нагаждачите, подмазвачите, фукльовците и цялата тази измет, която се шляе и или “студентства”, или пък се опитва да “поакадемичествува” малко. Вдъхновеният от академичния дух професор търси тъкмо нестандартните, "лудите глави", “несретниците”, “гледащите критично под вежди” и вечно недоволните. Защото знае, че само от такива може да се чака нещо оригинално, значимо, стойностно.

А студентът от академичен тип сам себе си учи, много пита, задава най-често съвсем неудобни въпроси, не се съгласява, не кима утвърдително с глава. Всъщност студентите са носителите на решаващото условие за да има изобщо академичен дух; те обаче със своята младост - а тя е свежест най-вече на съзнанията! - са главния фактор за подем на науката, за който обаче трябва да се полагат грижи. Понеже младите хора могат да попаднат в такива отвратителни условия на средата, че да им пресекне желанието за полет във висините на духовното, в безбрежните хоризонти на знанието и на науката. Това бях длъжен специално да отбележа.

От такива търсещи студенти професорът е непрекъснато използван, той е консултант, дава някакви съвети, но не налага мнението си, подпомага, насърчава, подтиква, нищо повече. Той не чете лекции от пожълтели листи, останали от годините на неговото славно студентстване в средата на миналия век, а просто и човешки разговаря със студентите си. Академичният професор е просто по-опитният съветник в общото изследователско дело, той отчасти дава нещо от богатствата на своята душа на своя възпитаник и го импулсира, нищо повече.

Но представете си, моля ви се, какво може да даде един нашенски днешен професор или доцент (студентският фолклор неслучайно ги нарича “профанесори” и “босенти”, иде от “бос” в чисто българското значение на тази двузначна дума!), след като той просто няма нищо в себе си - как тогава да даде някому нещо?! Няма как, уви, пълно е у нас с университетски преподаватели, които, понеже няма какво да дадат, просто се гаврят със студентите и направо им губят времето: продават единственото простотията си, кухото си високомерие, надутата си “ученост”, от която на нормалните хора просто им се повръща...

А иначе истинският академичен деец се занимава с това, че прави наука (не нàука!) и то в най-живо и пълноценно личностно общуване и партньорство със своите студенти. Той не пре-по-дава науката, ами я прави с и пред студентите си, разликата е колкото от небето до земята. От тази гледна точка, кажете ми, моля, какво изобщо е останало от академичния дух в нашите многобройни и така многолюдни академии и университети?!

Е, може и да е останало нещичко, но то е към външната форма, не е обаче в субстанцията, в същността на нещата. Защо е прокуден така жестоко академичният дух от нашите “академии”? Това, струва ми се, е най-важното, за което трябва да се запитаме.

Аз писах вече по тия въпроси в статията си Не наливайте ново вино във вехти мехове... (2007 г.), в която давам своето обяснение. В статията си Крайъгълният камък на образованието (2007 г.) също съм мислил по тази неблагоприятна, дори критична ситуация в българското образование. В тия две статии съм казал най-главното. Сега обаче искам да добавя още нещо.

Прекалената, плоска, едностранчива и едноизмерна “рационалност”, която идва у нас с комунизма, е виновна за плачевната ситуация в българското образование и наука, също както причина за станалото са и криворазбраните интереси. Сметката е била проста, когато е била правена "системата на висшето образование" - съществуваща и в старите, и в новите университети и "академии", понеже и тия, и другите са носители общо взето на все един и същ неизменен манталитет и стереотип. Та когато са били поставяни темелите на системата, останала непокътната до ден-днешен, се е сметнало, че някъде трябва да се прави нàука (не наука, а тъкмо нàука!), това е БАН с мрежа от институти към нея. Другаде тази рафинирана нàука се преподава. Професорът “чете” лекции, сиреч “дава” знанията, студентите прилежно си записват, четат, заучават, зазубрят, запаметяват тази смляна и предъвкана “духовна храница”, а след това я възпроизвеждат като ги изпитват. Е, те може и малко да се поупражняват в мислене, но затова си имаме семинари, упражнения, но общо взето и там работата се свежда до преподаване, учене и изпитване. Там се прави контрол кой колко учи и какво е научил. И всички са доволни, защото за професора е къде-къде по-лесно просто да преподава (да “чете” лекциите си), вместо да прави наука, за студента е много по-лесно да чете тия лекции преди изпита (те са именно “сдъвкана нàука”!) та да ги “храносмила”. И така нататък, да не се задълбавам в тази смрад, щото наистина от системата отдавна вее дъх на трупно разложение, на нищо друго. Няма кой обаче просто да вдигне и да изнесе трупа...

Мина доста време, докато тази система бъде внедрена (около 45 години!), после пък беше реформирана (уж де, наужким, не истински!), накрая пък беше мултиплицирана в никнещите като гъби най-нови академии все на базата на прочутото АОНСУ на ЦК на БКП. А сега, когато всичко вече е втвърдено, когато огромните камъни на системата са прилепнали така плътно, че и косъмче не можеш да мушнеш през тях, камо ли пък някакво острие (това са думи на мой познат, който е професор в един от елитните ни университети, и дори е началство там!), всички с учудване откриха... какво откриха ли?

Ами ето какво: професорите лошо “четат”, и дори, ако са по-модерни, изобщо не четат нищо, ами се правят само на велики и оригинални пред "колежките" в кафенето; студентите пък съвсем не четат и нищо не учат, а само се обучават в... преписване; а ние всички сме някъде страшно назад в науката, на космически разстояния се намираме от напредналите нации, а в много области сме дори направо извън процесите в световната наука. Всичко в нашата система е обърнато с главата надолу, всичко, уви, е тъкмо наопаки.

Защото не се разбират някои много прости, съвсем елементарни, драги ми Уотсъне, неща: студентът не е прост “обект на педагогическо въздействие”, а е истински и пълноценен негов субект; професорът не е единствен, своеволен и абсолютен, но крайно фалшив “субект” на това въздействие, а също е равностоен и пълноценен субект на науката, намирайки се обаче в най-тясно партньорство с младите хора, които въвежда в храма на науката. Глупаво е професорите “да четат” лекции, от тях се иска нещо много по-значимо: да излъчват духовност, дух, свобода, страст към истината, копнеж по знанието. Колцина из нашите университетски преподаватели са обаче на това ниво?! На пръсти се броят, за жалост, така е, а останалото е една научно-академична сволоч и пасмина, която само вреди и пречи, нищо не допринася.

Другояче казано, студента не го “учат” какво да мисли, а той сам себе си учи и се стреми да привикне - с помощта и насърченията на професора! - как да мисли. И ако се чудим сега защо толкова ни липсват мислещи хора, личности и творци с нужната дръзновеност, то сигурно е и затова, че академичният дух отдавна е прокуден от нашите академии.

Как може да се завърне ли? Не знам, много е трудно. Завръщането на прокудения академичен дух от нашите родни "академии" и университети е процес на раждане и растеж: иска се много време, традиции, култура, коренна промяна в съзнанията и манталитета. Трябва да се мисли и най-вече трябва да се действа в тази насока, потребни са коренни и най-смели реформи. Иска се воля за промяна и осъзнаване, че само промяната е спасителна, че без промяна всичко отива на поразия. Тук-там ако има академични труженици на истинската наука и носители на пресветлия духовен академизъм, то точно на тях трябва да се опре държавата, та да извърши жизнено необходимите промени. Защото докато тях ги има, то не всичко още е загубено...

Добави в Svejo

Публичен граждански трибунал над вредното за страната управление

Ето че август почти се изтърколи и идва септември - много важен месец за нас, българите: защото в него трябва да решим какво да правим със сегашното правителство. Трябва да бутаме това правителство, защото стоенето му на власт е изцяло вредно за страната. Всеки друг вариант освен падането на кабинета на Станишев е чиста загуба за всички нас, гражданите. А облагодетелстван е само най-тънък олигархичен слой: настоящата власт е власт на мафията, на корупцията, на кражбите, на лъжата, власт, в която ЕС няма никакво доверие - и по тази причина спря финансирането с европейски пари. И какво ние, като граждани, трябва да правим в една такава крайно неблагоприятна ситуация?

Да мълчим малодушно и да чакаме какво ще направят политиците от опозицията не е достоен вариант. Гражданската пасивност е основната опора на настоящата корумпирана власт на Доган-Станишев-Симеон. Оказва се, сме допуснали да станем главна нейна опора: хем сме ощетените, хем де факто подкрепяме тия, които ни крадат. А заради техните кражби няма европейски субсидии за земеделие, за животновъдство, за пътища. При това управниците ни най-нагло заявиха: като няма европейски пари, като не дава пари Европа, ще крадем тогава от тукашните пари, ще крадем от бюджетния излишък! Да търпим власт, която ни обрича на изоставане и на стоене в мизерията - а социализмът винаги само това ни е давал и осигурявал - е крайно недостойно. Изходът е: да се размърдаме, да направим онова, което моментът и ситуацията искат от нас, да отговорим на онова, към което историята ни призовава. Да направим нужното страната да излезе от тресавището и да тръгне по твърд и верен път.

Как може да стане това ли? По много начини: просто от нас се иска да изразим своето недоволство, а не да го крием вътре в себе си. Да изразиш недоволството и възмущението си от корумпираните властници означава да заемеш позиция. Означава да проявиш гражданска активност. Означава да се размърдаш. А едно размърдване на много възмутени и непримирими граждани означава неминуемо падане от власт на корумпираното и вредното за страната правителство. Човек наистина може да заеме позиция и да изрази недоволството си по много начини. Избирайки някой от тях, ти ще покажеш загрижеността си за страната и за бъдещето - своето, на децата ти, на страната и на нацията. Безразличният спрямо бъдещето гражданин, търпеливецът, е основа не само на мафиотските режими, подобни на нашия, но е и главна опора на диктатурата и на авторитаризма.

Една вълна на гражданско недоволство неминуемо ще събори правителството и ще открие път към предсрочни избори. Когато дадена власт е загубила доверието - и на гражданите, и на партньорите в Европа и по света - най-нормалният път е да се поиска решението на суверена: ние, народът, гражданите, сме този суверен! Ала ако суверенът спи или не му пука за ставащото, той се обрича на жалка и окаяна участ. Такива "граждани" нямат право даже и да се оплакват, за тях не пристойно дори и да мърморят. Защото те с пасивността си са узаконили беззаконията и престъпленията на властта. Като мърморят срещу управниците, фактически мърморят срещу себе си. Това е крайно недостойно, малодушно и подло поведение.

Та наистина има много начини да заемеш позиция и да покажеш, че така повече не може да продължава. Ето аз сега предлагам един начин, който е представен в заглавието на този пост. Но има много други: да се стачкува, да се излезе на улиците на демонстрации, да се обсади Парламента с искане за оставка. Всичко обаче от някъде трябва да започне. Ето аз предлагам нещо, което може да започне оттук, от интернет: публичен граждански трибунал над вредното за страната и нацията управление на тройната коалиция.

Такава една акция би имала мобилизиращ и пробуждащ духовете характер. На един такъв обществен процес се иска всеки от нас, всеки гражданин, просто да заяви, да произнесе своята "присъда": да, аз харесвам тази власт, искам Доган, Станишев и Симеон да продължат да ни управляват; или, наопаки, да каже: не, аз искам тия крадци вече да си ходят, крайно време е, така повече не може да продължава! Да бъдат прознесени някакви думи, да бъдат подхвърлени в ефира, е начин да се концентрира човешката и гражданска енергия в някаква посока. Ето, аз сега призовавам неколцина блогъри да заявят своята позиция, нека тяхната реакция да бъде началото. Всеки от тях после нека да призове други. Така ще се получи една вълна от реакции, която във всеки един случай ще има огромно, пък дори макар само символично значение: ще произнесем своята гражданска присъда над корумпираната и вредна за страната власт. Това все пак е нещо: осъдената веднъж власт губи моралното си право и е обречена.

Та ето, аз призовавам Невена Гюрова, Илия Марков, Петър Стойков, Йовко Ламбрев, Радан Кънев, Майк Рам да се изкажат на трибунала, т.е. да заявят своята позиция. Това може да стане с тяхна реакция в блоговете им. Както искат могат да реагират, аз просто ги призовавам да го сторят. И като реагират, да призоват други от блогосферата към реакция. Читателите пък на съответните блогове също могат да реагират и така ще се образува онова блогърско, по-скоро гражданско "цунами" върху властта, за което аз писах преди време. Та това е, не е толкова трудно. И много време на никой няма да отнеме. А е важно, надявам се, много хора разбират това.

Защото един макар и символически акт, показващ истинското ти отношение към бъдещето на страната, в която живееш, има огромно значение: реагирайки, човек отхвърля от себе си отговорността за това, че ни управляват най-корумпирани и вредни за страната управници. Винаги гражданската позиция има и един такъв нравствен смисъл. А докато не си реагирал носиш пълната отговорност за случващите се около теб безобразия. И трябва да проявиш достойнството или да го признаеш - това може да стане и просто като си замълчиш - или пък да отхвърлиш позорящата те възможност да си безучастен. Това е. Толкова е просто...

Добави в Svejo

Демонстрация в Москва под лозунга "За вашата и нашата свобода!"

На обед на 24 август на Лобното място на Червения площад в Москва група млади граждански активисти проведоха акция в памет на първата демонстрация на дисиденти пред стените на Кремъл. Преди четиридесет години седем човека излязоха на това място за да протестират против навлизането на съветските войски в Чехословакия. Клипът е заснет от Дмитрий Борко:

(Материалът е от телевизия ГРАНИ.РУ)

Добави в Svejo

Етнически терор у нас: сблъсквам се с расизма всеки ден!

В блога си получих интересен коментар, написан на латиница, който ми се наложи да преведа на кирилица за да е по-четивен. Човекът сякаш говори за действителен случай от собственото си житие-битие, въпреки някои несъобразности, които се набиват на очи тук-там. Това, че прави глобални изводи от един конкретен случай - разправии със свои съседи, тормоз от тяхна страна спрямо него - разбира се, е некоректно: такъв случай е за полицията, от него политическа програма не може да се прави. Но казусът не е лесен, затова първо прочетете какво пише този човек:

"Знаете ли, коментарът ми няма да бъде свързан с откровените глупости за политическия расизъм. Сблъсквам се с расизма всеки ден. Това е по повод моите съседи, тук, в Пловдив, в Кючук Париж, в иначе горе-долу бяла махала!

Най-напред, на 5 години се преместихме от Столипиново с родителите ми и сме от онези, които го направиха навреме. Българските граждани от небългарски произход се опитаха да убият майка ми! След това гледам други подобни прояви и то неведнъж. Не се опитвайте да ме убеждавате, моля, че самозащитата срещу убийци и хора, които по никакъв начин не ти мислят доброто е расизъм. В Италия например. Защото това тук е робско подсъзнание - чакаш да те бият, да те ограбят, да те тероризират и тогава си казваш, ами, нали хора сме все пак. Италия даде пример как да постъпваме в такива случаи. Защото и там не искат нашенските престъпници.

Отделно какъв е личния ми скромен опит - съсед помак, които ми прави номера, съсед с жена полутуркиня, съседи от посочените с небългарски произход. Всички тези негодници (напълно лично) започваха бурни скандали в апартаментите си по повод на това, че съм гледал ТВ СКАТ, че гражданската ми позиция била ромите да си плащат тока и т.н. Опитват се и да ме сплашат като контактуват с подобна измет, която ми “показва мускули” по въпроса с тези негодници. Не забравяйте, че тук далеч не става дума за глупости и миротворчески приказки. Става дума за терор. Същите тези твари ми следят интернета, за мен все още остава неясно как, свързват се с потенциалните ми работодатели, като откровено ми пречат на нормалния живот и то с години. Това е “тайна” тук, в квартала, а и в целия Пловдив. Показвали са ми снимки навсякъде, обрисували са ме като някакъв неясно какъв злодей.

Аз не знам нещо да съм направил на тези изроди, които имат дори наглостта нали, работейки по ниските нива на което и да е предприятие с роми и фалшиви турци, да плямпат как “ще станем приятели”. До момента това са години от живота, които съм загубил заради тези изроди, съседите ми. Аз не знам как мога да харесам скапания черен боклук отсреща, които се крие и настройва останалите срещу мен, а вие ми говорете на расист.

Интересното в случая е, че съм обиколил много държави по света, хората навсякъде са хора, дружелюбни, добронамерени. Спях по улиците заради моите нагли съседи, но там, в Европа всеки ти помага, докато в Пловдив това не е така. Просто съседите ми настройват споменатите етнически групи срещу мен и не само тях по причина на кой знае вече какво.

Какво тогава остава да ми се говори за политически расизъм и криворазбрана толерантност. Толерантни ли са моите съседи, които настройват хората срещу мен, толерантни ли са, щом по цял ден ми дрънкат отвън неща, които се отнасят за мен, щом следят интернета ми? Толерантна ли е тази измет щом ме черни пред всички? И може би аз трябва да се “сприятеля” с тази лайняна общност? Посочете ми една проява на някакъв тип толерантност в този случай!"

Това е, не зная защо този човек пише тия неща на мен, може би защото сме съграждани. Но накрая, виждате, ми поставя някакви въпроси. Човекът наистина е в тежко положение и явно е травмиран от подобен перманентен и крайно тежък битов скандал, на който той е склонен да придаде по-глобален характер. Аз скоро ще напиша своя отговор до този човек, но ми е интересно как ще реагира общността. Темата за толерантността ми е присърце и непременно съвсем скоро ще напиша своето тълкуване по казуса.

Ала ми се иска да не предрешавам нещата и ми е крайно интересно как ще реагира самата общност. Така че заповядайте да си кажете своята преценка и реакция.

Добави в Svejo

Опити за мислене по блоговете

Наистина е добре когато човек пише, да мисли същевременно; защото писания, в които не може да се открие мисъл, едва ли имат някакъв особен смисъл. Много често по блогосферата се срещат писания, в които личи крещяща неспособност да се мисли, граничеща с отсъствието на мислителна (разсъдъчна) способност. Стигнало се е дотам, че някои блогъри успяват да постигнат огромна популярност и влияние тъкмо заради очевидната, дори очебийната си неспособност да мислят.

Ето по тази причина е за приветстване всеки опит да се осмислят, и то по-основателно и дълбоко нещата, с които съвременният човек се сблъсква. И чиято загадка просто няма как да бъде разгадана без мислене. Защото мързелът като базисна ориенталско-балканска черта е до такава степен разпространен из нашите простори, че неговата разновидност, касаеща мисленето, направо преживява невиждан растеж и цъфтеж също така, както казах, и по блоговете. Ето затова много се радвам когато тук-там срещна опити да се мисли по-основателно и задълбочено: мислене имаме там, където се търсят основанията, където проблемът се схваща, като тенденция, в дълбочина и по-цялостно.

Ето един само пример, доста показателен, впрочем. В своя блог И.Марков пише следното:

Днес нямам тема, по която да ви пиша, затова пък реших да ви споделя един много готин цитат, който намерих:

Едно общество, което омаловажава достойнствата на водопроводчиците, защото прокарването на канализация е нисша дейност, а толерира некадърните философи, защото философстването е висше занимание, никога няма да има нито добри водопроводи, нито добра философия. И тръбите, и теориите на такова общество ще си останат безводни. (Джон Гарднър, писател)

Значи той цитира една мисъл, чужда мисъл, която, предполагам, я оценява като значима и по някакъв начин налагаща ни определени внушения и нас, българите. Разбира се, този цитат е добре да се осмисли по-цялостно, щото може да се окаже, че звучи "супервелико", ала всъщност смисълът е нищожен, или пък дори че внушението е вредно: примерно да ни подтиква да смятаме, че интелектуалните занимания кажи-речи са излишни, и то специално за общества като нашето. Или, другояче казано, че не ни се налага изобщо да мислим, че ни насърчава да не мислим изобщо: защото какво е философстването, ако не най-вече страстна отдаденост на мисълта като богатство на човешката душа.

Вижте обаче как реагират в коментарите представители на блогърското съсловие, което благоволява да напише три-четири хвалебствени коментара:

komitata простенва: страхотен цитат

karagyozov каза: Страхотен цитат, наистина, и колко мъдро...

БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ каза: За мен това мнение е вярно и правилно. Винаги съм казвал, че хората са важни. Казвал съм го и ще продължавам да го повтарям, защото вярвам, че е така. По темата от вчера за данъците искам да дам и аз един цитат от Милтън Фридман: „Всеки човек трябва да бъде свободен да прави добро, но само ако е за негова собствена сметка.“

Аз лично ще се въздържа от коментар на изказаните мнения, първо, защото такъв не се налага, и, на второ място, от съображения за "блогърска колегиалност". Ще кажа тук само нещо принципно: засилената склонност към цитиране на чужди мисли винаги обозначава крещящ дефицит на собствени такива. Толкова. Който разбира, разбира; който иска да разбере, нему се налага да почне да мисли със собствения ум...

Е, та в тази връзка ми се наложи да реагирам. Разбира се, за да се схване една мисъл адекватно, е интересен и контекстът, в който е написана; понякога без контекста самата (откъсната от цялото) мисъл може да си остане неразбрана или превратно (изкривено) разбрана. Без контекста на човек просто му се налага да налучква връзката, в която е казана или произнесена съответната мисъл. Та ето защо аз си позволих да вметна следното, което, струва ми се, може да провокира и да предразположи блогърите към по-задълбочен размисъл:

Ангел Грънчаров каза: Аз пък бих си позволил да кажа следното: а когато общество, каквото е нашето, поставя в ценностната си скала водопроводчиците по-високо от философите, то такова едно общество няма как да не е в най-окаяно положение, в каквото именно се намираме ние; да не говорим пък за това, че когато едно общество почне да решава кои философи са кадърни, и кои - некадърни, то такова едно общество рискува да остане под властта на най-долнопробната философия, каквато изобщо може да съществува; което също сме успели да постигнем в максимална степен... т.е. във вода газим и шляпаме, а пък жадни си стоим.

Това последното - във вода газим и шляпаме, а пък жадни си стоим - го добавям сега. Интересна ми е реакцията. Предполагам, ще следва мълчание, което също е безкрайно изразително и показателно. Ето примерно като това мълчание: погледнете коментарите там след моята намеса. Но мълчанието може да е знак за мислене, за по-усърдна умствена активност. Което е само за приветстване...

Добави в Svejo

Заповядайте на най-новия разговор на г-жа Новодворская с мислещи руснаци

NewTimes.ru

Добави в Svejo

И тогава един USA-фоб от България френетично изрева: "Без Русия нема прокопсия!"

В сайта Актуално.ком попаднах на препечатка на статия от "Литературен вестник" със заглавие Защо сме русофили? и с автор Бойко Пенчев. Статията е добра и дори тезата й ми хареса: обичаме Русия, щото тя ни приема каквито сме, с всичките си кусури и дефекти, и държи да си останем все същите, а пък проклетият Запад иска от нас да се променяме, да ставаме по-добри и по-истински.

Статията я бива, ала пък коментарите под нея ми напълниха душата дето се казва: те са нещо като фонограма на... страстите и бесовете на българщината, и то тъкмо на най-актуалната, сегашна и тукашна българщина. Понеже съм решил да подготвям разни материали по известната инициатива да напишем заедно книгата “Една чисто българска, весела и занимателна политология за простаци”, та ми се наложи да ги копирам тия коментари, които сега ги предлагам и на вашето внимание.

Тук обаче искам да споделя един проблем: как да се публикуват подобни коментари, в техния изцяло автентичен вид, сиреч с пълните простотии, с граматическите и с правописни грешки, с латиницата и пр. ли, или пък леко да се попреработват, та да стават по-четивни и сякаш "съедобни"? Питам и вас, защото аз самият не съм много сигурен, макар че скланям засега към това, което ще видите: махнал съм латиницата, превърнал съм я в кирилица, а пък от грешките съм оставил ония, които някак си се връзват с характера на пишещия, които го доизявяват, ала това е субективна моя преценка. Та при тия мои обработки има известен "литуратурен момент", поради което пък се боя някой да не вземе да ме съди за... "плагиатство", макар че какво плагиатство ще е такова плагиатство, което най-открито си признава своя източник?! Та както и да е, ето ви сега тия шедьоври на българската душа, които се постарах да събера за бъдещето и за вечността, порадвайте им се:

20.08.2008 12:20, Nekoi: Разликата между Руската империя и СССР е от небето до земята.

20.08.2008 12:29, Анонимен: Ти, авторе, можеш ли да ми обясниш аз като мразя комунизма и съм унижаван и гонен от Комунистите?! Супер реализация и положение в най-супер европейската държава - мечта за всеки българин! Двойно гражданство и т.н. Аз също съм на страната на Русия в този конфликт? А кажи де? Аз съм се променил! Вървя напред, уча и се развивам непрестанно! А ти ме искарваш марселивец, който не търпи развитие само защото в момента не съм сляп за Правдата!

20.08.2008 13:37, Анонимен: Проблема за омразата към Русия на анонимен е негов. Интересно защо обича САЩ? Заради смъртта дето сеят по света може би? Или самия той е злобен егоист? Жалко!

20.08.2008 13:53, Анонимен: АНОНИМНИЯТ oт 12.29 е на страната на Русия. Погрешно си го разбрал.

20.08.2008 15:08, Анонимен: А-а-а, моля, моля, не знам кои са тия "ние", ама на мен ми мяза на "вие", а като чета статията си е направо "те". А "те" по принцип знаят единствено това, че са бедни и невинни... понеже никога нищо смислено не са направили. Не ги разбирам аз русофилите, що не емигрират в Русия и да се свърши тяхната мъка?!

20.08.2008 15:24, Разсилен: Как може да сме русофили след като многообичаният ни цар Н.В. Симеон ІІ не е от руски произход? Майка италианка, баща немец и още повече - сержант от американската армия! Русофилството на неговите поданници би го обидило.

20.08.2008 15:37, Анонимен: Зовът на КРЪВТА! Затова сме русофили! БМВ та караме ама кръвта вода не става!

20.08.2008 15:59, Анонимен: Всички коментари без анонимен в 15.08 ч. са доволно тъпи. Изглежда, че не сте чели статията изобщо.

20.08.2008 16:30, некой: Да живее Българо-Съветската дружба!

20.08.2008 16:35, Sata: Русофил съм защото мога! Русофил съм защото ми харесва! На който не му харесва това проблема си е лично негов. И както съм си русофил мога смело да твърдя че съм постигнал много повече от автора на статията, имам много повече приятели от "западният свят" и доста по-често го посещавам от самият автор... Бойко, от всичко прочеттено разбирам, че западният свят за теб е несбъдната мечта моето момче... за това си толкова озлобен и лаеш ли лаеш... избиваш комплекси... Предпочитам да съм русофил от колкото жалък драскач... в днешно време журналист (използвано като синоним на жалък глупав, продажен, завиждащ некадърник и т.н) звучи много по обидно от русофил... но май си прекалено глупавичък да го разбереш... А лично в момента мога да си призная само едно: горд съм да съм русофил и не го крия, не мразя западният свят, но съм си русофил... колкото и да те е яд на това... Единствено съжалявам че толкова много се унижих да коментирам нещата, написани от теб...

20.08.2008 16:37, Ostap BENDER: Всички русофили са КАТИЛИ! Аз съм русофоб. Ненавиждам руския милитаризъм. Пропагандата, че Запада са милитаристи е чисто комунистическа пропаганда под руско давление. Тя е творение на русофилите. Макар че руснаците са славяни те са наистина най-гадното нещо което съм срещал през живота си.

20.08.2008 16:55, ot Bern: Остап Бендер, ти търсиш май още съкровището в 12 стола. Ама то не е за тебе предназначено! Америка ще ти го измъкне под носа - късогледия!

20.08.2008 17:00, Анонимен: Хм, аз съм демократ, обичам западна Европа и Русия... значи статията не се отнася до мен. По-скоро не харесвам политиката на САЩ и не разбирам защо след като отричам САЩ, значи не съм модерен?!?!? Ако става на въпрос в САЩ няма демокрация, а по-скоро полицейски режим. Политиката, която тя води по света е по-скоро налагаща се, отколкото демократична. И щом руснаците не могат да се въоръжават, какво е тогава PRO??? Не обичам комунизма, нито социализма - демократ и обожавам западна Европа - особено Германия!!!!!!!! И все пак ненавиждам САЩ. Така че статията си има своите слаби места, въпреки че е вярно, че повечето хора се делят на русофили и русофоби въз основа на много глупави причини!! Трябва да се гледа трезво на нещата и да се преценява ситуацията. Далеч съм от мисълта че реакцията на Русия е само заради нейните граждани. Също толкова далеч, както и от мисълта, че САЩ едва ли не се раздира заради съдбата на афганистанци или иракчани или косовяни. За мен Косово си остава незаконно. Не защото обичам сърби, руснаци или които и да е било - просто защото е нелогично и всеки здравомислещ човек може да го разбере. Косово - това е балканската САЩ. Аз съм за истинската демокрация и Европа!!!!!! Ненавиждам Американци!!!!!!! Държа да се подчертае.

20.08.2008 17:07, ot Bern до 17,00: И аз съм като теб! Статията ме изкарва мързелив и че не обичам новостите и развитието само същото не обичам Америка! А аз съм човек на промените и предизвикателствата! Поради това съм и постигнал доста в живота! А това както казваш сигурно се дължи на силният Европейски дух, а не на някаква фобия!

20.08.2008 17:09, НИКОЛАЙ: Така наречените русофоби са всъщност някакви малки дечица с промити мозъчета, станали на пихтия от американската пропаганда. Те нямат ни най-малка представа от заобикалащия ги свят, отдавна са загубили способност да мислят и сами да си вадат изводите, лапат кат шарани всичко квот видът по CNN и други правителствени канали.

20.08.2008 17:57, почтиАнонимен: Божке, това чатът е голяма душевна педерастия, щом ни отвиква в такава степен да пишем на КИРИЛИЦА. Не Ви е срам! Това, че обичате някоя източна или западна световна сила причина ли е да пишете на противната латиница, особено след като на България и беше въздадено нужното уважение и нашата азбука е с официално включена поддръжка, от една толкова диктаторска и тоталитаристична фирма като Майкрософт!?

20.08.2008 18:35, НИКОЛАЙ: Ако имах кирилица на телефона мислиш ли че щях да пиша на шльоковица, знам че е дразнещо.

20.08.2008 18:52, Imago: Г-н Пенчев, вие съвсем на нефелни постмодернисти ни направихте с този анализ. Истината е много проста: българинът е справедлив човек и не понася да го лъжат най-безочливо с прозрачни пропагандни трикове, пък било то и от страна на държавната секретарка на САЩ с IQ 157. Лошото е, че шефът й има 93...

20.08.2008 19:18, ot Bern: Съжалявам Анонимен обаче при мен има 16 Компютъра и те всички не могат да се обърнат на кирилица! То не направено като за България.

20.08.2008 19:28, Анонимен: Въпросният другар Пенчев трябваше да си надраска статийката в началото на 90-те години. Тогава всички ние бяхме оптимисти. И вярвахме. Вярвахме в свободата, вярвахме в демокрацията, вярвахме в страната на големите възможности, на големия брат - САЩ. Да, но с времето поотраснахме и очите ни се отвориха. Големия американски брат обещава, но не дава, за разлика от руския. Не, че си падам по руския милитаризъм - мразя когато руснаците се налагат където не им е работа. Но от друга страна - именно е това причината в момента да сме българи и да можем да пишем на собствения си език, а не на турски. И само това да беше, пак не е малко. Малкото останали хора, които все още подкрепят морално американския милитаризъм са чисто и просто конформисти, които печелят по някакъв начин от статуквото. Или просто имат някаква лична история с комунизма и си го изкарват на руснаците. Пил е некачествена водка. Или някой руснак му е боднал приятелката. Все ще намери нещо. А това, че американците гориха виетнамски дечица с напалм, това, че изнасилваха жените им като кучки, изтребваха мъжете им, че заобикалят Русия с бази и насочват към нея оръжия и ракети - това за въпросните конформисти е напълно нормално и в реда на нещата. Така де, в крайна сметка, производителите на оная гадна водка, от която ме боля глава, трябва да измрат до крак. Нали?

20.08.2008 19:29, ot Bern: Русофилите са предатели! Това е моето мнение. Всички коментари без този на О.Б. са наистина просташки. Вие явно не познавате историята или просто са ви платили за да защитавате руската кауза. Мисля че сте истински говеда, чакащи на опашката в кланицата.

20.08.2008 19:40, кака ви златка: Статийката е писана от некадърник, прощъпулник в журналистиката. Изобщо тази престижна и труднодостъпна навремето специалност-професия, днес много е девалвирана.

20.08.2008 19:56, Михаил: Съгласен съм с автора. Между впрочем, русофилството е симптом на нездравото ни общество. Ако бяхме нормални, щяхме да сме българофили.

20.08.2008 20:31, Анонимен: Съгласен съм с автора, но не и със заглавието. Аз не съм русофил и не разбирам въпроса-заглавие, зададен в множествено число. Ако автора беше озаглавил статията, защо сме русофоби сигурно щях да намеря верния отговор.

20.08.2008 20:49, Бог: Без Русия няма прокопсия!

20.08.2008 20:54, Анонимен: Ние не сме русофили,ние сме USA-фоби!

20.08.2008 20:59, Николов: Поръчковата статийка е долнопробна манипулативна пропаганда. Само снимките с комунистическите символи са едно обидно за Русия деяние. СССР и болшевивката-еврейска революция не идват от Русия. Русия бе тяхна жертва. Така че не помествайте снимки с врагове и мъчители на руският народ. Жалки продажни драскачи!

20.08.2008 21:19, Тъпо копеле: Аз съм тъпо копеле и не разбирам нито автора, нито опонентите му. Атовете се ритат ние страдаме. Нещата не са черни и бели. Черни и бели ги правят платените журналисти, оперирани от любов към България.

20.08.2008 21:28, Анонимен: Аз съм русофил защото не съм лицимер!

20.08.2008 23:03, Анонимен: А аз защото в случая България и Русия имат сходни интереси - интересите на мира и на защитата на правото. Русофил=българофил=хуманист.

20.08.2008 23:06, Анонимен: Николов е абсолютно прав. Снимките към много слабата статия са на юдеин-хазар, на мегрели-грузин и на китаец. Липсва внукът на циганката Виктория, който е и немец - Николай Втори, сътворил много бели на България и на баща му Алехандър Трети, яростен враг на Бъггария. Но те всичките не са руснаци и всички знаем как мизерно загинаха тези нещастници. Руският народ е един от добрите народи в Европа и народ-приятел на България, на когото единствено може да се разчита при критична ситуация. Нека будем приятели с взаимно уважение и взаимни интереси.

20.08.2008 23:54, Анонимен: Българина е недоверчив и по природа, а и живота го е направил такъв. Той е лъган много – и... не вярва. Да не се връщаме много назад в историята и богомилството, където българите подлагат на съмнение християнството, то и най–новата ни история е пълна с примери. Резултата? Не вярваме на правителство, полиция, съд, общинска администрация и т.н. А трябва ли да вярваме? Та българина обожаваше запада, всичко най-добро и прогресивно се свързваше с него. Но! Когато българина започна да го опознава отвътре, видя, че има много червиви места, че демагогията и лъжата след завършване на студената война не са изчезнали. Та изводите да си правят западните политици, не българите. Смятат ли да ни манипулират по толкова плосък начин, с който комунистите се провалиха веднъж? Не, защитавайки Русия, защитаваме нашите права да бъдем реални участници в този свят, това в наше право. Не само ние, всички хора от света не трябва да позволяват да бъдат манипулирани и използвани за някакви мними американски интереси. В тази опасна игра не бива да гледаме като жертвени агнета какво ще се случи. Ако утре стане война, ние ще платим цената. Затова, нека защитим мира на планетата.

21.08.2008 00:04, БТА: съобщава на своите читатели и слушатели, че Ива Софиянска и Божков-младши най вероятно ще вдигнат вдигат тежка масонска сватба? Според "вестника на Народа", милиардерският син най-после успял да “укроти опърничавата” Ива и й забранил да играе кючеци по масите в “Син Сити”. За повече. Наш инф-източник от една обител ни информира също, че последния хит на АЛБЕНА ВУЛЕВА бил да задиря монаси и дори се стигнало до спречкване. За повече: тук.

21.08.2008 00:05, българин: Русофил за един българин е равнозначно на патриот и българин. Сърбите и русите са ни най-близки родово, езиково, културно и духовно. Затова с Русия за да има и България! Както без вода няма риба, така и без Русия няма да има България.

21.08.2008 02:20, Анонимен: Русофили са дъртите комунисти, ние сме европейци. Комунистчетата се страхуват от Путин, той за тях е бащица.

21.08.2008 06:02, Ангел: Авторът е напълно прав. В България има много русофили, защото в България има много боклуци. Ние сме тъпи и долни горе-долу колкото руснаците затова ги чувстваме свои хора.

21.08.2008 09:00, ot Bern: Тук МЕСАРЯ исползва "ot Bern" и пише ГЛУПОСТИ от мое име! Много непочтено, госпадин Русофоб!

21.08.2008 09:40, Чевермето до "ot Bern": Какво майната си търсиш в Берн, а не в някое руско село бе профан??? Ами баща ти те е пратил там да изучаваш антизападна пропаганда? От такива кретени като теб и повечето коментиращи, които държат не България и нейното бъдеще, а на "Велика Русия" нашата родина и ние българите тъпчем на едно място. Такива набедени демократи, които заедно, ръка за рака с левите продавате България на който и да е, само и само да не е независима и просперираща. България се е превърнала в крепост на мафията и на такива "демократи" като теб това им трябва, стени зад които да се спасявят когато бъдат подгонени. Ето какви сте вие и какво направихте от България. Тъпи русофили.

21.08.2008 10:35, Гювеча: Този ахмак от Берн, който иска да бъде на всяка маджа мерудия, защо не дойде в България па да седне на български к... за да види от къде идва водата, ами се перчи с глупостите си от далеч.

21.08.2008 11:07, ot Bern: На НЕКАДЪРНИЦИ като вас са им виновни българите в чужбина! Тук отдавна сме отвикнали да се ПЕРЧИМ. Тес, дето се перчат не са се освободили от ганьовския си манталитет!

21.08.2008 11:47, Анонимен: И аз съм русофил. На олимпиадата на първо място "боледувам" за българите, на второ за руснаците, на трето и четвърто за французите и китайците. И във всички други двубои, трибори и многобои така подреждам предпочитанията си.

21.08.2008 11:51, ot Bern: Всеки има право на лични предпочитания и на исказвания!

21.08.2008 12:17, Анонимен: също всички русофоби имат такъв мръсен речник? Много некултивирани хора!

21.08.2008 12:20, Анонимен: Защо сме русофили? Защото сме ИДИОТИ!

21.08.2008 12:37, Кака ви Златка: Русофил за един българин е равнозначно на патриот и българин. Сърбите и русите са ни най-близки родово, езиково, културно и духовно. Затова... с Русия за да има и България! Както без вода няма риба, така и без Русия няма да има България

21.08.2008 13:37, Боцмана: И аз си падам русофил! Ходя къде-къде ходя и все гледам да опъна някоя рускиня! Явно те пък си падат българофили, щото не се опъват много-много! Остава време да оправим и международните отношения и политиката, разбира се!

21.08.2008 13:47, ot Bern до Боцмана: Ей, Бозмана, ти заслужи купата на ФОРУМА! Умрях от смях с тебе човек!

21.08.2008 17:40, Анонимен: Да, русофил съм защото обичам България, а България е била добре, когато е с Русия. Изобщо не дрънкайте глупости нито за освобождението ни от турско, нито за времето на социализма. Русия само ни е давала и помагала без да прави юдейско търгашество и ограбване. Докато има нормални българи и те и поколенията им ще обичат Русия. Ние сме българи и българи искаме да бъдем, а не някакви зомбирани клонинги по удобен за западняците модел, които са дотолкова изкукуригали, че дори от българската си идентичност и от кирилицата се отричат.

21.08.2008 18:07, Анонимен: Кой е русофил бе...

21.08.2008 18:17, нане вуте: Русофил съм защото не съм сляп, глух и безпаметен - щом България загърби Русия следва национална катастрофа, най-общо казано - не твърдя че руснаците са идеални.

21.08.2008 23:57, Fuck Русия: Всички русофили са гадове мръсни, по са ми противни от братята роми. Няма братска Русия има велика America. Скапаняци прости.

22.08.2008 09:52, Анонимен: Да живее международното положение! Русофили, русофоби, хрантутеници, мързеливци и всичката зла гад да се потапя, че почивката свърши. Кучетата си лаят, а керванът си върви...

22.08.2008 10:21, Анонимен: Абсолютно погрешна теза на този световно неизвестен автор, не бях чела скоро толкова манипулативен текст!

Добави в Svejo