Безценният възпитателен опит на ПГЕЕ в Пловдив следва да се разпространи в цялата система на толкова човеколюбивото ни иначе, ала въпреки това многострадално родно образование!

Тази сутрин ми се наложи да напиша следната кратка жалба до съответните длъжностни лица:

До проф. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА (Или до неговия наследник, който скоро ще встъпи на поста си.)

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

До всички медии

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия от Пловдив, възмутен и борещ се за справедливост и човечност гражданин,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаема госпожо омбудсман,

Изтекоха 41 дена от моя граждански протест ЗА СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО, провеждан до входа към двора на училището, от което бях уволнен на 23 март 2017 г., имам предвид ПГЕЕ в Пловдив. За това време от страна на институциите и длъжностните лица, към които сметнах за нужно да се обърна, не се получи никакъв отговор, никаква реакция, никак не реагира и директорката на ПГЕЕ в Пловдив, ако не броим това, че комай всеки ден се обажда в полицията дежурните полицаи да ме притесняват с непрекъснати проверки и какви ли не претенции (бил съм "пречил" там, седейки до входа към двора на училището, тя, използвайки връзките си, успя да уреди чрез Кмета да бъда преместен да протестирам "на 9-та глуха линия", в края на дългата ограда на училището, там, където не минава никой; по този въпрос си имах много главоболия с общинските проверяващи и с полицията!). През това време ми се наложи да проведа и 13-дневна гладна стачка, ефектът, разбира се, също беше нулев, никаква реакция по време на стачката ми нямаше, очевидно за образователните и възпитателните началства у нас понятието "човечност" е съвсем непонятно; прекратих гладната си стачка по съвет на лекаря ми, пък и понеже, очевидно, няма никакъв смисъл по такъв начин да се опитвам да въздействам на хора, за които понятието "човечност", повтарям, изглежда не значи нищо.

Сега искам да Ви информирам за нещо, което е твърде пикантно, така да се рече, то внася допълнителен привкус към така очерталата се многозначителна картинка, за очертаването на която моя граждански протест всъщност помага, и то твърде ефективно, независимо от привидното мълчание на въпросните институции и длъжностни лица. Има ситуации, в които мълчанието направо крещи, не просто говори - тази ситуация е от този род. Става дума за следното:

Все повече обезпокоени ученици идват при мен и ми споделят, че много активни класни ръководителки и учителки в училището често повтаряли следната многозначителна за техния морал и изключително "възпитателна", както и да го погледне човек, теза:

- Ученици, недейте да обръщате внимание на човека, който протестира там, до входа, той макар че е бивш учител, се е... побъркал, той е луд човек, този човек се нуждае от психиатрична помощ, но понеже нашето родно здравеопазване е в тежко състояние, съответните органи още не са се организирали дотам, че да пратят лекарски екип, който да го прибере за лечение в психиатрията. Но ние, понеже сме хуманни, трябва да се отнасяме с разбиране към страданията му и да не му обръщаме никакво внимание, нали разбрахте, мили деца, недейте изобщо да се спирате до него, недейте и да разговаряте с него: щото психично болните хора понякога могат така умело и убедително да се преструват, че някой неопитен като вас може дори и да повярва на приказките им. Но ето, ний ви предупреждаваме, да знаете каква е истината по въпроса и да не допускате тази грешка!

В общи линии такава е крайно "възпитателната" и най-вече така добре "възпитаващата" теза на моите опоненти вътре в училището, някои от които така са се престарали да сервилничат пред всевластната директорка, че сами виждате до какви "възпитателни" и "високоморални", с извинение, ексцесии са достигнали. Вчера даже една гражданка, бивша учителка, която се спря до мене, ми каза, че чула в магазина как ученици разговаряли помежду си в този дух, учителката им била казала тия неща, тя с безпокойство ми съобщи каква е пропагандната теза, иначе казано, какви са "опорните точки" на моите иначе толкова мълчаливи, бягащи от открит дебат с мен опоненти вътре в училището. (Имам видеозапис от тия думи на въпросната гражданка, който е качен в блога ми и може да се чуе и види съвсем лесно и спокойно.)

Съобщавам Ви тези факти с плахата надежда, че все пак понеже сте висши и, да се надяваме, отговорни ръководители на образователно-възпитателната институция ще се заинтересувате от толкова иновативната възпитателна практика в това училище и ще предприемете съответните административни мерки за нейното, предполагам, пропагандиране (като безценен педагогически и възпитателен опит!) с оглед разпространяването му в цялата система на толкова човеколюбивото ни иначе, ала въпреки това многострадално родно образование и възпитание.

Приятно министерстване!

Приятно началничестване!

Приятно омбудсманстване!

3 май 2017 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo