Записът е от 2010 г. Забележете: косата ми е почти съвсем различна, излиза, че от 2010 година насам съм доста побелял. Дали е само от годините или друга е причината? :-) Май моите борби за реално демократизиране (това значи декомунизиране) на училищната общност, в която от 17 години съм учител по философия, т.е. моите борби с представителите на самозабравилата се арогантна образователна бюрокрация доведоха до този ефект: да побелея на 58 години?!
Интересно е, че на този мой призив за подкрепа на списанието, отправен преди 7 години, не откликна... никой, очевидно доста дебела е кожата на хората, които имат възможност финансово да подкрепят списание ИДЕИ, но не благоволиха; както и да е, факт е, че списанието въпреки всичко още продължава да излиза, ето и сега, в ужасните условия, в които се намирам (уволнен, оплют, безработен, без средства за съществуване и пр.) аз като негов издател и главен редактор в момента подготвям за печат новата книжка на списанието! Вярно, изобщо не си представям този път откъде ще намеря пари за да я издам, но имам чувството, че и този път списанието ще издържи, няма да допусна да умре: каквото зависи от мен за да излезе, аз ще го направя. А за отпечатването на новата (втора за тази година) книжка на списание ИДЕИ се уповавам единствено на... Бог, Който и в други тежки моменти ми е помагал, вярвам, че ще ми помогне и сега!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Кога и колко ще побелее косата е генетично определено. Няма отношение към житейските тегла, въпреки народното вярване.
ОтговорИзтриване