Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

неделя, 25 декември 2016 г.

Човек живее истински само като работи, само когато се бори за тържеството на възвишени ценности като свобода, истина, добро, достойнство, човечност!



Вчера започнах да пиша едно есе, в което поставих важни проблеми, а именно за истината (и за "пост-истината"), за човечността, за духовните неща и пр. - виж: Моля ви, правете нещо за да си спасите човечността, не забравяйте, това е истински важното: пазете си човечността!. Но тогава прекратих изследването на истински важните въпроси - наложи ми се да дам някои примери от всекидневието, които крещят с античовечността си. А сега на спокойствие мога да продължа с разсъжденията си за истински важното. Но преди това ето нещичко, което ще ни въведе в желания контекст.

Госпожа Lolita Nikolova, която живее в Америка (в град Солт Лейк Сити) е написала следното във Фейсбук-групата "В подкрепа на Ангел Грънчаров", която между другото тези дни вече надмина 1000 членове:

Господа, да честитим Коледа на Ангел, нашият приятел и неуморим радетел за хуманност. Жалко, че отново има сериозни проблеми. Споделям с Вас мои мисли, които неведнъж са идвали в съзнанието ми когато виждам публикации на Ангел. Аз смятам, че той е за преподавател в колеж или университет - тъй като той не само репродуцира, а продуцира ново познание. Вместо да се чака справедливост от училището, в което е сега или беше, най-добре е той и всички да помогнем на Ангел да си намери работа като преподавател по философия в колеж или университет. Там има различна среда и образованието има различни цели. Там той ще се чувства добре.

На което аз реших да отвърна следното:

Благодаря много за добрите думи и за подкрепата, уважаема приятелко! Във връзка с предложението относно това да си търся работа в университет искам да кажа нещичко. Аз съм работил в университет в първите години на кариерата си като образователен деец, на 26 години вече бях асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски". Добре знам какво е. Истина е, че в университет творчески мислещият човек има по-голяма свобода и може да бъде оценен по достойнство. Но има и едно голямо "НО" и то е: нашенските университети особено в момента (имаме 53 "университета"!) съвсем не са оазиси на творческото дръзновение на талантливите и отдадените на науката личности! Не, за жалост, точно обратното е: те в повечето случаи са пристан на амбициозни и пробивни некадърници. А в такава една среда човек като мен пак би се чувствал като... "риба в пясък".

Що се отнася до творческа свобода, аз в годините, в които учителствах в гимназии, я имах в пълния обем, успях да си я извоювам, направих много неща, написах сума ти книги. Имах и свобода, и спокойствие, необходимо ми за творческа изява. Само в последните няколко години бях подложен на невероятно тъпа и жестока агресия от страна на войнстващата посредственост, докопала се до власт. Образователната бюрокрация видя в съществуването на такива като мен заплаха за своето господство и реши да ме унищожи. Преживях какво ли не, но за сметка на това въпреки всичко съм благодарен на съдбата си: водя благородна битка за едно ново образование и без такива като мен каузата на автентичното и съвременно образование в България ще изгуби двигателната си сила. Затова съм необходим именно където съм.

Разбира се, не е леко, но за сметка на това е вдъхновяващо: човек живее истински само като се бори за възвишени ценности като свобода, истина, добро, достойнство, човечност.

Това написах там, в групата, в която вече повече от 1000 човека ми показват, че това, което правя, за тях има значение - и заслужава да бъде подкрепено. Да, обаче има много хора, на които им е съвсем безразлична ситуацията в българското образование, а пък жертвата на хора като мен им е напълно непонятна. А има и хора опорочени, за които личности като мен са... врагове, заслужаващи безпощадна гибел, унищожение, смачкване, ликвидиране, оплюване и прочие повече или по-малко кардинални издевателства. Как е възможно ний, хората, да сме толкова различни в преценките си за нещата - и има ли тук някакъв критерий за истинност? Щото все пак трябва да умеем да съотнасяме преценките си поне по единна скала, иначе ще излезе, че обитаваме коренно различни светове. Или нещата стоят точно по този начин: всичко зависи от това какъв свят обитава човекът, а световете са два, именно човешки и нечовешки, свят, пронизан от човечност, и свят, чието средоточие е античовечността.

За едно и също нещо ний, човеците, имаме в корена си различаващи се възприятия и преценки. Но човешко ли е да гледаш как друг човек именно заради теб страда, а на теб изобщо не ти пука, гледаш на ставащото с пълно безразличие, сякаш не си човек, а си безчувствена някаква твар?! Аз ето по този проблем мисля комай непрестанно напоследък: що за човеци са тези хора, които са неспособни на чисто човешка реакция спрямо ближния си - особено когато този ближен несправедливо страда именно заради теб? Какво, прочее, става с човечността на такива човеци - и заслужават ли изобщо да бъдат наричани човеци щом като забелязваме такава сериозна увреда именно на човечността им, на способността им да реагират като човеци? А как реагира човекът, човечният човек, е ясно: той има съвсем естествени реакции или чувства на съжаление, на разкаяние, на болка - когато друг човек, повтарям, именно заради теб страда! Другото е именно противочовешко, да гледаш с тъпо безразличие и безчувствие на случващото се и изобщо да си неспособен да изпиташ капчица угризение. Как е възможно около нас да щъкат толкова много човешки същества, чийто човечност именно е поразена и увредена тъкмо в най-важното отношение, там, където е изворът, повтарям, на твоята човечност.

Оня ден срещнах един възрастен, ала мъдър човек, с който си поговорихме за моите злочестини, които особено силно ми се стовариха на главата напоследък. Този човек беше чул нещичко по медиите за тези въпроси, но точно поради това искаше да разбере истината - щото медиите общо взето винаги представят нещата съвсем превратно или поне повърхностно. Разказах му и за гладната си стачка, и за другите случки около нея, поговорихме си. По едно време му казах ето това, което според мен и сега има възлово значение:

- За мен най-интересното беше да изследвам реакциите на разните там длъжностни лица от сферата на образованието и възпитанието на младите. И съм поразен: тези хора се оказа, че са неспособни на човешка реакция, те се държат така, сякаш "всичко човешко им е чуждо", т.е. държат се обратно на това, което в тази връзка е обичал да повтаря техния учител... Маркс, именно, той пък се хвали, че нищо човешко не му било чуждо. А на тях, оказа се, човешкото им е съвсем чуждо. Как пък един от тях не опита да се държи поне малко що-годе човешки? Не, това, оказа се, не им е по силите. Неспособни за каквато и да било човечност - как е възможно такова едно поведение и то точно на хора, които работят, така да се рече, в сферата, в която главен предмет е точно това, култивирането на човечността?!?! Давате ли си сметка колко е скандално това: ръководни дейци на образователно-възпитателната сфера, в която главният смисъл е тъкмо култивирането на човечността у младите, сами са неспособни на каквато и да било човечност?! Те се държат като неземни властелини, като неизразимо горди... "божества", като оракули, както каквото си искате друго, но тъкмо като човеци да се държат, излиза, не им е по силите! Човечността им, оказва се, изглежда е атрофирала - давате ли си сметка това пък що означава?! Обезчовечени хора се занимават с очовечаването, с култивирането на човечността на младите - а това до какво води, можете ли да пробвате да сфанете поне това?! Давате ли си сметка до какви резултати ще доведе туй нещо?! Ами ясно до какво води: в сферата на нашето образование човечността е нежелана гостенка! Който се държи човечно в тази сфера бива възприеман като... "луд", като "ненормалник" (нормално е да е така: там, където норма е безчовечността, там човечността е ненормалност!), като "пълен некадърник", като "урод", като каквото си искате и то все от този род и вид! А нормалността в тази сфера е именно античовешкостта!

Пофилософствах в този дух на този човек, а пък той ми отвърна ето какво (той също е работил дълги години в тази същата именно образователно-възпитателна сфера):

- Ангеле, какво се чудих, братко, на тия неща?! Ами че тия хора наистина не могат да реагират човешки - защото човечността в тази сфера е забранена! Ако някой от тях деградира и прояви чисто човешко съчувствие към теб, той мигновено ще се дегизира и ще се преобрази във враг на самата система, щото системата, както е известно, е построена върху принципа на безчовечността! тези хора даже и да искат, даже и на пожелаят да се държат като човеци, не могат да го направят, щото в същия миг и те ще станат врагове на системата - и ще трябва, подобно на теб самия, да почнат да бъдат гонени от нея! Могъщи сили държат тия хора в плен на безчовечността, те не са вече човеци, а нещо като жреци на безчовечната система - и по тази причина са обречени, са осъдени на безчовечност! Ти си избрал човечността и по тази причина сам си се осъдил на терор в рамките на безчовечната система, на системата, основана на безчовечност! Няма какво да се чудиш. Всичко си и в реда на нещата. както ти не можеш да допуснеш да си безчовечен в рамките на системата, така и служителите на тази система, нейните роби не могат да допуснат да се държат човешки или човечно!

Да, но ето че има и нещо друго: за истинността на нашите преценки, основани на тези два коренно различни и несъвместими принципи. От гледната точка на човечността нещата изглеждат по един начин, но погледнати от страна на принципа на безчовечността те изглеждат съвсем иначе! Това, което е добро за човечния човек, за служителя на безчовечността е зло; истината за първия е лъжа за втория! И ето, че възникват два свята, между които няма нищо общо. Единият свят, този на безчовечността, се базира на всичко, което е нечовешко: власт, сила, пари, кариера, материални интереси, пошлости, мерзавщини, там именно много се лъже, краде, мами, там е "нормално" да се гавриш с други човешки същества и пр. Служителите, жреците на безчовечността непрекъснато лъжат, но не забравяйте, че за тях лъжата е... истина, нали така?! Те вярват на лъжите с цялото си, така да се каже, сърце, да, с цялото си опорочено сърце вярват в лъжите, които сипят устите им; те се прекланят на лъжите сякаш тия лъжи са истина! Когато лъжата бъде възведена до ранг на истина, тогава именно възниква този същият свят на "пост-истината", който, казахме, си има своите поклонници; нещо повече, тия хора не могат да живеят извън своя свят на сенки, на привидения, на илюзии, на фантазми, на ментета, на изродщини от все същия род и вид. Наричат този своя абсурден свят именно така, свят на пост-истината само за да излъжат даже и самите себе си, щото все пак грозно в техните уши звучи да нарекат света си според неговата истина, именно да го нарекат свят на лъжата; не, те на такъв нравствен подвиг не са способни, ето по тази именно причина ще го нарекат свят на пости-истината, виждате ли как внушително звучи този техен по същество изцяло лъжлив и ефимерен свят?! И като капак на всичко този техен лъжлив абсурдистки свят ще има и претенцията за абсолютност, сиреч, тия лъжци, тия уродливи същества ще обявят своя лъжлив свят за "свят на едната и единствена света истина"! Ще претендира за абсолютност техният лъжлив свят на привидения и сенки, а пък светът на истината, респективно, ще изпадне в немилост, той ще се превърне в свят на дисиденти, на ненормалници, на лудите, на глупавите идеалисти, на несретниците като теб, драги ми Грънчаров! Сега разбирате ли за каква гигантска фалшификация тук фактически става дума, а, драги ми дами и господа тъй усърдно мълчащи съдебни заседатели и заседателки?

Цялата образователна администрация е длъжна да спазва постулатите на своя абсурдистки свят, Грънчаров, затова и те няма как да ти напишат нещо друго освен това, което са написали в своя отговор, предизвикан след натиск от страна на администрацията на Президента на републиката: а именно, че "целият съвъкупен учителски народ" много харесва своята "демократична директорка", че това, видите ли, било "самата истина", а ти, драги ми Грънчаров, очевидно имаш някакви извратени възприятия, щом си мислиш иначе, щом си дръзнал иначе да възприемаш нещата! Всичко си е о`кей в българското образование, несретнико Грънчаров, всичко е бляскаво в него, успехите му са неизчислими, ти нещо много си се объркал като си недоволен и като искаш некакви си там промени?! Ти с тия промени искаш идилията ни ли да съсипеш бе, несретнико тъпоглав?! Я го виж ти, ще ни съсипва той идилията, откъде-накъде, ний това на теб няма да ти го разрешим никога! Никогда! Будем боротся с тобой и ще те усмъртим ако требва мигновено, но няма да ти позволим да ни съсипеш нашата така приспивна идилия!

В сферата на образованието не само човечността е забранена, но е забранено и всичко онова, което е израз на човечност, примерно мисленето. Или чувстването. Да, чувствата особено са забранени. Разрешено е едно-единствено чувство: лицемерието. Според което като ти е тъпо, ще се усмихваш и ще казваш "Ах, колко хубаво и весело е тука, ах, какъв прелестен е животът в нашата така убийствено скучна образователна система, основана на така любимото ни насилие!!!". Да, само това можеш да чувстваш, едно е разрешеното чувство, разрешено е само перверзното чувство, според което ще казваш, че чувстваш обратното на това, което чувстваш. Като ти е тъпо и скучно, ще казваш, че ти е много интересно и вълнуващо! Като умираш от скука ще казваш, че умираш от възторг! Когато не можеш да гледаш разпищолилите се като бейове администратори, ще им се усмихваш мило и нежно ще им думаш: "Ах, колко сте ми симпатични вий, другарки и другари бейове, колко ви обичам, как ви се радвам, как богоговея пред вас!", и ще им сторваш не само метани и поклони, но и крачетата ще им целуваш, нали така се полага да се прави в страната на кривите огледала?! Толкова. Точка. Няма смисъл да продължавам в този дух. Щото казах каквото трябваше. Сега ще се оттегля да почивам. Щото днес е първият ден на празника Рождество Христово! Днес е празник, аз обаче пиша и работя - това е грях. Да мислиш и да пишеш грях ли е?! В празничния ден трябва само да се безделничи ли?! А мисленето и писането работа ли е?! Не, едва ли, а, какво ще кажете по този въпрос?

Ето нещичко, което написах на едно място във Фейсбук преди малко; с него ще завърша и тук:

Заслужава си тия думи на умника-шоп да бъдат изписани със златни букви в бъдещия Храм на българщината: "Мразим да мислим и що да ми е трудно като може да ми е лесно - като не се мачим да мислим?!"

Хубав ден! Честит празник! Бъдете здрави! Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

3 коментара:

Анонимен каза...

Намалете алкохола.

Анонимен каза...

Намаляването на алкохола в този случай няма да помогне, нещата отиват до други субстанции и диагнози.

Ангел Грънчаров каза...

Драги другарки, темата е за обезчовечаването; прекрасно е, че без никакво смущение демонстрирате обезчовечеността си! :-) Благодаря за това, че така усърдно потвърждавате истинността на тезите ми! :-)