Опит за дискусия с един бъдещ надежден десен кандидат-депутат

В блога на функционера на ДСБ от софийско ниво Радан Кънев прочетох крайно любопитна обмяна на мнения между някакъв анонимен читател и самия домакин; ето какво си казват двамцата:

Анонимен каза: Радан, извинявай, че питам, но след като твоите съратници (д-р Н.Михайлов, Н.Димов и Понева, които бяха против курса на Костов за следизборна коалиция с ГЕРБ) напуснаха ДСБ, ти какво ще правиш, примири ли се с неизбежността, или заради разбиранията си също се подготвяш да напуснеш партията? Или пък правиш компромис със съвестта си с оглед влизането в листите за предстоящите избори?!

Радан Кънев каза: @ Aнонимен: "Престана ли да пиеш коняк сутрин?" Не обичам да ми задават отговори. Особено като не знам кой ми ги задава :-) Поздрави, Р.

Това казва уважаваният млад надежден политик Р.Кънев на дръзналия да пита, да задава неудобни въпроси представител на електоратеца. Не знам за вас как е, но мен лично този духовит и с претенции за остроумие отговор някак си ме подразни (особено като се вземе предвид, че излиза от устата не на Дмитрич Станишевич - от неговите мръсни хулигански устенца напоследък вече всичко може да се чуе! - а излиза от устата на един "десен" политик!), поради което реших да се включа в безплодния до този момент разговор. Казах ето това:

Ангел Грънчаров каза: Г-н Кънев, Вие доста дипломатично сте отвърнал на анонимния, но човекът Ви е задал резонни въпроси (пък всеки има правото да си формулира въпросите както иска все пак). На Вас явно не Ви харесват неговите въпроси, и по тази причина си намирате предлог да не му отговорите (това не били въпроси, а били отговори!).

Но другият предлог да не му отговорите е че бил анонимен. Аз поемам риска и решавам да повторя от свое име същите тия въпроси - бихте ли имал добрината да ми отговорите все едно че аз съм Ви ги задал?

Правя го понеже смятам, че в тия въпроси има един твърде съществен нравствен компонент, който съвсем не може да заобиколите.

И затова като гражданин и избирател на ДСБ държа да прочета Вашия отговор... ако желаете да ми отговорите де, то това си и Ваш избор...

Сега ще чакаме да ни отговори иначе доста любезния домакин, който със сигурност ще бъде в листите на своята партия за предстоящите избори - няма лошо, човекът е доста активен и перспективен. Ала има една малка тънкост: ще бъде със 100%-ова вероятност в листите на ДСБ само ако партията му се яви със самостоятелна листа на изборите. Ако се яви в голяма предизборна коалиция тогава в общите листи е доста трудно да попадне кандидат от районно ниво. Ето по тази причина някои хора в интернет взехме да се питаме дали пък позицията на Р.Кънев против всякакви съюзи (както и на другите от ДСБ, вече напуснали партията, които твърдо възразиха против недопустимостта на такива "нравствени компромиси" за съюзяване не само с ГЕРБ, ами дори и със СДС!), която той проповядваше преди време, не се дължи на опасения, че ако такива съюзи се създадат, то тогава неговото име е все по-малко вероятно да попадне в листите?

И затова, с оглед на този въпрос аз се осмелих да му задам от свое име ония така неприятни за него, предполагам, въпроси на анонимния читател. Ще видим как (и дали изобщо) любезният г-н Кънев този път ще се наеме да отговори... любопитно е, нали?!

Защото бъдещите кандидат-депутати в тази кампания трябва да привикват да отговарят на крайно и безкрайно неприятни въпроси; това също важи и за всички ония, които изобщо имат дързостта да се захващат в наше време с политика. Ето по тази причина, като не го щадя този Р.Кънев, аз по най-благородни подбуди му помагам и му давам шанс да избистри своята позиция. И то най-вече в така силно интересуващото обезверения ни електорат нравствено (морално) отношение. Дали обаче Р.Кънев ще разбере това - или ще ме намрази още повече?!

(Казвам това, понеже той не крие антипатията си към моята персона: той добре знае, че който открито демонстрира неприязан към А.Г., нему немедлено почват да растат акциите в интернета! Ясно е, че моята персона - която напоследък даже беше удостоена с титлата "най-противен блогър", е доста неприятна на мнозина, понеже, както е известно, имам лошия обичай да задавам и да не спестявам никому най-неприятните въпроси. Но както и да е де, който иска да го харесват, става политик, а пък ний, останалите, имаме свободата да правим каквото считаме че сме длъжни.)

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo

Интересен експеримент, касаещ руското и нашето самосъзнание за свобода

В блога на Пейо Попов има нов пост, който ме заинтригува; той е озаглавен Видео пропаганда за годината на младежта. Пейо там е приложил два руски видеоклипа, които по различен начин тълкуват случващото се в Русия през последните две десетилетия, именно "разпадът на всичко" - на комунизма, на "великата родина", на ценностите, на какво ли не; нещо като апокалипсис за масовото съзнание сякаш е настъпил в Североизточната империя. Та понеже и у нас има подобна нагласа, той предлага на читателите си да гласуват кой от двата клипа по-точно отразява собственото му разбиране и позиция.

Ето ги за всеки случай тия две клипчета:

Аз ги изгледах най-внимателно, но се оказа, че моята позиция не отразява нито един от двата клипа. По тази причина ми се наложи да напиша по-дългичък коментар, отразяващ позицията ми, който прилагам и тук, понеже Пейо по стар свой обичай всичко, което аз напиша, го смята за "спам" - и току-виж го изтрил. Та ето какво написах там:

За мен нито един от двата клипа не отразява личната ми позиция, личното ми разбиране. Двата клипа не са нищо друго освен от противоположен ъгъл представено едно и също съзнание, което немее пред трудностите на свободата.

За неевропейската по дух Русия държавата ("родината") е безусловна ценност, която има несъмнен приоритет пред отделното човешко същество, пред индивида и неговата свобода. Индивидът е нищо, държавата е всичко, ерго, си заслужава индивидът да бъде жертван за държавата. За индивидуална човешка свобода в руската парадигма изобщо не става дума и тя се осъжда по всевъзможни начини (първият клип). А пък според втория клип вината за възможен разпад на "царството на несвободата" имат управляващите, но, забележете, вместо за тях в клипа се говори за "чиновниците" (щото върховният управляващ, именно Путин, е нещо като "свещена крава" и за него има пълно съгласие, че е "национална светиня", която не трябва да се пипа!).

В руско и постсъветското извратено съзнание ако индивидът пожелае свободата си и държи на нея става заплаха за държавата, за "великата държава"; следователно държавата е истински "велика" когато индивидът е склонен да пожертва пред олтара й не само своята свобода, но и самия себе си, т.е. своя живот. Затова се дават "позитивни нравствени примери" от миналото, когато индивидите изобщо не са знаели що е то свобода, ала за сметка на това, отказвайки се от самите себе си, са построили "велика държава". Това е тезата на първия клип.

Вторият клип пък изразява позицията на неразбиращия що е свобода народ, който е склонен да вини за разпада на "великата държава" тъкмо "чиновниците"; никой обаче не съзнава своя личен дял в неблагополучията на общността, на държавата. В Русия го няма това евро-американско съзнание за индивидуална свобода с всичките му ценности, което прави човека ангажиран със своята общност, т.е. той не само чака да получава наготово от нея, ами и непрекъснато дава и допринася. Т.е. идеята и на втория клип е също толкова обременена от руската парадигма на несвободатата, колкото и тази на първия.

У нас наистина масовото съзнание е жертва на абсолютно същия стереотип: в това отношение масовият българин е точно копие на масовия руснак, само дето тук при нас "родината" не е толкова велика. Но това е решаващо обстоятелство, което дава възможност за пораждането на един най-първичен, неразвит нашенски индивидуализъм.

Който обаче е предпоставка на тази основа да се развие някога едно самосъзнание за свобода. Все пак България не е Азия, България е Европа, макар че по-скоро е... "най-задната част" на Европа, онази, дето е над клекалото (изобразено в прочутата инсталация в Брюксел, дето сега има черен плат върху мястото на България.)

У нас също все пак има и едно малцинство, към което принадлежа и аз, което изцяло споделя автентичните европейски ценности на свободата и на свободната индивидуалност; на което, следователно, е съвсем чужда руско-азиатската парадигма. В Русия това евроориентирано в ценностния смисъл малцинство обаче е още по-нищожно, отколкото е у нас. Поради което свободата и демокрацията в Русия имат много по-мaлък шанс, отколкото имат у нас...

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo

Премиерът Станишев и прокуратурата покриват с политически чадър злоупотребите на Доган

Сигналът на ДСБ за злоупотребите на ДПС и Ахмед Доган вече има минимално развитие. В Комисията за борба с корупцията най-после е предоставена кратка и непълна информация от НАП. Изготвянето на тази информация изисква не повече от една седмица, но за да стигне до народните представители, бяха нужни осем месеца.

Най-съществената част от информацията ще бъде предоставена вероятно през април, когато народните представители няма да могат да предприемат каквито и да било действия. По този начин премиерът Станишев и министър Орешарски покриват с политически чадър злоупотребите на ДПС и Доган.

Макар и кратка и непълна, информацията категорично показва, че:

1. Четирите имота – т.нар. “Сараи” в Бояна, “Росенец” в Бургас, “Casa Domini” в Тетевен-Рибарица и “Орфей хотел” АД, са собственост на хронично губещи фирми, притежавани от поставени лица, в два от случаите търсени от прокуратурата.

2. Обитаваните от Доган “Сараи” в Бояна са построени с пари, откраднати от българския данъкоплатец под формата на дължим ДДС.

3. Три от имотите – “Сараите”, “Росенец” и “Casa Domini” в Тетевен-Рибарица са по същество перачници на пари в големи размери. Не е известно как се издържат. За строителство и ремонти са “похарчени” огромни суми, получени от необезпечени заеми и от бившата групировка “Мултигруп”.

Престъпленията срещу българската данъчна и финансова система са извършени пред очите на премиера Симеон Сакскобургготски и финансовия министър Милен Велчев и са прикривани от премиера Станишев и финансовия министър Пламен Орешарски.

Днес ние не призоваваме прокуратурата да действа, защото знаем, че тя отново ще прикрие злоупотребите. Не призоваваме нито една институция, защото, както досега, никой няма да направи нищо.

Убедени сме, че единственият начин да бъдат разкрити докрай тези прикривани от Тройната коалиция престъпления е БСП, ДПС и НДСВ да бъдат изпратени от българския избирател в опозиция.

София, 27 февруари 2009 г.

(ИЗЯВЛЕНИЕ на ДСБ относно злоупотребите на Доган, дата: 27-02-2009 г.; вижте и реакцията на един сайт, изглежда купен с парите на Доган. Моят коментар по темата предстои скоро.)

Добави в Svejo

Наша евродепутатка-социалистка резили България с изказвания, издаващи крещящо, ала най-самонадеяно невежество

Напоследък евродепутатката от БСП доц. д-р Маруся Любчева все повече и по-смело се изявява в области, от които и бъкел не разбира - както подобава за всяка безбожница, понеже атеистичният социализъм, каквото е нейното "духовно верую", не е нищо друго, освен войнствено безбожие и най-вулгарен материализъм, непризнаващ нищо духовно, възвишено и свято (според "идеите" на техния "класик" Владимир Ленин). Газейки като слоница или като крава в стъкларски магазин из църковната проблематика, споменатата Любчева предизвиква гневните реакции на един български експерт по право (и също по-специално по църковно право) г-н Христо Беров, живеещ понастоящем в Берлин, Германия.

Ето какво пише в тази връзка нашият сънародник по този повод в Открито писмо до споменатата наша социалистическа евродепутатка, която без да й мигне окото ни резили пред цяла Европа - впрочем, нима правят нещо друго социалистите, след като се разбра вече от всинца ни, че техният манталитет е дълбоко чужд на европейските ценности, ерго, се синхронизира само с средно-азиатско-сибирския манталитет?!

Здравейте доц. Любчева,

Напоследък две Ваши неадекватни изказвания, касаещи българския юридически отрасъл Право на религиозните общности ме удивиха неимоверно! Разбира се, зачитам правото Ви на убеждение по чл. 38 от Конституцията, както и правото Ви на мнение по чл. 39 от същата, заедно с всички аналогични европейски разпоредби. Но не мога да не изразя становището си, че съм дълбоко възмутен от Вашето непознаване на елементарни постановки от въпроси, по които се изказвате, както в Брюксел, така и в родината.

Имайте предвид, че като български гражданин, живеещ в друга държава-членка вече съм потърсил евродепутат от избирателния ми район, в който живея, за да заявя възмущението си от Вашето невежество, което злепоставя както избирателите Ви, така и всички нас, които сме българи и сме напуснали по една или друга причина родината си, но и Вашите колеги от ЕП. Ако със същата симптоматична неподготвеност продължавате да се изказвате по проблеми на БПЦ (която напълно злепоставяте), но и на други религиозни общности, имам твърдото намерение да изразя мнението си за Вашите изказвания пред председателя на Европейския парламент г-н Пьотеринг понеже се чувствам достатъчно засегнат и като принадлежащ към община в Средно- и Западноевропейската епархия на БПЦ.

Двете Ви публични изявления по теми относно Църковното право и Правото на религиозните общности съм коментирал в интернет, можете да ги видите:

Едноминутни "църковноправни" изкушения на (BG) евродепутат...

(BG) Евродепутат и "чуждите" вероизповедания...

Умолявам Ви да проявявате разум, преди изобщо да си помисляте да се изказвате по проблеми на БПЦ. Тя принадлежи на Отца, Сина и Св. Дух, както и на хората, които вярват и участват в нейния живот. Горещо моля Бога, да Ви даде знак, че Тя - Църквата, въпреки нестихващите желания на Висишия клир и Правителствующия Синклит, в никой случай не е тяхна бащиния, още по-малко на политици като Вас, които да си позволяват да я превръщат в евтино оръдие на своите изяви! Оставете Я (Църквата) на мира и гледайте Своите партийни проблеми!

Като моля да ми простите острия тон, с който ме изкушихте, за да ме разберете по категоричен начин, Ви желая леко и спасително Богоотдаване през предстоящия Възкресенски пост!

Молитвени благопожелания, Христо П. Беров

Това е писмото до социалистката-евродепутатка на г-н Христо Беров, който, между другото, е приятел и виртуален член на Пловдивския Дискусионен клуб. Изразявам пълната си солидарност с неговата позиция няма да пропусна да вметна следното: за това, че подобни хора като тази евродепутатка, или като прочутия Димитър Стоянов от "Атака" и други такива одиози се подвизават из Европейския Парламент сме виновни ние, избирателите на България, след като допуснахме там да отидат политици, които винаги са се борили СРЕЩУ европейската идея, срещу европейско-християнската ценностност, на които, следователно, тези последните им са изцяло чужди.

И в същото време не изпратихме там политици от партиите, които направиха възможен този български триумф, именно влизането ни в Европейския съюз - имам предвид неизбирането на представители на реформаторските десни демократични партии СДС и ДСБ. Така че нека да имаме достойнството да им берем сега резила на тия наши евродепутати, които са се разпасали така, че сякаш не са в и дори от Европа; но какво да се дивим, те наистина не са от културна Европа, показват го с това, че се държат така варварски и антикултурно. Тяхната истинска родина е друга, но да не споменавам за момента коя е родината им щото ме е гнус...

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo

Днес българинът живее в най-корумпираната, в най-зле управляваната страна - не само в Европейския съюз

Най-важният приоритет на страната не е осъществен, защото в условия на настъпваща криза България е лишена от възможността да се ползва от солидарната подкрепа на Европейския съюз, за да преодолява тази криза. Това се дължи на обстоятелството, че българското правителство, на което ние искаме вот на недоверие, не спазва европейските правила и българските закони. Вследствие на това, че не се спазват европейските правила и българските закони, ние не можем да ползваме от солидарната подкрепа на европейските граждани.

От тези успехи, за които тук се говори, не трябва да се крие фактът, че днес българинът е най-бедният, най-малко живеещият, най-често умиращият – човекът, който живее в най-корумпираната и зле управлявана страна, не само в Европейския съюз. Това е вярно, за съжаление, и по отношение на нашите балкански съседи. Ние сме в това положение! Каквото и да говори правителството за своите успехи, трябва да признае тази изходна основа. Каквото и да е правило през тези четири години, то е допуснало страната ни да заеме тази незавидна роля. Освен това българинът е най-отчаян, най-мрачно гледа в бъдещето, което го очаква.

Защо се стига до това българските институции да са с най-ниско обществено доверие?

Правителството има 9% доверие сред българското общество и 54% недоверие, според социологическите изследвания. Народното събрание също е с огромно недоверие към дейността си. Защо се е стопило и изчезнало доверието към институциите? Как то да се върне отново? Какво трябва да направи едно алтернативно управление в първия и сигурно много мрачен ден, в който то трябва да поеме отговорността за съдбата на страната?

Първо, да потърси консенсус за спазване на европейските правила – не за разпределение на европейските пари, а за спазване на европейските правила. Консенсус конкретно, за да се извърши и конституционна, ако се налага, реформа на досъдебната фаза, за която казват от Европейския съюз, че предстои да се постигне. Консенсус, за да заработи съдебната система, за да има върховенство на закона, което се оказва, че в момента в България няма. Не може в европейска страна, в която да няма върховенство на закона, да има и вътрешни борби, и вътрешни противопоставяния на тема: Ще има ли върховенство на закона и кой от коя страна на барикадата стои, както ние тук сме започнали да се поставяме един-друг.

Без такъв национален консенсус, зад който да застанат хората, които ще започнат битката срещу мафията и срещу корупцията на най-високите етажи, България няма да може да направи нито една стъпка напред и няма да се откъсне от незавидното място, което заема.

Вторият много сериозен национален консенсус трябва да бъде за антикризисната политика на държавата. Всяка страна и демокрация, уважаваща себе си, трябва да търси национално съгласие, за да преодолее предстоящите тежки години. Това не го прави българското правителство. Българското правителство в момента се държи като богат, безотговорен баща в семейство, на което парите не достигат – трупа излишъци в години на тежка криза. Тази практика трябва да бъде преустановена – това е алтернативното управление. Белите пари се трупат за черни дни. Черните дни тропат на вратата и заради това не могат да се трупат повече бели пари. Това, с което се хвали правителството, не може да бъде повече основа на икономическата политика!

Не може и не бива правителството, едно бъдещо управление да се хвали със стабилност на банките, защото банките дължат тази стабилност на преустановения достъп до кредит за българския бизнес. Трябва и е възможно да се направи така, че банките отново да направят достъпен кредита, за да могат фирмите да започнат да излизат от тази икономическа криза. Стъпките в това отношение са ясни и трябва да бъдат предприети. Благодаря за вниманието.

(Изказване на Иван Костов при обсъждането на седмия вот на недоверие към кабинета Станишев, дата: 25-02-2009 г.)

Добави в Svejo

"Правдолюбецът" и "великий народний херой" Яне, или най-лесен тест за прогресиращо малоумие

Напоследък официалните олигархични медии са най-гостоприемни и се надпреварват да дават думата на една одиозна фигура в най-простолюдното чалга-ниво на политиката у нас, именно Яни Янев; този Яне е на път да замести Бойко Борисов и да му грабне титлата "всенароден любимец на олигархичните медии".

Тая сутрин научавам от устата на най-усърдния радетел и строител на Яневото безсмъртие, именно от лъжливата и лицемерна уста на Дудук Бареков, че срещу народний любимец Яне се подготвял смъртоносний атентат, поради което жалната му майка палела всеки Божи ден свещи на своя любим хероичний син Яне, та белким всемогъщий Бог го закриля във величавата титаничната битка, която наший новий спасител е подел.

Също така напоследък до Яне, изотзад гърба му, наднича една куриозна фигура в българската политика, която смени доста партии в надеждата да побитува още я като депутатец, я като министър, една фигура, която е известна на многострадалната родна общност най-вече с рядко срещащата се и феноменална обратна захапка на алчната за власт уста - имам предвид пчеличката Митко Абаджиев, дето хвърча да кацне на много партийни цветчета, но след като не я огря батбойковата снизходителност, успя да се метне на каруцата на янияневата партийка, в която членуват все ченгета. Та тия на двама смехотворни колоси на българската политика е отредена, както сега разбираме, крайно важната социологическа рол да бъдат преброени кръглите идиоти сред нашата родна българска популация или природонаселение. Ето, като пиша това, на стола при Бареков цъфва - познайте кой?! - ами цъфва Абаджийчето със скромно притворена устица с обратна захапка, за да изясни на простоватите си фенове, че колосът и народний херой-спасител Яни е застрашен от мъстта на, представете си, на така жадната за мъст и кръв родна ченге-комуноидна руско-българска олигархия, която тия дни щяла да изпие кръвчицата янева, та явно вече трябва да се погрижим какъв по-пищен паметник да му турим след като се обезсмърти в битката за народни правдини!

Жалка картинка е тази яниянева апологетика, дето се лее по услужливите олигархични медии, довела до това, че горкият Яне, който се прочу най-напред с купуване гласовете на най-простоватата избирателна публика на последните частични избори, сега е въздигнат до трона на "народен герой и избавител от игото на корупцията". Което се прави с най-ясна предизборна цел, също така и с оглед побаламосването на бюрократите в далечний Брюкселя, където се надяваме да има достатъчно наивници, за да поверват на мелодраматичната и съшита с бели конци комедия за български малоумници. Социолозите дават мощно рамо на подкрепа на народний херой Яни, поради което неговата партийка, основана от ченгето на ДС Георгий Марков, е на път да стане втора политическа сила - ако останем на нивото на шегата де, не иначе.

Но ако изходим от доказаното малоумие на една немалка част от родното природонаселение, нищо чудно популистът, дразнителят на родната простотия Яне да направи такъв пробив на изборите, че да му завиди дори Симеона, дори неръкотворний гений бат ви Бойка Борисова! О, небеса, пейте химни, о, българи, палете дебели свещи пред Бога та белким запазим за бъдното ни преуспяване като нация наший херой, щото злите сили сига искат да го утепат, та да изчезне и последната ни крехка надеждица някой да ни освободи от игото на корупцията, мафията, разбойничеството, от не по-малко страшната тирания на простотията, предполагам, също.

Та Яне изнесе такива данни напоследък, че горката ни държавица се тресе от скандали напоследък; благодарение на Янето как щяхме да узнаем за Мургина, за не знам още коя си и пр. (Абаджийчето сега нашироко и надълго обяснява на страшно уплашения Бареков, че имало бомба в "антонобиля" на Янето, величан тук като "г-н Янев"; знае как да се подмазва Абаджийчето, а пък лигите му за нов мандат в Парламента си текат преспокойно по ризата му в ей-този момент; Бареков пък нарежда да търсят по телефона под земя и небо самия херой Яни, щото тази сутрин е пропуснал да го покани на екран! Явно тия старания на Барековчето не са толкова безвъзмездни, явно някой му е платил доста щедро, щом така усърдно се престарава.) Леле, български народе, кой те в таз робска люлка люлее - и докога ще се оставяш да те правят на кръгъл идиот тия и такива жалки клоуни?!

Спирам, щото ми се догади и трябва да ида да повърна. Манипулацията е отново най-грандиозна, подхвърлят ни кьорфишек за балъци, а пък нашия родний малоумний народец зяпа с отворени усти, цъка с език, радва се, диви се на хероизма на своя трибун Яни на неговий оружиеносец Арабаджийчето с обърната джука, и бърза към храма да запали свещица, та белким всемилостивий Бог запази наш новий Ивайло Бърдоквата! Аман от простотия, любезни дами и господа, в тази многострадална и прогизнала от тъпотия и от грозни издевателства държавица...

Докога обаче ще търпите да се издевателстват над вас подобни чалга и ченге херои като Янето, които, впрочем, не са нищо друго освен кукли на конци? Докога ще търпите крайната наглост на ченгетата, дето ви правят на пълни малоумници, а?!

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo

Българският народ сам скоро щял да разреши въпроса с независимостта си в полза на Русия!

Позволявам си да посъветвам читателите на този блог да обърнат внимание и да прочетат една твърде интересна публикация в един друг блог, наречен "Истинска публицистика". Тя (тази статия) се казва "Без Русия не можем"? и е написана от великия Стефан Стамболов, приятел на Ботев, апостол и борец за българската свобода и независимост не само до Освобождението, но и, особено, след него.

Когато Стамболов в качеството си първо на Председател на Народното събрание, после като регент, а накрая като министър-председател даде решаваща дан за запазаването на суверенитета на България и съхраняването й като държава, за опазването й от "любовните грижи" на Руската Империя, целящи създаването на мястото на България на една Задунайская губерния. За което предизвика така силно руския бяс за отмъщение, че най-накрая беше мъченически съсечен с ятаган посред бял ден в центъра на София пред очите на спокойно гледащото като телета софийско гражданство - като убийците му бяха най-щедро платени с московско злато, разбира се.

Та прочетете непременно тази статия за да ви се изяснят много неща от нейното тъй актуално и днес минало - бих си позволил да кажа така. Защото много мисли и тези от тази историческа статия звучат и днес така актуално, сякаш са написани днес или вчера. Ала за съжаление днес просто няма кой да ги напише, та по тази причина нека да се вгледаме какво е написано за българската участ преди повече от 120 години.

И което важи с пълна сила и днес: днес България пак е под задушаващото "любовно обгрижване" на възродената Руска Империя, чиито самодържец Путин след немного време ще бъде най-верноподанически коронясан за "най-пръв учен" в Алма Матер на старопрестолното Велико Търново: що барем не му харижат там, на на историческия Царевец, и българската корона?!

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Дискусиите по лекцията за гражданската демокрация

Diskusia po lekciata za grajdanskata demokracia (1) from Angel Ivanov on Vimeo.

(Част 1)


Diskusia po lekciata za grajdanskata demokracia (2) from Angel Ivanov on Vimeo.

(Част 2)

Diskusia po lekciata za grajdanskata demokracia (3)
by aigdb

(Част 3)

Добави в Svejo

Преходът от партийно-парламентарна към гражданска демокрация (1)

Преходът от партийно-парламентарна към гражданска демокрация from Angel Ivanov on Vimeo.

Добави в Svejo

Преходът от партийно-парламентарна към гражданска демокрация (2)

Преходът от партийно-парламентарна към гражданска демокрация
by aigdb

Добави в Svejo

Дискусия около самата идея на Клуба и учредяването му

Diskusia okolo uchrediavaneto na Kluba from Angel Ivanov on Vimeo.

(Забележка: записът е с ниско качество; разполагаме с по-качествен запис, който обаче се нуждае от обработка за качване в интернет и по тази причина засега ще ни се наложи да се задоволим с този.)

Добави в Svejo

Встъпително слово при откриването на Дискусионния клуб

Vstapitelno slovo pri otkrivaneto na Diskusionnia klub
by aigdb

(Забележка: записът е с ниско качество; разполагаме с по-качествен запис, който обаче се нуждае от обработка за качване в интернет и по тази причина засега ще ни се наложи да се задоволим с този.)

Добави в Svejo

Правителство на най-арогантното ченгесарско дебелоочие

Най-лошото от всичко е, че паметта ни е прекалено къса: кой ли още помни в какъв грях беше заченато това правителство?! Тогава се разигра пищно театро: БСП и догановците се опитаха да съставят правителство, ала симеоновите хищници ги катурнаха, понеже искаха и те да се пресламчат към усвояването на еврофондовете. Изобщо от тия еврофондове тогава из устите на бъдещите "коалиционни партньори" им течаха най-обилни лиги.

Пазарлъкът, както си му е редът, се проточи около цял месец и повече. Дмитрич даже веднъж се закле като премиер, ала се оказа, че кабинетът не мина: и малкият съветски малчик тогава си порева както реват децата когато някой им вземе любимата играчка. В рода на комунистическите сатрапи Станишеви властта е най-любима играчка, която се предава по наследство - по причина на това, че народецът ни е крайно късопаметен и малоумен.

После се яви ченгесарский херой Гоце, възседнал бел пернишки кон; он, впрочем, отдавна беше спазарил с ченгето Сава Доганович правителствения мандат: мандатът Гоце ще го даде на Доган, а пък в замяна на този любезен жест Доганчо с раята си ке подкрепи Гоцето за втори президентски мандат. Сделката беше парафирана, като, естествено, към нея се присламчи и мадридският резидент на КГБ, мошеникът Симеон Готский. И така лакомата компания, награбила ножеве и вилици, големи като вили за ринене на оборски тор, се намести във властта, шумно мляскайки и гледайки с унес към Брюксел, откъдето се чакаха да потекат така съблазнителните еврофондове.

И така се почна епопеята на най-крадливия кабинет в цялата история на многострадалната България: краде се така, както само комунист и ченге могат да крадат! В един момент Брюксел се усети и почна да реже субсидиите, което доведе до ужасен рев и вой в нашата славна компания крадлювци, бандити и разбойници. И тогава те се юрнаха да целуват краката на своя господар Путин от Московията, оти он винаги ги е кроткал с цели потоци бляскави и свежо отпечатани рублички.

В резултат България стана най-грозна троянска кранта на Русия в Европейския съюз, пък и в НАТО. Това правителство нанесе на България - най-бедната и корумпирана страна в Европейския съюз - такива щети, че ако имахме народ на място, този народ отдавна да беше отгризнал със зъби гръкляните на тази толкова алчна и крадлива бандитска компания. Ала не би, и ето че крадлювците са се устремили към "успешно завършване на мандата като предпоставка за получаването на нов" - както умно говорят социологическите вещери, вдъхновени от московско и също от краднато брюкселско злато.

Та днес опозицията иска вот на недоверие за цялостния провал на това правителство. Разбира се, умниците у нас се разпищяха, че "немало смисъл, оти она, нашата работа де, се виде; ке ни крадат ами, сега им е паднало, и ний да се докопаме до властчица, и ний ке крадем; айде те, да не сме идиоти да не крадем; ама как хубаво ни крадоха тия, лелеееее, баси пичовете"! Тъй хорати тъпия народ, а пък тия мисли му ги подшушват добре платени медийни шкембелии, загражени за бедния народец така, както се грижат за него най-върлите разбойници: и последните му стотинки ще вземат, и даже ще го накарат да им целува краката понеже ги е освободил от излишни грижи около тия жълти стотинчици!

БГНЕС припомня, че предишният вот на недоверие бе на 30 юли 2008 г. Исканият вот на недоверие на опозицията тогава бе "за нанесени материални и морални щети на България и българските граждани от провала на правителството при спазване на правилата на ЕС при усвояване на средствата от еврофондовете". Петият вот на недоверие бе през април 2008 г. заради "обвързаността на правителството с организираната престъпност". Първите четири искания за вот на недоверие от страна на опозицията срещу кабинета на Сергей Станишев бяха заради несправянето с последствията от наводненията, заради политиката в здравеопазването, заради кризата в образованието и заради корупцията по високите етажи на властта.

Интернетните вещери също крещят с цяло гърло, че нямало никакъв, ама никакъв смисъл да се иска вот на недоверие на тия крадлювци във властта; воят им е така прочувствен, че с пълно право може да се предположи, че и те са били вдъхновени с щедри парици от излишъка на бюджета, за който никой не разбра къде потъна. Требвало, представете си, да ги оставим необезпокоявано да си крадат до последната минута, и требвало също да им благодарим, че ни крадат, оти ако они си отидат, още по-жадна свита щяла веке да се нахвърли около добре оглозганий кокал на властта.

А пък и от друга страна добре се знае, че у нас ако комунист не ни управлява ще настъпи вселенски катаклизъм: ето защо доведени специално от Русия вещери гадаят, че БСП и другите крадлювци щели отново да ни яхнат през юли, понеже простият народец много си ги обичал: така хубаво му изпразнили джобовете, че по-хубаво от тях никой не я можел тая далаверка.

Вместо собственоръчно да изритаме ние, гражданите, изцяло вредното и крадливо правителство, се оставяме да ни будалкат, че нямало смисъл нищо да се прави, а трябвало да чакаме съдбата си като водено на заколение овче стадо. Ний пък, неколцина луди глави, днес ще се събираме в Пловдив, за да започваме едно най-важно дело по пробуждане на заспалите и на блажено похъркващите: започваме работата на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ НА ГРАЖДАНИ ОТ НАЙ-РАЗЛИЧНИ ВЪЗРАСТИ, ПОЛ, ЗАНЯТИЕ и пр. Символично е това съвпадение на нашата отчаяна акция с вота на недоверие.

В София около Парламента днес, както се полага, ще е пълна тишина, понеже протестиращите у нас най-много ги е страх някой да не ги заподозре в симпатии към демократичната опозиция. И да се съберат, ще попротестират, ама така, че никой да не ги заподозре че са се "политизирали", или пък пък, сакън, някой да си помисли, че имат симпатии към опозицията! У нас даже протестиращите са купени, чини ми се, и те също май изпълняват задачки на властта: ако не те, поне водачите им някой набързо успя да ги купи. И сега властта им има вяра и им е даже крайно благодарна: двайсетте протестиращи наивници пред Парламента като стоят там де факто демонстрират "абсолютното народно доверие" на простоватия народ в това най-дебелооко и най-нагло в историята ни разбойническо правителство.

А в Пловдив в това време ние, гражданите, ще гласуваме своя вот на недоверие на това правителство. Което все пак е нещо, а не нищо. Хайде чао, пък който може, да заповяда и той да се присъедини към нас...

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo

Демокрация може да се създаде само там, където тя е желана и искана

Уважаеми г-н Грънчаров,

Ще започна този път с Ваш цитат. Вие споменахте по-горе във видеокоментара, че в България се извършват ”разбойнически набези срещу целия народ” - това е много точно изказване. Но трябва да се направи малко заостряне по темата и надявам се ще ми позволите да добавя малка вметка.

В България разбойническите набези срещу народа продължават вече 65 години, те не са прекратявани. България не е излизала от кризата от 1945 година. Това, че някои се заблуждават и все още си мислят за социализма като особено развитие напред, трябва да знаят, че България бе реално унищожена след 45 със създаването на неестествена икономика. От 1945 до 1989 г. живеехме под подхлупак, в някакъв собствен “соц-свят” извън света. След 1989 българинът се сблъска с реалния свят, но вече в състояние, което не му позволяваше да заеме каквато и да е адекватна позиция, защо след 45 години живот в нереални обстоятелства е ужасно трудно да се върнеш към нормалното.

В България непрекъснато се подменят причини със следствия; това води до ужасно объркване. В България все още левите са си живи държавни капиталисти, те нямат нищо общо с левите на Запад. И изобщо проблемите на Западна Европа и Америка (а те са различни) в никакв случаи не могат да бъдат разбрани и усетени от българина, защото той е живял 45 г. в съвсем други условия, и то тотално различни условия.

Всички новоизлюпени икономистчета в България смятат, че знаят какво е състоянието. Но те се заблуждават, тъй като наученото по икономика не е покрито с нищо след нея. Икономиката е само продукт на определена философска система.

Пред България на днешня етап стоят 3 модела, два от които са абсолютно непонятни вече.

Единият е руският, на държавния капитализъм с псевдо леви виждания - той е нам известен;

Вторият е американския - на кредитното присъствие - в никакв смисъл пригодим, защото просто историческите обстоятелства в страната са други;

Третият, Западно-европейският - на социалната справедливост, който е най-добрия и прогресивен, но ужасно мразен както от американци, така и от руснаци, в България е абсолютно погрешно разбран.

Защо? Защото той почива на принципа на христянската етика и милосърдие, а в България той се изкривява дотам, че държавата увеличава данъците, за да ги прехвърли на никoй друг.

Всъщност българската държава за българина се е превърнала в призрак. Няма такова нещо. Просто той бе ограбен от едни разбойници, а след това техните деца се опитаха да узаконят парите не за друго, а за да заиграят с в новата световна игра.
А че “световна криза ” има, има, но нейната функция и цел е толкова далеч от обикновения българин, че тя просто не му пада в тежест, защото той нима абсолютно нищо. Когато му промиват мозъка с тия думи, днес взети от световния печат, то с друга цел, да му се внуши, че и той е част от световните проблеми, макар че не е.

В доказателство на моята теза ще пооставя няколко отворени въпроса за размисъл:

1. Какво знае днешния българин за реалните проблеми на германеца, на италианеца, французина, на шведа? Нали сме в ЕС…

2. В България води ли се обществен дебат по състоянието на страната и нейната позиция в световен план?

3. Откъде идат парите и имали възможност вообще за реални лихви в България?

4. Какво може да спестява българина и реален собственик ли е той - и на какво?

Не искам да продължавам, защото отговорът на тия въпроси би довел до народно въстание. Докато в България не се установят реалните имащи и нямащи, докато в България не се постави реално въпроса, що е държавата и имали тя почва у нас, много трудно бихме излезли от това блато.

Едно е ясно - не трябва да има гладни и голи хора - (каквито и да са те), това трябва да е в основата на всяка човешка етика. Но не трябва и да се спекулира с това за да се пълнят гушите на тоя и оня и да се създават възможност за икономическа престъпност. Всеки знае че създаването републиката беше един полу-криминален факт.

Ние трябва да се замислим относно себе си, а не всеки за себе си, иначе пред нас стои следващото сгромолясване. Естествено е, че някои хора искат точно това, то им е изгодно.

Свободният човек се откроява предимно с чувството му за отговорност към ближния.

Приятен ден!

P.С. Какво се знае в България за “испанския стротелен балон”? Какво се говори в България за гражданските инициативи в Германия и договорът от Лисабон? Дискутира ли се в България новата банкова политика в EU? Идеята за партиципативна демокрация? Банкрута на Унгария, Исландия и Латвия? Ето, има толкова интересни и важни неща, а у нас никoй не пита накъде отиваме - QUO VADIS.

P.С. Демокрация може да се създаде само там, където тя е желана и искана. Тя изисква всеобща активност и контрол. Иначе се изражда в автокрация и под воала на миловидността ще бъде ползувана само от някои.

(Автор: Konstantin)

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo

До учредителите на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ: "Желая от сърце успех на доброто дело!"

Уважаеми господин Грънчаров,

Благодаря за поканата да стана учредител и член на Гражданския дискусионен клуб, който ще бъде създаден в Пловдив на 25.02.2009 г. Приветствам хубавата идея, защото тя е необходима стъпка към създаване на повече форуми на гражданското общество, което липсва в обрулената ни държава. Ентусиасти и радетели за свободата като Вас заслужават подкрепа и не се съмнявайте, че ще я получите от много достойни хора, както и от мен.

Въпреки че няма да мога да дойда в Пловдив за учредяването на клуба, моля да бъда записан като негов учредител. Ще направя всичко необходимо за неговата популяризация и ще работя според силите си за развитие и обогатяване на неговите идеи и практика. Желая от сърце успех на доброто дело!

С поздрав от Несебър: Красимир Косев-журналист, историк и общественик

Заповядайте на учредяването на нашия ДИСКУСИОНЕН КЛУБ за подкрепа на демокрацията и европейската ориентация на България - (Виж още >>>>)

Добави в Svejo

Най-новите "коментари по чехли" в моите видеоблогове

Тази сутрин, признавам си, хич, ама хич не ми се пишеше. По тази причина се отдадох на четене. Ала в един момент ми кипна, и реших да реагирам па някакъв начин: и ето, записах тази поредица от клипове, които са обедитени и заедно представляват една последователност (т.е. трябва да се гледат в същия ред):

Плашило за наивници, наречено “световна криза”

“Философията” на лумпените срещу “чорбаджийските мекерета”

За коренното различие между лявата лъжа и дясната стратегия на живота

И накрая записах един анализ на идеята за дискусионен клуб:

Дискусионният клуб като ефективен начин за ценностно оздравяване на съзнанията и душите

Приятно слушане, ползотворни размисли и лек ден на всички!

Заповядайте на учредяването на нашия ДИСКУСИОНЕН КЛУБ за подкрепа на демокрацията и европейската ориентация на България - (Виж още >>>>)

Добави в Svejo

Безценна морална подкрепа, поздрав и пожелания за успешна работа на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ от Барселона, Испания

Скъпи приятели, съучредители на

КЛУБА ЗА ПОДКРЕПА НА ДЕМОКРАЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКА ОРИЕНТАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Съжалявам че не мога лично да присъствам на учредителната сбирка на клуба, но се радвам, че имам възможността да приветствам всички присъстващи и задочни съучредители на клуба, които по една или друга причина не могат също като мен да присъстват.

Гордея се с факта, че най-големия "виновник" за това събитие е моя приятел Ангел Грънчаров, един неуморен борец за демокрация, борец за истината, без чиито усилия, не беше възможно създаването на този клуб. Надявам се, че ще намери в себе си сили да продължи все така всеотдайно да работи на това поприще, a ние ще продължим да го подкрепяме.

Искрено се надявам, че нашият клуб ще изиграе своята роля в толкова трудната битка, за утвърждаване на демократичните свободи, за по-добър живот, за свобода на словото, за утвърждаването на всички ония демократични ценности, които притежава истински свободната и демократична държава.

Свидетели сме на едно безцеремонно, вредно и престъпно управление на страната от правителството на Сергей Станишев, който е само един фигурант и с действията си на некомпетентен тинейджър води политика, която обслужва само интересите на незаконно и престъпно забогателите мафиоти, агенти на ДС, стари и нови номенклатурни кадри на бившата БКП, а сега БСП, т.н. олигархия.

Свидетели сме на престъпната и безотговорна политика на Ахмед Доган с псевдоним "Сава", бивше ченге на ДС. Един престъпник, прочут със своя цинизъм, алчност и безцеремонност не само към българите, а и към всички етноси в България. Включително и към своите избиратели, които най-чинно и послушно гласуват всеки мандат, не без помощта на наказателните отряди на ДПС, които следят за вота на обикновените турци и ги принуждават да гласуват за него. Доган е нанесъл на страната толкова непоправими вреди, които ще се установят едва когато бъде изправен пред съда.

Свидетели сме на една безгранична алчност на мадридския хитрец и мошеник Симеон, който няма наяждане, то не бяха гори, земи, дворци, резиденции и т.н. и то не без помощта и благословията на управляващите. Дебелоочието и нахалството му е стигнало до такива граници, че в момента дори продължава да съди България за резиденцията "Кричим".

Свидетели сме на едно просташко и безотговорно поведение на държавния глава на България, президента Георги Седефчов (Гоце). Свидетели сме на една престъпна и продажна политика към собствения народ, действия, достойни за народен съд. Аз лично се срамувам, че такъв човек заема поста президент на държавата ни.

Известно ми е, че ще ни бъде много трудно да се преборим с "триглавата ламя", която нанесе толкова вреди на държавата и продължава и в този момент да води страната към гибел.

Ще ни бъде трудно, много трудно да променим мисленето тези, който в отчаянието си не гласуват и по този начин дават възможност на престъпниците да продължават да грабят и крадат техния собствен труд.

Ще ни бъде много трудно да променим мисленето и на гласуващите, които с овче простодушие и робско съзнание, гласуват за сегашните управници.

Има един стих в Библията, в книгата ЧИСЛА, гл.32, стих 13, там се казва следното:

Гневът на Господа пламна против Израел и Той ги направи да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше извършило зло пред Господа.

Цялата история е описана в книгата ИЗХОД, където се разказва подробно за дългия преход на еврейския народ в бягството им от египетско робство.

Бог не е допуснал в обетованата земя да влязат тези, които са родени в Египет и притежават робско съзнание и възпитание. В обетованата зема са влезли необременени хора, хора чисти и свободни, хора, родени на свобода. Дори и самия водач Моисей не е допуснат да влезе жив в обетованата земя.

Разсъждавайки върху тази библейска история си мисля, че не бива и ние като евреите да се скитаме 40 години преди да влезем в нашата "ОБЕТОВАНА" земя. Всеки народ, всеки човек преминава своята пустиня в своето развитие. Не бива да допуснем нашият преход към демокрация да се превърне в 40-годишно лутане.

ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СТИГАТ!

Ще завърша с една мисъл на Ж.Ж.Русо:

ХИЛЯДИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ ЗАБЛУЖДЕНИЕТО, НО КЪМ ИСТИНАТА - САМО ЕДИН!

Затова сме длъжни да го намерим. Нека всеки от нас разбере каква е истината и да я разкаже на другите. Така ще станем повече и ще бъдем по-силни.

Накрая пожелавам НА ДОБЪР ЧАС на ГРАЖДАНСКИ КЛУБ ЗА ПОДКРЕПА НА ДЕМОКРАЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ!

Пожелавам много здраве, успехи и лично щастие на всички членове и симпатизанти на клуба!

Иван Христов, Барселона, 23.02.2009 г.

Заповядайте на учредяването на нашия ДИСКУСИОНЕН КЛУБ за подкрепа на демокрацията и европейската ориентация на България - (Виж още >>>>)

Добави в Svejo

Неочаквана подкрепа за дискусионния клуб от знаменития Майк Рам!

Получих следното писмо от едно най-неочаквано място, именно от Майк Рам, блогър и мой самоотвержен опонент в много и най-различни дискусии, което е подкрепа, имаща най-символичен смисъл:

Здравейте, г-н Грънчаров! Благодаря за поканата! Радвам се, че сме заровили томахавката на войната! :-)

Доколкото разбирам, дискусионните клубове са Вашата страст и Вашия път за развитие на демокрацията у нас. И щом го правите с добри мотиви и със страст, не мога да не го подкрепя, поне морално.

Моето виждане за пътя е малко по-различно. Аз смятам, че хората първо трябва да почнат да мислят малко повече за себе си, отколкото за политиката и политиците. Един здравословен егоизъм, като този на западните народи, воден от принципа „За да бъда аз добре, трябва и околните да са добре” е по-добрият начин да просперираме, отколкото типичния български подход да гледаме в канчето на съседа и да му завиждаме.

Другата стъпка, която българинът трябва да предприеме, е да започне да упражнява законните си граждански права и най-вече да участва в избори и да си носи отговорността за подадения (или неподадения глас).

Както знаете, аз съм песимист по отношение на политическата зрелост на българския народ. Смятам, че той има нужда от една широкомащабна просветителска дейност на основните демократични принципи и ценности, но не виждам кой може да поеме тази отговорност. Би трябвало това да са политическите партии, но те изглежда са заети повече с личното си обогатяване, отколкото с проблемите на електората.

Същото се отнася и за инициативи като Вашата. Опасявам се, че подобни дискусионни клубове лесно могат да се превърнат в затворени елитарни общества, изолирани от проблемите на обикновения народ и съответно напълно безполезни. Имайте предвид тази забележка в бъдещата си работа и се пазете да не се откъснете от хората.

Желая Ви успех! Майк Рам, Блогър, The Man on the Silver Mountain

Нямаше какво друго да отвърна на така любезния ми кореспондент (известен между другото и с това, че е страстен почитател на моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ) освен да му напиша следните съвсем искрени и правдиви думи:

Здравейте, драги г-н Рам,

Благодаря Ви за любезния и съдържателен отговор, хвърлящ светлина и върху Вашите базисни убеждения за пътя, по който според Вас българската популация може да постигне някога просперитет и добруване. За мен написаното от Вас беше твърде интересно и поучително.

Смятам, че различията в разбиранията между хората са нещо най-естествено и нормално, от което не трябва да се боим, напротив, което трябва даже да насърчаваме - понеже в тях е скрито нашето истинско богатство. Това, по което ние, човешките същества, си приличаме, е несъществено, но това, по което се различаваме, е тъкмо най-ценното. Имам предвид идеи, "духовни неща", морални истини, различни ценности, принципи и пр. Ако в някой ден започнем да мислим еднакво, това означава, че просто сме престанали да мислим.

Ето например ние двамата с Вас сме пример за това: спорили сме често и твърде ожесточено понякога, но винаги сме съхранявали търпимост и уважение към суверенното право на другия да има своя собствена гледна точка. Така че за война помежду ни изобщо не може да се говори: ние, спорейки понякога и твърде ожесточено, просто сме си сътрудничили в търнето на истината! И по тази причина можем да бъдем пример, достоен за подражание - имам предвид пример на останалите в нашата така разнолика и често съвсем суетна, пък и винаги толкова индивидуалистична блогърска общност.

Аз смятам, че свободното съпоставяне на различията в мненията и ценностите е една дълбока потребност за нас, човешките същества. Поради което съм убеден в смисъла на една такава инициатива, която ще ни осигури истинска и същинска арена за съотнасяне на нашите различия, каквато може да бъде един граждански дискусионен клуб. Нашият клуб ще бъде изцяло отворен към реалните проблеми на човешката общност, поради което няма как да се превърне в затворен, високомерен и зает само със себе си елитарен кръг.

Благодаря Ви за пожеланията за успех на начинанието! Ще се радвам било когато минавате през Пловдив или пък идвайки специално по такъв повод да бъдете и драг гост на нашия дискусионен клуб!

Сърдечни поздрави: Ангел Грънчаров

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo

В политиката битката е за спечелването на всеки отделен човек

Снощи гледах интервюто на Б.Борисов при Цв.Ризова, "На 4-ри очи", по Нова ТВ. Най-внимателно го изгледах и изтърпях: искаше ми се да вникна повече в психиката на този човек, да надникна в душата му. Не мога да кажа, че съм очарован от видяното, ала въпреки това съм длъжен да ви кажа какво забелязах. Аз съм писал прекалено много за него (Психопортрет на Бойко Борисов, Кой забрани във вестниците да се пускат нехвалебствени статии за бат Бойко? и др.), но сега искам да кажа нещо ново.

Този път Б.Б. много внимаваше да не се увлече и да не каже някоя простотия, да не стори някоя от обичайните си изцепки. Почти успя, ама не много. Аз няма да се занимавам с конкретен анализ на казаното, на недоизказаното, на онуй, което се подразбира, което, тъй да се рече, е в контекста и пр. Б.Б. е много лесен за анализ, човекът е непосредствен, хубавото е, че почти винаги казва това, което мисли, лошото е, че много-много не му се удава да мисли. Но се старае, човекът, и току-виж, научил се. Не че Дмитрич или Царят умеят за разлика от него да мислят де, няма такова нещо: и те са зле в това отношение почти колкото него. Дмитрич говори заучени фрази и по тази причина изглежда като "учен", това го спасява донякъде да не забележат хората колко издиша по всички линии; Гоце пък, горкият, е жив зян: той вече нито заучени фрази може да говори, нито да мисли, нито нещо смислено да каже, въпреки титаничните му усилия да изглежда "мислещ", "учен" и дори "модерен". А бат ви Бойко е толкова простодушен и простонароден, че нищо чудно точно на тия две черти да се дължи рейтинга му в също такивата слове на нацията ни.

Тази простодушност (елементарност на душата) е хубаво качество, стига да не се смесваше с порядъчни дози нашенско родно и тъпо хитруване, което прави една трудна за понасяне смес - за по-неелементарните души. Ето и пример: шефът на Европейската народна партия бил похвалил бат Бойка; Ризова, знаейки где е слабото място на простодушния титан, все повтаряше това, а пък бат ви Бойка се размекна като свиня, която я чешат с метален гребен по шкембето. По тая причина титаничний народний херой дотам се разнежи, че не пропусна да клъвне бъдещите си съюзници от традиционните десни, па в един момент се усети, и млъкна на средата на думата си. Извадил си е обаче урок от случката, случила му се след като в Чикаго похвали Костов: стана пишман, заядоха го уж за фразата за "лошия човешки матрял", ала всъщност му мъстяха за добрите думи за Костов. По тази причина той сега се предпази от тази вредна за имиджа му погрешка. Сега пък прекали в хуленето на Дмитрич, а когато се прекалява, ненаивният слушател почва да се пита дали са искрени тия хули, или са само поза. Изобщо бат ви Бойко постоянно преиграва, което кара мнозина да усещат фалша и нескреността му, а това е фатално за един политик. Понеже постоянно отблъсква разни хора, а пък нови почти не може да привлича: в политиката обаче битката е за спечелването на всеки отделен човек. Това бат ви Бойко съвсем не го може, което и ще му изяде главата.

Надявам се, че от Европа ще поемат ръководството на наший домораслий гений, иначе горко ни. Най-добре е бат ви Бойко да не се натиска да става премиер, ами да чака Гоцето да оваканти президентския пост. Като президент, понеже няма никаква власт, ще може да ни развеселява, но това е друго: като премиер обаче може да направи трудно поправими поразии. Като тия, дето направи Дмитрич. Или Царят.

Едно програмно правителство с шеф Иван Костов ще е най-добрият вариант за след изборите. Това е шанс за бат ви Бойка да излезе с чест от предстоящите изпитания за простодушната му натура. Да се стараеш да изглеждаш пич е едно, друго е да си премиер: виждате как на Дмитрич му излязоха на носа тия тъпички опити също да изглежда някакъв що-годе пич. Абе какво да каже човек: живеем в страна, в която всеки се мъчи да изглежда пич, да се натамани все едно че е пич, аман от тая пичовщина вече бе: това, че живеем в страна, населена почти изцяло от "пичове", изглежда води дотам да сме си все така жалки и нещастни. Лошото е, че човеци няма у нас, а пичове бол - и какво от това?!

Предстоят ни такива "политически" шоута и театри, че свят ще ни се завие тепърва. Нищо още не сме видели. Ето, партия "НАЗАД" (или "НАПРЕД", няма значение де, у нас тия две неща, напред и назад, точно съвпадат!) си плати така щедро, че вече фигурира в списъка на народните любимци (а аз, горкият, още не знам кои са тия, не съм им виждал лицата, а уж все от политика се интересувам: как пък народецът ги полюби така набързо, ето това не мога да разбера също!) и щяла, представете си, да става "политическа сила". Тия, дето не щат и не могат да плащат на "социолозите" (пардон!), така им се полага, имам предвид СДС и ДСБ: ще видят Европарламент и Парламент през крив макарон! У нас социологическите курви са безжалостни...

Туйто, да привършвам. Из родината ни се шири такова малоумие, че на фона на бат ви Бойка и Бареков изглежда "културен" и дори, представете си, "умен" и "възпитан"! Ето, той се показва на екрана, да спирам да пиша, че ми прилоша: винаги ми прилошава като видя мутрата на този най-нагъл подлизурко...

Приятен ден ви желая и заповядайте ако можете в сряда на учредителната сбирка на нашия ДИСКУСИОНЕН КЛУБ. В него ще работим за това да разпространяваме така потребното ни ангажирано и ценностно подплатено гражданско и човечно съзнание, което малко по малко да започне да надмогва ширещата се у нас политическа и "културна" шльокавица и чалга - редом със съпровождащата я и така многолика простотия. Ако не правим нищо за да им противостоим, ситуацията у нас тогава наистина ще стане съвсем отчайваща...

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo

Българинът трябва да се интересува повече от себе си - та да започне по-активно да бичува недъзите си

Уважаеми г-н Грънчаров,

Бих искал да засегна някои подточки към общия коментар, които вече подхванах.

Съхранението ни в робството – един от най-загадъчните моменти. Според мен огромна роля за нашето съхранение са изиграли самите турци и тяхната система (препоръчвам на всеки да прочете спомените на Арсени Костенцев). Ориенталщината има един положителен момент и той е, че тя не е агресивна. Тя е брутална, но тя не се впива както се впива англо-саксонската система.

В ориенталщината има голям процент немокаедство. Един път превърнал ли си се в рая, в роб, никoй не те закача. ("Кажи му "аго", да му е драго…") Естествено, че е имало кланета, забрана на строителство на църкви, забрана на всички привилегии, насилствено потурчване. И въпреки това все пак тия българи са си говори на български, например. (Аз често пъти съм си задавал въпроса а ако бяхме под английско, или френско робство какво щеше да бъде… със сигурност нямаше да остане присъствието на езика – примери достатъчно от английската и френска колониални истории.)

По отношение на езика – също една загадка, но в един съвсем друг аспект. Българският език е един прекрасен език и българинът трябва да се гордее с факта, че чрез азбуката и гениалното дело на Светите братя се е получила една уникална знакова симбиоза между гръцки, латински и рунните знаци на прабългарите, която за ранното Средновековие е нещо съвсем ново. Обаче какво правиме, ние не творим на тоя език, а постоянно взаимствуваме отнякъде и не само това.

България е единствената среда в света, в която народът го е срам да говори на диалекта си. Навсякъде по света има разлика в говоримия и писмения език. Навсякъде в света има стандарт за писане, а всеки говори на диалекта си. В България не е така. Едно, че с реформата от 02. 1945 г. осакатихме писмения език, и второ никoй не обогатява чрез диалектология, което е огромна грешка. Вместо това обаче се ползват нашироко чужди думи, които имат поне един или два български еквивалента. Това говори отново за избиване на комплекса за малоценност.

Гореспоменатите аргументи според мен са само част от цяла върволица от факти, които ни водя до създаване на една деструктивност в българина през последните 60 години. Събуждат се дълбоко самоунищожителни чувства и воля за власт, които изплуват точно тогава, когато най-много не подозира.

Оттук и самото чувство на превазаност към материалния свят до скъсване. Излиза в крайна сметка и резултатът, че българинът има само физична връзка с понятието БЪЛГАРИЯ, а не метафизична. Всякакви хранителни слоеве са свързани единствено с физичното. Неговата връзка не е като тази на евреина, китаеца, арменеца, та дори и на турчина - на метафизично ниво. Тя е само на физично ниво, затова и претопяването му в други общности (като емигрант например) е твърде лесно. По този въпрос Хегел има доста интересно наблюдения, което с право би намери почва и при българския пример.

С две думи, за да успеем успешно да бичуваме нашите недъзи се нуждаем от една всеобща активност. Българинът трябва да се интересува повече от себе си.

Поздрави: Konstantin

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo

Крайният песимизъм е неоснователен: 70% от българите подкрепят мерките на ЕС и нямат доверие на сегашните управници

Това е силно и емоционално писмо, но е далеч от фактите.

Все още има хора, които считат АЕЦ-а за по-важен от "едното свободно пътуване", но като цяло след скандалите САПАРД се оказа, че 70% от българите подкрепят мерките на ЕС и нямат доверие на нашите управници. Нещо повече - ние сме от малкото страни в Европейския съюз, в които доверието към европейските институции е значително по-високо от това в националните.

Фактите за вярата звучат красиво и аз самият като вярващ разбирам емоцията, но и те са плод повече на емоционална преценка. Най-вярващи са хората в Латинска Америка и Близкия Изток - те живеят и крайно мизерно. Най-много атеисти има в страните от Северна Европа - те пък са първи по жизнен стандарт (не броя стъкмистиките в комунистическите държави).

Аз мисля, че вашият краен песимизъм е неоснователен. Наистина правителството на "Тройната коалиция" е много слабо, но благодарение на ЕС, НАТО и валутния борд вече има чувствителна разлика със средата на 90-те години, където мандатите на БСП винаги завършваха с потресающи икономически и социални кризи. Хората могат да пътуват и да учат навън. Тук-таме вече се появяват добре заплатени работи.

Българският съд и българската полиция са все още назад, но както винаги започна съдебна борба с мутрите. Политиците започнаха да си подават оставки - все още дребни риби като Мургина, но след още 3-4 години ще се стигне и до големите. Дотогава Първанов вече ще е излязъл от властта, а Русия тепърва ще бере горчивите плодове от тяхната лекомислена политика, съсредоточена в дрънкане на оръжия, вместо в развитие на икономиката, образованието, здравеопазването и инфраструктурата (по другия път поеха Китай и затова ще станат първата сила в света).

Така, че недейте с толкова песимизъм. Крадци и престъпници има и в Гърция, и в Италия, но хората си живеят добре. Ако отворите левия печат във Франция, ще видите, че и там мислят, че държавата им отива на кино, всичко приключва. Същото важи и за десните в САЩ, разстроени от победата на Обама. Действително ние едва ли ще станем като САЩ или Франция - ала ако успеем да достигнем нивото на Гърция, Португалия, южните части на Италия - за ЕС това е бедност, но за нас ще е добре. А също така е и постижима цел.

Поздрави и давайте напред по-бодро!

(Авторът е анонимен, написал коментара си ТУК. Приканвам го да даде някакво все пак име защото пише добре и за в бъдеще коментарите му са добре дошли.)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo