Всички граници са прекрачени, правото е унищожено, а няма какво повече да губим: да излизаме на протести!

Manol Glishev до Движение Обществен натиск:

Дами и господа, приятели и съседи!

Ако дори комбинацията от безнаказано изпускане на убиеца Фарук, безнаказано предаване на политическия мъченик Бююк и също безнаказаните (умишлени) пожари в Сакар и в Пловдив не ви накарат да осъзнаете, че положението вече е по-лошо дори отколкото беше при Орешарски; ако още тази вечер не излезете на що-годе масови протести за сваляне на това правителство и не постоянствате в тях, то значи си заслужавате да ви управляват и ограбват мутри. Всички граници са прекрачени, правото е унищожено, а българите няма какво повече да губят. Знам, че е август и не ви се занимава, но, честно казано, нямате право на това. Лично аз планирам довечера в 18:30 да бъда пред Министерския съвет и се надявам да видя там доста хора. Независимо дали го искаме, просто ни се налага да повторим 1997. От лайкове, съвети и мнения полза няма. Заповядайте да се преброим, споделете това, а кажете и на приятелите си. Това е всичко.

Кратък мой коментар: Споделям и подкрепям изцяло, присъединявам се към призива! Чакането и "чесането на езици" (дървеното "философстване") в интернет е бягство от отговорност. Време е за реални протестни действия по улиците и площадите на България, страната, от която тъй наглите, лъжливи и крадливи комунисти-мафиоти, ченгетата-рублофили и милиционеро-мутрите, дето сега са на власт, направиха една загиваща държава!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.