Млъквам: нека оттук-нататък проговори Вашата съвест, г-н Премиер, г-н Министър, госпожо Председател на Парламентарната комисия по образование и наука!

Лозан Панов, шефът на Върховния Касационен съд заяви вчера в телевизионно интервю, че го е страх от бездушието на обществото. Да, така е, обществото ни е бездушно; аз също постоянно говоря и пиша, че безразличието, безчувствеността, безхаберието е нещо страшно, от което следват много беди. Бездушният, безразличният, безчувственият човек не реагира по човешки начин на ситуациите на живота, той се държи странно, пасивно, абсурдно, неестествено. Общност, съставена от предимно безчувствени, безразлични, бездушни хора не може да постигне просперитет, тя не може да решава и най-насъщните си задачи. Бездушието е равно на безчовечност, това е другото име на безчовечността.

Днес е 52 ден на моя граждански протест за свобода в образованието - и за спиране на репресиите срещу новаторите, срещу творчески настроените, срещу свободолюбивите учители; без свобода няма творчество, без свобода, прочее, няма и човечност. А традиционната, именно командно-административната и авторитарна система на образование е прогизнала от безчовечност, иначе казано - от бездушие, от безразличие, тя култивира непрекъснато безчувственост, агресия, безчовечност, апатия. Това е една прогнила система, която обаче много удобна на некадърниците, на тия, които се вълнуват само от пошлия си интерес: заплата, спокойствие, сигурност, по-висок дял от диференцираното заплащане, комфорт в комуналността. За тия 52 дни, в които всеки ден протестирам (в почивните дни протестирам по друг начин, примерно пиша текстове, в които изразявам позицията си, правя клипчета, в които разказвам как аз мисля и пр.) аз видях какво ли не, тия дни за мен са една чудесна лаборатория, в която из всестранно изследвах "човешкия", с извинение, феномен на безразличието, на бездушието, на индиферентността, преизпълнен съм с прелюбопитни впечатления, наблюдения, изводи, заключения.

Знаете, по време на протеста си аз правя видеозаписи, в които разсъждавам върху всичко значимо, което се случва пред очите ми; по същия начин записвам и своите разговори с гражданите (или с учениците най-вече), които всеки ден идват да разговарят с мен там, на мястото на протеста. Установявам, че битката с бездушието, с безразличието, с индиферентността ще бъде много трудна, но няма друг изход: безчувствеността трябва да бъде победена. Прочее, несвободният човек е именно бездушният, безчувственият, безразличният човек: свободата е това, на което дължим всичко, в това число и разгръщането на своя душевен и личностен потенциал. Без свобода няма как да развием своята личност, а личността се развива благодарение на свободната си изява, в непринуденото, в свободното, в спонтанното общуване с другите. Е, установявам, че у нас е пълно с несвободни хора, които не умеят да изявяват личността си по един естествен начин.

Държат се такива хора крайно странно - и общо взето се излагат непрекъснато (без да осъзнават какво точно правят, какво са си позволили да правят). Тия хора са зомбирани, те са страхливи, те са малодушни, те са изложени на риска да затъпяват най-ефективно, да се обезчовечават, да губят своите духовни качества - щото човекът е същество, което има една духовна по естеството си основа. Ужасна е трагедията на човека, който се е отчуждил от извора на всичко човешко - свободата. Или който не разбира, че без свобода ние, хората, живеем в най-унизителни условия, в които човечността ни е поставена под въпрос. Да, в унизителните условия, в които живеем - и с които, за жалост, се примиряваме - нашата човечност е застрашена до степен да е невъзможна.

Но да оставя общите мисли, да се опитам да пиша на едно друго, по-практично ниво. Възниква въпроса какво да правя: след като обществото общо взето съвсем бездушно възприема моята гражданска и човешка изява в защита на моите най-фундаментални права?! (Е, има отделни прояви на човешка и гражданска съпричастност, но се броят на пръсти хората, които се изявиха по този начин, факт е обаче, че нито един човек не благоволи да дойде до мен и да ме подкрепи истински, както подобава за действително свободния човек.) Има ли смисъл да продължа да стоя там: след като различните началства в образованието (като се почне от директорката на ПГЕЕ в Пловдив) без капка неудобство демонстрират пълна неспособност за водене на диалог с мен, протестиращия? И също така демонстрират поразително бездушие, някаква екстравагантна безчувственост, пълно безразличие и пренебрежение към моите човешки права. Ако аз продължа да ги поставям в тия условия, в тази толкова показателна за тяхната най-интимна същност ситуация това дали в един момент ще им помогне най-сетне да осъзнаят до какво страшно положение са деградирали в своята властническа самонадеяност?! Ами любопитно е да се провери и да се разбере на практика докъде могат да стигнат те с демонстрирането на своето безхаберие, на своето пренебрежение, на своята безчувственост, на своето бездушие. Всеки ден аз ги поставям в условия, в които те сякаш крещят на целия свят:

- Хей, свят, вижте ме: аз съм изцяло безчувствен и безчовечен, на мен не ми пука, че този там човек ми дава знак, че ме е сполетяло нещо твърде лошо, нещо недопустимо грозно! Аз съм нещо като божество, аз не съм човек, затуй нека този там човек да продължи да ми дава шанс да разбера какво съм, но мен лично този негов знак изобщо не ме впечатлява, аз се преструвам, че изобщо не го забелязвам! Нека целият свят да знае, че аз съм непреклонен - все едно съм не човек, а желязо, все едно съм една твърда непробиваема каменна или железобетонна стена! Майната й на всяка човечност, ний, властващите, сме богове! За нас не важат никакви норми на морала, камо ли пък на закона и на правото. Ний сме свръхчовеци, ний, просто казано, сме богове! Ние сме се самозабравили, но това изобщо не ни смущава. Ще си правим каквото ни скимне! За нас законите, правото, истината и моралът не важат. За нас и човечността не важи - щото сме богове.

Нищо такова демонстрират въпросните властващи особи с мълчанието си. А защо мълчат ли? Питай ги тях, и те не знаят защо мълчат. Вероятно защото боговете не говорят, знам ли? Или защото не си дават сметка, че мълчанието също много говори и казва. Мълчанието им ги изобличава. С него те демонстрират, че изобщо не желаят да влязат в диалог с мен, простосмъртния гражданин, който няма никаква власт. (Те разговарят само със себеподобни, с индивиди, които имат някаква власт, а аз съм нещо като прокажен в техните очи.) Прочее, тия хора дават ли си изобщо сметка, че аз, човекът, гражданинът, философът също притежавам власт - и това е несъмнената власт на моето духовно (и морално) превъзходство: да, духът властва над материята! На съзнанието за такава една непълноценност ли се дължи тяхното тъй завистливо в корена си мълчание?

Факторът време влиза сега в своята несъмнена сила и роля. Иска се време за да назреят по естествен начин някой процеси в главите, в съзнанията, в душите. Българската душа е много инатлива и инертна. Та на дадени хора им е нужно повечко време да осъзнаят какво всъщност са дръзнали да направят. Примерно, на директорката на ПГЕЕ в Пловдив несъмнено й е необходимо повечко време за да осъзнае толкова досадната грешка, която дръзна да направи, водена от ненавистта си към моята свободна личност, имам предвид грешката с моето повторно опраскване-уволнение. И то при положение, че съдът, и то именно Върховният Касационен съд (с председател Л. Панов) веднъж вече отмени абсолютно идентичното опраскване-уволнение, които същата тази директорка си позволи да направи преди близо три години! Какво е това: една и съща грешка да продължаваш да я правиш до безкрайност?! (Знаете, че въпросната самозабравила се властна особа вече ме заплаши в прав текст, че даже съдът отново да ме върне на работа, тя мигновено щяла била пак да ме опраска или уволни, което именно означава, че в заслепението си тази властна особа се поставя не само над правосъдието, но и над закона!) Е, аз даже е на толкова тежък случай на тотално самозабравяне се мъча да помогна. Да, ама ето, никой от околните, наблюдаващи сеира хора не се претиче на помощ - не толкова не мен, колкото на обожаваната от тях властна особа! Какво говори това: че единствен аз съм способен на една чисто човешка реакция ли? Излиза, че аз, "врагът", единствен проявявам човечност спрямо самозабравилата се директорка на ПГЕЕ в Пловдив, а всички ония, които са около нея, й мислят злото - като не й подават ръка в тежкия момент на изпитание, напротив, с мълчанието си я насърчават все повече да пропада в това нейно фатално самозабравяне?! Кажете, нима не е интересно и любопитно да се разбере докъде ще доведе този процес на тъй мъчително осъзнаване на реалностите на живота, в който са затънали абсолютно всички членове на "тъй сплотения колектив" на ПГЕЕ в Пловдив?!

Значи се иска още време: за да се развият по естествен път едни процеси в душите на по-бавно мислещите властни и невластни фактори в тази училищна общност, пък и извън нея, щото тя е само брънка от затъналата в умствена ленивост образователна система в свидното ни отечество, наричано не без основание не някак иначе, а именно МУТРОЛАНДИЯ. Иска се време, е, ще се наложи да бъда щедър и великодушен, ще им осигуря това време, ще се наложи да протестирам не само до края на тази учебна година (до края на юни), но и през следващата учебна година, т.е. от 15 септември есента! "Стига бе, Грънчаров, не са чак толкова тъпи тия властници, ще се усетят, ще осъзнаят какво правят по-скоро, нищо чудно да се усетят още през следващата седмица!" - това ли ви мина през главата, познах ли? Е, ако дойде някой да ми помогне в моите толкова самотни усилия, нищо чудно и по-рано да се усетят. Примерно, ако дойдат да протестират с мен още поне пет-шест човека (независимо дали са учители или ученици от ПГЕЕ, независимо дали са просто жители на града), то това, предполагам, ще спомогне на мислещите по-бързо да осмислят ситуацията, в която се оказаха. Дали? Ами какво пречим да опитаме?!

Нищо не пречи, но ето, няма "луди глави" като мен, има само благоразумни, предимно трудно мислещи глави. Това има. Такъв, дето се казва, е "матрьялът"; матрьялът, знаем, е лош. Като казах матрьялът, се сетих за нашия Премиер-Слънце, за Бойко Борисов, на когото сам се назначих за нещо като негов граждански и философски съветник. Скоро не съм му писал, дали да не взема да му пиша таз сутрин? Какво ми пречи да му пиша, нищо не ми пречи. Ще му пиша, и то ето как, вижте сами:

До г-н Бойко Борисов, Председател на Министерския съвет на Република България

До г-жа Милена Дамянова, Председател на Комисията по образование и наука на Народното събрание

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО-АПЕЛ

От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия от Пловдив

Уважаеми г-н Премиер,

Уважаема г-жо Дамянова,

Уважаеми г-н Министър,

Решавам да Ви пиша тъй като, изглежда, без Вашата намеса казусът, за който Ви пиша, няма да бъде решен. Ето за какво става дума.

В последните няколко години (от 2011 г. насам) училището, в което работя вече много години като учител по философия и гражданско образование, именно ПГЕЕ в Пловдив, възникна крайно интересна, многозначителна ситуация, илюстрираща по красноречив начин нелеките борби за реформиране, за демократизиране, за декомунизиране, за либерализиране на отношенията в комай единствената съвсем нереформирана сфера на живота в свидното ни отечество, именно образователната. Знаете, че господстваща в тази сфера е авторитарната, командно-административна система на изцяло дирижираното от министерските чиновници многострадално българско образование. Е, аз съм преподавател по философия и гражданско образование, аз съм преподавател, така да се каже, по демокрация, реших в един момент да направя нужното отношенията в нашата училищна общност да започнат да се демократизират, и то съвсем реално, практически, не само на думи, не само наужким, фалшиво, не само да имитираме промяна, а съвсем истински. Разработих свой проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, изразих своите идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България в цяла една поредица от книги (тук сега няма да цитирам заглавията им, те са достъпни за четене и онлайн, в моя блог можете да ги намерите, освен това имат и хартиени издания), работих упорито няколко години, започнах да правя нужното в училището ни да започнем не само да говорим за промени, ами и да почнем да правим ония промени, които зависят от нас, които са в предела на нашите пълномощия и възможности. Какви именно инициативи, творчески инициации и новации съм извършил в своето собствено преподаване, в начина, по който протичат часовете по философия, какви промени съм внесъл в начина, по който се отнасят ученици и учители и пр. тук сега няма да разказвам, всичко това е най-внимателно и пунктуално описано не само на страниците на мой блог, но и в моите книги. Моят блог, прочее, е един от най-активните в тази област, областта на образованието, в него пиша всекидневно, и то именно по най-горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите, по това които са съвременните подходи, представял съм много книги в тази област, излезли на български език, преводни и пр. От години под мое ръководство в училището функционира активно ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, в него сме обсъждали какви ли не теми, имало е години, в които Клубът беше изключително активен, да, но...

В училището се пенсионира дългогодишният му директор инж. Венелин Паунов, една личност с най-широк душевен хоризонт, демократично мислещ, уважаващ личността и правата както на учениците, така и на учителите, мениджър с изключителен талант; нов директор стана г-жа Стоянка Анастасова, учителка по български език и литература, която, както времето показа, се опита да върне развитието на училището назад, в епохата на тъй блаженопочиналия комунизъм. Съвсем скоро в училището възникна добре познатата ни пагубна и скучна обстановка от ерата на непрежалимия комунизъм: непрекъснато се води пропаганда на "великите наши победи и успехи", за реалните проблеми всички започнаха да избягват да говорят, възцари се отвратителна атмосфера на гнусно подлизурство пред властващата особа, ония, които се опитаха да се държат достойно, мигновено бяха опраскани така, че свят да им се завие, а пък най-упоритите, доколко ги имаше, бяха подложени на цялата гама от добре изпитани репресивни инструменти, добре познати ни от тъй богатия арсенал за мачкане и тормоз на другоячемислещата личност, които имахме по времето на комунизма. Е, няма как, спрямо моята скромна персона, понеже се оказах най-упорит в своето свободолюбие, пък се наложи авторитарната директорка да употреби цялата си изобретателност, срещу мен беше проведена мащабна капания по моето личностно и професионално дискредитиране и оплюване, аз не съм очаквал, че в наше време е възможно да стана жертва на такъв безогледен административен тормоз и терор, който беше увенчан с първото ми уволнение-упраскване, извършено в навечерието на празника 24 май, на 19 май 2014 г. И бях опраскан по изцяло фалшив и лъжлив предлог, именно по смехотворния параграф "пълна некадърност", "изцяло негоден за системата", "абсолютна липса на качества да бъде учител" и пр. Последва продължителен съдебен процес, в резултат на който в крайна сметка Върховният Касационен съд отмени заповедта за моето уволнение, аз бях възстановен на работа в началото на 2016 г. (Между другото още в деня на връщането ми на работа директорката вече беше подготвила нова заповед за новото ми опраскване, но под натиска на Началника на РУО-Пловдив се наложи да поуталожи своята жажда за мъст, наложи се да ме търпи цяла година и два месеца.) Но понеже директорката на ПГЕЕ е под безусловната власт на своята така ограничена представа (в нейните очи аз съм нещо като "злостен народен враг", подлежащ на безжалостно унищожение, щото застрашава тъй блажения ни административен рай; за ней е свята максимата на таваришч Сталин "Есть человека - есть проблема, нет человека - нет проблемы!" и пр.), след нов тур на безогледна компроматна война г-жа Анастасова успя да подготви "документално" новото ми опраскване и на 23 март т.г., пак предпразнично, дни преди рождения ми ден, отново бях опраскан, отново бях уволнен, и то по абсолютно същия смехотворен параграф - независимо от това, че съдът вече се е произнесъл, независимо от това, че съдът вече е отменил абсолютно същата одиозна заповед за уволнение!

Наложи ме си този път, с оглед да помогна на директорката да осъзнае какво прави, да надмогне самозабравянето си, да обявя граждански протест за свобода в образованието, ето, провеждам този свой протест вече повече от 50 дни на тротоара, до централния вход за двора към училището. Цели 50 дни директорката обаче не успява да осмисли създалата се благодарение на волунтаристичния й административен акт толкова благодатна ситуация. Интересно е и това, че нито една от висшестоящите институции, нито Министърът, нито Началникът на РУО не счетоха за нужно да мръднат и малкия си пръст за да помогнат на самозабравилата се администраторка да разбере какво е дръзнала да прави. Изглежда в тяхната представа административният произвол и беззаконието не са нещо осъдително, те, предполагам, са "норма на поведение", точно така излиза, нали, г-н Министре?!

Г-н Премиер, в тази наша прокълната страна изглежда нищо добро не може да се случи без Вашата лична намеса. Ето, призовавам Ви, направете нещо за да се озапти тази въпросната самозабравила се административна особа. Тя ме уволни отново като игнорира това, че аз, в края на краищата, съм човешко същество, което имам някои права, примерно правото на труд и правото на живот. И двете ми тъй базисни права за нея очевидно не значат нищо: повторното ми уволнение доведе дотам, че аз този път няма да получавам никакво обезщетение за безработица, т.е. без да й мигне окото тя ме осъди на гладна смърт! Освен това, уволнявайки ме по този смехотворен параграф тя фактически самоволно ме лиши от моите преподавателски права, аз вече не мога да си намеря работа в нито едно училище: та кой друг директор ще вземе такъв "абсолютен некадърник" на работа, а честта да бъда провъзгласен за "изцяло негоден" дължа на нашата така иновативна и тъй авангардно мислеща директорка - действаща по един стопроцентов сталинистки начин!

Интересно ми, не крия, уважаеми г-н Премиер, каква ще бъде Вашата реакция. Предполагам, и Вие ще си замълчите безучастно, което за мен ще бъде знак, че и във Вашите очи да се отнасят така с човешко същество в "европейска", "цивилизована" и "демократична", с извинение, България (която някои зевзеци, не без основание, наричат вече МУТРОЛАНДИЯ!) е изцяло допустимо, е, така да се рече, "в реда на нещата", е един вид норма и правило! Ето това искам да разбера, как Вие възприемате поведението на въпросната административна властна особа, която, да отбележа, беше назначена по време на Вашия първи мандат, тя беше назначена от Вашия министър на образованието и науката Сергей Игнатов. Ако не реагирате никак на това моето отворено писмо-апел, аз ще смятам, че Вие с цялото си съзнание за отговорност заставате зад грозния произвол и беззаконието, на което бях подложен - за да бъда наказан за това, че не желая да бъда бездушен и формално изпълняващ задълженията си типов учител, че си позволявам да се отнасям към учителстването като към духовна мисия, наказан съм също така заради свободолюбието си, заради човечния си подход в отношението към моите ученици, заради това, че че имам известни творчески заложби, че си позволих да направя нещо ново, и то единствено за доброто на моите ученици, ето затова бях подложен на всичките тия репресии, това беше цената, която ми се наложи да платя заради това, че дръзнах да работя истински за промяната към добро в българското училище и образование! Срещу мен беше използван целия безчовечен арсенал на бездушния бюрократизъм, остава сега да се изпълни последното нещо: остава да бъда просто доубит. (Директорката, която ме подложи на всичките тези невиждани ексцесии, добре знае, че аз съм инвалидизиран, имам тежко сърдечно заболяване, очевидно на нея не й пука, че с действията си може да причини нещо невъзвратимо, правете си сметка какво означава пък това!)

Толкова. Млъквам. Нека оттук нататък почне да говори Вашата съвест, г-н Премиер, г-н Министър, госпожо Председател на Парламентарната комисия по образование и наука!

14 май 2017 г.

Долна баня - Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo