Какво по-точно направи Доган за България за да е нейно проклятие?

Ахмед Доган рече тия дни: "След това, което съм направил за страната, това ли трябваше да получа?". Каза го в своето "историческо интервю" пред Валерия Велева. Той бил направил толкова много "за страната" - какво ли толкова е направил? Какво по-точно е направил - дали се знае това у нас? Знае ли се от младите, които не са преживели ония години? А пък и тия от нас, които ги преживяхме, дали помнят? Късата памет е доста разпространена из нашите предели. Ето по тази причина ми се иска да припомня какво по-точно направи за България Ахмед Доган в тия близо 20 години. За да може един друг политик, също направил много за България, именно Иван Костов, с основание да го нарече "Проклятието на България".

Ще се придържам за фактите, ще се постарая да не правя анализи. Чистите факти говорят много. А иначе всичко най-внимателно съм описал в своята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, която излезе по книжарниците през май.

На "националната кръгла маса", започнала заседанията си през януари 1990 година, се чу официално за някакъв си "лидер на турците Меди Доганов", който напирал да участва в заседанията й. Спомням си, че Желю Желев предяви искане Ахмед Доган да седне на "кръглата маса". Който седна на тази маса, по-късно се "обезсмърти", т.е. стана нещо като "историческа личност". Две-три останки от тази кръгла маса още щъкат из политическото пространство: това са Доган, Тренчев и Пирински. Останалите, след като направиха своите предателства, изчезнаха в небитието. Там отиде и самият Желю.

Доган беше представен като "млад лидер на турците". Преди това, през декември 1989 г. се беше разиграла една малка, но страшна националистическа истерия, в която се изявиха две познати ви лица: същият този Доган, който, предполагам, е "успокоявал" турците, и... познайте кой... ами известният ви Гоце Първанов, който се изяви тогава като говорител на един националистическо-патриотарски комитет за спасяване на Кърджали (или нещо такова). От този момент започна изгряването на звездата на Гоце Първанов, и във всичките тия години, както сега разбираме, двете ченгета, Гоце и Сава (Доган), са си подавали пасове с топката, играли са все в една и съща игра.

Когато се взе решение за избори за Велико народно събрание Доган вече си беше създал своето ДПС, с което реши историческа и съдбовна задача за бъдещето на страната: така по заповед на ДС успя да откъсне силно антикомунистически настроените граждани на България, каквито са турците, от демократичните сили. С което осигури хегемония на БКП-БСП в най-решаващите години на прехода. Как тогава партията да не е вечно благодарна на Доган?! Напротив, той я спаси, и затова тя вечно ще му целува ръцете по тази причина. Сещате ли се сега защо най-вече Гоце, в качеството си на президент, награди отколешния си боен другар Доган: ами защото направи така, че, откъсвайки турците от демократичните сили, ваправи така, че демократичните сили да останат в малцинство цели 10 години. В които години другарите си организираха всичко, и "усвояването" на цялата държавна собственост, и заграбването на капиталите на външнотърговските дружества с техните канали за износ на оръжие и за трафик на наркотици, и организирането на родната мафия, и какво ли не още. Безценни са заслугите на Доган от ония години, и по тази причини той именно стана галеникът на нашата комунистическа олигархия.

По-нататък Доган вече си имаше вечно представителство във всичките парламенти. В групата му, както сега вече точно знаем, са пребивавали във всичките тия години главно ченгета от ДС, като Лютфи и кой ли не още: трудно ще се открие някой депутат от ДПС, който да не е бил ченге. А ако е имало, Доган бързо му е бил шута. Тия ченгета действаха дружно като отбор, и направиха толкова много предателства спрямо националния интерес, нанесоха толкова много вреди на страната, че човек просто не знае откъде да започне, та да що-годе последователно да ги изреди и опише.

Доган си имаше в ония години и един друг мил приятел: президентът Желю Желев. С него също играеха в една команда. Така например когато Желю даде сигнал Доган да свали първото демократично правителство, Доган веднага изпълни нареждането, и Филип Димитров падна. Щото от кумова срама до този момент уж го поддържаше, ама с ред условия, които не са нищо друго, освен вечни шантажи и деструкции. А за да му повярват турците, Доган разигра фарс, като поиска да се забрани БСП-БКП. Не се забрани, ама турците си останаха чак досега под диктата на Доганчо.

После дойде славната епоха на разцвета на мафията, имам предвид правителството на Беров, на който "мандотоносител" беше пак... познайте кой... не вервате ли... ами пак Доган беше мандатоносител на най-мафиотското правителство в българската история! То и сегашното, на което пак е мандатоносител, е не по-малко мафиотско, ама и онова си го биваше. Мутрите винаги ще помнят с приятна тръпка в сърцето ония славни години, ех, как щастлива беше нашата мафия в ония прекрасни години!!! Две години управлява сламеният човек Беров, човек на Желю и на Доган, подкрепян в парламента от славната БСП. И от Гоце Първанов, естествено. Никакви реформи нямаше в ония години, всички крадяха от държавната собственост колкото можеха, а пък държавата наливаше пари от данъкоплатеца, които изтичаха към фирмите на другарите. Ех, наистина, какво славно време беше онова време на невиждан разгул и разцвет на мафията, в който изостанахме от цяла Източна Европа. И заради който за години напред беше предопределено да си останем и най-бедни.

После Доган и БСП убедиха нацията - с най-нагли комунистически лъжи - че правителството на Беров било... познайте на кой... ами било, представете си, на СДС. Именно на СДС, което единствено беше опозиция на оня мафиотски рацвет! И в резултат на тая лъжа така благодушният ни народец даде пълната власт на БСП! Имам предвид времето на Жан Виденов. Доган тогава поне външно не беше "коалиционен партньор", щото тогава се беше отдал на живот: благодарните мутри, предполагам, са се чудели как да му се отблагодарят за онова, което завлякоха благодарение на Доган по времето на Беров. Доган се жени, развежда, пропи се, поживя си като бей или даже като везир в ония две годинки. После дойде крахът, и на Доган му се наложи да почне пак своите игрички.

Когато възмутените граждани тръгнаха да щурмуват комунистическия бастион в края на 1996 и в януари 1997 година, Доган на първо време се преструваше, че е партньор на обединените демократични сили. Ала скоро получи заповед да излезе и основа "Движение за спасение", което се опита, за първи път с подкрепата на размърдалия се мадридски отшелник Симеон, да стане алтернатива на ОДС на Костов. Не можа, въпреки напъните на "царя" и на Доган, взе мизерен резултат, гражданите тогава не се оставиха да бъдат избаламосани. Но беше разигран сценарий, който след 4 години щеше да бъде напълно успешен: и така ще се реализира единствената възможност да се предотврати така злокобната за мафията възможност Иван Костов да спечели още един мандат. Благодарение на Симеон и на Доган, разбира се. Гоце ще партнира на Доган засега съвсем тайно и конспиративно, понеже БСП тогава беше като пребита мокра кокошка, стоеше е трепереше отстрани, тотално дискредитирана, а пък сивичкият Гоце се беше възвисил дотам да е неин лидер.

Та две сили имаше във всичките години на преход, които всеотдайно пречеха на реформите и вредяха колкото имат сили: това бяха БСП и ДПС. Тоест Доган и... Гоце, защото тази линия на противопоставяне спрямо реформаторския курс на демократичните сили, стигна своя разцвет именно при водачеството на Гоце. Доган е партнирал успешно обаче и с Луканов, и с Желю, и с Виденов даже. Само с Костов не можа да си партнира: по време на правителството на Костов се беше оттеглил из сараите си и си ближеше, подобно на ранен вълк, раните - и точеше лиги за бъдещите кражби и далавери. Само в тия години ДПС и Доган бяха далеч от така апетитно димящия кокал на властта. Но натрупваха злоба, та скоро ще успеят да отмъстят за униженията си. Същото се отнася и за комунистите от БСП. Те винаги са били опозиция на демокрацията, на реформите, на пазара, на какво ли не, на евроатлантическата ориентация на страната и пр. На всичко добро, което беше направено за страната в ония години, те бяха най-яростна и заклета опозиция. Ала въпреки всичко СДС успя да европеизира страната, да ни присъедини към НАТО и ЕС. Тази линия не успя да промени даже Симеон, другият играч, който след Костов вече не можеше да спре развитието ни към Европа. Ала направи всичко, заедно с Доган, да го забави колкото се може повече, респективно, да държи далеч от просперитета нашия многострадален, но така наивен български народец.

Какво правиха Доган и Симеон по време на съвместното си управление всички знаят: крадоха като за последно. Мафиотите, след годините на унижение при Костов, в които те бяха станали по-ниски от тревата, в периода 2001-2005 отново навириха глави и дружно запяха "Времето е наше!". То не бяха кражби, то не бяха злоупотреби, то не бяха лъжи, коя от коя по-опашати! Народецът беше прецакан прекрасно, от душа и сърце. Разбра с кой си има работа. И сякаш от неизкоренима глупост мнозинството се върна пак при своята любима стара блудница и закрилница - лъжливата БСП. На изборите в 2005 година спечели БСП, Доган мигом си отиде при нея, а после се примъкна и Симеон, та да крадат в комбина. Крадоха така, че цяла Европа пропищя. А у нас е тихичко. Народецът сякаш вече е претръпнал и се е примирил.

Ето и накрая най-голямото престъпление на Доган спрямо България: той, заедно със Симеон, заедно с БСП, успя най-накрая да отврати комай цялата нация от... демокрацията, от демократите, от свободата, от всичко! Всички злоупотреби във всичките години, вършени под крилото на тая славна тройка, бяха приписани, благодарение на медийната хегемония на ченгетата, на СДС, на демокрацията, на демократите. Кампанията срещу Костов и за непрекъснатото му оплюване вече толкова години е все в тази насока. Затова нацията днес не вярва на десницата, причината за това е, че по тертипа "Крадецът вика: дръжте крадеца!" цялата вина беше приписана на СДС, на Костов, на демократите изобщо. Да си демократ стана... неприлично. Хвърлиха се огромни пари за да се изкарат демократите по-черни от дявола. А дяволът стоеше по сараите си и доволно и мило се усмихваше. Благодушната нация в мнозинството си се поддаде на най-грандиозната манипулация. Поради което беше, сякаш е стадо, порядъчно издоена, остригана, унижена...

Това е кратичката история на Доган и на неговите "исторически заслуги" към България. Толкова много предателства, злоупотреби, лъжи, заговори, мафиотски сценарии бяха осъществени в тия години, че трудно човек може да ги опише в една статийка. Аз написах цяла книга за това. Тази книга никой сякаш не я чете. Тя стои някъде в книжарниците и в прахта. А Доган триумфира, ето, сега цялата преса се мъчи при най-големия гаф, който изобщо може да се направи, да чисти името му.

Абе, апропо, представете си, мили ми дами и господа, какво щеше да стане ако, да предположим, човешки труп се беше намерил не в сарая на Доган, ами в дома, примерно, на... Костов?! Сещате ли се какво ще стане? Ами щяха да го обезкостят медийните чакали този Костов! Ала Доган не го закачат, милват го с перце. Та той е "от нашите", "добро момче", "патил и препатил", но пълен със "заслуги и приноси", орденоносец е нашият Доганчо. Това е положението. Правете си изводите. Мислете поне малко повечко де...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Орденоносецът Доган, с много метал в очите, вече хвръкна и на летяща чиния: в каква ли посока обаче?

Ето го прословутото доганово интервю от вчера, което излезе във в-к "Труд", вестника на бойния другар на Доган от ДС, именно Тошо Тошев-Бор: Доган: Имам един живот, ако мога, ще си купя и летяща чиния. Прочетете го, струва си: та да усетите в пълна степен наглостта и пълното безсрамие, невероятната античовешка потенция на това самозабравило се ченге, което ни управлява толкова години в партньорство с едно друго ченге от ДС: Гоце Първанов. Много станаха ченгетата ли? Крайно вредни за България били тия ченгета бе - е, осъзнахте ли го най-после?! Е, време беше да го осъзнаете...

Днес не само блогосферата, ами и цялото медийно пространство жужжи като ритнат кошер по повод на догановото интервю. Тоест, ако имаше възможно най-лош ход в ситуацията, в която се намира сега, Доган успя точно него да налучка и да го изиграе. И при това го изигра по възможно най-лошия за себе си начин: успя да настрои срещу себе си едва ли не абсолютно всички! Само Гоце загадъчно мълчи за съдбата на най-верния си боен другар, когото преди година-две награди с орден "Стара планина", и вероятно вече крои начина, по който да му бие шута, защото пропадането му може да повлече и него самия. Гоце иска да ни покаже, че е играч от висша класа: мълчи като кютюк, мълчи като комунист на разпит. Оказа се, че "най-умният политик" Доган, по внушението на раболепните медии, направи възможно най-тъпия ход с вчерашното си интервю. Т.е. оказа се, че дори и Гоце успя да го надцака: понеже има ум поне да мълчи, да не рови в смрадта. А Доган не само че взе да рови най-старателно в гнуста, ами и се оцапа и намаза целият: по-неадекватно поведение от това в тази ситуация просто няма.

Вие ще видите като прочетете това интервю, всичко има в него, и други обръщат внимание на това. Става дума и за яхтата на Доган, за най-луксозната яхта на черноморския бряг (не била негова, ама не каза чия е, ала все пак го каза така, че всички да си помислят, че е негова!), и за летящи чинии става дума (щял да си купи ако може и летяща чиния, но за жалост не продавали още на пазара такива съобръжения!), и за "метала в очите" на Сокола става дума (така влюбената Валерия Велева се изрази, изживявайки, предполагам, трудно удържим душевен оргазъм!), и за "черната каса" на ДПС става дума (немало такава, естествено!), и за мотивите поради които се е убил секретарят му (немало такива, убил се е човекът ей-така, понеже много обичал да стреля с пистолет: "пистолетът му беше износен от стреляне по стрелбищата", скромно казва Доганецът!), и пр., и пр., все в най-сладникав стил "Валерия Велева". А пък това, което "Труд" прави на Доган с прословутото интервю, е най-превъзходна мечешка услуга: нищо чудно вече и самите кукловоди на ДС да са решили да го подхлъзнат най-сетне Доганчо, щото той явно вече не само че не им е полезен, ами по-скоро непрекъснато им вреди.

Ето сега като пиша този пост Валерия Велева, която вчера взриви България с интервюто на Доган, сама на свой ред дава интервю на агент Алберт по "Нова телевизия", ето сега тече интервюто й. Интервюиращата е интервюирана от "баш интервюиращия на республиката ни" (Алберт) за да каже какво не бил "доизказал" интервюираният от нея вчера! Абсурд на квадрат, ама да не връзваме кусур: намираме се в днешна България, не на друго място. Мадам Велева усърдно адвокатства и прави "психологически анализи" в полза на "г-н Доган", както уважително го нарича Коритаров. Доста и двамата се стараят да покажат "мъката" и "тежката болка" в сърцето на "г-н Доган", който бил силно смутен от "голямата злоба" срещу него, нищо че бил дал толкова много на България! (Впрочем, Гоце най-добре знае какво точно Сава е дал на республиката ни, но и ний нещичко поназвайваме!).

И най-вече имало някакъв "чудовищен сценарий", направо "най-злокобен", за разиграване на "етническата карта", щото в интервюто си Доган наистина не се свени да разиграва и тази карта: представете си, ако сега турците се надигнат, нямало вече кой да иде да ги успокоява, както правел това Доган през 1989-1990 година, намеква ченгето Доган без смущение! Ето този е и възловия момент: който се опитва да разпалва етническа ненавист в страната ни, нарушава Конституцията и закона! Ще се намери ли българска институция, която да подведе тоя нахалник Сава Доганов под отговорност за противозаконни изказвания и внушения и за застрашаване на националната ни сигурност?! Сидеров, що спиш, развикай се бре, патриотино?!

Знаем добре: няма да се намери прокурор, загрижен за изпълнението и спазването на закона. Нещо повече, ето, и Велева, и Коритаров, и един турчин-големец от ДПС, на който пропуснах да запомня името, и когото Коритаров интервюира след Велева, ни внушават следното: трябва да сме благодарни, че самият Доган оцеля, понеже самоубиецът искал да изиграе, вероятно, ролята на камикадзе, т.е. най-вероятно е искал да убие, представете си, самия Сокол! И слава Богу, че на орденоносеца му се е наложило да закъснее, та оня, като почакал достатъчно много, му писнало в един момент, отказал се да убива Доган, и взел, че теглил един куршум само на себе си! А така, бравос! Керата!

Простотия до шия! Гаврят се с нас вече: усещате ли го бре, ей, дебелокожите?! Аман вече от тия ченгета: докога ще ги търпим вече?! Способни са да подпалят страната ни от четирите й страни, и окото им няма да мигне! Всичко могат да направят, само и само да са на власт и да могат да ни крадат - видяхте ли сега истинското им лице?! Търпете ги тогава! Мълчете си като ви харесва! Кротувайте си колкото щете. Да видим докъде ще я докарате...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Една лекция на Джаред Даймънд на тема: Защо обществата рухват?

(Забележка: Открито във виртуалната джунгла благодарение на Б.Юруков. Публикувам го и тук за да се чуе от повече хора. Ако някой иска да прочете нещо от него, може да си купи книгата му "Пушки, вируси и стомана", изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Ще можем ли да отвоюваме обратно своята непрокопсала млада демокрация?

В блога на Даниел тази сутрин попаднах на интересен анализ, който ви препоръчвам да прочетете непременно. Заглавието е "Рестартиране на политиката". Понеже анализът му ми се видя интригуващ и задълбочен - нещо рядко в нашата блогосфера - се впечатлих силно и уж рекох да напиша кратка реплика, а то стана ето това:

Много смислени и рационални констатации, приветствам и поздравявам автора! Текстът провокира към размисъл и нищо чудно в близките дни, ако намеря време, в отговор да напиша нещо по същата тема в своя блог. А днес ще напиша кратко представяне на блога на Даниел и ще препоръчам на моите читатели да прочетат статията му.

Имам и забележка. Тя е принципна. "Нов модел" на политическа система като израз ми се вижда някак си недокрай премислен. Има два модела според мен на демокрация (примерно): работеща и неработеща. Неработещата "демокрация" според мен не е демокрация. Ние в последните години имаме само външна, формална, демокрация, изпразнена от съдържание, нефункционираща, което доведе дотам, че нихилизмът към политическото в най-широки слоеве стана доминиращо настроение. Това мнозинство е на път да приеме, забележете, самата демокрация като "лоша" и "вредна", и тия настроения се насърчават всячески от ченгесаро-олигархичните медии. Докато ние просто имаме една нефункционираща, неработеща, изпразнена от съдържание, една куха форма на "демокрация". Всъщност нашето не е демокрация, а е олигархия, власт на едно малцинство, при което мнозинството и дори цялата общност са жестоко манипулирани от държаните под похлупак слугински медии.

Гоце и Симеон са най-заслужилите дейци, довели на бял свят този олигархичен "модел". Те затова и са така ценени от нашата олигархия. Те с общи усилия изпразниха демокрацията ни от съдържание. По моя преценка това стана по поръчка от Кремъл, с който и двамата имат стари сметки за уреждане. Страната ни за тия години усилено се путинизира. Парадоксът е, че бяхме приети и в Европейския съюз, което е същински български абсурд. Европа осъзна какво точно се е случило и започна да реагира остро с финансови санкции. По моя преценка те са някакъв знак, който трябва верно да разчетем: те имат за цел да подтикнат нас, избирателите, към това да реагираме, да се възмутим и да действаме за промяна на неподобаващия за модерна европейска страна и недемократичен олигархичен "модел". Призовават ни от Европа да си отвоюваме обратно своята непрокопсала българска демокрация.

В този смисъл лъжецът Гоце просто няма как да даде смислени предложения за "реформиране на политическия модел". Казвам това, щото останах с впечатление, че авторът е на път да признае такава заслуга на героя от Сирищник. Той е момче за поръчки на олигархията ни, слугува им най-старателно, черпи и облаги от това. Остана точно той да дава "умни" съвети за "подобряване функционирането на демокрацията ни"! Да чакаш такова нещо точно от него е все едно да чакаш от умрял писмо.

Та мисълта ми е: няма много "демократични модели", между които можем да избираме, а има просто демократичен и недемократични модели. Затова трябва да направим така че младата ни демокрация да си възвърне силите. Понеже тя беше жестоко обезкървена от олигигархичния възход през последните години. Намираме се като народ в най-тежка и сложна ситуация, която, безспорно, има и ценностни, и лидерски, и организационни, и психологически, и какви ли не още измерения.

Аз за разлика от автора не смятам, че десните партии не са алтернатива на установилото се статукво. Те по дефиниция са такава алтурнатива, призвани са да бъдат, и ще бъдат. Аз съм привърженик на двуполюсния модел, който е признак на функционираща демокрация. "Многополюсността", която се установи у нас, е признак за размиване на отговорностите, което е прекрасна атмосфера за злоупотребите на олигархията ни. Тази ми и забележката към автора. Макар че споделям преценката му, че вътрешните отношения в десните партии са далеч от дължимото и подобаващото състояние.

Наистина нещо трябва да се изобрети, та партиите, на които следва да заложим, за да се демократизира страната, сами да станат по-демократични. Т.е. в тях да се породи една ценностна изчистеност, за която апелира и Даниел. Факт е, че това не е така, и че вътре в десните партии цари ужасна недемократична атмосфера. Не може да се чака, че тия партии ще оздравят атмосферата и отношенията в страната и държавата ако сами не намерят сили първом себе си да демократизират и реформират, ако не стъпят на здрави ценностни и програмни основи. Ето защо ситуацията, споделям това, е много тежка. На моменти мислещият човек се отчайва и не вижда светлинка в тунела.

Моето успокоение е, че на първо място трябва - и можем! - да се съпротивляваме да не възникне у нас авторитаризъм, подобен на путиновския. Цяло щастие е, че Гоце и Симеон са толкова сиви, некадърни и безлични. Иначе олигархичният възход вече да се беше циментирал, както това стана в Русия.

Имам обаче опасението, че задачата да установи ткава здрава олигархично-авторитарна система е възложена на бат ви Бойко Борисов. За щастие и той се дъни постоянно и няма тия качества. Което е спасително за демокрацията ни обстоятелство. Ако и гражданското ни общество е по-активно, ако управниците, сегашни и бъдещи, усещат все по-нарастваща съпротива срещу безобразията си, има шанс да си върнем блясъка на нашата нова демокрация.

Казвам така, защото въпреки всичко ние в тия близо 20 години имахме такива моменти на бляскава, автентична демократична атмосфера, примерно когато трябваше да изритаме комунистите след провала им при Жан Виденов. Тогава показахме привързаност към демокрацията, и то в мнозинството си. Въпреки извращенията при Костов периодът на неговото управление сложи здрави основи на бъдещия ни просперитет и направи възможно влизането ни в НАТО и ЕС. Затова вероятно така мразят Костов комуно-ченгесаро-олигарсите, на който той временно обърка сметките, ала след това те успяха да вземат реванш именно благодарение на мадридското нищожество.

Е, аз обещах по-късно да пиша, но ето че се "разфилософствах" и комай казах главното. Моля за извинение че стана дългичко. Лек ден на всички!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Манипулират ни: нима е закърняла способността да реагираме по свой избор?!

Иво Инджев тази сутрин поставя един важен нравствен проблем, та ми се наложи да коментирам. Написах там нещичко, слагам го и тук, за да е на разположение на читателите и на моя блог. Той там разсъждава по повод на това:

Грешен съм. Не се възмутих също толкова публично срещу побоя над лекар в Ботевград, както (напълно основателно) след зверската разправа с колегата Огнян Стефанов. А д-р Филип Филев също го биха с железа. И още по-демонстративно го наказваха: не в тъмна нощ пред ресторант (както Огнян Стефанов), а в ясно утро под прозорците на болницата, на която е шеф. На показ!

Ива Инджев, забелязал съм, е рядък случай: журналист със съвест, с непритъпено нравствено чувство. И е мислещ човек. Това му дава рядко превъзходство над масата "журналя". Казвам така, защото не мога да уважавам тия, които позорят високата гражданска мисия на автентичния журналист, щом са се оставили позорно да слугуват за пари на нашата арогантна олигархия. За която, естествено, И.Инджев се оказа крайно неудобен и по тази причина... "стои без работа"! Макар че писането на неговия блог е много интензивна всекидневна работа, за възшищение на читалите му.

Та аз там написах следното, взел повод от неговите думи:

Грешни сме всички в това отношение, г-н Инджев, не сте грешен само вие. Имам предвид всички българи. Щото на голяма част от нас е закърняла самата способност да реагират и да се възмущават. Мнозина са станали нещо като емоционални инвилиди или като безчувствени вманиачени машинки...

Наистина това, че даже се възмущаваме избирателно, сякаш по команда от невидима ръка - все едно някой дирижира кога и за кого да се възмущаваме: медиите са огромна власт! - е ужасно. На мен ми се струва, че при такова положение е напълно възможно изобщо да не реагираме ако някой скрие от нас (органите и олигархичните медии вероятно често действат в синхрон!) някои факти. И тогава някога и някъде пребиват най-жестоко някой, а пък общността единодушно мълчи, в друг случай всички колективно оплакват жертвата: това ми се вижда страшно лицемерно. И унизително за всички нас. Манипулацията - когато общността нехае за свободата си, а мнозинството смята убедено, че "нема такова нещо като свобода"! - става първи фактор на живота.

А пък случая Чората и сега убийството на Г.Стоев - а писах още тогава за това - се прояви нещо още по-интересно: някои умно си замълчаха, понеже, както се разбра, убитият бил "лош човек", следователно си го бил заслужавал, следователно бил си намерил майстора! Действа се избирателно: ако жертви на престъпността са нарочени за "лоши" хора, няма за какво изобщо да се възмущаваме или да страдаме. Виза Недялкова гласно изрази това нейно дълбоко убеждение по един канал.

А всъщност човешките същества са равноценни и еднакво суверенни. Ако някъде пострада някакво човешко същество, всеки човек в някакъв смисъл в негово лице е пострадал. И всеки, имащ съвест и чувство, трябва да се усети като жертва, и да окаже съпротива. Ако си мълчим, не реагираме или действаме избирателно, ако претръпнем, злото от живота ни няма никога да бъде изгонено...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Не плашете щрауса... Станишевич, подът е бетонен

И няма къде да си скрие при опасност нежната главичка. Е, може да опита да си я натика под бетона, та белким кризата мине. Главата му, макар и нежна като бебешка, току-виж излязла твърда. Възможно е и да е от желязо, както подобава за глава на комунист, за дете от комунистическа династия. За син на най-твърдоглав комунист от съветско потекло. Тия неща се предават генетически. Ала за мислене такава глава изобщо не става. Това поне се знае и е доказано от цялата история.

Та затова туй надменно щраусоподобно същество, Станишевич де, имам чувството, че ще се окаже по-опасен и от Жан Виденов. Оня, чини ми се, поне малко от малко мислеше, и пак се издъни. А тоя изобщо не схваща, не зацепва, и повтаря все едно и също като развален грамофон! Това може да доведе до ужасни беди: царят също е жив зян, остава Доганчо да решава всичко. А знаем колко разбира и той с тая негова марксистко-бандитска философия...

За да са разбере сложната ситуация, в която страната ни се намира, може да се прочете ето това интервю. Интервюираният е човек, който разбира за какво говори. При това е мислещ човек, на който може да се има доверие. Неговият анализ на ситуацията в икономиката и финансовата сфера у нас, както винаги, е бляскав. Е, този човек се казва... Иван Костов. Но това не е болка за умиране. Пък някой и да умре от мъка като чуе това име, нека да мре, майната му. Аман от мухльовци у нас, които за нищо не стават, пък се перчат и имат разни претенции: "Това може, това не може, щот тъй аз искам и щот тъй требе!".

На мен ми е много интересно какво ще стане с това наше крайно агресивно и неуморно антикостовистко войнство когато след някоя и друга седмица или месец-два-три прогнозите и предупрежденията на Костов се сбъднат. Иска ми се да видя лицата им и след още някой и друг месец, когато нещата ще бъдат доведени дотам, че пак ще се наложи на Костов да оправя батака. Имам предвид времето след изборите. Бойко Борисов е умен поне дотолкова, че осъзнава, че има нужда от умен човек като Костов ако изобщо иска да се справи. Е, няма да е лесно, но ще му мислим тогава, когато тая напаст, имам предвид тъпите крадльовци, които ни управляват сега, бъде един ден изритана от властта.

Най-важното е да стане обаче колкото се може по-рано. Това нещо, именно да изгоним самозабравилите се арогантни властници от мястото, където всекидневно вредят, можем да го направим само ние, гражданите, от нас зависят тия неща. Всеки ден във властта на това правителство е крайно вреден за страната, особено в ситуацията, в която тя се намира сега. Иска се да бъдат приложени спешни оздравителни и превантивни мерки, та да се избегне неблагоприятното, рисковете и евентуалните ужасни последици.

Но ако стоим и гледаме безмълвно, пак ще ни излезе на носа такова бездействие, това тъпеене. Така не бива да се чака неотвратимото, сякаш сме стадо, водено на заколение. Ала колцина изобщо схващат това?! Горко ни ако мнозинството от нас продължава да е все така безхаберно за бъдещето на страната. Щом това мнозинство се оставя на такава жалка участ, оставено на капризите на една доказано безсъвестна, некомпетентна, арогантна и крайно крадлива олигархия, то явно си я и заслужава.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Можем ли да създадем своя национална съкровищница на най-невероятните, чудесни и страхотни гафове?

Преди време предложих заедно да напишем Една поучителна, весела, чисто българска и забавна политология за... простаци. Даже персонално поканих някои блогъри с писателски възможности да се опитаме в една подходяща и комична форма да разясним на обърканите хорица за какво всъщност става дума в политиката, какъв е смисъла примерно да гласуват, за какво по-точно се борят партиите и т.н.

В интерес на истината съм длъжен да кажа, че идеята и инициативата ми почти не бяха подкрепени, но има време: то, знайно е, "бързата кучка слепи ги ражда". Е, подкрепиха ме някои, за което съм им благодарен и се надявам да сме достатъчно упорити, та да изведем нещата до успешен завършек. Използвам случая да напомня, че има такава идея, та който желае, може да се включи и да допринесе да реализацията й. Като ги напишем тия фейлетони и духовити истории нищо не пречи и да ги издадем в книжка, та да се ползват и четат от много хора, които имат нужда от подобно четиво, особено пък от по-младите.

Вчера предложих в блога на Иво Инджев нещо друго, с оглед на това, че той, в статията си Гафологична експертиза, описва последните най-пресни и големи гафове на управниците ни, та предложих значи там следното:

Поздравления за изобретяването на израза “гафологична експертиза” и за чудесния анализ: изброените гафове наистина са най-показателните. Но нищо не пречи да организираме конкурс, свеждащ се до това да си спомним и да опишем най-големите гафове на политиците, та да съставим техен възможно най-пълен компедиум. Щото за тия години те станаха толкова много, че ако загубим това “национално богатство”, ще бъдем справедливо ругани от бъдните поколения!

Иво Инджев реагира така:

УВАЖАЕМИ ФОРУМЦИ: това е страхотна идея! Никой не помни всичко, но колективната памет е направила от приматите човеци (особено чрез писменото слово - наистина е така, както напоително е обяснил Джаред Даймънд в книгата си ”Пушки, вируси, стомана” - това наблюдение не е негово откритие, но той го е обяснил по страхотен начин).

Така че, предлагам да подкрепим идеята на Ангел Грънчаров, което няма да ни направи по-малко “аз”, заради подкрепата за идеята на някой друг, който също има своето “аз”!

Наистина ако се обяви такъв конкурс и всеки се порови в архивите, на своя блог или изобщо, и намери най-крещящите в екстравагантността си гафове на наши политици, и ги припомни, пък направим и своден списък на такива публикации, току-виж сме успели да съхраним за бъдните поколения тия наши исторически достижения: защото ако не друго, то безкрайно много количество гафове произведохме за тия години, не само политиците ни, ами и нацията като цяло, и по тази причина с право можем да се гордеем с постиженията си! Така че наистина ще се радвам ако повече хора се включат в тази инициатива и допринесат със свои публикации за създаване на национална съкровищница, съхранила за бъдните поколения ония невероятни гафове, които можа да сътвори неуморният български дух не само през последните години, ами и доста преди това.

Казвам така - "българският дух сътвори тия гафове" - щото, макар че наистина гафовете са индивидуална заслуга и лично отговорно дело, то те все пак са сътворени първо от "наши", български политици, които ние периодично сме обличали в доверие, което пък значи, че и ние, цялата колективна българщина, имаме дял в раждането, в генезиса поне на предпоставките, за да се появят такива превъзходни гафове. След това при развиването на всеки гаф също много сме го подпомогнали, щото не само че не сме мигом изритвали сгафилият от политическото поприще, както, впрочем, правят други, по-чувствителни народи, ами сме го оставяли да продължава още дълго с гафовете си, стоически сме го търпели, и с това сме го насърчавали най-перверзно да продължава да прави гафове всеки ден. А това си е наше най-пълноценно участие в толкова изразителната ни народна "гафология", която наистина съдържа невероятни шедьоври.

Да не говорим пък за това, че някои гафове сме ги правили направо всички ние, избирателите. Примерно, да речем, като избрахме онова чудо от Мадрид да ни оправя само за 800 дни, повервахме му, санким. Както преди това повервахме на няколко пъти, че комунистите ще ни оправят, нищо че те ни бяха довели до този исторически батак на нацията, от който не можем да излезем вече толкова години. Е, това ако не са наистина НАЦИОНАЛНИ гафове, понеже са правени от цялата нация или поне от нейното подавляющо мнозинство, сполай му кажи! Ето затуй и ний, целокупното българско племе, имаме принос и участие в тази наша народна съкровищница от гафове, която наистина не трябва да бъде забравена, напротив, трябва да бъде съхранена за бъдещето.

Та това е, призовавам повече хора да помогнат за реализирането на тази назряла и народополезна идея: не бива да търпим забравянето и разпиляването на най-големите ни духовни и нравствени постижения. Ето, примерно сега, нашите политици са така усърдни в произвеждането на гафове, че всяка сутрин по телевизиите неуморно се трудят, та да утвърдят непомръкващата българска гафологична слава. Ето, вчера сутринта Бойко Борисов, твърдят, поставил самоволно Кипър в НАТО, също чет и брой нямат гафовете пък на любимия ни президент, който дотам се е усъвършенствал в гафенето, че вече гафи даже и само като мълчи! А пък като отвори уста, гафовете му текат като същински порой, именно като оня непресекващ поток от материални блага, който някога ни учеха, ще щял да потече когато щял бил да дойде така близкия до президентското сърце неувяхващ комунизъм.

Много се старае и страшно е напреднал в гафовете и премиера Дмитрич, требе да му се признае поне туй постижение, ако не друго. Щото друго май нема. Какво ли не прави момчето, много се старае, и напредва всекидневно: клеча три часа пред кабинета на Путин, вися в строшения незаконен лифт, каза по едно време заедно с Гоце, че само Р.Петков може да направи реформата в МВР, обиди се на българските студенти в Америка, че го били определили като премиер на "най-корумпираната страна в ЕС", и т.н. Вече всяка дума и на това прилежно и ученолюбиво момче, специалист-докторант по униформите в Красната съветска армия, който ние успяхме да турим за български примиер, става и мигом се превръща в превъзходен гаф. И така нататък, да не изброявам повече, че ще стане дълго.

А спомнете си какви хубави гафове се правеха по времето на Луканов, на Беров, на Виденов, на Желю, на Царо! Ех, какви славни времена бяха тогава, какво веселие беше, как хубаво се смяхме, как хихикахме в шепите си или хълцахме съвсем открито и на воля, даже направо рипахме от радост! Пък в един момент веселието ни изби в мъки и страдания, превърна се и се изля, кой знае защо, в горчиви сълзи. Ама както и да е, да не говорим за лошото, ами да гледаме на всичко от позитивната му страна. Тъй ами! Щото така учи мъдрият ни цар, който ние турихме за премиер! Абе страшни сме, немам думи веке: друг такъв шеметен народ като нас наистина нема и нема и да има изобщо...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Една показателна аналогия между два съдбовни периода в българската история

В коментарите към предишната тема, именно Явно пак на Костов ще се налага да изважда страната от приближаващата разруха се получи дискусия, в която бяха изказани интересни тези. Публикувам в отделна тема двата смислени коментара, щото останалите са на едно анонимно лице, уж симпатизант на мадридския мошеник, на най-вече досадно като муха, което от месеци си повтаря все един и същи блудкав "антикостовистки" репортоар, на който вече никой не обръща внимание. Но във връзка с неговите провокации бяха изказани следните разсъждания, ето първото:

Тези антикостовистки памфлети, вдъхновени, а може би и заплатени (комунистите нищо не правят току-така само от „идейна” убеденост, както великолепно описва Игор Бунич в „Златото на партията“, а винаги гледат грубия материален интерес) от КГБ, са смешни и неубедителни. Ако това е пропагандният връх, на който са способни тиквите в Ясенево, Лубянка и „Аквариума”, то действително са за оплакване. Време е товарищите от българските отдели на СВР и ГРУ да бъдат наказани за непрофесионализъм и дебилност.

Въобще руснаците правят всичко прекалено грубо и със задействане на прекалено големи ресурси, без тънка мисъл – именно по руски (както се биха напр. във всички войни досега – с огромни човешки маси, без умисъл, стратегия и план). Така например особено от 2000 г. насам – след изгонването на Чорни – Кремъл поде толкова мащабна, примитивна и същевременно скъпоструваща кампания срещу Костов, каквато не е имало в историята на Европа срещу един политик. Можеше и по-фино, по-културно и по-прикрито, така че почеркът на Кремъл да не личи от пръв поглед, ама иди го обясни на руските дураки. Нищо че си въобразяват, че са ненадминати в тайните служби, конспирациите и дезинформацията.

Често се твърди, че историята не се повтаряла или пък се цитира кретенското изказване на Маркс, че историята се повтаряла, но като фарс. Нищо подобно! Абсолютни повторения, разбира се, няма, всъщност не само историческите факти, но и всяко друго събитие по света е уникално и неповторимо, ала често в историята се наблюдават големи аналогии. Ето защо политиците непременно трябва да познават историята и да се учат от нея. Това не е невъзможно и големите държавници са го демонстрирали на практика.

Ако Костов е агент на Москва, същото вероятно би трябвало да важи и за Стамболов, което е абсурдно. А иначе ако в следващия текст (от Википедия) заменим навсякъде „Стамболов” с „Костов”, той може безпроблемно да мине за описание на управлението на Костов. Което между другото показва, че историята определено СЕ ПОВТАРЯ, и то не като фарс, комедия или нещо друго, а почти 1:1:

За седем години Стамболов превръща България от турска провинция, застрашена да стане руска губерния, в модерна европейска държава. Държавната политика на Стамболов води до бурен икономически растеж и подем на българското образование и култура. Всичко това е постигнато въпреки непрестанните набези на терористични групи, заплатени от Русия. Чрез политиката си Стамболов налага един политически курс, който превръща България в първа регионална сила и гарантира нейното превръщане в европейски политически фактор. За съжаление след Стамболовото управление този курс се изоставя, България отново постепенно навлиза в зоната на руското влияние, което ще доведе до пагубни последици за българския народ и държава.

Безспорно е едно - във всички свои действия Стамболов е воден от идеята за независимостта и просперитета на България над всичко.

Най-важната задача днес в българската политика е да се прекъсне зависимостта между т.нар. политици (които в действителност не са такива) и сивата и черна икономика и организираната престъпност. Сегашните уж политици не са нищо друго освен марионетки на мафията, от своя страна зависима от руските олигархически кръгове. Целта трябва да бъде в България да се създаде елит от АВТЕНТИЧНИ политици, които да са АВТОНОМНИ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА, а не кукли на конци без собствена воля. България трябва да има КАКТО ЛЕВИ, така и ДЕСНИ ПОЛИТИЦИ, неподвластни на мафията. Само така може да има истинска нормализация и модернизация на страната. Този процес беше започнат от Костов, но трагично прекъснат през 2001.

Да се надяваме – не окончателно. Историята не свършва тук и сега. Враговете на свободата и демокрацията в Кремъл, естествено, няма да се откажат от своите опити за вмешателство в България, ние, за тяхно сведение, също няма да се предадем и да се откажем да им противодействаме. Такава е, товарищи, във вашата терминология „диалектиката” на политическата борба. :-)

А ето и другото мнение, "контратеза" на горното, публикувам го, та да може да се сравнят двете различни принципни разбирания, провокиращи към по-нататъшна дискусия:

Извинявайте обаче пропускате да споменете че след това И. Костов също направи достатъчно поразии! Не напразно след това хората се хванаха за "Царя" като удавници за сламка. На Костов му беше лесно защото България вече беше ударила дъното и нямаше накъде да ходи освен на горе. Моето мнение е че няма кой да ни избави, а по-лошо от това са старите "лица" Костов и компания.

Аз лично се съмнявам и в Б.Борисов и във В.Сидеров по-простата причина че са "българи". Но все пак си мисля че една комбина от Б.Борисов, В.Сидеров, Каракачанов и партия РЕД... (какво беше там не знам) ще е по-добре от И.Костов и компания. Особенно като се има в предвид лицата гравитиращи около него, например Х.Кирчев - бивш варненски кмет, който ни побратими с Маями (хахахаха), караше Трабант, а жена му Ягуар, а синът му учеше в ония смутни години в САЩ и от безобразията на който Варна още не може да се оправи!

Ето и моя кратък коментар, понеже разбирането ми е пределно ясно и известно. Искам само да отбележа, Христо Кирчев отдавна не "гравитира" около Костов, но както и да е. А пък ако някой свързва надежди с "комбина" (хубаво го е казал иначе човекът!) между най-верния руски човек у нас Сидеров и популиста и горещ симпатизант на агента ДС Георги Марков, именно прословутия Яни Янев, и ако на тия двамата "народът" им възложи да оправят страната, то тогава аз предлагам да се прекръстим и дружно да изревем ето това: Бог да прости нашата България!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Пак на Костов ще се налага да изважда страната от приближаващата разруха

Искам да ви запитам нещо в началото: вие вервате ли на Дмитрич Станишев, когато той многословно и уж "компетентно", с празни фрази и клишета, прочетени от вестниците, ви увещава, че у нас криза нямало да има? В целия свят ще има и вече има криза, ала само у нас няма да има - това как ви звучи?! Приказно, нали?! Брей, колко умни и мъдри управници сме имали бре, да му се неначудиш? И от думите на Дмитриевчето лъха такава арогантност, че като го слушах, веднага в съзнанието ми се появи печалния образ на друг един такъв арогантен комунистически управник - Жан Виденов.

Да, с почти същите думи в есента на 1996 година Виденов громеше аналитичните предупреждения на Иван Костов, тогава лидер на СДС и на опозицията, и ни увещаваше,че криза щяло да има само в "болното съзнание на Костов". След два месеца разрухата дойде: тотална, ужасна, сякаш вселенска. Хората нямаше даже и какво да ядат, изчезна хлябът, доларът стана 3000 лева. И когато ножът съвсем опря до кокала, тогава нашенецът скокна като опарен и тръгна на демонстрации да протестира, та да изрита комунистите, тази напаст, от властта.

Знайно е, че от тогавашната разруха ни изведе СДС и Иван Костов. Казвам тия неща, защото е напълно възможно по-младите изубщо да не ги знаят, а пък голяма част от старите е възможно дори да са ги позабравили: ний като народ се славим с късата си памет. А пък ако чете човек в-к "Труд" може да и помисли, че по-скоро Далай Лама или папата Йоан Павел Втори са ни извадили от кризата, но само не Иван Костов.

Та оня ден по време на дебатите слушах дискусията и направо, признавам си, настръхнах: има всичките признаци, които ги имаше и тогава, преди жанвиденовия крах. И абсолютно същия тип арогантни и нахакани невежи, с ярко изявени престъпни наклонности при това, ни управляваха и тогава, и сега. Само дето Румен Гечев го няма, но сега пък неговия пост се заема от карикатурния образ Димитров, министъра на икономиката. А нему драги ми българе, вервате ли му? Ако е нему вервате, сполай ви! На такъв обаче и децата не вярват. А на Гоце вервате ли? Недейте така бе, не се майтапете със сериозни неща!

А моята теза че явно пак Иван Костов ще ни извежда от разрухата е съвсем основателна: в неговите единствено изказвания съзирам логика, яснота, разбиране, загриженост, дълбоки експертни познания, липса на пропагандни клишета. Докато управляващите сега вече говорят само с кухи фрази и клишета, което издава пълното им неразбиране на случващото се: те и самите не си вярват на това, което казват. Ето защо е странно нормален човек да верва точно на такива. А пък на Костов, както твърди олигархичната преса, никой кажи-речи не вярвал! Ето, ако това не е лудница, сполай му кажи! Още Ботев е забелязал, че у нас винаги свестните смятат за луди. Сега пък Костов бил не само луд, ами и "враг", както де факто искат да ни внушат управниците и верната им преса! А пък партията на Костов била щяла да получи ни повече, ни по-малко от 0.00003 % подкрепа на едни избори - вервайте им, вервайте им, щом си нямате друга работа...

Ето две доказателства на моята теза, че комай само Костов от политиците ни разбира сериозността на ситуацията, и само той изглежда знае какво трябва спешно да се направи, та да се предотврати най-лошото. Първото е статия на Костов във в-к "24 часа", наречена КАК ДА ПРЕДОТВРАТИМ ФИНАНСОВИТЕ КРИЗИ - Иван Костов. А второто е самото изказване на Костов в парламентарните дебати, именно ИЗКАЗВАНЕ на Иван Костов в НС при изслушването на премиера по повод реакцията на правителството за финансовата криза. Много съжалявам, че не мога да намеря текста на патетичното комсомолско слово в стил "а-ла Жан Виденов" на премиера Дмитрич, с което той отвърна на аргументираното изложение на Костов. Ако ги турим едно до друго тогава може би, току-виж, мнозина, които все още верват на тия управници, ще се ужасят с пълно право. Доверили сме властта на специалист по червеноармейските униформи в съветската армия (такава е темата на "дисертацията" Дмитриевич Станишев!) - абе ние съзнаваме ли изобщо каква глупост правим като ги търпим там тия още?!

Е, посъветваха ме наскоро да не споменавам името на Костов и тогава щяла да потече на талази народната любов към моя блог. Аз обаче не мога да си кривя душата, чета и се ровя навсякъде из интернет, и за жалост не виждам нищо, което да може да се сравни с точните анализи на Иван Костов и на хора от неговата партия. И въпреки това отвсякъде ме увещават - не само мен, но и вас, нали така?! - че Костов бил "лошият", а пък те били "добрите" - става дума за управниците ни сега, става дума за господстващия ченгесариат във властта и в медиите. По тази причина, както заявих преди време, аз пък предпочитам това: щом те са "добрите", аз предпочитам да съм с "лошия" Костов!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Смях: Н.Бареков танцува в стил "пренасяне на хладилник по стълбище"

(По идея от Gregory’s Blog, взаимствана за да развеселя читателите и на моя прекалено сериозен и сякаш малко тъжен блог.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

У нас най-ненавистни са ония, които не се умилкват на народа и имат смелостта да говорят горчивата истина

И респективно най-обичани са ония, който най-сладко го лъжат. Но както и да е: Иво Инджев днес отново поставя значими въпроси в статията си Брюксел ли? Абе я им виж зелето!. Възловият момент от статията му по моя преценка е:

Проблемът обаче не е само в самите управляващи. Защото критично голяма маса български граждани не просто живеят приоритетно с проблемите на затварянето на бурканите, но и са се затворили в себе си сякаш, за да се консервират за някакво по-добри времена, без да си дават сметка, че са съучастници в едно бавно колективно самоубийство. И кой може да ги съди за това? Такава е човешката природа. Да беше отделен човек, дори група хора, да ги заклеймиш. Но да хокаш цял народ, не става някак си.

Реших да участвам в дискусията в неговия блог по тази тема, и затова написах следния коментар:

Поздравявам Ви, г-н Инджев, за верните констатации. Смятам, че да възприемаме най-реалистично самите себе си като нация - да съзнаваме и достойнствата си, доколкото ги имаме, но и кусурите и дефектите си - е признак на това доколко нацията е решена да устрои за себе си едно достойно битие. Тоест е решена да не се примирява повече с това мизерно състояние, в което се намираме от поне 60 години, именно с бурканите си, с угоеното прасе в кочината, което така силно радва сърцето и го изпълва с приятни коледни предчувствия, с доматената салатка и лютата ракийца и пр.

Аз лично съм напълно убеден в тезата, че националният характер лежи в основата на националната съдба. Т.е. според това какви сме, доколко сме освободени и предани на свободата, доколко съзнаваме собствените си коренни интереси, доколко не се оставяме да ни будалкат със сладникави приказки за това колко сме си добри и велики, доколко сме решени да не се примиряваме с дефектите си, дотолкова и ще можем да постигнем битието и живота, които заслужаваме. Не някой друг ни е виновен за неблагоприятната ни историческа участ, а ние самите сме си виновни, именно в мнозинството си, което често е така безхаберно и объркано. Ние, не някой друг, сме отговорни за тия беди, провали и нещастия, които се случиха на страната и нацията ни особено в последните 20 години, в които уж имаме свобода, а пък съвсем не знаем какво да правим с нея. И затова обикновено я употребяваме против собствения си интерес - и по тази причина допускаме да ни управляват навлеци като мадридският мошеник или като съветския гражданин Дмитрич.

За да представя по-цялостно своята гледна точка, написах и издадох две свои книги по така визираните проблеми. Първата се нарича БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (има подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), а втората носи заглавието СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (подзаглавие: Кратка психологическа история на съвременна България). Първата излезе през октомври миналата година, а втората през юни тази година. Сега се радвам да открия в тази Ваша статия, че имаме сходни и близки разбирания и по този най-важен български въпрос, като също съм на мнение, че истината трябва да се казва смело, нищо че понякога е крайно неприятна или пък, както кой знае защо казват из нашите предели, "от истината жестоко боли". Аз лично смятам, че истината винаги е целебна и спасителна и също така винаги е за предпочитане пред умилителната и упоителна сладичка лъжа.

Не се смятам за самозван "вестител на истината", но според силите си работя за това все повече объркани хора да усетят твърда почва под краката си и да погледнат с нов поглед на случващото се. Затова и пиша всеки ден своя блог. Никаква материална полза нямам от тия мои идеалистични начинания (имам предвид и книгите, които съм издал), напротив, лишавал съм се от много неща, но изглежда такава ми е била участта.

Интересно е, искам да Ви кажа и този многозначителен факт: след като излязоха, моите книги бяха посрещнати с трогателно единодушно мълчание. Само радио "България", което излъчва за българите в чужбина, ги представи на слушателите си, и взе интервю с мен; радио Хоризонт пък ме покани веднъж в една дискусия за свободата, където също се спомена за книгата ми от водещият - и нищо повече! Взеха интервю от мен и представиха книгите ми български вестници по цял свят, в Америка особено, но нито един вестник тук, у нас, във вътрешността, нито ляв, нито "обективен-независим", нито дори десен, не отдели и ред, за да представи книгите ми на читателите си. Или поне само да обяви, че има такива книги. Явор Дачков например не счете за нужно да представи книгата ми във вестника си, нищо че е публикувал мои статии без никакъв хонорар, и даже ми се намекна, че ще ги представи само ако си заплатя "рекламата".

Както и да е, но искам да Ви кажа и нещо още по-показателно: след излизането на книгите ми и двата вестника, които редовно публикуваха мои статии, като по сигнал спряха да ме публикуват, което за мен е абсолютно неразбираема загадка. Имам предвид вестниците "Седем" и "Про и Анти". Както и да е, книгите ми даже не се вземат от книжарите на борсата, понеже били "непазарни" и "нетърговски". Когато, отчаян от ситуацията, реших да подаря на повече от 50 български блогъри, журналисти, политици, публични личности своята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, всички с благодарност приеха подаръка, а пък след това почти никой поне не обяви в блога си, че има такава книга. Аз лично не мога да си обясня тази реакция, макар че тя много ми напомня за това как са били приемани книгите на други философи в миналото, например книгите на един Шопенхауер. Дали пък тази необяснима иначе единодушна реакция на мълчание и тъпо неприемане не намеква за това, че книгите ми са добри: щото иначе посредствеността приема обикновено с най-шумни крясъци на одобрение изявите на така наглите си себеподобни?!

Аз преди време Ви предложих да ми изпратите имейл, за да обменим информация и за да мога да Ви изпратя своите книги, ей-така, като знак на уважението ми, без да искам, разбира се, нищо в замяна, щото "доброжелателите" не пропуснаха случая да запозрат корист и в това мое действие. Сега подновявам молбата си, понеже не намирам в блога Вашия имейл: моля, напишете ми адреса, на който да изпратя книгите, на моя имейл angeligdb(@)abv.bg. Предварително благодаря!

А иначе смятам, че за нашите дефекти като нация и индивиди, голяма част от които са най-отровно наследство на комунизма, трябва не само да се говори, напротив, трябва да се говори пределно искрено и честно: в раната трябва да се слага пръст и дори да се посипва сол, та да заболи така жестоко, че ония, които сякаш са свикнали с болката и гангрената, да осъзнаят, че така повече не може, не бива да се живее. Иска се скалпел на хирург, та да се изрежат без жалост ония тумори в българската душа и дори в тялото на българската нация, които тровят живота ни. И които ни заплашват именно със смърт на цялото, именно на целия организъм. Понякога се налага даже ампутация, а какво наблюдаваме иначе у нас?! Мажат раните с мехлеми, галят ги с перца, а пък отровна рана и гангрена така не се лекуват!

Така например Гоце и Серьожа Дмитрич напоследък се изявяват като големи патриоти и не пропускат случай да понижат омайни родолюбиво-популистични думи и словца. Те ще ви обяснят надълго и мазно, че ний, българите, каквито сме си, сме си и най-добри, че "народът винаги е прав", че "народните искания и копнежи са святи", че "народното дело за нас е като пътеводна звезда" и т.н. Гоце например се е окичил с портрети на Левски и Ботев, нищо че цял живот е служил на чужди сили, на КГБ-то на водкопойците и т.н. Някои излъчват само погнуса, и изглежда сякаш точно затова са и толкова "обичани" от благодарната сива посредственост. Да спра дотук, че пак ми се заповръща...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Предстоящи протести в София в защита на българската природа

Днес получих следното съобщение, което веднага с готовност публикувам в блога си, за да се прочете от колкото се може повече хора:

Уважаеми приятели,

Пишем ви с благодарност, че подкрепихте подписката за спиране на незаконното строителство в Рила. Нашата обща солидарност доведе до голям успех и Европа ни чу!

На 30.10.2008 г. в София ще заседава мисия на Комитета по петициите на Европейския парламент, за да изясни фактите, свързани с унищожаването на българската природа и бездействието на българските власти в разрез с европейското законодателство. Мисията е организирана в резултат на над 10 петиции, изпратени от България в Европейския парламент, между които петицията за Рила. Събитие от такъв висок ранг е уникална възможност да принудим властите да изпълняват задълженията си към нас – хората, ценящи природното богатство в България.

Общите ни усилия досега постигнаха огромен успех с пристигането на Европейския парламент в България! Сега е моментът да ги доведем докрай!

● Ако искаш да остане природа в България,
● Ако разчиташ на Европейския съюз да „натисне" България да опази природата си,
● Ако си подкрепил подписките за Рила, Иракли, Пирин, Родопите, Калиакра, Странджа, Стара планина или просто желаеш тези места да съществуват и за твоите деца,

eла да защитиш пред Европейската комисия по петициите своята позиция

на 30.10.2008, пред сградата на Представителството на Европейската комисия в България, (улица Московска № 9, София), от 11.30 на обяд

(ПОИСКАЙ СИ ДЪЛГА ОБЕДНА ПОЧИВКА ОТ СЕГА)

Нека покажем, че зад хилядите подписи на хартия стоят истински хиляди хора!!!

Ще започнем публичната си изява като връчим писменото си несъгласие с практиките и бездействието на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на здравеопазването (МЗ) и Главна прокуратура в 11.30 часа. Връчването на писмата ще бъде последвано от шествия (два лъча – от Съдебната палата и от МОСВ), всяко от които ще започне в 11.30 и ще завършат на ул. „Московска" № 9 в 12.30. Там с гражданското си присъствие ще покажем на Комитета по петициите на Европейския Парламент желанието си да запазим българската природа. Идеята е между 12.30 и 15.30, докато евродепутатите изслушват петиционерите, пред сградата на Европейската комисия да има възможно най-много хора. Моля канете приятели и познати!

11.30-12.30 ч. Шествия:

● първи лъч: Събираме се в 11.30 ч. пред Съдебната палата – бул. „Витоша" №2, след което се отправяме към МЗ – пл. „Света Неделя"№5, оттам отиваме пред Представителството на Европейската комисия в България – ул. „Московска" № 9.

● втори лъч: Събираме се в 11.30 ч. пред сградата на МОСВ – ул. „Уилям Гладстон" 67 (фонтана на пл. „Славейков"), след което се отправяме към Представителството на Европейската комисия в България – ул. „Московска" № 9.

● от 12.30ч.: гражданско присъствие пред сградата на Представителството на Европейската Комисия в София от 12.30 до 15.30 часа, по време на заседанието на мисията на Комитета по петициите на Европейския парламент.

Нека всеки, който иска да подкрепи с присъствието си акцията, да прецени къде и кога може да се включи, като се надяваме това да бъде още в 11.30 ч. на едно от двете места – Съдебната палата или пл. „Славейков", но най-важното е да сме всички пред сградата на Представителството на Европейската комисия в България не по-късно от 12.30 часа. Моля, носете свирки и музикални инструменти!

Тази мисия стана възможна благодарение на силната обществената подкрепа:

● над 160 000 души за Рила, 18 000 за Странджа, 17 000 НОВИ подписа за Иракли, 17 000 – за Родопите, 50 000 подписа за Натура 2000 местата и специално за Черноморието…

● Хората, които окомплектоваха доказателствен материал към хилядите подписи и ги изпратиха в Европейския парламент.

● Сигналите и жалбите, които коалиция "За да остане природа в България" изпраща вече 2 години на Европейската комисия

● Активната комуникация на Политическа партия "Зелените" с европейските зелени, довела до индивидуални посещения на евродепутати в България и оттам: запознаване с проблемите на място, запознаване с българските НПО, задаване на множество въпроси в Европейския парламент.

Добави в Svejo

Моето разбиране относно плачевната ситуация в българската наука

Г-н Николай Слатински, бивш депутат и бивш съветник на президента Гоце Първанов, сега е университетски преподавател и блогър. Попаднах на блога му преди време, зачетох се, намерих интересни факти и мисли. Днес гледам е написал статия за науката, нарича се Наука ли? Та това е много просто! (А всъщност не е никак просто...). В тези връзка рекох да му дам възможност да се запознае какво аз съм писал по същата тема, интересна ми е реакцията му. По тази причина написах следния кратичък коментар с линкове към мои по-раншни статии:

Г-н Слатински, поставяте по оригинален и евристичен начин някои големи проблеми на българската наука, по-скоро на анализа на плачевната ситуация, в която тя се намира от години. И аз съм мислил и писал по тия теми, та ето ви няколко връзки, чрез които, ако Ви е интересно, можете да се запознаете и с моето разбиране. Това ще облекчи и читателите на Вашия блог, който са се зантригували от поставения от Вас проблем. Ето и самите линкове:

Първоизворът на абсурдите в българската наука

Защо не станах "учен" и как не защитих дисертацията си

ФИЛОСОФСКИ НЕНАУЧЕН МАНИФЕСТ

Що е “духовна безпътица” и има ли изход от нея?

Надявам се, че не възразявате, че вместо наново да представям разбирането си, Ви посочих места в интернет, където съм писал по същите проблеми преди време. Някои наричат това "спам", други като мен си мислят, че е нормална практика в интернет.

Желая Ви здраве и успехи!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Диалог с Иво Инджев за това възможно ли е по-ефективно взаимодействие между блогърите

В блога на Иво Инджев по статията под темата Приземяването на Сокола се разгоря оживена дискусия - както обикновено става в неговия популярен блог. Понеже и аз бях писал по същата тема, рекох да информирам останалите участници в дискусията и за моето мнение и затова написах следната реплика-съобщение:

Моят днешен коментар по същата тема: О, тигре, тигре… о, Соколе, Соколе - птицо проклета! За да не отнема място тук привеждам само линк. Ако авторът на този блог възразява, няма да слагам повече линкове.

Принуден бях да се изразя така понеже много пъти, като съм слагал тук-там линкове към мои статии, обикновено върху мен са се нахвърляли крайно жестоко: обиждали са ме, наричали са ме "спамър", проклет човек, нахалник, натрапник, аморален, "лош човек" и как ли не още. Та с една дума наплашен съм, макар че съм се защищавал доколкото мога: защото по моето скромно мнение интернет не е нищо друго освен мрежа или паяжина, основаваща се, базираща се тъкмо на безброй връзки (линкове и пр.), т.е. без тия връзки интернет изобщо не може и да съществува. Но както и да е, този път обаче моята постъпка не беше посрещната осъдително и ругателно. Ето какво ми отвърна И.Инджев (който, за разлика от мнозина други популярни личности не се носи като грандоман, не е високомерен и "непристъпен" като канара, каквито са обикновено нашенските "звезди", включително от блогосферата, встъпва в непринудени разговори, диалогичен е):

Напротив, мога само да съм благодарен, че по този начин правите това, което аз все не успявам да свърша. Използвам случая да Ви благодаря за всичко, което правите, не само и не толкова заради личната подкрепа, която получавам от Вас (сама по себе си тя е ценна), но заради последователната Ви позиция.

Иначе сте прав, че блогърите не действат заедно, но не виждам как това може да се промени. Моето скромно мнение е, че за да има някакво обединение, трябва да има минимум взаимно доверие между практически непознати хора. Лично аз почти съм си забранил да излизам от рамките на личната изява след като много пъти съм изпадал в ситуацията да съжалявам, че попадам в компания, с която не съм могъл да предвидя, че няма да искам да бъда свързван (не искам да кажа, че имам такива подозрения спрямо “братството ” на блогърите). След което изпадам в идиотското положение да се “разграничавам” и изглеждам като някакъв петел на бунище… Веднъж, два пъти… Знам, че звучи егоистично, но е и логично, уви!

Да се надяваме, че и соловите ни усилия имат смисъл и че развръзката на това капсулиране ще дойде по естествен път!

Отвърнах му ето с тези думи:

Г-н Инджев, първо благодаря за насърчението!

А иначе действително, макар и поединичен, натискът от страна на общественото мнение, въплъщавано от т.н. блогърска общност (и на тук-там останалите все още свободни печатни и електронни медии), въпреки липсата на синхрон наистина има голяма сила - да се надяваме. Спонтанно възникващото в определени ситуации взаимодействие може би е по-добрият вариант. Аз лично много пъти съм искал да провокирам дебат (дискусия) между блогърите по крайно значими и дори съдбовни за общността теми, но общо взето откликът беше нищожен. Но въпреки това трябва да се продължава да се работи най-упорито. Примерно по времето когато се искаше оставката на Румен Петков пак спонтанно се осъществи дружен (и непланиран, неорганизиран!) натиск от страна както на опозицията, също на част от медиите, така и на критично мислещата и граждански ангажирана част от блогърите, при което се постигна нужният ефект: Р.Петков сдаде властта.

Сега битката е още по-грандиозна, трябва да направим това, което сме длъжни, та да си отиде колкото се може по-скоро напълно вредното за страната управление. И да направим нужното да се оздрави обезсилената, обезкръвена българска демокрация, която толкова много пострада по време на олигархично-ченгераския триумф от последните години. Силите са неравностойни, понеже мнозинството от нацията е аполитично, дезангажирано, неактивно, но пък нашата тук дейност по налагане на истината върши крайно полезна работа. А именно: проясняват се съзнанията на все повече хора, разпространяват се толкова необходимите на нацията ни ценности, ерозира се така опасната комуноидност на масовата психика, която тегне като воденичен камък върху младата и така непрокопсала българска демокрация.

Въпреки трудностите и моментното отчаяние аз продължавам да съм оптимист. Защото смятам, че истината не може да бъде спряна по никой начин, а пък блажени са ония, които работят за нея - нищо че са подлагани на всякакви лишения, трудности и изпитания.

В този смисъл Ви подкрепям, защото така или иначе работим за едно и също отговорно национално, гражданско и човешко дело. Работим за разпространението на свободата в съзнанията и душите на българите, т.е. за модернизирането и европеизирането на България. А трябва да сме оптимисти, понеже знайно е, че само истината ни прави свободни...

Та това е нашият кратък диалог с Иво Инджев. А сега като се замислям установявам, че този е начинът, стига да има взаимна готовност за общуване, стига да участниците да имат сили да надмогнат някои свои мании за непогрешимост, грандомания и пр. В тази връзка като контратеза на горния случай искам да посоча следния пример за съвършено друг тип общуване, който се случи между мен и Радан Кънев, политик-блогър, който в отношенията си към "простосмъртните" се води от съвсем други етически принципи - в сравнение с тия на Иво Инджев. Ето който се интересува какво имам предвид, може да хвърли око и на онази злополучна дискусия, пример за крещяща недиалогичност, ТУК е мястото на провеждането й. Не ми се иска да привеждам откъси от нея, понеже, както сами можете да разберете, ситуацията, която възникна там, е доста унизителна най-вече за автора на оня блог.

Ще завърша с това: няма нищо чудно, нормално е да сме различни. Съвсем естествено е да имаме различни характери, темпераменти, позиции в обществото, ценности и пр. Но това не отменя задължението ни най-напред да сме човечни. Да пазим достойнството на другия, да го ценим като суверенна личност, надарена със свобода. И да не заемаме високомерна поза срещу някои понеже сме си втълпили, че сме "велики". Иво Инджев, бидейки личност в истинския смисъл, не се е поддал на съблазните на тази толкова пошла маниакалност. Което показва мащаба и нравствения ръст на неговата личност.

На други това, оказва се, това просто не е по силите. Или пък е станало така, понеже те не искат да направят усилието за разбиране и диалог. Знам ли. Странното поведение на адвоката с политически и журналистически аспирации Р.Кънев (който при това и на всичкото отгоре е от партията, на която симпатизирам, именно ДСБ!) за мен, признавам си, е невероятно интригуваща загадка. Давам го само като пример, защото в тази насока примерите са отчайващо много.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo