Котаракът Мачо ме чакаше... чакал ме е три седмици; котешката любов към човека не знае предел.
Страници
▼
събота, 5 януари 2019 г.
Котешката любов към човека е безпределна
4 коментара:
Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че все по-често да сте мой гост!
Коментирайте смело, ползвайте се от свободата си. Уважавайте истината, презирайте лъжата и лъжците. Коментарите са напълно свободни, единственият ограничител е Вашето собствено възпитание!
На простаците бих дал съвет изобщо да не идват в блога ми; той не е за тях: с техния свят нямаме нищо общо. Но ако много държат да си показват простотията и мерзавщината, давам им тази възможност - с оглед народът да види какво представляват и по този начин да може да се отврати не само от простаците и мерзавците, но и от простащината и от мерзавщините изобщо!

Прекрасен!
ОтговорИзтриванеMarinela Asenova
Страхотен котарак. Гледайте си го.
ОтговорИзтриванеEmiliya Ivanova
Там е работата, че той е на село (в Долна баня), а аз засега все още живея в Пловдив. Той не е наш котарак, живее вероятно и у някоя баба, но се беше превързал към майка ми, Бог да я прости, тя го хранеше, а като почина, той още сякаш я чака; аз сега я заместих и когато съм в родната си къща, го храня. Но като ме няма, той се връща при другата си баба. Изключително е умен и аз бих казал дори и мъдър котарак...
ОтговорИзтриванеПо-скоро котешката любов към храната.
ОтговорИзтриване