Ето два текста за сравнение, цензуриран (Ангел Грънчаров !!!) и нецензуриран, оригинален. Давам ги просто за сравнение. А също и за най-просто доказателство на тезата, изразена в заглавието.Всеки сам може да си направи съответните изводи. За някои личността е нещо свято, за други е... непроницаема тайна. Същото се отнася и за свободата. Има хора без елементарно понятие за достойнство. Да не говорим пък за известна култура на общуването и разбирането. Ако сам не си личност, не можеш да оцениш никоя друга личност. Толкоз...
Аз съм човек експериментатор в областта на психологията и психопатологията и понякога страшно се забавлявам от щенията и подвизите на някои куриози. Индивидууми с указаните качества де. Но изглежда по нашите предели умствената недостатъчност се смята за добродетел...
Лека вечер на всички!
Малко коментари по темата от Свежо-нет, където кой знае защо се пренесе дискусията - на неутрална територия :-)
ОтговорИзтриванеBalthazar.Ivanovich, преди 9 часа, рече: От цялата поредица, това е най-упоеното ти включване. Тук за първи път от началото на мелодрамата, не прекаляваш с директните обиди към скромната ми личност, за което те поздравявам и ти давам един положителен глас.
Продължавай в този дух и не забравяй да си пиеш редовно витамините.
Истината, преди 7 часа рече: Много лесно е да решим проблемите с цензурата, просто си правим огледални страници на 1 китайски и 1 европейски сървър.
Ангел Грънчаров, aig_db , преди по-малко от минута, рече: Иванич, просто пак смесваш желаното с действителното: аз никога никоя личност не съм обиждал, просто не ми е във възпитанието и идеологията (ценностите) един такъв подход. За мен личността е най-висшето, личността е свята. Разбира се, други хора това съвсем не го разбират и по тази причина даже не чувстват никакво угризение, въпреки че друго не правят освен да плюят по-достойните от тях. У нас най-мъчният проблем пред европеизацията ни е тъкмо този: да култивираме в широките слоеве едно дължимо уважение и дълбок респект пред личността, личностното и раз-личността. Тази идея е средоточие на повечето ми книги досега, т.е. това съвсем не го казвам ей-така. Просто се зачети в някоя от книгите ми и ако си честен, ще го признаеш още от първия момент.