Винаги предговорът на една книга се пише след като тя вече е написана; няма как да е иначе, иначе е неестествено. Стига пишещият да не е пророк или поне оракул, но това е екстремен случай, на който няма да обръщаме внимание. Не си заслужава. Та в предговора пишещият ще ни каже защо е написал книгата, която вече е написал. Ще ни обясни порива си към идеята, която го е водила и вдъхновявала. Накратко, в предговора бива представяна необходимостта на съответната книга. Обяснява се защо книгата не е могла да не бъде написана и пр.Сякаш на шега започнах да пиша книгата ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, която сега лежи пред мен вече "завършена" - стига книги, занимаващи се с подобни проблеми, изобщо някога да могат да бъдат завършени. Едва ли това е възможно; подобни въпроси винаги ще си останат открити за нови и нови опити да се търси изход, излаз от хаоса, от противоречията, от объркването, от подмяната. Да изпитваме безметежно задоволство от съществуващото, в случая съществуването, наречено университет (в български условия) е проява на примиреност и дори принизеност на светлата идея, на духовната същност, на онова, което прави университета университет. На онова, което дава и поражда смисъла. А всяка идея може да бъде дискредитирана, извращавана, опошлявана, омърсена даже. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Образованието навсякъде по света е в страшна криза, и то не от вчера. Причините за това са много. Всъщност още Сенека преди 2000 години казва приблизително: „Та нали всички познаваме достатъчно много хора, които седят по много години в аудиториите, без това да има и най-малкия ефект.”
ОтговорИзтриванеОчевидно е например, че обществото на пазарен материализъм, хедонизъм, консуматизъм и нарцисизъм, каквото съществува вече от десетилетия в развитите Западни страни, не способства за образованието. Хората в Първия свят са се отучили да четат и мислят и са станали функционално неграмотни. Смисълът на тяхното съществуване е станало животинското потребление. Голям дял за нивелирането на духовното ниво, и то на възможно най-ниско равнище, имат и медиите.
Критиката към образователната система преди 1989 и нейните извращения след това е оправдана. Образованието в комунистическите страни до 1989 наистина беше силно идеологизирано, но е също така факт, че днешните ученици и студенти както в посткомунистическите страни, така и в старите демокрации не знаят елементарни неща, които всеки ученик преди 1989 знаеше и насън.
Лошото е, че в нашата епоха на растяща бездуховност мнозина, които творят, пишат и т.н. действително имат чувството, че обществото не се нуждае от техните произведения и трудове, вкл., както виждаме, и Ангел Грънчаров.
Друг и сложен въпрос е дали и доколко образованието следва да подлежи на пазарни принципи, т.е. да се диктува от търсене и предлагане и дали и в каква степен държавата трябва да се намесва в тази сфера.