Избор на живот и смърт: дали да замина на работа в Германия (Австрия)?

Предлагат работа в Германия, Австрия (осигурени жилище+храна+заплата!), дали да отида? Ако някой друг се интересува ще го свържа. 

Понеже с минималната ми заплата на пазач тук едва преживяваме с безработната ми съпруга (също учителка, също опраскана-уволнена от мутрите за да отмъстят на мен!), мизерията, в която живеем, е страшна, а униженията всекидневни (и съсипват здравето ни!), то съм принуден да търся някакъв изход. 

Остават ми още две години и половина до навършването на годините за пенсиониране, но може да стане така, че ако продължа да загивам тихо в мизерията и униженията, най-вероятно изобщо няма да доживея този момент когато евентуално ще получа своята мизерна пенсия (мутро-комунистите ми съсипаха и всеки шанс да получа някаква що-годе прилична пенсия, ето, заради техните гонения аз загубих не една и две, а цели 7 години учителски стаж!) 

Та явно съм принуден с оглед оцеляването си да предприема тази стъпка, която обаче противоречи на мои дълбинни, така да се каже, убеждения, идеи, ценности. И съм като никога раздвоен. 

 На живот и смърт, буквално схванато, е изборът, който трябва да направя и то тия дни. Докато се разчисти кочината, която мутро-гербоваците оставиха в пловдивското образование, ще мине време, а аз нямам вече сили да водя нови и нови борби за да се върна на работата, която е била мое любимо занимание и призвание през целия ми живот - непрекъснато учителствах от 1983 до 2014 г., когато бях опраскан за първи път от мутро-гербовашките властващи калинки в образованието. 

За което, между другото, сте виновни най-вече вие, дето се зовете "граждани", ала като същински зяпачи гледате сеира, люпите семки, дъвчете и преглъщате - и малкия си пръст не мръднахте да спреге грозното издевателство, на което бях подложен. А аз се борих 7 години почти напълно сам и съвсем самотен. 

Както и да е, здраве да е само, но ето, че и здравето ми комай си замина...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...