За навлеците в политиката

Тая снимка във Фейсбук е сложена от г-н Владимир Дойчинов с ето това посвещение: Павката Шопов от "Атака" сканира със супермодерна електроника за врагове! :-) и е добавил: Снимката е автентична - без фотошоп! По повод на снимката се е образувала кратка дискусия на хора, които се дивят на този типаж, който, ако не знаете, да ви кажа, е от Пловдив; знам го как се мотаеше по едно време, отчаян, със скъсани мръсни дънки по главната улица, по чаршията, в един период когато не беше депутат (той обаче рядко не е депутат, все се урежда да е там, у Парламенто!). Както и да е, та г-н Христо Марков, бивш депутат във ВНС и също в някои НС след 1989 г. от СДС пише нещо, на което моя милост възрази, воден от нравствени подбуди; ето какво си казахме:

Ехххххх, и това доживях... Винаги съм се дивял на откровено лудия типаж Павката, когото не приемахме сериозно в началото на 90-те в Пловдив, но... Малко хора знаят, че по комунистическо време този тип бе изпратен за... съдия в Карлово, където отбеляза рекорд: от 90 решени от него дела 84 бяха отменени от Окр. съд... После ФД си го хареса много и направи депутат от СДС и така, та досега....

Това пише г-н Марков; за младите, които не знаят, съм длъжен да уточня, че "ФД" означава "Филип Димитров", а Филип Димитров бе министър-председателят на първото демократично правителство след 1989 г.; "ФД" тогава го наричаха вестниците на Петю Пу-то (Петьо Блъсков, той още издава вестници и трупа пари!), на Тошо Тошев, агент Бор (тая персона още издава вестници) и вся остальная вестникарско-ченгесарска сволоч; (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.