Хората жадуват за смисъл, а няма кой да им го даде

През годините на прословутия наш "преход" - някъде прочетох тия дни, че относно нашия исторически преход от комунизъм към демокрация сме изобретили нещо като "вечен двигател", именно, направили сме така, че преходът ни никога да не свърши! - много пъти ми се е налагало да пиша за ситуацията в средите на демократичните сили, за възходите и паденията на тъй наречената в наши дни "традиционна десница", за проблемите на т.н. "субективен фактор", за подвизите на толкова много лидери и лидерчета, които се възкачиха в политиката благодарение на ентусиазма на милиони привърженици на синята идея, а пък след това направиха всичко, за да съсипят и мечтата, и идеята, и каузата, и всичко.

Писал съм толкова много по тези теми и за случилото се в предишни периоди, правил съм толкова много анализи, че имам чувството, че всичко, което си заслужава, вече съм го казал и написал. Даже две книги издадох (Българската душа и съдба и Страстите и бесовете български), в които съм написал всичко онова според мен най-значимо, без което не може да се проумее, тъй да се рече, "есенцията" нашата най-нова история. Но е твърде измамно това усещане, че всичко е вече казано и написано и че нищо повече не може да се каже и напише. И се налага отново и отново да се връщам към все същите теми.

Тия дни ще пиша отново по настоящата реална ситуация в средите на това, което все още се нарича "традиционна десница" у нас. Ситуацията е плачевна. Не само заради разгромяващите резултати (15 депутата в НС!), не заради това как постъпи Бойко Борисов със сините след изборите и за това как лидерите им сякаш стоят пречупени в кръста, приведени пред него и дори целуващи му обущата. А заради много по-сериозни основания ще пиша по тази тема.

Има измерения на "българските работи", които са така дълбоки, същностни, значими, че до тях почти не се докосват т.н. "политологични анализи". А се оказва, че тъкмо от тях зависи всичко останало. И като политически философ нямам правото да избягам от отговорността си: налага ми се да изрека онова, което иначе никой няма да изрече. И което мнозина няма даже и да разберат. Поради което ще счетат за нужно да се погаврят с това, което ще напиша - така винаги постъпват по нашите предели посредствените и некадърните, но имащи огромни претенции. Колкото по-претенциозно е по нашите предели някое същество, бъди сигурен, толкова по-ощетено от природата и от Бога е то. И толкова е и по-зло, щото тази ощетеност трябва някак си да избие на повърхността. Истински надарените хора у нас са в повечето случаи безмълвни, щото знаят добре, че ако изрекат нещо, мигом ще бъдат най-жестоко оплюти. Както и да е де, човек каквото и да прави, от себе си не може да избяга. Ето малко потвърждение за правотата на тия мои думи.

А сега като въведение в темата искам да публикувам един мой отдавнашен текст, който, кой знае защо, ми се струва, че е твърде подходящ и за тия дни, когато ние, сините радетели на демокрацията, изживяваме поредния разгром - и поредните си унижения. Текстът е взет от книгата ми БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА: идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността и според мен е добро начало на толкова необходимия ни разговор за участта на "традиционната десница" у нас. Като четете статията, имайте предвид, че е писана все пак преди повече от две години; реших нищичко да не променям в нея:

Хората жадуват за смисъл, а няма кой да им го даде

Десните партии загубиха европейските избори у нас. Загубиха ги, въпреки че именно те имаха решаващата заслуга за европейския триумф на България. Понякога става и така: “последните станаха първи – защото първите паднаха в… кърви”. Но проблемът е да се разбере защо десните загубиха, коя е причината. Да се каже “Не им върви на десните напоследък, ама хептен не им върви!” – както ни го внушават някои умни наблюдатели – е крайно несериозно. Не съдбата или случая е причина и за възхода на левите и псевдодесните популистки партии в последните години. Явно една и съща е причината, заради която автентичните десни губят, а пък популистите печелят – и тази причина трябва да се осъзнае.

Е, разбира се, има “много причини”, цял “комплекс от причини”, но тук става дума за най-главната, решаващата. Ако се открие тя, то всичко ще си отиде на мястото и проблемът ще се разбере в неговата цялост. Трябва да се вникне в случилото се с пределна откровеност и с безпощадна критичност – иначе рискуваме да заблудим сами себе си. А повече място за илюзии и самозалъгване няма.

Избирателят не подкрепи десните – и причината е че не ги разбира. Не ги разбира, защото с нищо посланията на десните не трогнаха масовия избирател. Десните се оказаха неадекватни на настроенията и не можаха да спечелят исканото доверие.

Следователно нещо в начина на комуникация е погрешно – защото вината не е само в избирателя, а е особено в този, който формулира и отпраща политическите послания. Политиката е и вид общуване, което поражда общностна близост и съпричастност – към съответните базисни ценности. Ето защо е прибързано да се приема, че проблемът е “личностен” – или пък че “старите лидери” се били изчерпали. Едно такова обяснение е прекалено лесно, и точно поради това не работи. То при това се дължи и на субективна пристрастност.

Защото едни нови лидери, ако продължат да общуват с избирателите в рамките на установилия се стереотип, пак нищо няма да постигнат. Тия политици у нас, които печелят и засилват подкрепата си, не че предлагат “свръх-умни” и “вълнуващи” послания. Те просто инстинктивно не правят грешката, която нашите десни политици – безспорно изключително интелигентни хора! – неволно допускат. Днешните популисти са по-адекватни на “обществените нагласи”, докато десните лидери не са. Коя е тази коварна грешка, която десните допускат, до какво се свежда тя?

Но има и нещо друго. Ако при десните този проблем за формулирането и отпращането на адекватни послания е крайно изострен, то същият проблем е налице и при всички останали партии. Самият факт, че вече 60-70% от избирателите не отиват да гласуват, ясно показва това. А не гласуват не просто “безотговорните”, “ограничени” или просто “отчаяните” избиратели, не гласуват най-вече ония избиратели, които не откриват, на които им се губи смисъла. За да изпаднат толкова много избиратели в такова безсмислие спрямо механизмите на демокрацията, то виновни за това са ония, които са призвани да създават този смисъл – политиците.

Когато вместо ясния смисъл в съзнанията и душите се настани безсмислието, то точно в такава атмосфера започват да просперират тъкмо най-безсмислените политици. А пък най-смислените, разумните, дори мъдрите никой не иска да ги чуе. Там, където безсмислието е станало норма, там смисълът е… безумие – или пълна неадекватност. Ето това имам предвид когато твърдя, че нашите десни политици са станали неадекватни спрямо нагласите, битуващи в обществото.

Популистът-спекулант или пък най-баналният фалшификатор на ценности печелят доверие, а умните политици са бити и неразбрани – как така? Нима това не е симптом на това потискащо и отчайващо безсмислие, което се е настанило не само в политическите отношения, но и в душите на нихилистично настроения избирател. Нихилизмът, за който говоря, е просто лицето, външният израз на овладялото общността безсмислие. А в безсмислието така добре виреят и лъжата, и измамата, и мошеничествата от всякакъв род, на които, уви, сме свидетели в българската политика от 6-7 години.

В една абсурдна атмосфера на безсмислие триумфират тъкмо най-абсурдните и безсмислените. Всичко останали са изгонени от това пиршеството на немисленето и на безсмислието. Как стана така – и какво трябва да се направи, та мъглата на всичко обхваналото безсмислие да бъде разсеяна? И да изгрее слънцето на разбирането, на съответствието, на пълноценната комуникация и обмен на ценности. Защото политиката освен всичко друго е и това. А в случая, в кризата, в която се озовахме – е преди всичко това. Но начинът на комуникация, на който десницата се опря, излезе съвсем неефикасен – коя е причината?

Изглежда вече дойде време за съвсем друг тип говорене в политиката. Нашите социалисти, които, впрочем, никога не са имали какво особено да ни кажат – освен блудкавите си идеологеми от едно време – за малко по тази причина да станат абсолютно абсурдни. Но тях ги спаси точно това, че нямат какво да кажат – а пък и слушателите им, собствено, не искат нищо особено да чуят. Освен онова, което така приятно гали ухото им, и което те добре си знаят. Те си общуват с една аудитория, която си има своите вечни страхове, и лидерите им привикнаха да я залъгват. И си имат горе-долу постоянен електорат (сега, оказа се, малко пада). При ДПС е същото. Атака пък изобрети – или по-скоро възкреси, извади от нафталина! – един абсурден начин на говорене, характерен за 30-те години в СССР и в Германия, и с него добре пасна на обхващащото съзнанията безсмислие. При тях крясъците и плюнките заменят смисъла – на някои избиратели явно импонира и това. По-добре това, отколкото нищо.

Популистът “бат Бойко” пък си говори като най-типичния еснаф и минава за “народен чиляк” – той затова така добре пасна на психозата на безсмислието, разяждаща съзнанията. Десните обаче бяха поразени в корена им, защото те говорят съвсем неадекватно на ситуацията на немислене и безсмислие, която се е установила: те си позволяват лукса да говорят интелигентно! Това обаче е недопустимо: на такива най-много да им се смеят, да ги считат за неадекватни, за “ненормални”, а най-често просто не ги разбират. Какво е това интелигентско говорене, което откривам като недъг на десните политици?

Интелигентското говорене кара слушателя да мисли и го предразполага към размисъл. А по принцип не е лесно да се мисли, мнозина пък просто ги мързи да мислят. Днес се търси такъв тип говорене, което не те потиква към самостоятелно търсене на отговори, а което ти дава готови отговори, без да си даваш труда да мислиш. Десните също дават отговори, но ги дават в такава форма, че техните отговори си остават неразбрани – защото се иска определено ниво на интелигентност, за да вникнеш, да доловиш в смисъла.

Примерно говоренето на И.Костов, на Н.Михайлов или на Св.Малинов трогва и вълнува мислещата част на обществото, но останалите просто не ги разбират. Един вид се изразяват така, че на широката публика й е трудно да асимилира смисъла. Тях мнозинството просто не ги разбира, а ги разбира само един тесен елит. А политиката не е интелектуално занимание или пък игра, а е специфично говорене, което има за цел да приобщава колкото се може повече съзнания около дадени ценности. Десните все едно че продават… кожуси на екватора или… фракове, докато потребителите просто искат къси панталонки.

Ценностите пък на десницата си остават “терра инкогнита” за съвременния масов потребител на политическа конфекция. Макар че по същество тези ценности са най-нормалното, най-близкото до обикновения човек светоусещане, нашите десни политици с говоренето си правят така, че този човек си остава абсолютно безчувствен спрямо тях. Нещо повече – такъв тип говорене отблъсква, а не приобщава. Ето че стигнахме до падението говоренето на Б.Борисов да бъде припознато за “дясно” (и дори, забележете, в самата Европа!), докато нашите най-големи политици неизбежно са застрашени да отидат – заради дефекти в комуникацията – в музея, в архивите.

Затова се налага да се предизвика и преживее коренна промяна на начина на говорене и на общуване с редовия избирател. Дясната политическа философия у нас така и не си изобрети подходящ, адекватен начин на говорене. Нашите десни вече близо две десетилетия продължават да говорят с езика на… марксисти-опортюнисти. Същите клишета, същите “мисловни схеми”, но само дето са наопаки, със знак “анти”. Така повече не бива да продължава. Видя се, че повече така не може.

Това, че у нас имаме около 100 000 твърди носители на дясната политическа философия съвсем не е малко – аз, признавам си, мислех, че вече са и по-малко. Тия хора обаче трябва да заговорят – отхвърлили всякакво теоретично, интелектуално, личностно и прочие високомерие и усещане за “избраност”, за превъзходство – значи те трябва да заговорят на най-прост, разбираем, естествен, човешки и популярен език. Не е нужно да се правят на “учени”, на “важни”, на “духовно извисени”, напротив, трябва да се разкриват по най-естествен и непринуден начин. Това е цяло изкуство.

Дясната част на политическата класа допусна непростимия лукс да се херметизира и да говори само с една нищожна част от обществото. И така остави безкрайно кухи популисти да съблазняват с тъпотиите си изоставения електорат. Сега трябва да се приучи да разговаря с “човека от народа”, с угрижения, оставен на произвола, безкрайно лъган и подценяван най-обикновен човек. Който не иска високомерни “наставления” и “поучения”, не иска да го мъмрят и укоряват за безсмислието му, а иска просто да чуе човешка приказка, иска да разговарят с него най-човешки.

Хората жадуват за смисъл, а няма кой да им го даде. Погледнете как говори Саркози, направи ли ви впечатление как просто и разбираемо говори интелектуалец от неговата класа? Погледнете как говори Меркел. Говорят най-човешки и абсолютно разбираемо. Така говорят истинските интелектуалци – а такива са обикновено десните политици. Такива са добрите политици: вижте, прочетете как е говорил Чърчил. Как говори Тачър, как говореше Рейгън. Усещате ли си грешката? Не трябва да се говори псевдоинтелигентски, защото надутото говорене издава личностен дефицит.

Истински умният човек не допуска другите постоянно да усещат неговия ум, той не ги дразни с неприкритото съзнание за това колко е умен. Той не допуска да ги дразни с манията за това колко е образован, “начетен”, “извисен” и пр. Иска се да се говори нормално, човешки, разбираемо, открито, просто, ясно, пределно честно – това е формулата, по която нашата десница ще накара хората да се вслушат в нейните приказки. Само чрез такова говорене ще блесне лъжливостта, празнотата и измамността на популисткото говорене. И само така десните ще могат да си възвърнат доверието.

Ето че проблемът на десните се оказа… лингвистичен и… комуникативен. Но точно затова – съдбовен. Езикът, на който разговаряме, бидейки човешки същества, трябва да бъде човечен – нима е толкова трудно да се разбере това? В политиката обаче това е най-важното, от което следва всичко останало. Иска се смяна на стила на говорене - в това аз виждам главния проблем…

(Статията е публикувана навремето и във в-к СЕДЕМ - когато този вестник не беше още узурпиран от една семейно-приятелска снобска групичка, която сега се разпорежда с него така, че го направи по-безвкусен и от манджа с грозде.)

Добави в Svejo

Нова лекция на тема "Личността и безликата общност"

(Тази тема е от поредицата Лекции по гражданско образование)

Личността и безликата общност

Другояче казано, този проблем може да бъде преформулиран така: как моята личност се отнася към “надличности” - но и "безликости"! - като група, общност, държава, нация, страна? Как става така, че отделната личност все пак устоява на натиска на надличното? Следва ли личността да се остави на моделиращата инвазия на социално-надличното, или е длъжна да му противостои, да устои на натиска му? Още по-просто казано, какви са чистите варианти на отношение между личност и социум?

Ще се опитаме да хвърлим известна светлина върху тия базисни за разбирането моменти.

1.Отношението личност-общност, “аз” и “другите”

Или, ако трябва по друг начин да се изрази същото, какви ситуации са възможни и необходими в отношението между аз-а и другите; проблемът “аз-и-другите” е проблем, който не може да бъде оставен без внимание.

“Аз”, “ти” и “те” са трите значими модуса на човечността в нейната необходимост, субстанциалност. Тази последната задава фундамента на така многоликите човешки отношения, които тук се опитваме да разберем и “анализираме”, тя обуславя тяхната динамика. Отношенията между “аз” и “ти” в цялата им многоликост са предмет на етиката и психологията, те формират една култура на отношението към другия индивид, която е изключително важна – понеже ляга в основата на всичко останало. Най-внимателно съм изследвал тия зависимости в своите книги “Животът на душата: психология” и “Етика на достойнството: изкуството да се живее”. Поради което тук няма нужда да се повтарям – който се интересува повече, може да се обърне към споменатите съчинения.

Индивидът (отделното човешко същество, личността) е “градивен елемент”, изграждащ групите, общностите. Всяка група се състои от индивиди, които, както и да погледнем на тях, са различни, са личности, са раз-личности. Групата в отношението си към личностите, съставящи я, може да има следните отношения:

а.)уважение към и признаване на самобитността, оригиналността, уникалността, своеобразието на всеки конкретен индивид; групата няма право даже да се и опитва да натрапва на личността някакви ограничения, рамки и пр. на поведението й, това е признато за прерогатива на самата личност; ПРОДЪЛЖАВА >>>>>

Добави в Svejo

Илия Минев: многозначителната съдба на един български борец срещу комунизма

Попаднах на текста, който препубликувам по-долу, и понеже силно ме впечатли, искам да кажа и няколко думи. Два момента силно ме ядосаха: комунистът Чавдар Кюранов, един от функционерите на първоначалното СДС, гони Илия Минев от трибуната на митинг в София; Георги Спасов, пръв приятел на президента Желев, пъди Илия Минев от трибуната на митинг на СДС в Пазарджик. А ченгето от ДС Р.Воденичаров му открадна създаденото от Илия Минев "Независимо дружество за защита на правата на човека". Илия Минев е един истински страдалец, твърд борец срещу комунизма, който новият "демократичен елит" се постара да елиминира и да изтика назад: защото ако бяха застанали до него, ако можеше да бъдат сравнявани с нравствения мащаб на Илия Минев, щеше да изпъкне цялата им нравствена нищета и низост. Толкова. Не ща да пиша нищо повече. Това е предостатъчно. Тия дни ще напиша нещо отдавна замислено относно причините за провала на "традиционната десница" у нас. А ето и самия текст за Илия Минев, предизвикващ доста размисли:

Илия Минев - живот, загубен за България

Автор: Георги Колев

Илия Минев излежава общо 33 години в българските комунистически затвори и концлагери, с което се счита за политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки, след него се нарежда южноафриканецът и Нобелов лауреат за мир Нелсън Мандела. За разлика от Мандела, Илия Минев умира на 83-годишна възраст в пълна мизерия и самота, на 6 януари 2010 година ще се навършат 10 години от смъртта му.

Илия Минев е роден на 5 декември 1917 година в Саранбей (днес гр. Септември) в заможно, земевладелско семейство. През 1930 г. учи в мъжката гимназия в Пазарджик, но не завършва там, а се мести във Френския колеж в Пловдив, където получава средното си образование.

Следва химия и лозарство в Тулуза, където се запознава с Франсоа Митеран. Завърнал се в страната, активно се включва в легионерското движение и в периода 1941-1944 г. е избран за член на главното водачество на СБНЛ, същевременно завеждащ отдел “Външно-политически” и водач на легиона в Пазарджик.

На 10 септември 1944 година е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на ДС. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван. Мотивите - “оказва системна съпротива на комунистическата партия”. Държавният обвинител Минковски иска смъртна присъда, но Илия Минев се “разминава” с 25 години затвор.

С кратки промеждутъци прекарва там чак до 1978 година. През 1975 година по вътрешни административни разпоредби е осъден на още 6 години. В затвора престоява обаче 8 години.

Този период е прекарал във всички затвори на страната - най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. Пускат го няколко пъти под домашен арест в гр. Септември. На 16 януари 1988 година в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ), като той става първи негов председател.

Умира в нищета на 6 януари 2000 г.

Когато отидох в град Септември да събера материал за Илия Минев, разбрах, че в общината не разполагат с такъв.

Няма останали живи близки в града, а къщата, в която е живял, няма входна врата, разбита е, всичко вътре е счупено. На стената в едната стая стои залепен плакат на СДС. Мненията и историите, които ще представя, получих от двама граждани на гр. Септември: бившия кмет Янка Кметска и неговия приятел, още от преди 9 ноември, Георги Караиванов. Първата го познава от последите му години, през които той много пъти посещава кабинета й, като според нея, той не е търсел съдействие, а просто е имал нужда да си поговори с някой, защото се е чувствал много самотен след смъртта на жена му. Другият ми източник е радиотехник и се запознава с бай Илия, както всички го наричат, покрай проблемите му, които има с настройките на радиопредавателя си. Сривът на късите вълни, който често се случва, го кара да си мисли, че умишлено заглушават любимите му Свободна Европа и ВВС Лондон.

И двамата ми събеседници са единодушни, че Илия Минев се е променил коренно след смъртта на втората му жена - Ангелина. Тя е била изключително интелигентна и блага жена, която му е била голяма опора. След това той просто се е сринал физически и психически. Илия Минев е имал чепат характер и е недолюбван от съседите си не по политически причини, а в чисто човешки план.

С г-жа Кметска Илия Минев е обсъждал най-вече политиката. Тя си спомня, че в последните си години той е твърдял, че единствената идеология, която остава вечно вярна и подходяща за България, е християнството със своите добродетели. Той е бил разочарован от случилото се след 1989 и е казвал, че това, което борците срещу комунизма са си представяли, не се е получило. Тя го кани няколко пъти да си смени местожителството и да стане гражданин на Септември, за да може да назначи общински хора, които да се грижат за него. Илия Минеев отказва, защото за него е било изключително престижно да е гражданин на София и да има жилище там. Упорито отказва да получава помощи, защото това е било под достойнството му.

Според Янка Кметска, много политици са използвали името му и това, че са се срещали с него, за да получат политически дивиденти. Единственият, който се е грижел за него, е Константин Тренчев, като всеки месец му е помагал финансово.

Интересна случка е, че когато Митеран посещава България през януари 1989, той предварително е заявил присъствие на откриването на паметник на Алфонс де Ламартин в село Ветрен, което се намира на десетина километра от Септември. Когато тогавашните български власти разбират за това намерение на френския президент, те, страхувайки се от среща между него и Илия Минев, не му позволяват да отиде.

Георги Караиванов познава Илия Минев като изключително предпазлив и мнителен човек. Спомня си как при обикновени разговори на улицата той постоянно гледа през рамо, съмнявайки се да не е следен. Илия Минев е останал дълбоко разочарован от факта, че никога реално той не е получил трибуна, да изкаже вижданията си, въпреки че е бил добър оратор. Единственият път, когато се изказва публично, е на 17 ноември 1989. Тогава на един митинг в Пазарджик тълпата започва да скандира името му, той взима думата, а Георги Спасов прави неуспешен опит да го спре.

По това време жена му заболява от рядка болест на очите и се нуждае от спешно лечение в чужбина. Възможните варианти са два - Одеса или Чикаго.

Тогава общността на българските бежанци в Чикаго ги кани на техни разноски и двамата заминават за няколко месеца в САЩ. Според Георги Караиванов това е бил много интелигентен начин да се елеминира Илия Минев от политическата сцена, като подозира, че всъщност е имало внедрени хора от ДС сред нашите емигранти. Това се случва в началото на 1990 г. По този начин Илия Минев се отдалечава от събитията в много повратен момент и след завръщането си повече никога не е допуснат до демократичния елит.

СДС го отхвърлят, като даже на един митинг през същата година, пред “Ал. Невски” Чавдар Кюранов не му дава да се качи на сцената. Друго от лицата, които бяха на преден план от демократичният преход в началото на 90-те години - Румен Воденичаров, се опитва да бъде близък до Илия Минеев. Той обаче не го допуска много близо до себе си, защото се съмнява, че той е от ДС и се опитва да го измести от председателското място на НДЗПЧ.

От всичките мнения, които събрах, мога да обобщя, че бай Илия е бил странен човек. Дългите години затвор, пет от които всъщност е прекарал в ада на карцерите, мъченията, униженията и несправедливостите, не са могли да го озлобят. Той е останал дълбоко религиозен. Но разочарованието и озадачеността от незаслуженото пренебрежително отношение на демократите от новото време, от игрите около НДЗПЧ и от стремежа да бъде изтласкан от председателското място са дали своето отражение върху характера му и взиманите решения.

Днес в София има открит негов паметник, а в родния му град Септември той е почетен гражданин, един малък площад носи неговото име и също беше открит негов паметник.

(Вижте също и ТОВА, интересно е.)

Добави в Svejo

За мършоядите и за Бойко Борисов като котка, която умее да лови мишки, или "Сакън, трайте: да не урочасаме премиера!"

По блоговете човек може да прочете какво ли не. И да се порадва до насита на "некоите съображения" на тоя или на оня мислещ човек. И то тъкмо във връзка с встъпването на Б.Борисов на поста са тия любопитни мисли напоследък. Аз написах статийката Ще следя с най-голям интерес всяка стъпка на правителството и лично на Б.Борисов: убеден съм, че съвсем скоро ще лъсне истинския им лик и същност, която разбуни доста духове, а ето че днес чета текст на колегата П.Николов, наречен "За новото правителство", в който намирам следните трогателни слова:

Правителството на Бойко Борисов е факт. Не сме обаче от онези мършояди, които още от вчера започнаха да потриват ръце: ей сега ще го следим Бойко Борисов изкъсо и ще видите как ще се провали! Зад първата част на постановката заставаме изцяло: управляващите, без значение кои са, трябва да се следят изкъсо. Втората част на постановката обаче е глупава. Защото Бойко Борисов може да се провали, но може и да не се провали. Кой е в състояние да каже предварително?

Да оставим приказката за "мършоядите", щото тоя блогър е десен човек, демократичен, син, явно не е имал предвид нещо лошо. Но да се зачетем и малко по-надолу:

На Бойко Борисов не могат да му се отрекат две безусловно положителни черти – амбициозен е и не обича да губи. Такава котка по-скоро би ловила мишки. А на нас ни трябва точно такава котка. Нямаме сметка Бойко Борисов да загуби. И няма защо да се радваме предварително на някаква въображаема загуба.

Туй за котката ми хареса. Звучи някак си по социалистически, по китайски, свободомислещо, прихваща дъха на човека! Ето защо не бива да се говори лошо за правителството, щото да не го урочасаме. Не бива да сме като мършоядите. Затуй човекът пише с пълно основание ето това:

Така че – успех на новото правителство!

Моя милост, макар и с мършоядски наклонности, също се присъединява към пожеланието. Но си има едно на ум. Аз не вярвам, че реалността, че движението на събитията може да се повлияе от нечии приказки. Не се страхувам, че моя критика на Б.Борисов може да го урочаса дотам, че ноктите му да се притъпят и тогава вече, бидейки ловлива иначе котка - о, какъв кошмар! - да почне да не може да лови мишки.

Апропо, прочетох и речта на Костов пред Парламента в деня на избора на Б.Борисов. Няма да скрия, че хич не ми прозвуча добре, хич, ама хич. Имам чувството, че това не го е казал оня Костов, който познавах. Подмазвачески, подлизурковски ми звучи речта му, няма да отрека това. Грозно звучи един такъв тон. Уж за доброто на България, ама без добри нрави никакво добро не може да има. Туй е моето скромно, но твърдо мнение...

Добави в Svejo

Кошмарът на постсоциалистическата повседневност у нас продължава

Ще дам по-долу един пример, който показва нещо твърде сериозно и значимо: наистина живеем в кошмар, кошмарът на социализма не е свършил, той е тук, той продължава, той най-нагло ни гледа с озъбената си, с гадната си паст, от него спасение няма. И тероризира милиони хора, но понеже сме стигнали дотам, че го приемаме за неотстраним, понеже така сме свикнали с него, че сякаш без него ще страдаме, та затуй и не му обръщаме внимание. Стигнали сме, по тия причини, до най-тежкото: до пълната примиреност пред абсурдите на живота ни.

Тия дни ми се наложи да се поразходя по кръговете на постсоциалистическия ад на т.н. "здравна система". Недореформирана, тази система няма почти никакво отношение към здравето, или по-скоро има негативно такова: прави така, че хората, доколкото изобщо все още поне малко са здрави, да загубят остатъците си от здраве, та по-бързо да бъдат натикани в гроба. Тя служи за доубиването на изтормозения от социалистически недомислия наш сънародник. Тя също така се и гаври с него: защо ли пък някой журналист не вземе да пише за тия неща?! Не, няма такова нещо, те ни занимават с всякакви глупости, но с истински важното нямат време да се занимават.

Ако сте чули, бившите вече управляващи направиха малко преди да си идат широко рекламиран "нов лекарствен списък". Става дума за лекарствата, които се отпускат на пенсионери, на социално слаби, на хронично болни, които напълно или частично се плащат от т.н. "Здравна каса". Този списък е една от мините, заложени от социалистите под новото управление, които скоро ще почнат да избухват една след друга. Та ето, на мен ми се наложи да се поразходя из анахронизмите на здравната система, за да получа "безплатните лекарства" на моя брат, пенсионер по инвалидност, хронично болен.

Първо се ходи при джипито. Някои от лекарствата се получават с протокол, който се пише от лекар-специалист, до който ти пише направление джипито. После протоколът се носи за заверка в "Здравната каса". После се вземат лекарствата. Нещо се доплаща, нещо дава държавата. Понеже е "социално-загрижена" нашата постсоциалистическа държавица, та и тя дава нещичко. Ако не даде, тия хора, пенсионерите, ще умрат от глад. За да не умрат от глад, здравната каса милостиво им предлага да умрат от нерви, или от ходене от една до друга институция, и обратно, и прочие, и т.н. Пенсионерите пък нямат друга работа, да скитат по коридорите на здравеопазващата институция, що ги жалите толкова, таваришч?!

Брат ми живее в друг окръг. С майка ни, която е възрастна и не може да върши тази работа, а той самият съвсем не може. На мен ми се е налагало години наред да я върша, като за целта ми трябваше много да пътувам: Пловдив-Долна баня-София-Пловдив и т.н. Ужасно беше, губех по няколко дена, за да му заверя документите. Някъде имало грешка, връщат те, не била написана правилно някаква цифра, пак потегляй обратно по омагьосаните кръгове на системата. В един момент не издържах, и се опитах да надхитря цялата система: зачислих брат ми на джипи в Пловдив, регистрирах го все едно че живее с мен, уж да ми е по-леко. Това го правих едно време, преди години, но тогава системата ме улови, и успя да ми направи такива пречки, че се наложи да върна старото положение - понеже в един момент надушиха и стана невъзможно да си получава и пенсията. Но след като го пенсионираха пожизнено, аз пак опитах да си облекча поне малко живота, и ето, сега не ходя до София, а в Пловдив му уреждам лекарствата. Сега накратко ще опиша абсурдите, с които ми се наложи да се боря тия дни.

Лекарствата на брат ми са скъпи, ето защо се налага да се ходи по кръговете на ада, наречени "здравна система" от постсоциалистически тип. Последното уточнение е много важно. Понеже са загрижени социално към болните, социалистите правят така, че да им вгорчат живота тотално, по социалистически. Четири години "усъвършенстваха" системата, сега ще ви покажа до какво дередже са я довели.

Отивам при джипито. Той издава рецептите за "безплатните лекарства". Две лекарства на брат ми изписват "с протокол", другото е без протокол. Едното от лекарствата се пие 3 Х 1, значи 90 хапчета на месец. Да, ама опаковката съдържа 100 хапчета. Значи се издават лекарства за 33 дена. Протоколът важи за 6 месеца. 6 месеца по 90 хапчета правят 540 хапчета. Понеже това не може да се разпредели по опаковки, в "Здравната каса" задраскват 540 (колкото е писал лекаря), и пишат 500. Т.е. 5 опаковки за 6 месеца. Вече предпоставката за абсурда е положена, подобно на мина.

И ето, тия дни имах щастието да свърши един протокол - и да се прави нов. Това са най-щастливите дни в живота на болния - или на неговите близки. Два-три дена трябва да стоите по опашки, от лекар до лекар, от иституция до институция. Здравната институция в тия два-три дена те убеждава във величавостта си. Та тоя неизразим възторг трябваше да преживея тия дни, като ми се наложи да се сблъскам и да се насладя донасита на прелестите на нашата здравна система.

Нататък трябва човек да е Данте, за да може да опише ада, моето перо е слабо. Ще се опитам само да загатна за него. Останалото трябва да направи вашето въображение. Но никое въображение не стига, за да си представи тъпотиите на постсоциалистическата здравна система.

Изглежда системата прави всичко възможно лекари и пациенти да не крадат от "безплатните лекарства". По социалистически системата подозира, че народът се състои от потенциални престъпници и измамници. Затова лекарствата са с специални бандероли, с уникални номера, баркодове и пр., всичко е направено така, че да не може и едно-единствено хапче да се открадне. Здравната система подозира бедните хора, болните и пенсионерите в нечисти помисли да я окрадат, затуй е направила така, че да ги умори от мъка - и по този начин да облекчи бюджета си. А също и да разболее уж здравите близки на болните, та да не стане така в един момент да свършат болните, без които здравната система и чиновниците в нея загубват основанието на съществуването си. Няма такава опасност: кажи-речи целият народ у нас е болен; който не е, му предстои да се разболее. Здрав човек не може да има в една постсоциалистическа здравна система. Кошмарът требе да е пълен. За какво е една здравна система, за да има здрави ли: глупости?!

Джипито на брат ми не доловил и не доосъзнал факта, че няма право да предпише за този месец рецепта за едното от лекарствата, отпускано с протокол. 500 хапчета е отпуснала здравната система за тия 6 месеца, а болния трябва да пие 540. 40 хапчета недостигат. Това са повече от 10 дни. Ако не ги пие, ще се влоши, а може и да умре - зависи от болестта. Здравната система е предвидила всичко: някои трябва и да умират. Не може всички да живеем вечно.

Та джипито мисли доста, но предписа рецепта. В аптеката тъкмо да ми дадат кутийката с лекарство, но в последния момент на аптекарката й проблясна: няма право за тази шеста опаковка. Жената почна да се кръсти от вълнение: ако не беше забелязала това, ако беше дала лекарството, щеше после тя да го плаща. Изведнъж тя заподозря в мое лице измамника, който иска да окраде постсоциалистическото ни здравеопазване. Не ми даде хапчета, каза, че може да даде само срещу нов протокол. Става дума за това, че тия 40 недостигащи хапчета не може все пак да не бъдат доставени на болния.

Отидох на другия ден при лекаря-специалист, понеже брат ми, казах, е хронично ("диспансерно") болен. Той мисли дълго време над казуса, накрая реши да прави нов протокол. Но сега се оказва, че за лекарствата от двата протокола (за едно друго лекарство също се прави протокол), ще трябва да се изписват лекарствата в различни дни. Вместо един път месечно до джипито, ще ходиш два пъти (в случая). Опитах се да протестирам, но лекарката ми рече: някои ходят и по три, четири, пет пъти седмично. Ако пият повече лекарства, ако са по-стари. Тия хора постоянно си прекарват живота в ходене до болници и до аптеки. За да си разнообразяват живота. Постсоциалистическата държава няма да те остави да умреш в скука.

Даде ми лекарката протоколите, и аз отпраших към здравната каса за заверка. Там като ги видяха, ми изкрещяха, че нямало не знам си какво, трябвало да се върна. До джипито. Върнах се. Той уж оправи нещо. Пак отидох в здравната каса. Сега пък се оказа, че има грешка от лекарката, която прави протоколите. В ужасната горещина пак се отправих към нея. Върнах се в здравната каса. За мое щастие беше започнала едночасовата обедна почивка. Ядосах се, и понеже имах и друга работа, реших рано сутринта на другия ден да опитам да се промъкна през иглените уши на здравната каса.

На другата сутрин бодър-бодър стоях сред дълга опашка, съставена от пенсионери в приповдигнато настроение на духа, които предчувстваха, че скоро ще стигнат финала на няколкодневните скитания по институциите на постсоциалистическото българско здравеопазване. Да, ама не: развалиха се компютрите. Трябваше да чакаме неизвестно колко. Слънцето почна да се вдига и почна да сипе обичайната си жар връз главите на смирените от съдбата си жертви на постсоциалистическото здравеопазване.

Българите, които живеят в странство, т.е. са успели да избягат от кошмара на постсоциалистическия живот у нас, не знаят това, че компютрите у нас служат не за да облекчават административните операции, напротив, те служат за това да ги забавят, а в някои случаи и да ги правят невъзможни. Там, където в учреждение има компютър, на който важен чиновник с два пръста, мислейки съсредоточено, удря важно-важно клавишите, там знай, че ще ти извадят душата с разтакавания и бавене. Вече обаче има компютри навсякъде, дори и пазачите на входа на учрежденията бавно и внушително ти издават пропуск, ползвайки компютъра. Ако на Запад компютърът служи за това да облекчава живота и да прави по-бързи и по-лесни операциите, у нас същите тия компютри служат за това да ги правят бавни, тежки, а в много от случаите и неизпълними. Прощавайте за отклонението, но то беше необходимо - за да се разбере случилото се в цялата му неизразима прелест.

Чакахме два часа да се оправят компютрите. Имало срив в големия компютър. Чиновниците важни-важни ни обясняваха, че и да искат да ни помогнат, не могат, и си чистеха ноктите, а някои от по-младите чиновнички и успяха по няколко пъти да си намажат ноктите с лак. Мажат веднъж, после бършат лака, понеже не им е харесал, и пак мажат, било със същия цвят, било като си разменят лаковете помежду си. Ний, нещастниците от опашката, гледахме тяхното свещенодействие с ноктите. Слънцето яко печеше над главите ни и сипеше жар. Някаква бабичка по едно време припадна, но я завлякоха на сянка и бя бързо се ошефели: горкота се плашеше да не загуби реда си в опашката, поради което мобилизира целия остатък от жизнените си сили. И това я върна към живота. Ето че чакането пред здравната каса има и терапевтично-здравословен ефект. Да не говорят такива злосторници като мен, че няма...

Наближи 11 часа. В този момент техниката се смили над народа и компютрите приветливо почнаха да тракат. Бабичките се прекръстиха, та дано белким техниката издържи докато минат те. Издържа, за щастие, към обед и аз бях вече щастлив притежател на новичък заверен протокол за "безплатни лекарства". И даже на два. Щастлив до немай къде - трябва да се радваме, да се наслаждаваме от душа на дребничките радости на постсоциалистическия динамичен живот! - се отправих към джипито, който трябваше да изпише рецептата.

Моето джипи е син на попа в квартала. Ще кажете какво значение има това, оказва се, че има огромно значение. Кварталът ни е "смесен", мултиетнически, другояче казано, има доста цигани. Една част от циганите обаче изглежда са християни, знам ли? Факт е, че дядо поп - впрочем, този дядо поп от квартала е влязъл като герой в една от моите книги, в книгата "Страстите и бесовете български" съм го описал, тъкмо той там е отчето, който заварих преди години в Храма да чете в-к "Дума"! - е направил благодарение на влиянието си така, че моят джипи да има най-много пациенти от малцинството. Което води дотам, че пред вратата му винаги има огромна тумба от нашите цигански събратя и съсестри.

Когато отидох при джипито имах чувството, че се е разболяло цялото "Столипиново" от неизвестна страшна болест. Коридорът беше пълен с мургави пациенти. Наложи се да чакам 5 часа. Добре че предвидливо си бях взел томче от мемоарите на Маргарет Тачър. Представете си обаче как се чувствах, четейки спомените английската желязна леди - и обкръжен отвсякъде с крещящите и ораторстващи любимци на принц Чарлз; ако някой не знае, ще му кажа, че като дойде на визита у нас, принцът пожела да се срещне тъкмо със столипиновци.

Към 6 часа следообед получих рецептите и ликуващ, се отправих към аптеката да взема хапчетата. Там обаче ме чакаше истинската изненада. Аптекарката тържествующо ми обяви, че според новия лекарствен списък, почващ действието си от първия следизборен месец - умни са наште социалисти бе, нема спор!!! - моя милост трябва да заплати по-голямата част от стойността на "безплатните лекарства". До този момент не бях плащал нищо! Изпсувах цветисто българския социализъм и комунизъм, и заплатих, няма как, лекарствата.

И така, оказа се, че моето тридневно лутане из лабиринтите на системата било почти съвсем напразно. Не знам колко ще плащам от останалите лекаства, щото този път взех само едното. След десетина дена ще ходя за другото. За да ми се изпълва всекидневието с най-приятни емоции. Днес ще пътувам да занеса лекарствата на брат ми. До Долна баня ще ида, откъдето съм роден, и където живеят майка ми и брат ми. Затуй ви казвам чао и лек ден. Ако не ходите по омагьосаните кръгове на "здравната каса" значи сте щастливци; желая ви го, защото знам какво е да ходиш из този кошмар. Ако пък не живеете в България, блазе ви! Живи и здрави да сте, и да живеете до дълбоки старини! Поне вие да разберете нещо от живота, щото нас, жителите на постсоциалистическия български кошмар, това явно няма да ни осени...

Добави в Svejo

Колко ли от депутатите на Бойко de facto са на Костов: помните ли "Гласуваш за Борисов, получаваш Костов!"?

Аз очаквах някой друг да зададе този въпрос, но до този момент май още никой не го е задал. А логиката е проста и може да се схване в няколко стъпки. БСП в предизборната битка дълго време убеждаваше избирателите, че ако гласуват за Бойко, ще получат Костов. Изпотрошиха нашите социалисто-комунисти луди пари, за да натрапят на хората тази връзка. Нито една от социологическите агенции не можа да засече реалния вот, който ГЕРБ постигна, както и високата избирателна активност. Явно в последния момент доста избиратели са решили да гласуват, като на базата на социалистическия пиар "БойКостов" вече е било безразлично дали ще гласуват за Бойко, дали за Костов.

Излиза, че в съзнанието на такива хора двамата лидери са станали "взаимно-заменими". Ето защо вероятно доста хора са решили да гласуват за Бойко, за да получат Костов. Следователно много от гласовете, дадени за Бойко, всъщност са дадени de facto за Костов. Т.е. някаква част от депутатите на ГЕРБ са "костови", щото наистина част от хората също и гласуваха за ГЕРБ, като по-голямата от двете сили. И то тъкмо за да има правителствена коалиция между ГЕРБ и СК (това пък се подкрепяше и от ГЕРБ, и от СК особено).

По всички социологически проучвания се налагаше извода, че ГЕРБ няма да има самостоятелно мнозинство, т.е. че ще се наложи създаване на парламентарно мнозинство на ГЕРБ и Синята коалиция. Ето защо в крайна сметка е съвсем логичен изводът, че една част от депутатите на ГЕРБ се дължат на гласове, дадени от хора, които са изхождали от убедеността, че трябва да има коалиция мужду СК и ГЕРБ. Тия гласове значи не са само на ГЕРБ, а за тяхното получаване има някакъв, и то немалък дял и Синята коалиция.

СК получи немного гласове и депутати, което потвърждава тезата ми: СК фактически беше най-твърдата и действена парламентарна опозиция, имаща голяма заслуга за изобличаването на вредите от управлението на Тристранната коалиция. Реалната обществена и политическа тежест на СК, разбира се, е несъизмерима с изборния резултат, който СК получи. Явно една, и то немалка, част от тази обществена подкрепа за СК преля и се оттече в последния момент към ГЕРБ. И то по причини, които са обясними дори психологически: доста хора са склонни в последния момент да се присъединят към бъдещия победител. Дали сега тия хора не са излъгани след като ГЕРБ и Б.Борисов - с това, което направиха при съставянето на правителството, т.е. игнорираха де факто СК от властта - по същество узурпира техния вот?!

Има известно подвеждане на хората, на които се дължи една сериозна част от вота на ГЕРБ. Тия хора са подкрепили ГЕРБ, очаквайки той да управлява в тясно сътрудничество със СК. При това условие са го подкрепили. Да, Б.Борисов постоянно говореше, че ГЕРБ се стреми към самостоятелно мнозинство, но никой, даже и той самият, не е вярвал че това може да се случи и постигне. То не се и постигна, въпреки че ненадейно вотът на ГЕРБ в последния момент набъбна с цели 10 процента.

Ето за тия 10% ми се струва, че в някакъв смисъл част от тях е "обща" за ГЕРБ и СК. Да оставим това, че една част от тях са и на яневците, щото там пък имаше този момент, че беше доста съмнително дали изобщо Яне ще прескочи бариерата. И на това основание някои избиратели, от немай-къде, са се принудили да гласуват за ГЕРБ. Накрая част от депутатите на ГЕРБ се дължат и на преразпределянето на гласовете, дадени за партиите, които не минаха 4% бариера. Ето защо Б.Босиров трябва да е много внимателен, когато вири нос и казва "Ний, ГЕРБ, сме най-силните, аз, Бойко Борисов, съм мощен като тропически циклон - или поне като Херкулес!".

Това исках да кажа, подхвърлям го като възможна тема за размисъл и за дискусия. Трябва да се гледа по-прецизно при анализа на резултатите от изборите. Доста време мина, но освен общите приказки, рядкост е човек да прочете или чуе нещо по-смислено. Трябва вярно да бъде изтълкуван вотът на избирателите - за да не бъде допускана никаква подмяна или пък груби спекулации с него. Избирателите, гласували за ГЕРБ, в мнозинството си бяха убедени, че Б.Борисов ще работи в най-тясно единодействие и сътрудничество най-вече със Синята коалиция, с Иван Костов. Това, което поне е сигурно, че тия хора съвсем не са очаквали, че Б.Борисов ще натика в правителството приятеля си Божо Димитров (агент от ДС Телериг), но това е друга тема.

В това, че Б.Борисов ще работи в коалиция със сините ги убеждаваше даже "вражеската пропаганда". Вярно, със съвсем друга цел, но ефектът, както видяхме, се оказа бумерангов. Б.Борисов е този, който трябва най-точно да изтълкува вота на избирателите, защото ако почне да се държи в противоречие с онова, което те са очаквали и очакват да видят от него, много хора още в самото начало ще се почувстват излъгани и употребени. Това рязко ще снижи обществената подкрепа, доверието в новото българско правителство.

Което не е добре не само за Б.Борисов или ГЕРБ, но и за нацията като цяло. Без доверие и подкрепа от страна на гражданството нито една власт не може да постигне нещо съществено. А от това правителство се очакват едва ли не подвизи. Да видим какво реално и на дело ще се получи. Стремежът трябва да е получаване на максималното. Дано стане точно така.

Добави в Svejo

"Ефектът Бойко", а заедно с това и истината за него, не вярвам да се разберат скоро

Не мога да не си дам сметка колко ерудиран и аналитичен човек е г-н Грънчаров, когато се опитвам да опонирам тезата му (виж: Ще следя с най-голям интерес всяка стъпка на правителството и лично на Б.Борисов: убеден съм, че съвсем скоро ще лъсне истинския им лик и същност) за скорошното узнаване на истината за Бойко Борисов, и колко имам шанс да я оборя. Но все пак бих искал да кажа, че истината няма да научим скоро, защото, както е казано „… с очи ще гледате и няма да виждате, и с уши ще слушате и няма да чувате…“.

Струва ми се, че прекалено много се затваряме в една тясна област от понятия и обекти и търсим възможното решение именно там, а наоколо е безкрайността. Нека да погледнем на ситуацията с едни предубедени очи от Европейския съюз (ЕС). Какво става в България – процедура за членство в ЕС, идват на власт бившите комунисти, известни с „небалансираното“ си отношение към Русия, обединяват се с една дясна и една неидентифицирана партия, която се доминира от бивши сътрудници на ДС.

ОК, в името на членството в ЕС, просто чудесно, надпартиен патриотизъм и т.н. Но ето че България стана член на ЕС, въпросната коалиция изпълни мисията си и поради странното си съчленение беше редно да преустанови функцията си и да дойде нормално, конкретно контролируемо от избирателите си правителство.

Но какво стана: Тройната си продължи. Е, колко му е да си помисли човек, при огромната корупционна структурираност на страната, че тройната просто иска да олапа Евро-фондовете и след това да стане причина (както се и очертаваше) да ни освободят като непригодни за ЕС, да замете по такъв начин следите и да ни „пришие“ завинаги към известния брат.

Е, добре, ако на хората в ЕС им е минавала подобна възможност през главата, коя е сигурната алтернатива, която би върнала нормалния ход на вписването ни в ЕС? Синята коалиция? От толкова много пречиствания, безспорно необходими, заприличала на Майкъл Джексън в последните му дни? За мое, а вероятно и за тяхно съжаление, още дълго без ресурси за алтернативната функция.

Да оставят България на съдбата и? Какво става тогава с авторитета и принципите на ЕС? Тогава къде е решението? Единственото силно и надеждно в разбитото проевропейско у нас бе голямата популярност на Бойко Борисов. И те, според мен, са заложили на нея. А ако не стане, да се сърдят българите на себе си.

Това, според мен, е жестоката логика на нещата, и прави чест на сините достойното им поведение в новия парламент, подкрепяйки без уговорки младото и обещаващо правителство на ГЕРБ. Дори и спорният Божидар Димитров, при тази претъпкана с родни ченгета чужбина, не изглежда съвсем случаен.

Но социализмът унищожи йерархията на ценностите и професионализма в България и ефектът Бойко, а заедно с това и истината за него, не вярвам да се разберат скоро.

Автор: Georgi Georgiev

Добави в Svejo

Ще следя с най-голям интерес всяка стъпка на правителството и лично на Б.Борисов: убеден съм, че съвсем скоро ще лъсне истинския им лик и същност

Днес Б.Борисов най-после стана министър-председател, Народното събрание гласува за него с голямо мнозинство! Новият министър-председател на България вече се вика Бойко Борисов: ликуй, народе!!! Урррааа! Фанфарите сега бучат в ушите му, около него, предполагам, се тълпят рояци кариеристи със светнали от нежност и умиление лица, честитят му, прегръщат го, олизали са вече бузите му от целувки; а той, горкият, требе да почва да работи, като тоя път вече няма как да вика: "Тоя ми пречи, оня ми пречи, вързали са ми ръцете, я ги ловим, они ги пущат и прочие!". Мили родни картинки се разгръщат около нас, но всички почваме сега да мислим за онуй, което ни чака: да оставим празнуването, време е да се запретват ръкави и да почва да се работи.

Анализаторите точат пера, ама ми се иска още сега, когато емоцията е съвсем свежа, да напиша нещичко, с което да изразя своята позиция, своите си вълнения. Ето например, И.Инджев е написал текст (Затишие пред Бойко), който свършва така: "България получава шанс. И своя Бойко." Подтикнат от тия думи, написах там следния коментар, който прилагам най-надлежно и тук, в моя блог, за да се знае:

По-скоро Бойко получи България - неизвестно за какво. Ама ще видим де. Най-хубавото на цялата история, която се разгръща тия дни пред очите ни, е че съвсем скоро ще разберем точния смисъл на това, което става. Ще разбере самата истина. Ще отрезвеят мнозина. Ще се разделят с илюзиите си. Независимо какви са били тия илюзии.

Аз разглеждам това правителство оттук-нататък като един голям, огромен даже, с национална представителност, експеримент с основна цел: да се разбере що за образование и творение е туй чудо ГЕРБ, да се разбере със сигурност що иска и какъв е всъщност Бойко Борисов (не по-малко чудо на политическия ни хоризонт!), да се разберат действителните ценности на тая съмнителна формация, и най-вече да се разбулят действителните, истинските фактори, които й дадоха не просто живот, но и доминиращо значение за този период от развитието на страната ни.

Тоест, оттук-нататък лично аз ще следя с най-голям интерес всяка стъпка на правителството на Бойко Борисов и лично на самия премиер, като съм убеден, че лека-полека няма как да не лъсне истинския им лик и същност. Щото до този момент ние можехме само да предполагаме, сега оттук-нататък имаме шанса съвсем точно да узнаем и да разберем. Самата истина ще постигнем. Или съмненията ни ще се оправдаят, или ще се окаже, че не сме били прави; имам предвид хората, които и този път не се поддадохме на поредния народно-психологически и политически тайфун, и отново заложихме на проверени играчи: Синята коалиция.

Много съм писал за феномена Бойко Борисов още от неговия апогей, който съвпадна със създаването на блога ми (блогът ми се появи през окт. 2006 г.). Не съм крил и не крия, че му нямам доверие, че не вярвам на думите му, че долавям неискреност в твърденията му и пр. Нямам доверие и в предполагаемите и допускани сега от толкова много хора негови мними и уж действителни управленски и държавнически качества.

Но всичко, което съм писал дотук за Бойко Борисов и за ГЕРБ се е базирало само интуиции и предчувствия, не толкова на факти. Сега се радвам, че ето, най-после дойде моментът и имам шанса да разбера, да проверя, да верифицирам допусканията, убежденията, предчувствията си. Ще се радвам моите лоши очаквания да са били само страничен и отпадъчен продукт на някаква моя лична деформираност или маниакалност - толкова патихме и препатихме в тия години, че явно всичко не е минало безследно, че са съвсем допустими такива мании в съзнанията и страхове в душите. Ако Б.Борисов се окаже такъв, за какъвто го мислят милион и половина българи - а именно, "точен пич", "работяга", "милеещ за страната си", "необработен управленски диамант" и не знам още кво си - ще се радвам много, щото е за доброто на България. Но за жалост в момента нямам никакви основания да победя скептицизма си. Изглежда причината за това е, че не съм склонен към безпочвена наивност - и лесно не могат да ме излъжат.

Аз лично искам да разбера истината в следните насоки, т.е. в близките месеци ще следя най-внимателно развитието на събитията, което неизбежно ще ми даде отговор на следните любопитни въпроси:

1.) Кои сили и защо създадоха ГЕРБ - с каква цел?

2.) Кой и с каква цел финансира възхода и триумфа на един такъв медиен продукт, какъвто, ако не искаме да си кривим душите, трябва да признаем, че е Бойко Борисов - някой да е знаел нещо за него преди 2001 г.?!

3.) ГЕРБ проевропейска политика ли ще поведе - или ще се окаже поредното злотворно творение на ДС и КГБ (щото те, знайно е, са неразделни, като две лица на една и съща монета)?

4.) Дали ГЕРБ е наистина демократична формация, или ще се опита да прокарва авторитаризъм от най-лош пропутински тип?

5.) Дали ГЕРБ ще провежда обещаната политика в интерес на най-широките народни слоеве - или ще стане сила, която, подобно на БСП, ДПС, НДСВ и други такива, ще обслужва единствено интересите на българо-руската комуно-кагебистка олигархия?

6.) Дали Бойко Борисов е подмолно зависим и поведението му се диктува от кукловодите на ДС, или той ще се отърси от такива зависимост (дори и да я е имало досега), и, опрян на доверието на най-широките социални кръгове, ще има смелостта да поведе политика, диктувана единствено от националните интереси?

7.) Дали Бойко Борисов ще има съдбата на един прекалено надут медиен балон, който при досега с живата реалност на управлението, ще се спука и ще "спихне" (тая дума научих от неговия съпартиец Н.Василев по време на учителската стачка!) за няколко месеца (каквато участ сполетя учителя на Б.Борисов, именно Симеон), или ще се окаже, че неговият възход наистина е бил определян от съответните личностни и управленски качества; т.е. тогава Б.Борисов тогава ще докаже, че, подобно на барон Мюнхаузен, "сам себе си е извадил за косите от блатото"?

8.) Дали Б.Борисов ще се сработи с Синята коалиция, дали, опрян на нея, ще предприеме разумна и ефективна политика за излизане от кризата, или ще продължи да се репчи, да се държи като (простете за израза, но се налага да го река!) като пъпчасал и вечно недоволен от всичко чикиджия, който се самообявява за най-велик, за "баща на нацията и титан на демокрацията" и прочие чалготинки и простотии?

Ето на тия въпроси жадувам да получа най-бърз отговор. На никой и на нищо не ща да вервам априори, щото и без мен верващите у нас са прекалено множко; много ще станем маймуните и ще се счупи клонът. И добре зная, че ще получа отговорите непременно, и то в близките няколко месеца: както потръгне на правителството, така и ще му върви нататък. Изобщо не му съблазнявам на Б.Борисов, нищо че немислещите днес сигурно му завиждат на триумфа: стана пълновластен управник на цяла страна, подобно на цар, сбъднаха се всичките му мечти! Неговата задача е изключително трудна и тежка - и по тази причина не бива да му се завижда; ако пък сам той се опияни от властта и се главозамае, ще си е за негова сметка само.

Е, и за наша сметка ще е де, то това си се знае. Така са устроени нещата, че обикновено най-вече ние, гражданите, хората, народът, плащаме сметките, вересиите, лихвите и всичко друго, както се полага. И сами сме си виновни, щото като се навием, като се упоим, като се хвърлим по някаква химера, и като направим някаква поредна чудесийка, та изумим света (да не говорим за горката Европа, ний и целия свят вече почнахме да изумяваме: такива като нас други нема!), после кротичко ще си плащаме всички сметки - и цената на изпотрошените съдове, мебели и каквото там още трябва в нашия общ дом, наречен "България". Всичко се заплаща в тоя живот скъпо и прескъпо: а ний все си мислим, че пак ще успеем да минем между капките. И че ще успеем да прецакаме съдбата, която сами сме си подготвили. Едва ли ще ни огрее обаче...

Добави в Svejo

"Човекът в света" е темата на нова моя лекция (в текстови вариант)

В блога на СВОБОДНАТА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ публикувах втората лекция от цикъла "Гражданско образование", която е наречена Моята личност и моят свят. Всеки, който се интересува, може да отиде да прегледа написаното там.

Ето тук малък откъс, благодарение на който даже и тия, които не се интересуват, могат нещичко да разберат - и поне малко да се ориентират за какво става дума:

В своята мисия да “очовечавам” света аз затова ще подходя съвсем предпазливо. Има неща в този, в заварения свят, които изцяло ме устройват. Аз, впрочем, за всяко нещо, с което се сблъсквам, трябва да преценя, и то със собствения си разум, дали се намира на подходящото си място – и дали е годно да изпълнява задачата си. Трябва да открия разумност и смисъл в нещата, с които е изпълнен животът ми. Не мога да предпоставя, че светът, в който съм поставен, е задоволителен за мен – и то във всяко едно отношение. Но не мога и да си втълпя, че всичко в този свят трябва да бъде натаманено според моя каприз. Така не стават тия неща. Вероятно трябва за всичко да премислям, оценявам и решавам. Все пак аз трябва да стана стопанин, ако не изцяло господар, на моя собствен свят.

Излиза, че според това какъв съм аз, в крайна сметка такъв ще бъде и моят свят. Аз имам правото да внасям промени в света си, но само такива, за които съм убеден, че си струват. Не мога обаче да правя каквото ми скимне – или пък да се държа глупаво.

Защото няма как да не стане така: аз плащам сметките, всичко ще е за моя сметка. Ако аз подходя с разбиране, трезво, реалистично, ако не ме мързи да оценявам за всяко нещо неговите основания и неговата разумност, ако моята осмислена и точно преценена човечност стане мащаб за промените в моя свят, тогава изглежда наистина светът може да стане и по-добър, т.е. моята човечност да се разпростре върху него и да го “доочовечи”. Ако не подхождам така, нищо чудно да ме сполети обаче обратното на това: светът ми да стане див, варварски, безчовечен, противен, студен и пр. От мен зависи всичко. Какъвто благоволя да си направя своя свят, в такъв свят и ще живея. Защото светът наистина се оказва мое продължение и допълнение.

Това е един малък откъс. Чиста философия представлява текстът, философски съм подходил към проблемите. И ще държа тази стратегия докрай. Тук-там, където се налага, ще слизам до нивото на психологията, но иначе ще държа това по-високо, именно философското ниво. Понеже такова нещо никой досега не е правил. Върху тия проблеми е подхождано как ли не: социологически, политологически, с исторически, общокултурни и какви ли не акценти, но философски никой не се е сетил да подходи. Смятам, че е време да бъде развита и философската гледна точка. Понеже тя единствена може да ни даде това, което никоя друга не може...

С тия занимания запълвам времето си в горещото лято. За такива като мен почивка няма. Налага се да се работи. Работя постоянно. Не че съм спечелил нещо, но поне го правя за собствено удовлетворение. Стигнал съм до положение, при което просто няма как да не работя. Имам какво да кажа, и то "напира" в мен; не мога да го удържа, ако се опитам, по-тежко става. Да спра дотук, първо щото може да види какво пиша жената, и ще си имам разправии. И, второ, щото ще дам основания на някои да ме обявят за луд. Не че не съм луд де, ама все пак...

Добави в Svejo

Граждански натиск и протест пред Парламента против влизането на агента от ДС Божидар Димитров в правителството на европейска България

Здравейте Приятели,

Благодарим на всички, които изразяват гражданската си позиция, че агент на Държавна Сигурност няма място в управлението на България и още повече да отговаря за българите в чужбина с присъединяването си към тази група във Фейсбук.

За по-малко от ден, откакто беше създадена, групата надхвърли 500 души, което е своеобразен рекорд сред българските групи във Фейсбук.

Противно на твърдението на Сергей Станишев от 2007-мa година явно все още има много нормални българи, които се интересуват от темата за хората с агентурно минало и тяхната съпричастност към престъпленията на тоталитарния комунистически режим.

Aгентите на ДС, част oт комунистическия репресивен апарат имат право да си живеят личния живот, но не и моралното право да участват в управлението на страната. Демократичните държави от Западна и Централна Европа и САЩ не допускат хора, участвали в нацистки, фашистки и комунистически режими да влизат в управлението. Това е крайно време да се случи и в България с подготвяния от Синята коалиция Закон за Лустрацията.

С поведението си от последните седмици, бъдещият премиер, Бойко Борисов освен голямо его и невероятнa инфантилност, също показа, че единственото нещо, от което се страхува е опасността да бъде представен в негативна светлина пред медиите. Това беше единствената причина да оттегли един от депутатите си и някои кандидати за министри.

Ето три практични неща, които все още можем да направим ако отделим малко време тази вечер и утре сутрин:

1. Нека продължим да каним приятелите си в групата.

2. Нека да отделим малко време тази вечер и утре сутрин да напишем е-мeйли до Европейската Народна Партия, ГЕРБ и журналисти с причините, поради които не сме съгласни с кандидатурата на Божидар Димитров за министър, отговарящ за българите в чужбина. Ако пишете масови е-мeйли до журналистите и медиите по-долу, моля използвайте “BCC”.

3. Койтo може да дойде утре в 10 часа пред парламента, за да протестира срещу участието на Б. Д. в правителството, нека да потвърди тук или да пише директно във Фейсбук на Антони Де ла Реа (можете да видите профила му сред администраторите на групата).

Контакти ПП ГЕРБ:

Тел: 02 490 13 13
Факс: 02 490 09 51
e-mail: pr@gerb.bg

Българска Национална Телевизия:

тел.: (+359 2) 9444999
Телефони на зрителя
Вашите мнения и въпроси очакваме по всяко време на:
02 / 9830010 - за новини, публицистика

Програма Хоризонт:

Прекият път към новините:
Телефон: 933 61
newsroom@bnr.bg
Допълнително:
(02) 9336 571, (02) 9336 559
horizont@bnr.bg

Централа на Европейската народна партия:

Rue du Commerce 10, 1000 Brussels, Belgium.
T +32-2854140, F +32-22854141,
e-mail: info@epp.eu

Група на Европейската народна партия в Европейския парламент:

Rue Wiertz/Wiertzstraat 60
B-1047 Brussels
Tel. +32 2 2842234
Fax +32 2 2306208
e-mail : eppgroup@europarl.europa.eu

Добави в Svejo

Линк към нашумялата песен за Путин

Песня о Путине и Пикалево бьет все рекорды в Интернете

Добави в Svejo

За кочината на комунизма, за "марсилската треска" и за досиетата

Г-н Инджев, хубаво пишете, вярно пишете и много мисли му идват на човек от прочетенето. Темата за двойното дъно не е нова и двойни стандарти е имало и ще има докато свят светува. Няма как да се спасим от това, във всякакъв план, обществен и личен.

Че досиетата трябва да се отворят, трябва, и напълно съм съгласна с вас, че трябва това да се направи умно и от честни позиции. Ей за това второто ама никак не съм сигурна, че ще се случи. Просто защото едва ли има хора, изпълзяли чисти от кочината на комунизма. От кочина никой не може да излезе чист, а и системата добре се грижеше да няма чисти хора.

Както и друг път съм споменавала в този форум, България не е нормална държава, обществото няма вече вътрешни защитни ресурси и решенията и мерките сигурно трябва да бъдат не от рода на „ама така се прави в нормалните държави“. За да ме рзберете, нека ви разкажа една лична история.

През юлските жеги на 2001 един петък късен следобед вдигнах температура; приличаше на т.н. летен грип и както се казва, ще ме помъчи ден-два и ще мине. Да, ама не. Нямаше как, обадих се на личната си лекарка (тогава ако си спомняте се бихме записали всеки при личен лекар); тя дойде жената, констатира някаква по особена форма на летен грип и каза, че ще мине с повече течности и витамини. Това продължи около седмица, температура около 41 градуса. Това, което близките ми можеха да помогнат беше да ме увиват в мокри чаршафи и га слагат лед на главата и сърцето ми. Личната ми докторка пак идва няколко пъти и все същото.

Тогава дъщеря ми се обади на една своя приятелка, млада лекарка, която специализираше гастроентерология с надеждата, че тя може да познава правилния човек. Дойде момичето, преди да каже добър ден, ме накара да си покажа дланите и отсече „марсилска треска“ (изследванията го потвърдиха). Обясни ми какво е положението и защо в този етап на заболяването вече е опасно да се приложи стандартното лечение, което ако болестта се хване отначалото, е почти 100 % ефективно. Но за мен, стандартното лечение щеше да е по скоро фатално.

И сега обърнете внимание, тук е същността на това което искам да кажа. Личната ми лекарка, толкова може жената, не разпозна болестта (няма диагноза). Организмът ми мобилизира естествените си ресурси, бори се като прави висока температура, изгражда интерферон, в резултат на което се отделят огромно количество токсини, които вече са заплахата за живота ми, а не вирусът или там каквото е на марсилската треска.

И започна борбата за извеждане токсинитите от моя изстрадал организъм - възстановяване на водния баланс и помощ за черния ми дроб. За това дори не трябваха специални и скъпи лекарства. Тази млада лекарка имаше куража да осъзнае необходимостта от помощ и се свърза по интернет с колеги – отзоваха се други две докторки, една от Италия, и една от Унгария.

Ето ме жива и здрава, преборила марсилската треска. Тази история не я разказвам, защото докато случката беше още прясна, обобщената реакцията на околните може да се опише думите “то значи не е било марсилска треска“.

Каква е връзката на моята „марсилска треска“ с досиетата? Ами голяма, според мен.

Обществото е болно, отровено от комунизъм, демократичен преход, корупция, престъпност, лъжи и лицемерие.

Мисълта и усилията трябва да са насочени към извеждане на „токсините“ от болното тяло на българското общество и трябват нестандартни решения. И честният начин, ако въобще има честен начин да се приключи с досиетата, не е грижата как този процес ще се отрази на СК, на дясното и политиците, а как хората, народа на България ще преживее този процес. Колкото и шаблонно да звучи, така е, защото хората, призвеждащи благата, са „кокошката, която снася златните яйца“. И май ножът е опря до кокола; някой или някои най-после разбират, че трябва да се спасява „кокошката, която снася златните яйца“ - иначе България я няма.

Знам, че няма да бъде лесно, но кое беше лесно – комунизма, прехода, демокрацията, корупцията, престъпността, икономическата криза? Кое беше и кое е лесно?!

(Автор: Сия - коментар в блога на И.Инджев, към статията "Двойното дъно на двойния стандарт")

Добави в Svejo

Операция на ДС "Телериг-2009": тикат Божо Димитров за министър само и само да предизвикат скарване между Б.Борисов и Синята коалиция!

Вие си спомняте колко усилия в предизборната битка положиха кукловодите от ДС за да бъде дискредитиран и направен невъзможен един следизборен съюз на ГЕРБ и Синята коалиция: то не бяха клипове със секири, то не бяха смразяващи кръвта заплахи "Ако гласуваш за Бойко, получаваш Костов!", то не бяха изхвърляния на Янета, Доганчовци и прочие оперативно активни работници. За зла участ вотът беше точно такъв, от какъвто най-много се страхуваха мохиканите от ДС: самостоятелно парламентарно мнозинство не на ГЕРБ, а на десницата, на партиите от ЕНП.

Разбира се, таваришчите от ДС нямаше как да скръстят ръце и да чакат неотвратимото: силно дясно-центристко и проевропейско правителство, което да развали досегашните им постижения по линия на превръщането на България в руски троянски кон, за блокиране на европейското членство и пр. И ето че още със съставянето на правителството сложиха под него мина или килограми тротил: натикването на агента на ДС Божидар Димитров (Телериг) в правителството на европейска България. Пък макар и без портфейл, пък макар и само ей-така, на инат. Много добре се е знаело как ще реагира на това Синята коалиция: то няма друг начин да се реагира освен отрицателно. Понеже налице е една съзнателна провокация, целяща тъкмо скарването на партньорите от ЕНП и взривяването на възможността за съставяне на стабилно дясно-центристко и проевропейско правителство.

Аз лично смятам, че в провокацията с натикването на агент Телериг в правителството роля е изиграл и неговия боен другар от ДС, именно президента Първанов. Неговото "Рапорт даден, рапорт приет!", което ни в клин, ни в ръкав изтърси когато Б.Борисов му даде списъка с министрите, според мен има този зловещ смисъл: явно така си говорят ченгетата, явно Гоце намекна, че е предоволен, че агента Божо Телеригов е турен за министър! И то тъкмо за да бъде ядосана Синята коалиция, и, дай Боже, да бъде развалена възможността за парламентарно мнозинство на партиите от ЕНП. А Б.Борисов - аз съм убеден в това, но не мога да го докажа, ала времето ще го докаже - по някакъв тайнствен начин изглежда е зависим от кукловодите от ДС, ето защо той нямаше начин да не изпълни нареждането, за което потвърждение са несериозните аргументи, които сам даде относно това защо е турил Божо Телериг за министър: "Ами той ми е приятел, що да не го направя министър?!". Явно за да е Б.Димитров министър е решено не от Бойко, а от бонзите от ДС, които, както се вижда, все още имат ресурса да дърпат конците, движещи политиката в България.

Печалбите за кукловодите в случая са поне две: да бъдат скарани бъдещите правителствени партньори от ЕНП (отчасти постигнато), и, второ, да бъде дискретитирано новото правителство в очите на европейските партньори на България. Понеже, както се видя, "Атака" с най-велико удоволствие заяви, че ще подкрепя правителството на ГЕРБ даже и ако то в един момент реши да забрани самата "Атака". Тази необяснима иначе готовност на Сидеров да стои твърдо зад Б.Борисов според мен също е оперативно-тактически и агентурно подплатена: което показва и доказва за сетен път, че конците на фюрера на "Атака" също се дърпат от кукловодите на ДС. Този вторият ефект - че новото българско правителство ще бъде изначално дискредитирано, понеже ще се крепи на мнозинство, включващо такава крайно лява, ксенофобска и национал-социалистическа формация като "Атака" - е всъщност най-желан от кукловодите от ДС, щото тяхната главна цел, разбира се, е в България никога да не проработят европейските правила, а пък България да си остане корумпирана и мафиотизирана държава, чието присъствие в ЕС е чиста аномалия.

Двата резултата, които ДС целеше с акцията или с операцията си, която с право може да се нарече "Операция "Телериг"", именно скарването на партньорите от ЕНП и дискредитирането на самото българско правителство заради подкрепата на "Атака", са дълбоко свързани и взаимно се предполагат. Ако правителството, което ще бъде избрано утре, бъде твърдо подкрепено от Синята коалиция, то това е предпоставка Европа да си затвори очите пред факта, че към мнозинството се е присламчила и неприемливата за ЕС "Атака". Едно е правителството да се крепи на мнозинство, в което се включва само "Атака" (за РЗС не говоря, щото те са второ копие на "Атака", т.е. са дренки от все същия дол като нея), съвсем друго е правителството да се подкрепя от Синята коалиция, т.е. мнозинството да е ясно дясно-центристко, на сестринските партии от ЕНП, а пък "Атака" (РЗС) само да се е самоволно присламчила - понеже, разбира се, може и без нея ако ГЕРБ и СK съставят парламентарно-правителственото мнозинство.

Въз основа на казаното, водени от държавнически подбуди, депутатите от Синята коалиция утре трябва базусловно да подкрепят правителството на Б.Борисов, с което ще развалят напълно замисъла на манипулаторите от "Операция Телериг". Аз все още имам усещането, че Б.Борисов, за да покаже, че не е зависим от кукловодите от ДС, ще свали в последния момент приятеля си Божо Телерига от списъка на министрите, който ще бъде представен за гласуване в Парламента. Ако не го извади, това ще засили подозренията, че е зависим от кукловодите, което не е добре дори за самите кукловоди: не е хубаво все пак да си показват картите още в самото начало на играта.

Тъй че, в крайна сметка, твърдо смятам, че утре депутатите от СК трябва да подкрепят безусловно кабинета. А пък Б.Димитров, дори и да стане министър, тепърва ще си има проблеми, щото явно не го приемат и сънардниците ни от чужбина. Защото за мнозина от тях е гавра, че министър, отговарящ за българите в чужбина, ще е бивше ченге от ДС, същата тази ДС, която прогони навремето толкова българи да се скитат немили-недраги по света.

Това е моя коментар по казуса, на който отделих толкова много място в блога си тия дни. Тъкмо благодарение на разгорещените дискусии по темата успях да стигна днес до разгадаването на замисъла на кукловодите, което показва, че винаги е плодотворно да се разговаря и спори. Настоящият ми коментар дава аргументация и на сините депутати утре за пренията в Парламента; какво им пречи да заявят примерно това: "Господа кукловоди, операция "Телериг" не успя! Ще подкрепим правителството със или без самия Божо Телерига, водени единствено от държавнически подбуди и за доброто на България. Пък Телерига и телериговците скоро ще си идат сами, след като им развалим окончателно плановете!".

Ето как един блог и резултатът от дискусиите, постигнат в него, може да помогне на една парламентарна сила в намирането на най-силните аргументи. Изводът е: господа политици, слушайте блогърите, т.е. слушайте гласа на народа! И то по-скоро не на целия народ, а само на мислещата част от него...

Добави в Svejo