Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 29 декември 2013 г.

Как възпитателите развращават младежта, защо работят за нейното нравствено израждане, за деморализацията ѝ



Вчера написах текст по важни според мен проблеми и го публикувах в блога си под заглавие Предлагам семинар за нравственото израждане на индивидите и на нацията ни, искате ли заедно да помислим по тия проблеми?. Никой, разбира се, не откликна на поканата. Сега искам да продължа в поетата посока. Ще разсъждавам по тия нравствени проблеми, независимо от това, че те явно не са приятни на никой. Или пък точно затова се налага да разсъждавам за неща, за които на никой не се мисли. Имам и други подобни текстове, в крайна сметка ще ги събера на едно място и ще ги издам като брошура под заглавието Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: НРАВСТВЕНОСТТА (примерно). Предишните две брошурки от тази поредица бяха за преподаването и за дисциплината. Така, тъй да се рече, ще закръгля разработването на въпросната проблематика и ще мога да издам всичко написано като самостоятелна книга от моята поредица за съвременното състояние на образованието у нас. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Анонимен каза...

С удоволствие, с уважение, с възхищение те четох отново днес, както почти винаги,
скъпи ми на сърцето приятелю и СВЕТЛИ УЧИТЕЛЮ.
Четох те и си мислех за моя син-седмокласник, когото лиших снощи от игрите му на компютъра.
- Защо ? - попита ме той.
- Защото излъга.
Излъга ме, че е прочел и третия разказ от тънкото книжле с разказите на Джек Лондон:
Жажда за живот, Беглец и Мауки (какво от това, че бил харесван първият много и от "самия"
г-н Ленин, според предговора - гледай как са пропагандирали (а по днешному - рекламирали)
комунистите Джека Лондона - успоредната темичка).
А щом ме е излъгал за третия разказ, че го е прочел, това означава, че може да не ми е казал
истината и за първите два, нали.
Мислих за това как така и защо се създава лъжец.
И намирам, че е възможно в тази "дейност" да имам голямо, ако не и изцяло участие.
Уви.
Господ да ми е на помощ.
Това ще споделя засега.

2013.12.29г. Владимир Петков-Трашов

Lff каза...

При посочените формулировки на морала има една сериозна опасност. Какво би рекъл маркиз дьо Сад!?
Това, което цитирате за семейство Сопрано е по-различно.

Анонимен каза...

"В корена на целия проблем според мен е това: "обръгване", "притъпяване" на емоционалността на много хора, феноменът безчувственост се е разраснал в опасни мащаби в съзнанията, в душите. Безчувственият, сиреч, бездушният човек не умее да реагира спонтанно, естествено, по един здрав начин; неговата чувствителност е извратена, на тази база извратена е и нравствеността му; криви са понятията, по-скоро представите му за добро и зло, за позволено и непозволено. Това вече е сериозно. И е много опасно."

"Това изобщо и съвсем не е случайно, те не са икономически емигранти, както обикновено си го представяме, те са най-вече духовни емигранти, бих казал тяхната емиграция е екзистенциално-културна. Тия хора не могат да съществуват в нашата доморасла антиличностно настроена "култура", не могат да понасят тържествуващата у нас "култура на простащината". Затова бягат."

"Щото и тук, в тази фина духовна сфера, е възникнало едно презрено удобно статукво, което задоволява всички, най-вече висшестоящите началства."

Изключително точно описание на нравственото положение България, особено в горните три цитата. За съжаление обаче, мнозинството от хората няма да го разберат, а и да го разберат, няма да го признаят, защото веднага ще влязат в конфликт точно с огромната маса от доволни, безчувствени и безхаберни еснафи, описани по-горе.

Никола