Пълно безсрамие, скандално нахалство, недопустими издевателства с търпението ни

Добави в Svejo

Чудесиите на интернет: истинска победа на свободата над бруталните медийни манипулации в милата ни родина

Чудесиите в интернет продължават. Ето днес разбрах, че един екип наши сънародници, работещи и живеещи в Америка (САЩ), са създали ОНЛАЙН-ТЕЛЕВИЗИЯ, която засега се нарича BULGARIAN WEB VIDEO (виж плейъра в менюто отдясно и отгоре). Понеже познавам един от тях, даже бях поканен да участвам в нейните програми със свои коментари; вече експериментално в нея можете да видите мое клипче, наречено "Ангел Грънчаров за маджоритарната система".

Съветвам ви, сложете си в избрани връзки тази нова медия. В нея има страхотна музика, подбрана с вкус, комедийни и други развлекателни клипове, но ще има тепърва и сериозни авторски програми. При това тази онлайн-телевизия има едно огромно предимство: зрителят сам избира какво да гледа в нея, може да си подбира според вкуса каквито иска клипове и програми. Отляво като сложите курсора ще се появи една поредица от програми (клипове), и всеки може да си избира онова, което му е интересно. Ето повече подробности относно това какво представлява иновацията, която тук ви представям съвсем бегло.

Разговаряйки със Стоян Динев, който е шеф на този екип, идеята е тази българска телевизия да стане телевизия на самите зрители; т.е. те могат да бъдат не само нейни потребители, ами могат да участват по различни начини в програмите й. Най-простият начин е като открият нещо интересно (клипче, музикално парче или каквото и да е друго, което "се движи"!) да изпратят на хората, правещи телевизията своята находка, и тя ще се появи в програмата й. Така ще може да се споделят между зрителите най-интересни неща, а пък постепенно много хора, имащи авторски способности, ще могат да разработят и свои рубрики или предавания, което както е една възможност за тяхна изява, а пък също така е и начин за обогатяването на самата медия.

Изобщо възможностите развитие по-нататък са много, искат се различни инициативи, а пък има и нещо друго, още по-важно: по този път като се върви ще дойде време, когато медийния монопол и диктат на ченгесарско-милиционеро-олигархичните медии ще бъде разчупен, ще бъде разбит. Което и е истинска победа на свободата над манипулациите.

Добави в Svejo

Смачканият от пошлостите на ченгесарските медии, от мутрите и от ракията гласоподавател е единствената надежда на комунистите

Г-н Грънчаров, разгледайте този английски блогър! Същият този англичанин публикува информация в блога си, предоставена му от съвестни чиновници от английската правителствена администрация (несъгласни с политиката на лейбъристите) как същите тези лейбъристи си разменят e-mail-и за целенасочено разпространяване на лъжи по адрес на видни политици от партията на Консерваторите.

Идеята е била сайт и публикации в пресата с гнусни лъжи за Камерън (лидер на Kонсерваторите), Озборн (финансовия министър в сянка) и др., с цел очерняне и редуциране на тяхната популярност и избирателна подкрепа.

В резултат, правителството на Великобритания се извини...

Питам аз: след като това се случва в Англия, възможно ли е да се вярва на публикации в българската преса (знаем кой я контролира, нали)!?!

Горната публикация за Костов е поредната долнопробна измислица на платените журналистически мекерета, които идолизират червени агенти като Тошо Тошев и Кеворкян, защото писанията им не струват хартията, на която са написани. А поръчковата журналистика и смачканият от мутрите и ракията читател е единствената им надежда за кариера!

Българино, спри да купуваш вестници в знак на протест срещу МАНИПУЛАЦИЯТА!

(Коментатор на тази публикация)

Добави в Svejo

Ликуй, народе: след като ни краде само както тя умее, сега БСП предизборно ни връща малка част от откраднатото под формата на... вестници!

Виждали сте вече, предполагам, двата национални и безплатни "независими" вестника, с които сме ощастливени в тия усилни предизборни дни. Ето ги и двата, единият се нарича "19 минути":

а другият е на Петю Блъсков и се нарича:


А ето с какво ни ощастливяват те, разбира се, заливат ни с реклами, с предизборни серсемлъци все в стил БСП, ето, порадвайте им се:

и още:

и още:

А пък другият ни ощастливява с поредица от статии срещу... кой мислите... ами ясно срещу кой... срещу Костов, разбира се, познахте, няма как да е срещу някой друг, няма да е срещу Яне Янев я:

Туйто. Радвайте се, драги ми дами и господа, стоически се радвайте: тия наглеци, таварищите де, дето толкова ни крадоха, сега са се овълчили до крайност и луди пари ще хвърлят в тая кампания, само и само да задържат властчицата - явно много им се е усладила! И ни ощастливяват с безплатни вестници: те се накрадоха здраво, а пък на вас ви хвърлят в лицето... безплатен вестник! Радвайте се, цалувайте им ръцете, ако сте толкова малоумни. И на 5 юлий вий си знаете, нали, гласувайте, и то само с цървената бюлетинка, та да щракате с пръсти в неописуемо щастие още 4 годинки! Сполай ви, щастливци!

Добави в Svejo

Идеята на конкурса "Слоган към Промяна" наистина е превъзходна: да се повлияе някак си на тия, които не щат да гласуват

Остават два (2) дни до края на първият етап от голямото гласуване за конкурса "Слоган към Промяна" . До четвъртък, 30 април 2009 година включително, ще имате възможността да гласувате за изпратените слогани на специално за целта създадена страница.

До момента за дванайсетте лозунга са подадени над 75 гласа.

Важно е да обърнете внимание, че има още един етап, който е и последния, преди да стане ясен победителят взимащ наградата.

Петък, 1 Май, 2009 година ще започне второто голямо гласуване, на което ще участват топ трите (3), събрали най-много гласове слогана през първото голямо гласуване. Гласуването измежду тези 3 ще определи победителя в конкурса "Слоган към Промяна". Второто голямо гласуване ще бъде прекратено Петък 8 Май, 2009 година. (Гласове по време на двете гласувания не се губят, а се добавят едни към други).

Победителят ще бъде съобщен Събота 9 Май, 2009 година. Като ще получи наградата на конкурса.

Този конкурс се прави за всички будни Българи, затова лозунгът ще бъде лицензиран с този Creative Commons лиценз, който дава право на всеки да копира, разпространява и излъчва произведението. Блогърите и всички желаещи ще имат правото да го използват на собствените си блогове, да създават банери, видео материали и подобни.

Поздрави и приятен ден! :) atomanov.com

П.П. (ВАЖНО) Искам да обърна внимание на всички, че най-горните пет (5) слогана са с изключително близки резултати! По един глас ги дели от влизането в топ 3. Нека всеки се постарае да разпространи анкетата, за да увеличи шансовете си да бъде победителя.

(Забележка: И аз участвам в този конкурс. Нямам право да кажа кои предложения са моите, но апелирам към читателите на блога да участват в гласуването. Сигурен съм - понеже имаме близки ценности - че ще налучкате моите предложения. А иначе идеята и целта на конкурса наистина е превъзходна: да се повлияе някак си на тия, които не щат да гласуват. Това е най-важното! А кой ще победи не е кой знае колко важно.)

Участвайте в конкурса

"Слоган към Промяна"

[ОЩЕ >>>>]

Добави в Svejo

Демокрацията у нас е в опасност: ако пожертваме свободата си, всичко сме загубили

В Свежо.нет някой си lasombra ми постави твърде хубав и любопитен въпрос, ето коментара, в който ми го задава:

Господин Грънчаров, харесвам блога ви и го чета с удоволствие. Използвам тази публикация за да задам на Вас и всички потребители на СВЕЖО един въпрос, който отдавна ме вълнува. Отвращавам се от подобни подли и плоски маневри като промяната на изборния закон месеци преди изборите. Привърженик съм на идеята 6 месеца преди избори на Народното събрание да се забрани да гласува нови закони, а на правителството - да сключва договори, чиито срок на изтичане е след датата на изборите.

Въпросът ми обаче е следният: една коалиция с амбициите да управлява страната не би ли трябвало да събере много повече от 8%? Евентуалното влизане на множество "десни" партии и коалиции не би ли превърнало парламента в салата с езерни гъби; в арена на междупартийни дрязги, на която всеки гласува срещу другия само за да направи напук?

Веднага му отговорих, ето моя отговор:

Господин lasombra, въпросът Ви е и интересен, и твърде важен. Ще Ви отговоря точно затова.

Ще кажа своето разбиране на гражданин и демократ. Г-н lasombra, демокрацията е такова устройство на обществото, в което се цени най-вече личността и нейната свобода, от което пък произлиза, че мнението на малцинствата (в случая става дума по-специално за политическите, не за някакви други малцинства) също трябва да бъде зачетено. Те, малцинствата, не трябва да бъдат подценявани и притеснявани. Защото, да си признаем, трябва да отчетем, че най-добрите, най-стойностните хора всъщност винаги са малко. Освен това многото, само заради това, че са много, необезателно са прави; прави могат да се окажат и ония, които са малко. И често става точно така. Мнозинството, което при демокрацията налага волята си, не винаги е право, също така, знайно е, то е твърде податливо на манипулации и дори на най-откровени лъжи. Защо ви казвам това ли? Сега ще разберете.

По принцип щом се слага някаква избирателна бариера означава, че обществото изобщо не се интересува от мнението на гражданските и политически малцинства. Това означава игнориране на волята на хора, които, макар че не са много, нищо чудно и да са прави. Най-масово разпространените схващания и настроения съвсем не са най-добрите и най-полезните за самата общност (крещящ пример: мнозинството от нацията съвсем спонтанно обикна Симеон и даде гласа си за него, а после тия хора дълго се вайкаха и разкайваха - след като осъзнаха каква глупост са направили!). Колкото повече нараства избирателната бариера, толкова повече мнозинствата, т.е. по-големите групи в обществото, високомерно заявяват на малцинствата, на по-малките групи: "Вие изобщо не сте важни, няма да обърнем внимание на разбирането ви, ще го игнорираме, не ни пука какво мислите вие!". И всичкото това се облича в мантията на "загрижеността за стабилността на държавата и на политическата система". Но ние знаем, че ония, които заложат на стабилността, и се откажат на тази почва от свободата, в крайна сметка губят и едното, и другото.

Та вдигането на избирателната бариера на 8% е проява на крещяща недемократичност, на тенденция към авторитаризъм от путинско-руски тип, то е израз на грозно пренебрежение към мнението и ценностите на малцинствата. То, простете, но е израз най-вече на някакъв остатъчен, но не по-малко страшен болшевизъм. У нас, не знам дали сте го забелязали, демокрацията често се смесва с болшевизма: тия, които са много, са прави. Но това е чисто болшевишко схващане. За младите, които не знаят руски, ще кажа, че "большее", "большое" на руски значи "много", "повече", "по-голямо". Ленинизмът е руският болшевизъм-комунизъм.

Истинската демокрация означава обществото да се вслушва в мнението на всички, включително и в мненията не просто на малцинствата, ами дори и на "отделните", на "единичните" гласове. Истината не е прерогатива на мнозинството, напротив, до истината първи достигат отделни съзнания. И след това истината дълго и трудно си пробива път до съзнанията на хората, на "масовия човек". "Масите" трудно проумяват и най-прости истини. И само понякога истината може да овладее, както казват болшевиците, и прословутите "маси". Тъй наречените "народни маси".

С това вдигане на бариерата поне разбрахме кои партии в този Парламент са болшевишки. БСП, естестествено, си е напълно болшевишка, т.е. е съвсем недемократична партия. За ченгесарницата ДПС с пълно право може да се каже същото. Болшевиците винаги са и откровени мафиоти. Те по начало са си крадци, лъжци, разбойници и убийци. Оказа се, че отрепките, които напуснаха десницата, също са болшивици - и те отидоха при смешния авторитарист-болшевик Яне Янев. А за това, че Сидеров и атакуващите са болшевици просто не се и налага да се говори - то си се вижда и с просто око. Между комунизма-болшевизма и нацизмо-фашизмо-социализма няма никаква съществена разлика.

А десните партии у нас, за които ме питате, не са чак толкова много. Реално погледнато у нас автентично десни партии са само две: ДСБ и СДС. И те, както знаете, се обединиха в коалиция, в СИНЯТА КОАЛИЦИЯ. Точно тези партии са алтернатива и реална заплаха за своеволията на комунистическо-мафиотската олигархия. По тази причина тя загуби ума и дума от страх и направи тия простотии с вдигането на 8% бариера, както и някои други ("маджоритарния елемент"). Това, разбира се, няма да попречи на десницата да влезе в Парламента. Но то отряза шансовете на други, по-малки партии и сдружения да потърсят свои привърженици. Убит беше политическият плурализъм в обществото, а това е крайно опасно. Даже 4% бариера за млада демокрация като нашата е висока. Според мен трябва да отпаднат всякакви бариери. Това е истинската демокрация. И един депутат да вкара някоя партия в Парламента, нейният глас ще се чуе. Хората с различни разбирания, колкото и да са, трябва да имат свое политическо представителство, а пък техният глас да се краде от по-големите партии (както става у нас) е грозно и подло. Важно е не количеството, а качеството на хората - нима не сте го разбрали това още?!

Може и още по-подробно да се обоснове гледната точка, че истинският демократизъм означава да се зачита мнението на малцинствата, то винаги да бъде считано за коректив на волята на мнозинството, понеже демокрацията, от друга страна погледната, е преди всичко толерантност и диалогичност. Тя е многообразие на ценности, на идеи, на убеждения и разбирания. Когато се вземат мерки да се ограничава многообразието заради единството, когато единството на обществото се разбира не като възникнало на почвата на многообразието, ами като наложено по изкуствен, силов път, тогава страната се плъзва по наклонената плоскост на авторитаризма-тоталитаризма. Видяхме какво стана в Русия. В тамошния парламент има две-три партии, и всички в хор благославят "батюшката Путин". Там няма опозиция. Там опозиция не са дори комунистите, щото дълбоко в сърцата си и те се възхищават на вожда Путин. Същото искат да направят и у нас нашите болшевици. Които, разбира се, органически мразят демокрацията - поради което й отрязаха крилете с тази бариера от 8%. Що не направиха бариера от 20%, та единството да бъде пълно?! А пък нас, които не мислим като болшевиците, нас, демократите, що не ни натикат в концлагери: за да не им разваляме единството!

Има време, и това ще направят, ако продължим да си мълчим. Ето по тази причина трябва да се протестира, и то най-решително. Демокрацията у нас е в опасност, тя е застрашена. За свободата си трябва да се борим всеки ден. Ако пожертваме свободата си, всичко сме загубили...

Добави в Svejo

Няма по-голямо проклятие от това да си добър човек в България

Преди няколко дни - и само за няколко дни - прочетох книгата на Евгений Тодоров ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД (с подзаглавие "... Този скапан начин на живот"), но все не намирам време да опиша впечатленията си. Тази сутрин започвам с това, длъжен съм, понеже впечатленията ми от тази книга са така силни, че повече не мога да отлагам.

Самият факт, че четох книгата с вълнение, което ме караше с мъка да се отделям от нея означава, че тя е написана изключително увлекателно. При това трябва да се вземе предвид, че доста от тия истории ги бях чел в блога на Евгени Тодоров ЗА ПРЕХОДА. Но да четеш книга, да четеш тия увлекателни истории върху хартия все пак си е нещо съвсем друго: печатното слово има въздействие, несравнимо с нищо. По тази причина за два-три дни и почти неусетно успях да прочета огромната книга (660 стр.)

Но има и нещо друго, което още повече ме запали. То се състои в това, че действието се развива наблизо, в същия град, Евгени разказва своите лични истории на фона на събития, които и аз съм преживял, за които и аз съм писал. Много ми беше интересно да видя нещата с неговите очи и да сравнявам със своите възприятие: ето на това се дължи ефекта на книгата специално върху моето съзнание. Да видиш случващото се с други очи е крайно интригуващо и любопитно дори; ето по тази причина аз четох книгата едва ли не със затаен дъх.

Но има и още нещо, на което според мен се дължи ефекта й върху моето съзнание. Ние с Евгени като личности сме различни, независимо от това, че имаме и родствени, дори близки ценности. Той обаче като личност е това, което аз не съм, именно той е човек с по-практическа настройка, докато аз съм кажи-речи преди всичко съзерцател; е, и аз съм участвал в някои практически дела, но основното при мен е възприемането и осмислянето на случващото се. Самият факт, че Евгени Тодоров още с идването на свободата сам се отказва (рядък случай!) от сравнително високия си статус - главен редактор в държавната телевизия - за да се отдаде на рискованото и трудно, изпълнено с всякакви изпитания битие на един изцяло свободен човек и предприемач, е онова, за което аз самият, признавам си, не намерих нужната решимост. И за всички тия години, сякаш боейки се от "пълната свобода", аз наполовина, с единия си крак, стоях при сигурността на държавната служба, пък макар и доста мизерна. А с другия си крак се опитвах да направя някои "по-частни", "необществени" неща, но какво ли може да постигне човек когато се опитва да куцука напред само с един крак? Ето по тази причина за мен беше изключително любопитно да разбера преживелиците на един човек, които е имал силата и решимостта да се отдаде изцяло на свободното съществуване на един свободен човек - онова, което аз, за добро или за лошо, не посмях да направя.

Тук, разбира се, няма смисъл да разказвам подробности от написаното в тази пълна с най-интересни истории книга, истории, разказани от такъв сладкодумен разказвач като Евгени Тодоров. Всеки сам може да прочете книгата и тогава ще научи много интересни и важни неща както за българската народна психология, така и за ония мъчителни процеси, които доведоха страната ни все пак до едно - с всичките му специфично нашенски кусури - до едно европейско, но с балканско-славянско-ориенталска специфика, ниво. Евгени през всичките тия 20 години преход е бил бизнесмен и предприемач, опитвал е какви ли не неща, но в крайна сметка надделява дарбата и призванието му - и той се връща към телевизията; от доста години създава и ръководи ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ, което, както и да го погледне човек, си е един подвиг. За което хората, които го познават - а няма човек в Пловдив, който да не го познава - му свалят шапка, както се казва.

Та книгата ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД на Евгени Тодоров предразполага към всякакви размисли, и оптимистични, и недотам оптимистични, що се касае по-специално до бъдещето ни. По тази причина аз смятам, че това е една от най-ценните книги за българския преход, която изобщо съм чел - доколкото по-стойностни четива за тия проблеми у нас изобщо има (ако не броим "мемоарите" на някои нашенски куриозни "исторически личности" и "по-видни анализатори").

А искам накрая да приведа един от многото моменти в книгата, които силно ме впечатлиха; та да усетите поне малко от атмосферата й:

След такъв случай и в мен се прокрадва някаква надежда - сред морето от злоба и завист все още има добри хора. Хора без имена.

Някой път се питам - какво ли би станало, ако точно на тях поверим държавата?

Не знам. Може би е по-добре да си останат неизвестни. За да не можем да ги покварим.

Аз във всеки случай гледам да стоя по-далеч от такива хора - да не би да прихвана.

Няма по-голямо проклятие от това да си добър човек в България.

Това пише Евгени Тодоров на едно място в книгата си. И знаете ли какво си мисля? Недейте се подвежда, на места авторът е твърде лукав. Не му вярвайте, че уж се пазел да не прихване от добротата на добрите хора. Самият факт, че пише така, означава, че самият той е твърде добър човек. До което се свежда, впрочем, и неговият проблем.

Да, такива думи може да ги напише само един човек с добро сърце. И, както подобава, той е човек, не парадиращ с добротата си. Добрият човек е и скромен, той не тика своето рядко духовно качество в очите на другите. Истинската доброта е съвсем ненатрапваща се и безмълвна дори. Тя е в някакъв смисъл съвсем няма. Само злите и долните хора са нахални. Те по това се и познават.

Само до този извод да стигне човек си заслужава да прочете тази "тежка" и "дебела" книга, която обаче се чете неусетно, с лекота...

Добави в Svejo

Булгар точка БГ - песен за страната, дето пъшкала

(Публикувано по идея на блога Поети с китара)

Добави в Svejo

Всички демократи утре на протеста!

Моля, поканете Вашите приятели и членовете на Вашите групи и каузи във Facebook с общ e-mail да се присъединят към протеста и разпространете тази информация с линк към Групата във Facebook:

Скъпи Приятели,

Министерският съвет на Сергей Дмитриевич Станишев одобри проект на закон, който забранява провеждането на митинги на жълтите павета - пред Народното събрание, президентството и МС, МВР и МО и то само ден след като БСП, ДПС, РЗС и Атака приеха изборен закон с псевдо мажоритарен елемент и 8% бариера за коалициите, с което се опитват да си осигурят служебна изборна победа. Наглостта на управляващите минава всякакви граници на търпимост.

За съжаление студентите и студентските организации не могат да се противопоставят силно на настъпващото зло. Ние, демократите – можем! Нека утре - 29.04.2009 г. - да отделим един час от деня си и между 12:00 и 13:00 да излезем на протест срещу БСП и ДПС на площад "Народно събрание" и да покажем на "студентите" как се прави политически протест срещу ЧЕРВЕНИТЕ БОКЛУЦИ!

Носете плакати, знамена, трансперанти в подкрепа на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ. Нека стане ясно, че БСП и ДПС носят отговорността за проваленото управления и за безобразните закони за изборите и протестите. Нека ясно покажем кои са маскарите и коя е истинската алтернатива на сегашното управление!

Добави в Svejo

Интимната изповед на Явор Дачков: апотеоз на човешката низост или най-банална свинщина?!

Преди няколко дни публикувах първата част от огромното интервю на Явор Дачков във в-к КУЛТУРА, която нарекох Прелюбопитно: защо Копринка Червенкова вече харесва Явор Дачков?. (Знайно е, че няма по-голямо удоволствие от това да интервюират един вечен интервюиращ - какъвто е нашият герой Дачков - поради което не се чудете, че този последният се разтапя от такова нежно и трогателно умиление пред интервюиращата го Копринка.) Сега публикувам втората част на това знаменито интервю, което с право може да се нарече панегирик на мерзостта, понеже Явор Дачков тук надминава дори самия себе си. Понеже наистина се престара в своето угодничество пред довчерашните си "класови врагове", които сега, заради подлостта му, дружески го потупват по рамото; а пък той, горкият, даже не усеща как му се подиграват: та кой ли уважава презрените слуги?!

Няма да се учудя, ако Гоце за тоя Дачков подвиг му даде орден "Стара планина" за велики заслуги пред българската олигархично-комуноидна "демокрация" - за туй, че бившият "син талибан" Дачков дръзна да разобличи, и то най-безжалостно, не кой да е, ами "тирана Костов". За да е нашият херой чак толкова подъл и престараващ се в свинщината си явно са му обещали поне да го турят "културно аташе" ако не в Париж, в Лондон или във Вашингтон, то поне в Москва или в Киев. Явно доживяхме да видим на какви гадости е способен български "ентелектуалец" когато някой размаха пред лицето му така приятно шумящи новички банкноти. Та ето, почетете, понаслажадавайте се този наистина върховен апотеоз на човешката низост: (Продължава ТУК)

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?

Добави в Svejo

Под умелото управление на таварищ Дмитрич българската каруца препуска бясно напред!

Добави в Svejo

Можеш да победиш собственото си малодушие - опитай!

Facebook group Граждански кураж!

ЗА ХОРА КОИТО:

● са социално ангажирани!

● гледат с вдигната глава натам, където повечето се навеждат!

● си отварят устата когато повечето мълчат!

● се намесват там, където повечето се страхуват!

● срещу "течението" плуват!

● приемат лични несгоди в името на една идея, в която вярват!

● поемат съдбата в свои ръце!

ТЕЗИ ХОРА ИМАТ ГРАЖДАНСКИ КУРАЖ!!!

Гражданският (социален) кураж се определя от много различни фактори и стандарти, но понятието се отнася за цивилни граждани, когато се изправят срещу нещо, което се счита за неоснователно, недобронамерено или дори зло, знаейки че последиците от техните действия може да доведат до всякакъв негативен ефект за тях, в личен аспект.

КУРАЖ СЕ ПРИДОБИВА!!! Той остойностява човешкия живот!

Този, който е готов да пожертва свободата заради сигурността, не заслужава нито едно от двете! (Benjamin Franklin)

Ние не предаваме свободата на своите деца чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото. (Роналд Рейгън)

Присъединете се ако хора с кураж! България няма нужда от страхливци, тя има нужда от граждани с кураж!

Добави в Svejo

Не е леко не само на управляващите със слугински манталитет, не е леко също и на слугинските медии, прислугващи им най-усърдно

Ако сте забелязали, по темата за "световния енергиен форум" на Първанов, а също и по свързаната с него епопея на руските енергийно-газови-атомни претенции към България - и произтичащите от тях главоболия на коленопреклонно-верния руски слугинаж сред нашите управляващи - аз не пиша, понеже тия теми най-внимателно ги следи журналистът Иво Инджев. Съветвам ви, прочетете публикациите му от последните дни, за да разберете степента на унижението, което преживяха и тепърва ще преживяват беззаветно-верните на Матушката слуги сред нашия управляващ елит.

Вие вече знаете какво стана, предполагам: Путин не благоволи да дойде на гоцевата енергийна среща в София, Газпром засили претенциите и диктата си до невъзможност, Дмитрич беше привикан в Москва, там Медведев го унижи като не го прие, малкият, почти разреван, отишъл да разглежда книжарница, а пък Путин, след всички унижения, господарски го потупкал по рамото, та белким подлизуркото Дмитрич не се разреве хептен и преглътне сълзите си. Абе пълна трагедия са тия наши управляващи, няма какво повече да се говори, всичко го казва само една дума, която, макар и турска, е твърде точна, верна и изразителна: РЕЗИЛ! И една друга дума е подходяща: нашата дума СРАМ!

Ето малък откъс от последната публикация по така обозначената тема, а именно статията, наречена Москва вярва на сълзливи - шамаросва ги!

Но, уважаеми зрителю, ако случайно си проспал основното внушение в централните новини на централния пропаганден орган на властта, вникни в следното съобщение, собствено производство на тази „сделана в СССР” пералня на властовия имидж, която пере със собствен препарат (наричан „собствени източници”). Ето така е сервирана новината за това, че България е била унизена в Москва чрез имперския отказ българският премиер да бъде приет от руския президент:

„Източниците твърдят, че от руската страна е било проявено разбиране и преговорите ще продължат”.

Ясно. Най–напред наказват, но след другарския хленч на наказания, към неговото страдание се проявява разбиране и му се позволява да целуне височайшата ръчица, която го е зашлевила. От тях да мине!

Това е положението. Не е леко, както забелязвате, не само на управляващите със слугински манталитет, не е лесно и леко също и на слугинските медии, слугуващи най-усърдно на слугите с управляващи функции в българския елит, които търпим вече толкова години да унижават страната ни с най-безсрамен и пошъл слугинаж, с най-тъпото угодничество пред господаря им Путин, каквото едва ли някога и някъде другаде в историята може да бъде открито.

Та в тази връзка искам да ти напомня, драги ми български избирателю, че имаш възможността на идващите избори с гласа си да поправиш тази аномалия, да спреш този резил - стига, разбира се, да съзнаваш унижението, стига да имаш известно съзнание за национално достойнство. Избирателите като мен, за които вече е нетърпимо България да бъде унижавана от руските подлизурковци на власт у нас, знаят за кой да гласуват: за СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, която на дело е показала, че когато е на власт, България бива уважавана даже и от "големия руски брат", т.е. страната ни само тогава се държи най-достойно и партньорски с всички. Както и трябва да бъде.

Забележете, казах уважавана, а не унижавана - макар думите да са близки, разликата е огромна и изключително съществена!

Добави в Svejo

Доживяхме туй неописуемо щастие: Николай Бареков си има вече блог!

Случайно разбрах тази душераздирателна новина при местенето на каналите тази сутрин: улучих, по ирония на самата съдба, точно момента, в който Бореков, ухилен, както се и полага, до уши, представяше своя блог в своето си предаване по БТВ. Даже се похвали, че за старта на блога му се явил не кой да е, а "самия Бойко Борисов"! И дори бил дал първото интервю за него! Да се готви Гоце. Както се казва: хаирлия да ни е новия блог на така видния, на така елитния човек Бареков! Сполай ви, щастливци! Четете и се учете как се прави "елитна журналистика"!

И така, вече блогът на Николай Бареков е факт. За какво е знак създаването на този блог ли? Ами не знам. Нищо чудно да е знак за това, че, както мълвата упорито говори, БТВ ще изрита Бареков от предаването му (и от своите сплотени редици) предизборно, понеже Ники Дудука бил яко сгазил лука, пък и тази телевизия иска малко да си поочисти имиджа, оцапан така вулгарно от хитрото момче с дудучето. Нов водещ на сутрешното предаване на БТВ щял да бъде, както говори мълвата, Юксел Кадриев. Не знам дали е истина.

Но да оставим тия клюки, ами да изразим по-пълно възхищението си към жеста на "великия Бареков", най-после създал своя така дългоочакван от простолюдието блог. В който да осенява същото това простолюдие с неземната си мъдрост. Ето ТУК Бареков сам представя себе си в невъзможния си игрив стил (тоз филолог, забелязва се с просто око, хич не може да пише, т.е. пише като ученик в началния курс или най-много в прогимназията, но за сметка на това пък как яко момчето се напъва!!!). И най-интересното е, че веднага се е появила агитка, която възторжено и неуморно почва да го хвали, да го благославя и да му се подмазва. У нас, знайно е, простолюдието много обича кумирите си, сиреч "звездите" - и им се подмазва до припадък.

А създаването на блог от "самия Бареков" пък явно е знак и признание за това, че нашата олигархия вече е оценила ролята и силата на тази нова "медия", именно блоговете, и по тази причина е наредила на най-близките си чада и слуги да почнат да си правят блогове, та да овладее и да тури под контрол и тази, да я наречем, "медия". Нито една медия у нас, разбира се, не трябва да е извън пълния контрол и диктат на родната ни олигархия. В този аспект схващам аз създаването на блог от най-верното и изпълнително, а също и най-глезеното дете на олигархията ни, именно от Н.Бареков. Очаквайте тия дни да си създадат блогове и Андрей Райчев, и Слави Трифонов, и бай ви Вучков нищо чудно също да си създаде блог ("О, небеса, о, нрави!"), и кой ли не още ще си създаде неминуемо свой блог. Абе живеем в интересно време, няма що...

И затуй не ни остава друго, освен гороломно да изкрещим: да живеят блоговете, най-горещия фронт на битката за истината и властта!

Добави в Svejo

Прелюбопитно: защо Копринка Червенкова вече харесва Явор Дачков?

Отговорът на въпроса в заглавието е прост: ами харесва Копринка Червенкова Явор Дачков не за друго, ами защото този Явор Дачков вече постоянно, дето седне и дето стане, плюе по Иван Костов! Значи той вече мрази Костов, а харесва... кой мислите? Ами харесва не кой да е, а самия Жан Виденов! Който иска да разбере подробностите около новата любов на Копринка Червенкова, нека да се зачете в интервюто, наречено "Явор Дачков, журналистът, който искаше да бъде лечител". Което обаче нищо не казва за основанията на нововъзникналата люта ненавист на Явор Дачков спрямо Костов. Те са тайна. Също прелюбопитна, но нетрудна за разгадаване тайна. За основанията на тайната и греховна ненавист на Дачков към Костов може само да се досещаме. Примерно, те са свързани с пари, с мнооого пари. Сакън, не мислете лошо за журналиста Дачков: и той е човек, и той има нужда от пари. Стига толкоз. А ето сега и самото интервю:

Копринка Червенкова: Нека започна така: аз едно време хич не те харесвах. Мислех си, даже съм го и писала, че не си никакъв журналист, а най-банален политически агитатор. Сега обаче те харесвам. И не мога да разбера – аз ли съм се променила, или ти? (Продължава ТУК)

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?

Добави в Svejo

Нещо ново: моята родова история в снимки

Реших да събера стари снимки от моя род, да ги сканирам и да си направя нещо като "родова история в снимки". За мен лично това са късчета жива история, безкрайно ценни - и по тази причина считам за свой дълг да ги съхраня поне за наследниците от нашия род, за децата ни, т.е. за младите. Ето началото на изпълнението на този замисъл, по който има още много работа; но важното е, че началото е вече поставено:

Rodova istoria

А пък ето тук един албум със снимки, озаглавен "Моят живот":

Moiat jivot

(Забележка: За да разгледате снимките, моля натиснете върху изображението. Или пък, ако не искате да се отдалечавате от тази страница, т.е. ако искате да отворите изображенията в друг прозорец, направете го като натиснете съответната опция, използвайки десния бутон на мишката.)

А могат да се разгледат по-бързо и тук:

Добави в Svejo

Твърде неразумно е да вярваме, че сме се отървали от комунистите

Чета тази сутрин в Днес.бг, че била излязла книга "Защо не сме социалисти", написана от 11 автори: Георги Мишев, Георги Данаилов, Кръстьо Кръстев, Йордан Попов, Любослава Русева, Михаил Вешим, Йосиф Перец, Ганчо Савов, Георги Господинов, Стефан Вълев и Васил Станилов. Там в частност е написано:

С разказите си те оборват утопията на червения лидер Сергей Станишев, написана „на един дъх и за една нощ“. И докато лидерът на БСП твърди, че трудът му е насочен към лявомислещите и другарите му по душа, защото вярата им е разколебана, новата книга говори за провала на социалистическата идея, който никога не трябва да се забравя. Вместо увод авторите са избрали надписа на Паметника на жертвите от Унгарската революция през 1956 г.:

"Комунистическата система се провали във всяко отношение. Но би било твърде неразумно, ако повярваме, че сме се отървали от комунистите. Който не познава Сибир, не познава Съветския съюз".

Сергей Станишев оплете на корицата образа си с баба Тонка, Карл Маркс, Николай Добрев, Тони Блеър, Йордан Радичков, Нелсън Мандела, Пабло Пикасо, Джон Ленън, президента Първанов. Докато в „Защо не сме социалисти” отпред са лицата на Борис Христов, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Захари Стоянов, Иван Вазов, Алберт Айнщайн, Димитър Талев, Александър Солженицин.

Искам и аз нещо тук да кажа, въпреки че много съм писал по темата за комунизма: поне няколко книги. А то не точно за самия комунизъм, а за нещо много по-важно: писал съм най-вече за ценностите, които са антитеза на социализмо-комунизма, писал съм за ценностите на дясната философия, за десния манталитет на свободния човек. А тук искам да добавя нещо друго, с което много се спекулира от левичарите.

И то е: "Комунизмът отдавна загина, таварищи, ний самите го погребахме - и за една нощ се преобразихме в най-модерни социалисти! А между социализъм и комунизъм няма нищо общо: леви сме, все същите идеи са ни дълбоко в сърцата, ала вече не сме комунисти!" - ето това всекидневно крещят левичарите, и то така, че ни проглушават ушите.

А всъщност нещата стоят съвсем иначе, точно както е написано на унгарския антикомунистически паметник, паметника на жертвите на унгарската антикомунистическа революция от 1956 г. Комунизмът е екзистенциална, душевна, личностна и ценностна деформация и аномалия, която няма да изчезне даже с физическата, даже с биологичната смърт на ония, които са се наричали комунисти.

Няма значение какви са имената, с които се самоопределят социалисто-комунистите; ако си спомняте, те самите говореха, че комунизъм значело "най-висш стадий", до който се стигало едва след като човечеството някога и някак все пак преживее ужасите и кошмарите на различните видове социализъм. А именно: първоначален, развит, зрял, презрял и какъв ли не още, не ги помня вече. Комунизмът значи е "идеалът" на комунистите, и той именно си им е в сърцата (спомнете си думите на пенсионера в трамвая, каран от ухиления кормчия Дмитрич, от същото онова знаменателно и издайническо предизборно клипче!).

Комунизмът за комунистите е именно нещо като "раят", а пък до достигането на този "рай" на човечеството му предстои да преживее всякакви и най-различни кошмари: бунтове, метежи, глад, грабежи, убийства, мизерия, невиждана бедност, концлагери, масов геноцид, всякакви унижения и издевателства над личността, какво ли не още. И всичкото това е все СОЦИАЛИЗЪМ, понеже социализмът, според тяхното учение, е най-неразвит, най-първоначален, несъвършен... комунизъм! Това е първото, което трябва да се вземе предвид.

Но има и още нещо, още по-важно. Понеже комунизмът е битка срещу всички извечни, традиционни и човешки ценности и конвенции, явно човечеството е оказвало и продължава да оказва огромна съпротива срещу варварската, срещу така бруталната комунистическа експанзия срещу човечността и нормалността. Нормалните хора винаги са предпочитали да умрат, нежели да приемат комунизма, който значи терор, агресия, тъпо насилие, несвобода, гавра с човека и със самата човечност. По тази причина на комунистите, следователно, е оказвана повсеместна съпротива, и те са налагали комунизма си с огън, желязо, пот и кръв.

Но често са търпели и поражения. По тази причина техният вожд Ленин е измислил следната теория: когато нещата за комунистите не вървят, временно се налага да отстъпят крачка назад, да се престорят на умряла лисица, докато "врагът" се поуспокои или бъде приспан; когато това стане, пак изневиделица да го атакуват така, че да го унищожат, и по този начин да направят цели две крачки напред; който иска да се запознае с тази злодейска тактика на комунистите, нека да прочете тяхната "библия", именно брошурката (подобна на Дмитриевичевата) на Ленин, наречена "Крачка назад, две крачки напред".

А ето сега и извода: след като "зрелият социализъм" на комунистите "узря" дотам, че направо изгни и се скапа тотално и по всички линии, след като социализмо-комунизмът им се сгромоляса под натиска на собствената му анормалност и на всичките му престъпления и абсурди, тогава комунистите, според тактиката на Ленин, се снишиха, пребоядисаха се, дегизираха се като социалисти, с оглед да приспят наивното человечество, за една нощ се преобразиха на "социалисти". Санким, уж се отказаха от така милия на сърцата им комунизъм, смениха си името, и след това взеха да ни убеждават, че били "нови", "модерни", че били "пичове", че били не знам какви си, дори че били, представете си, били... "антикомунисти", милите! И ето, сега комунизмът уж бил погребан, и то не къде да е, ами тъкмо в сърцата на комунистите, а пък самите комунисти, по стария си техен обичай, пак са си терористи, разбойници, бандити, убийци и пр. Само дето сега воюват на "фронта на капитализма", сиреч вече са най-първи "капиталисти", "олигарси", "бизнесмени", "ръководители", "елит" и прочие, и така нататък, и ала-бала.

Сега разбрахте ли гигантската фалшификация, на която комунистите за пореден път ни подлагат? А спомняте ли си каква им е целта, дето им била скрита там, вътре, дълбоко в сърцата? Тя е простичка, но ще ви я кажа и нея, та да завърша, с оглед да не стане дълго моето тазсутрешно разсъждение.

Комунизмът е религия на лумпените, на мързеливите, на ония, които нищичко позитивно в живота си не са свършили, които даже едно камъче оттук до там не са пренесли, комунизмът, следователно, е идеология на паразитите, които така ги мързи да работят, че само стоят и кроят планове как да заграбят чуждото богатство, именно резултатите от труда на нормалните, на активните, на свястните хора.

Ето, наш Дмитрич примерно, е известен с това, че няма нито един ден трудов стаж преди да стане директно министър-председател; в неговата трудова книжка ще пише, че първата работа на съветския гражданин Дмитрич е като министър-председател на България (дори не на СССР!)!!! Това е рекорд, достоен за книгата "Гинес"!

Но само Дмитрич да беше така, с мед да го намажеш и да го оближеш: няма нито един комунист на този свят, който някога да е работил нещо, стига да не смятаме убийствата, рушенето, краденето, лъженето, бандитизма и пр. за професии; ако почнем да ги смятаме за професии, тогава трябва да признаем, че комунистите са крайно работливи именно в тия професии по-специално, а иначе се отвращават органически от всякакъв, от абсолютно всякакъв вид труд.

Ето, и Гоце, дето ни е президент, няма нито един ден трудов стаж, който да е отработил някъде, той също грам работа не е свършил никога: ако не броим писането на доноси когато е бил ченге на ДС, или пък когато е бил "комсомолски работник". Младите не знаят, но аз ще им кажа, че комсомолският, пък и партийният (в апарата на БКП) "работник" нищочко не работи, той само седи в огромен кабинет, разположил е огромния си задник на меки кресла и дивани (когато почне да не се събира на кресла, тогава почва да седи нашироко само на дивани!) и какво прави ли?! Ще ви кажа: нищо не прави, ами... "ръководи", издава заповеди, наставлява, мъмри, командва, т.е. обърква всички работи на ония хорица, които са имали нещастието да се родят в комунизъм. И на главата на които стои комунистът и им крещи: "А така, работи, още по-яко работи, не спирай и миг, труди се, бравос, прекрасно, урааа!" и т.н.

Ето, това е комунистът, пардон, "социалистът" според днешната временна терминология, т.е., другояче казано, "капиталистът". Той пак нищо не работи, а само "ръководи": Дмитрич примерно "ръководи" цяла държава, Гоцето също и т.н., а повечето комунисти са все "бизнесмени", "банкери", "мениджъри", какви ли не още.

"Работят" яката нашите комунисти, бичат хубави пари, крадат като невидели, и то пак от всички нас, от държавното, от бюджета, от еврофондовете на омразните западни капиталисти и империалисти, крадат така, както само те умеят, и не се боят от нищо, и нямат срам и грам. Не се боят, щото последователите на Ленин добре знаят, че всичко това е само "тактически маньовър", просто направиха малка крачка назад, ето, вече не се срамуват да се наричат даже "капиталисти". Правят тия маньоври, но знаят и какво им е в сърцето, знаят и стратегическата си цел: за тях няма нищо страшно, тъй като добре си знаят, че техният комунизъм е скрит на най-потайно и сигурно място: там, вътре, директно в сърцата им.

И само чакат сгодния момент отново да нахлузят ватенките и да грабнат камшиците! Ето, сега са така радостни, че "световният капитализъм", най-вече американският, бил в "световна криза". Чакат капитализмът сам, "под натиска на собствените си противоречия", да се сгромоляса, пък тогава, дами и господа, майка ви жална, тогава и Сибир даже ще ви се види тесен! Тогава именно комунистите ще ви покажат какво могат, ще ви разкрият и истинското си лице! (Не че и сега не ни го показват де, ама сега са меки като памук, преструват се на "модерни" и "европейски", ала тогава ще покажат азиатската си същност и душа!) Пък вий си вярвайте, че вече се били отрекли от комунизма, четете си книжчици като "Защото сме социалисти" на същия този Дмитрич, вервайте им, цъкайте с език, и чакайте кога нагайката пак ще заплющи връз ушите ви. Не че тя и сега не плющи де, ама вие не я усещате, щото са ви приспали и ви говорят мили думи на ушенцето...

Добави в Svejo

Лекция на Иван Костов в СУ "Св. Климент Охридски" по покана на Студентския дипломатически клуб

Лекция на лидера на ДСБ Иван Костов в Софийския университет-23.04.2009 from DSBmaystoraDSB on Vimeo.

(Забележка: Текстът на лекцията на г-н Костов може да се прочете тук: ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ)

Добави в Svejo

Съвсем вероятно е в най-близко време СИНЯТА КОАЛИЦИЯ да бие по рейтинг БСП и да стане втора политическа сила

Блогърът Алек Томанов е написал постинг под заглавие Одобрението за БСП през април спада приблизително до 15%, в който анализира резултатите от едно социологическо проучване на Market LINKS. Запознайте се с този анализ, интересно е, пък и съдържа важни констатации. С всичко съм съгласен, само на едно място се наложи да направя една по-скоро стилистична, а не толкова същностна корекция.

Та авторът там между другото е написал следното:

Мисля, че ще ви бъде много интересно отношението към Синята Коалиция, което е безпрецедентните положителни 16.4%. Може би няма да повярвате, но това поставя Синята Коалиция пред следните партии: ДПС, НДСВ, Новото Време, Д-ние Напред и др.

На което аз отвърнах в свой коментар следното:

Пишете така, а всъщност според мен няма нищо чудно в това, че расте влиянието на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ. Чудно щеше да бъде ако не растеше влиянието й: разбра се, че единствената принципна опозиция на безобразното управление на БСП-ДПС-НДСВ са сините. Аз, противно на това, очаквам, че влиянието на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ ще расте още и още повече, и ако не на тези избори, то на следващите, мнозинството от българите вече ще са се убедили, че разумната и автентична дясна алтернатива са тъкмо сините.

А и на тези избори СИНЯТА КОАЛИЦИЯ ще се представи бляскаво и трябва да надмине по влияние БСП, т.е. да стане втора политическа сила. Това според мен е съвсем заслужено и нормално; противното би било необяснимо, а именно: БСП, главна виновница заедно с Доган за едно изцяло банкрутирало и вредно за страната управление, да бъде втора политическа сила, а пък твърдата и принципна негова опозиция в лицето на ДСБ и СДС да не бъде втора политическа сила - според мен това е съвсем ненормално.

На това основание, понеже все пак имам известно доверие в здравия усет и разум на мнозинството от българите, смятам, че на тези избори СИНЯТА КОАЛИЦИЯ трябва да бие БСП, да стане втора политическа сила и заедно с победителите ГЕРБ да направят едно стабилно парламентарно мнозинство, което в условията на световна криза да започне една спешна рационална икономическа политика, да върне доверието на Европейския съюз към България, да осигури за кратко време поврат към заслужения от българите просперитет и достойно съществуване както като индивиди, така и като нация.

Като европейци, като европейска нация! Дай Боже да стане точно така!

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?

Добави в Svejo

Потресаващата изповед на един от истинските господари на България

Във в-к ДНЕВНИК под статията на Л.Русева Война на световете, която сама по себе си е хубава, има много коментари, а сред тях се откроява коментара на някой си dborisof, който искам да приведа изцяло тук, понеже дава храна за размисъл. Не мога да кажа откъде този човек е взел дългия текст, ако някой знае, нека да ми каже. Та ето за какво е става дума:

Най-лесно се управлява страна от глупаци - за допълнение на Любослава вижте този пост:

"Времето винаги е било и ще бъде наше. На земята винаги е имало добро и зло. Но злото винаги изглежда, че е повече, защото сме по-силни и по-агресивни от доброто и е невъзможно да бъдем победени. Ние си сменяме формата и обвивката, табелите и цветовете, приспособяваме се към условията, но оцеляваме и побеждаваме. Нашата цел е само една - да бъдем победители! Вашата участ е да бъдете роби за вечни времена. Ние успяхме да ви присадим гена на робството завинаги. Ще ви дадем още хиляди революции и перестройки, вие вечно ще се борите за справедливост, но никога няма да я получите.

Аз ще ви говоря открито не защото съм нагъл, а защото не знам какво е страх. Зад мен стои гигантска непобедима сила. МВР, правителството, прокуратурата. И всякакви върховни инстанции - те са само лостове в нашите ръце. Президентите играят по нашата свирка, те изпълняват нашата воля, правят това, което ние искаме.

Ние плюем на вашите депутати-радикали, дори и да са милиони. Върхът винаги ще бъде наш! Вие можете да ни отнемете вилите, привилегиите, колите и прочие, но властта - НИКОГА! Ние не се интересуваме от общественото мнение, за нас то е глас в пустиня. Та нали ние го създаваме, това обществено мнение. Ако искат да си правят стотици референдуми. Важното е народът да изпълнява нашата воля. На всеки ваш щурм ние ще отвърнем мощно и жестоко. За нас е детска игра да унищожаваме продукти, заводи, екологичното равновесие, гласността, изкуството и т.н. За нас е детска игра да прeдизвикаме глад, саботажи, нищета, разруха, епидемии.

... Всичко, което вършим, ние го правим обмислено и гениално ПРОСТО. Вие ще ни съдите чрез чиновниците и номенклатурата. Това е наивно. Да, ние винаги ще поставяме на високи постове алчните, амбициозните и глупаците. Те са нашата броня и защита. Цялата ви енергия се разбива на пяна в техния чугунен монолит.

Енергията на вашия робски протест стига до първото робско подаяние. Два хладилника с колбаси са способни да усмирят всичките ви страсти и да приспят мечтите ви за демокрация. Вие унищожихте всичките знания и целия опит на своите предци и повтаряте само техните грешки. Никой от вас не знае какъв е смисълът на живота и предназначението на човека на тази Земя. Погледнете се отстрани, вижте с какво се занимавате и за каква участ сте достойни. Вие сте роби и разрушители. Ние унищожаваме земята с вашите ръце. По наша воля вие опустошавате недрата на планетата, съсипвате моретата, реките, екологията, избивате се един друг. Затова ще носите своя кръст на вечни мъки и страдания ...

Ние ви научихме на мързел и отвращение от труда. Ние ви научихме да рушите, а не да градите. Ние ви лишихме от чувство за достойнство, гордост, самоуважение, благородство, съчувствие, милосърдие. Ние отстранихме младежта от политиката, като й подхвърлихме рока и порнографията. Ние пренасочихме вашата ненавист от нас към вас самите.

Ние ви лишихме от вяра и религия, погубихме вашата духовност и унищожихме любовта ви към ближния. Ние ви направихме луди, съсипахме ви здравето и ви направихме постоянно зависими от лекарства и лекари. Ние създадохме псевдонаука и опошлихме вашето изкуство.

И вие се осмелявате да ни наричате престъпници? Не, истинските престъпници сте вие! Вие ни позволявате да правим каквото си поискаме. (не е луд, който изяжда три зелника, луд е който му ги дава!) Вие си играете на царе, вождове и президенти. Вие имате нужда от козли, които водят стадото овце на заколение. Има класа на робите, има и класа на паразитите. Последните - това сме ние. Ние сме малко, но сме по-умни и по-сплотени от вас. Ние не искаме да произвеждаме. Това е призвание на робите. Но ние искаме да консумираме. Искаме разкош, привилегии, защото ние сме носители на идеите. Разумът управлява ръцете, а не обратното. Ние сме малко, но сме направили много...

... Народът не може да даде никакви гаранции. А ние можем. И ще ги дадем. Вечният ни диалог с народа винаги ще бъде диалог между двама глухи. Всеки ще слуша само себе си. Ние сме убедени, че всичко ще бъде така, както ние искаме...

... Вече започна да ни омръзва този хаос, и скоро ще видите, как ще приведем всичко в ред. Ние нямаме намерение да изостряме обстановката и да се занимаваме с репресии. Ще действаме в пределите на закона, но тоягата няма да ви се размине. Вие сте си я заслужили. А тя върви заедно с моркова.

Ние имаме нужда от свежи кадри. Трябва да се освободим от боклука и вехториите. Ще вземем на служба умните, съобразителните, младите и енергичните и ще ги превърнем в наши предани слуги - това е само въпрос на техника. Аз смятам, че най-важното, което успяхме да направим, бе да присадим завинаги гена на страха във вашия народ. Вие вече никога няма да се избавите от него. Съществува естествен страх - той е необходим за съхранението на вида. Но съществува и страх от наказанието на властта. И докато има власт, ще има и страх. Вие сте смели само на митингите, когато сте в тълпата, всички заедно. Но нали всеки от вас си има своя коптора. Следователно, вие винаги сте наши. Бързо ще ви омръзне да стърчите по митингите и да си дерете гърлата напразно. Нали виждате, че просто ви даваме възможност да "изпуснете парата". Нали след вашите викове в действителност нищо не се променя. Викайте си!

Така е замислено, така е планирано. Има само един начин да бъдем победени завинаги. Но вие никога няма да можете да се възползвате от него, защото само злият гений може да го измисли. Доброто не е способно да направи такова нещо.

Добре се получи поредната ни игра с вас на преустройство, гласност и демокрация. Каквото иска тълпата - моля, ще й го дадем. Но дотолкова, доколкото е целесъобразно за нас. Колко смешна и наивна е вашата вяра, че може да има сериозни промени. Изкуството да се говори всичко и да не се казва нищо е също наше оръжие. Ще ви удавим в словоблудство. Досега не е просъществувала нито една ваша прогресивна идея. Осъществиха се тези идеи, които ние искахме, като им давахме вид, че произхождат от вас.

Ние имаме много силно оръжие - голямата, чудовищна лъжа, търпение, способност да се приспособяваме, да реагираме мигновено и - преди всичко - способност да действаме, нещо, което не умеят борците за справедливост. Освен това, ние разполагаме с отлични методи да изваждаме от строя такива борци с помощта на същата тази тълпа. А ние винаги оставаме в сянка...

Робите не са способни да действат. Вие можете само да се примирявате и да изпълнявате нашата воля. Всичките ви напъни да промените нещо към по-добро (както си мислите), няма да ви донесат нищо друго, освен страдания, разочарования и безизходица. Но аз не искам да ви разубеждавам и не ви призовавам да отпуснете ръце и да се откажете от съпротивата. Действайте, борете се, побеждавайте, наслаждавайте се на победата - с това вие само се залъгвате. Ние имаме нужда от противник. Нашите знания, ум и опит трябва винаги да се поддържат в добра форма.

... Необходима е нова вяра в светлото бъдеще. Ние никога не сме ви позволявали да живеете в настоящето, а само в бъдещето, а понякога и в миналото. Но допуснахме една грешка - много удължихме паузата. 70 години все едно и също - даже и на нас ни омръзна. Народът вече не вярва на нашите стари лозунги. Затова създадохме нов вид революция - отгоре. Демокрация, гласност, перестройка! Ами я погледнете историята - кога народът е имал полза от всичко това? Никога! Ние разчитахме на вашето невежество. А то е удивително!

... Ние решихме да ви превърнем във вечни просяци. Вие винаги всичко ще просите от нас: дом, храна, коли, земя, вода, та дори и въздух! А ние ще ви даваме само толкова, колкото считаме за необходимо. Вие самите, заедно с всичките ви джунджурии, ще бъдете винаги и само наша частна собственост.

Тази изповед е плесница за робите, за да си знаят те мястото, предназначението и кои са им господарите. Hие ви превърнахме в роби и вие привикнахте с това робство. То е станало за вас насъщна необходимост. Именно ние ви научихме да лъжете и нашата страна стана най-лъжливата страна в света. Ние ви научихме да крадете и вие станахте най-крадливия народ. Направихме престъпността норма във вашия живот. Сега ние спокойно ви ограбваме и ви превърнахме в животни с вечен инстинкт за потребление и разрушение.

Ние никога не се разкайваме. Такова чувство не ни е познато. Аз ви пиша това писмо за да разберете, че политиката може всичко. А политиката е в нашите ръце. Сега ние ви отвлякохме от нея, като създадохме хаос в икономиката. Господи, колко сте глупави! Вие си мислите, че ние се грижим за вас, да бъдете сити, облечени, обути. А ние пет пари не даваме за вас! Трябва да сте истински идиоти, за да не разбирате, че без политика всяка икономика е празна работа. Но икономиката е необходима на нас. Ние я градим за себе си. А не за вас. Затова тя е такава, каквато на нас ни се иска, а не на вас. Така че бъдете послушни и търпеливи и не ни пречете. Всичко, което ние правим за наше собствено благо, го правим винаги от ваше име и по ваше поръчение (на народа). Въобще не ни е грижа за изтичането на мозъци зад граница. Колкото по-малко такива мозъци има тук, толкова по-добре за нас: най-лесно се управлява страна от глупаци.

Докато държавата използва насилие, ние ще бъдем непобедими. А тя винаги ще го използва. Ще унищожим вашата бунтовническа енергия. Ще ви създадем хиляди житейски проблеми и вие ще бъдете винаги смъртно уморени и духовно опустошени. Постепенно ще свием примката на вашата гласност. Ще я размием със своята идеология, като ви натрапваме всеки ден нашите догми. Ще унищожим езика ви, като го замърсим с измислени думи. Вие вече не се разбирате помежду си; не разбирате нито нас, нито дори самите себе си. Ние винаги ще обезсмисляме всички ваши прогресивни идеи и ще ги превръщаме в пълен абсурд. За вас няма да остане нищо светло. Вие ще изгубите способността си да се ориентирате в обстановката, ще се изморите да се озъртате и да не знаете накъде да се обърнете и на какво да вярвате. Ние ще намерим хиляди парцали с които да запушим вашите вечно недоволни гърла. Освен това ще мобилизираме срещу вас целият престъпен свят и в страната ще цари разбойничество и терор.

Ние не се страхуваме за себе си. За нас винаги ще се намери оазис на тази планета, в който да живеем. Мога да предвидя поредната ви глупост. След като прочетете моята изповед, вие няма да се замислите над нейния смисъл. Ще се хвърлите да дирите автора й. Вашето любопитство ще се окаже по-силно от човешката мъдрост. Вие в хор или един по един ще вдигате шум по страниците на пресата. Смисъла ще узнаете когато му дойде времето. Впрочем скоро ще го почувствате. Накратко, ние прекратяваме вашата перестройка. А нашата продължаваме. Как ще изглежда това? Ето как: Всичко ще става поетапно. Най-напред ще започнем с военните. На втори етап ще бъдат престъпният свят, прокуратурата и МВР. На третия етап ще заработят всички юридически служби, печатни органи, радио и телевизия. На четвъртия етап ще се включат търговията, финансите, икономиката. Петият и шестият етап са резервни лостове на властта. Седмият етап е идеологически и политически. Ние режисираме събитията, а вие само гледате. Така ще бъде винаги.

Аз съм на 82 години и напускам сцената с чувство на мир и удовлетвореност. Ние оставяме след себе си достойни приемници на нашето дело. Ние ще си останем господари завинаги."

(Забележка: Оказа се, че текстът е взет оттук. Ето и неговата история: Преди повече от 10 години, през януари 1991 г., руският вестник "Свободное слово" публикува "Изповед на един свръхчовек". Тогава тези "свръхчовешки" откровения са били възприети като пропито с ненавист бълнуване на "пациент" от Кремъл. В днешно време обаче те придобиха съвършено друг смисъл. Погледнете отминалите години и ще видите, че тази "Изповед" не е нищо друго, освен страшният сценарий на най-голямата трагедия, в която на всеки от нас е отредена незавидна роля. Именно затова "Изповедта на един свръхчовек" днес придоби "втори живот" на страниците на централните вестници в Русия и Украйна. Прочетете още веднъж и се замислете над това, което е било написано преди 10 години!)


Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?

Добави в Svejo

Накъде сме тръгнали, накъде отиваме?!

Бой последен е този…

(Автор: Иван Бедров)

1. Държавната телевизия хвърля огромен ресурс и предава Енергийното мероприятие на Първанов все едно е XIII-ия конгрес на БКП.

2. Едната частна национална телевизия редува министър-Яне, министър-Яне, роднина-милиционер…

3. Другата нищи разводите на депутатите…

4. Правителството забранява протестите пред сградите на властта.

5. Парламентът слага табела RESERVE на масата - вдига депозити и бариери.

6. ………

Списъкът продължава.



“Бой последен е този, дружно всички да вървим, с Интернационала света да обновим!”

Време е всички отново да научим наизуст “Интернационала” и да върнем задължителното обучение по руски език в училище.

Добави в Svejo

Всичко зависи от твоя избор: не се отказвай от шанса да решаваш ти какво ще бъде!

Дами и господа: нека сами да гласуваме, нека да призоваваме и другите да гласуват на изборите! Защото гласуването и избирането е израз на свобода. То е същност на свободата и на демокрацията. То е и защита на крехката ни, така обезсилена напоследък демокрация.

Единственото, което ни остана от нея, е възможността да избираме. Всичко друго ни отнеха или пък го опорочиха. Не е много да избираш и да гласуваш, но не е и малко.

Който гласува, е победил объркването си и е осъзнал, че и от него нещо зависи. Ако не гласуваш, оставяш другите да решават вместо теб. Все едно им казваш: "Вие сте по-умни, вие по-добре разбирате, вие решавайте вместо мен!" И тогава отиват да гласуват вместо теб ония... цигани, които са готови да гласуват за 5 лева или за две кебапчета. И ония пенсионери, които са изпълнени с мила носталгия към комунизма. И гласуват също тия, които Доган кара от Турция с автобуси. Точно тия "съсловия" напоследък решават бъдещето на нашата България. Няма що, големи умници сме щом я докарахме дотук. А я докарахме докъдето я докарахме тъкмо с негласуването си...

Трябва да се гласува, тъпо е да не се гласува. Защото който гласува, после може и да не псува. А пък като не гласува, и да псува, все тая. На президентските избори, на които подарихме втори мандат на агента Гоце, гласуваха само 40% от избирателите. 60% се престориха на умници и демонстративно си казаха: "Чупете си главите, не ви щем изборите, не ви щем демокрацията и свободата, плюем на всичко това!". Или, ако не са си го казали, явно не отидоха да гласуват просто защото ги домързя да отидат до урните. Сега пак идат двойни избори, европейски и парламентарни. Първите са с огромно символично значение: ще покажем пред цяла Европа колко струваме като народ и като хора. А от вторите зависи дали ще изберем парламент и правителство, които да изчистят имиджа на България, омърсен от управлявалата ни цели 8 години руско-българска комуно-ченге-кагебистка олигархия. Но ето че и сега още повече хора не разбират съдбовността на тия избори и още сега заявяват, че не щат да гласуват.

А медиите постоянно най-услужливо им обясняват и ги убеждават, че няма смисъл да се иде да се гласува. И така си търсят рибки, които да се хванат на тази въдица. За да отидат в европейския и в националния парламент точно тия, които щедро плащат за сеенето на такива нагласи. Нямало за кого, представете си, да се гласува?! - това ни натрапват всеки ден богато платени манипулатори като Бареков или бай ви Вучков примерно. Също така дружески ви нашепват: СИНЯТА КОАЛИЦИЯ и без това няма да мине 8% бариера, така че не си хабете гласа за нея!". За да кажат тия думи, олигархията им плаща от щедро по-щедро. Управляващите, въвеждайки тази бариера, показаха на всички от кого именно ги е страх: от автентичната десница ги е страх, от нея треперят непрестанно. Защо ли пък толкова ги е страх от Костов и М.Димитров? Запитайте се и си отговорете сами. Явно на безобразията в България, който комунистическата мафия си позволи през последните години, край могат да сложат само те. Ето защо управляващата ни в тия години руско-българска кагебистка мафия я тресе такъв див страх от СИНЯТА КОАЛИЦИЯ.

На 20-тата година от установяването на новата българска демокрация от нея ни е останало само това: възможността да избираме и да гласуваме. То обаче не е малко: оттук може да почне желаният поврат към по-добро. Друг начин няма. Тия, които ви убеждават да не гласувате, могат ли да посочат друг начин за оправянето на нещата? Не могат, ама те не го и искат.

Така че нека да не се подвеждаме и да се възползваме от суверенното си право на избор. Всеки според своите си разбирания нека да гласува, ама да гласуват колкото се може повече хора. От масовото гласуване нашата олигархия, дето ни се е качила на главите и си кълца сол там, я е най-много страх. Ако процентът на гласуващите мине 50% и отиде към 60-70, то краят на нейното господство ще дойде бързо. Ако гласуват над 70% от избирателите, това значи десницата и у нас да вземе надмощие.

А десните са представителите на свободните и достойни граждани, десните са най-твърдите защитници на демокрацията, на просперитета на нацията, на човешките права и на човешкото достойнство. Десните са единствените, които могат да сложат прът в позлатената колесница на нашата арогантна комунистическа и ченгесарска олигархия; те именно са и нейния смъртен враг. Костов например показа, че може да счупи гръбнака на мафията, по негово време престъпниците бяха по-ниски от тревата, а пък Доган се беше скрил в миша дупка. Щом десните избиратели обаче решиха да си останат по домовете и да не гласуват, комунистическата олигархия пак взе надмощие. Днес вече е така силна, че само масовото гласуване може да я събори от властта. То затова и така неистово я плаши. Нека тия избори да доведат до решително обръщане на хода на нещата към по-добро. Единственото средство за това е масовото и разумното гласуване.

Ето защо си позволявам да апелирам точно за това: ако не ти е безразлично бъдещето на страната, отиди да гласуваш. Колкото и да е слаб моя глас няма да престана да зова: да идем да гласуваме, да се възползваме от свободата си, да възродим демокрацията си. Ако си доволен от статуквото, ако триумвиратът, който сега ни управлява, а именно Гоце-Дмитрич, Доган и Симеон, ти се вижда "добродетелна дружинка", остани си в дома. Но ако си недоволен, непременно отиди да гласуваш! Това е единственият начин да се промени положението към по-добро, друг няма; друг разумен начин човечеството не е изобретило, този е единственият.

Не е толкова трудно да се отиде да се гласува, отнема половин час: да отидеш до школото, да вземеш плика, да отидеш да сложиш знак за партията, която ти се вижда най-добра и да пуснеш плика с бюлетината в урната. Само половин час от драгоценното ти време, от който обаче зависи всичко. Зависи съдбата на Отечеството ни, на нашата България, която час по-скоро трябва да застане неунизена сред най-богати и свободни нации на света.

Изобщо не слушай шарлатаните, които те убеждават, че няма за кой да се гласува, че няма такава партия или коалиция, която заслужава твоето доверие: има такава коалиция и такива партии, но ти трябва да ги откриеш сам, слушайки и сърцето си, не само надменния си разсъдък. Политиците не са еднакви, независимо какво ти говорят спекулантите като бай ти Вучков и немислещите. Има хора с ценности сред тях, има и политици, за които истината стои най-високо. Длъжен си да откриеш тия политици и да ги подкрепиш: защото те също като теб страдат за България. Не вярвай обаче на шмекери като Сидеров и "църното ягне Яне": и двамата жестоко те презират, но само ти можеш да го усетиш - ако не са ти "запушени" сетивата. И усета си за истина и за лъжа трябва да отвориш. Тогава ще разбереш, че точно тия двамата не заслужават никакво доверие. Те са подставени лица на комунистите и скоро ще се гушнат с тях. А и комай лъжат повече дори от комунистите, ненадминатите лъжци. И скоро и най-големия наивник ще разбере че тия шарлатани са в таен сговор с тях и са вдъхновявани най-вече от парите им...

Предлагам тук и всички блогъри, които имат някакво гражданско чувство, да призоват своите читатели към участие в изборите. Нека този апел да обхване цялата блогосфера: има смисъл поне веднъж да сме единни и солидарни. То ще е за доброто на всички нас. Да видим дали имаме някакво влияние, дали сме сила.

Нека неуморно да апелираме в седмиците до изборите, да убеждаваме, да спорим, но да го правим най-открито и честно. Всеки глас на човек, който е върнат към демокрацията, който е спечелен за каузата на свободата, е безкрайно ценен. Да не допуснем в Европарламента и в националния Парламент да отидат само гоцевисти, бойковисти, станишевци, симеончовци, доганисти, яневци, сидеровисти и други такива, а да изпратим и достойни хора. Крайно време е да изпратим в Европарламента хора с европейска култура и мислене, а не тъмни балкански субекти, които да ни излагат там.

Затова нека да гласуваме: кой както иска и когото избере. Но да гласуваме. Господстващата олигархия я е най-много страх от възраждането на гражданското общество и от гласа на народа. Като гласуват 40%, тя е спокойна и произволите й ще продължават вечно. Като гласуват повече, ще загуби и ума и дума от страх. Помнете ми думата.

Бъдещето ни е в нашите ръце: от нас зависи всичко. От никой друг. Всичко зависи от твоя глас. Възползвай се от него - за да живееш един ден достойно и свободно. Друг начин за това няма. Всичко зависи от твоя избор: не се отказвай от шанса да решаваш ти какво ще бъде! Негласуването на избори е отказ от свободата и оставяне на произвола.

(Това горе-долу казах на откриването на дискусията на ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, когато обсъждахме темата: Ситуацията, в която се намира гласуващият за първи път, пък и не само той: решима ли е задачата да упражня правото си на глас, и то не как да е, а смислено, разумно, с разбиране и с полза за себе си и за България? Предавам го тук като "възвание за гласуване", понеже ми се струва, че моментът изисква точно това.)

Добави в Svejo