Загиваме ако "простите" не почнат да слушат "умните",а "умните" не спрат да се гнусят от "простите"!
В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!)
Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи...
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig )
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове:
https://www.youtube.com/@angigog/https://www.youtube.com/@AngelGrancharov/https://www.youtube.com/@angelgrancharov874/
https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Не искаме да слушаме Янислав. Къде са интелигентните гласове на Георги Пашев, Прекрасния луд, Асен от Англия, Димо от Германия, Емил, Евелин Влахов, Георги Рангелов, Калоян Борисов, Александър, Леонид, Николай Димов? Грънчаров прогони всички, за да говори с черноработници и копейки, пред които да изглежда умен.
Бог да прости Митъо Пищова. Бохемът от Арбанаси и любимец на народа си отиде на голям празник - 3-ти март. С него си отива цяла епоха от конкурси с манекенки, нощни партита с млади красавици и секс маратони. Загубихме българския Хю Хефнър.
Една от най-мощните човешки мотивации е т.н. ресентимент* – озлобление срещу измислен враг, обвиняван за неуспехите. Ако някога сте били унижавани, може да носите в себе си обидата завинаги и тя да оформи вашите взаимодействия с другите в ежедневието, както и вашата политика и светоглед. С ресентимент може да се обясни какво чувстват руснаците към войната в Украйна. Това чувство е особено характерно за руския президент Владимир Путин, пише в свой анализ в Блумбърг Андреас Клут.
Такава поне е тезата на Григорий Юдин, руски социолог, който е един от малкото, които предсказаха непровокираната атака на Путин срещу Украйна през февруари 2022 г. Според Юдин много руснаци се свързват с лидера си на психологическо ниво, тъй като и те като него чувстват „ресентимент – чудовищен, безкраен ресентимент“.
Именно тази ментална вселена от горчивина и недоволство прави Путин и неговите руски поддръжници незаинтересовани от поддържането на продуктивни и положителни отношения с други страни. По този начин Путин и руснаците приличат на „малко дете, което се обижда много и след това наранява хората около себе си“, посочва социологът.
„Вредата става все по-голяма и в един момент сериозно започва да унищожава живота на другите, както и своя собствен.“
Откъде идва този ресентимент?
През годините много се говори за унижението, което много руснаци изпитаха, когато Съветският съюз се разпадна – събитието, което Путин нарече „най-голямата геополитическа трагедия на 20-ти век“. Привидно за една нощ страната им се превърна от една от двете суперсили в нещо, което прилича на развиваща се страна.
Най-лошото, според Юдин, е, че усилията на САЩ и Европа – „Запада“ – да включат Русия в международните институции и да й помогнат да просперира, се възприемат от руснаците, включително и Путин, като поучения. Никой не обича да го поучават, особено ако се смятате за велика сила. Резултатът беше още повече унижение.
Оставено да тлее, това унижение нарастна. Русия не успя да процъфти икономически. А страните, които преди са били в орбитата на Москва, се хвърлиха ентусиазирано в обятията на Запада, като се присъединиха към НАТО и Европейския съюз. Ако и на украинците беше позволено да вървят по този път, срамът в съзнанието на Путин щеше да е непоносим. И така, като мрачното момче в аналогията на Юдин, той започна да унищожава.
Ако ресентиментът към Запада и особено към САЩ е силата, която мотивира Путин, много на пръв поглед нелогични неща започват да придобиват повече смисъл. Помислете за неговите променливи, объркани и често откровено странни военни цели. Путин твърди (фалшиво), че е бил принуден да атакува, защото етническите руснаци са били под заплаха в Украйна и защото украинците са нацисти и сатанисти, да не говорим за това, че ги определя като марионетки на истинския враг във Вашингтон.
Споделянето на тази враждебна нагласа – ресентимент, изразена от лидера, може също така да обясни защо толкова много руснаци все още подкрепят Путин, въпреки бедствията, които той причинява. Смислените избори са невъзможни в диктатура. Йорис Ван Бладел, изследовател в белгийския мозъчен тръст Egmont, се задълбочава в числата и заключава три неща.
Първо, нахлуването в Украйна изглежда е засилило подкрепата на Путин у дома, като може би три четвърти от руснаците одобряват неговото лидерство.
Второ, войната помага, а не вреди на Путин и е „инструмент за оцеляването на режима“.
И трето, най-голямата група сред руснаците не са онези, които са ентусиазирани за или против войната (може би възлизащи на 20%-25% всека група). Вместо това те са онези 35%-40%, които са „конформисти“ и са готови да се съгласят с какъвто и наратив Путин да им сервира. Това включва и говоренето, че тяхната война в Украйна всъщност е част от тяхната апокалиптична борба срещу Запада.
Юдин не е първият мислител, който вижда ресентимента като първична сила, движеща историята.
Най-известният случай е с немския философ Фридрих Ницше, който вярва, че ressentiment – той използва френския термин в немските си писания – осигурява творческата енергия, която води до етични системи като християнството, което той нарича „робски морал“.
В морално девствени култури като древен Рим, мисли Ницше, хората наричат „добро“ всичко, което е силно, здраво, мощно, благородно или красиво. Те смятат за лошо (но все още не за „зло“) всичко, което е слабо, болнаво, импотентно, обикновено или грозно. Масите, които отговарят на това последно описание, се чувстват унизени. Така те започват да подхранват същия чудовищен, безкраен ресентимент, за който говори Юдин.
В сърцето им е жаждата за отмъщение и едновременното им разочарование. Отговорът е уклончива маневра, която Ницше нарича „преоценка на ценностите“. Огорчените просто обръщат реалността с главата надолу. Всичко, което е било силно или благородно, се предефинира като грешно. Това, което е било слабо, става добродетел. И се появява нова концепция: зло. Това са те, не ние.
Има огромни разлики в начина, по който Ницше и Юдин използват термина ресентимент, но приликите са поразителни.
Путин и неговата пропагандна машина също са заети с „преоценяването“ или обръщането на реалността с главата надолу.
Украинските герои, защитаващи държавата си, стават нацистки сатанисти.
Собствената непровокирана и геноцидна агресия на Русия се превръща в апокалиптичен вид самозащита срещу вечно враждебния Запад.
Извършителите стават жертви и обратното.
Ресентиментът като мотивация е човешки феномен, не руски, разбира се.
Независимо дали сте в САЩ, Германия, Бразилия, Израел или другаде, хвърлете око на популистите във вашата страна, без значение дали са отдясно или отляво. По същество популизмът е политически стил, който апелира не към надежди и идеали, а към ресентимент, озлобление, като начин за мобилизиране на тълпи в преследване на лична власт.
Истината е, че ресентиментът е една от най-мощните емоции и често побеждава надеждите и идеалите. Това има плашещи последици. Едната е, че на войната на Русия срещу Украйна и Запада, докато Путин е на власт, не се вижда краят.
*Ресантимент (на френски: ressentiment) е термин в психологията и социологията, използван за да се означи враждебната нагласа на хора, чувстващи се лишени от възможност: злопаметност, озлобление, завист, тягостно съзнание за неправда. Френската дума добива този специфичен смисъл след употребата ѝ от Фридрих Ницше.
Ницше метафорично експлоатира значението ѝ, като го използва за да опише нагласата на онеправданите и лишени от привилегия спрямо облагодетелстваните. Картинно, той говори съответно за „роби“ и „господари“.
Ресентимента пренасочва болката, която придружава усещането за собствената ни малоценност (неуспех) към външна изкупителна жертва. Егото създава илюзията за враг, който може да бъде „обвиняван“ за собствената ни малоценност (неуспех).
Субектът мрази „враг“, за да се избави от чувството за вина от собствените неуспехи. Но ресантиментът се явява по-сложно понятие от завист или неприязън. Феноменът на ресантимента е сублимация на чувството за непълноценност в особена система на морал.
Моралът на господарите и моралът на робите (на немски: Herren- und Sklavenmoral) е централна тема в работата на Фридрих Ницше, в частност в съчинението „Към генеалогия на морала“,[2] в което утвърждава, че съществуват два основни вида морал: „морал на господарите“ и „морал на робите“. (Уикипедия)
Калоян определи много точно явлението с "Ressentiment", концепцията за враждебност, разработена от някои мислители от 19-ти век, най-вече Фридрих Ницше. Терминът е ключов за идеите на Ницше относно психологията на конструкта "господар–роб" (изразени в "Отвъд доброто и злото") и произтичащото от това зараждане на морала. Основното развитие на ressentiment от Ницше идва в книгата му "За генеалогията на морала". Чувство на враждебност, насочено към субект, който обвинява за своето неблагополучие/разочарование. Чувство на слабост, комплекс за малоценност и/или ревност, завист, което оправдава разочарованието от собствените си слабости и/или отхвърля ценностна система или морала на някой, избран за "виновник". Това служи като защитен механизъм, който пречи на обидения индивид да се обърне към и да преодолее своята несигурност и недостатъци. Егото създава "враг", за да се изолира от собствената си вина. Тази концепция може донякъде да се оприличи на българския синдром "Андрешко" по Елин Пелин, която днешните популистки политици експлоатират много успешно за привличане на висок избирателн вот или разни ментори/апологети - за висок рейтинг, който материализират във виски печалби.
Обаче това явление може да засегне не само посредствени умове, а и умни и образовани люде, които не са отработили по здравословен/градивен път този горчив опит на унижение от миналото си и/или детството си.
Не мога да разбера защо такива теми са превръщат в интригантска междуличностна кавга във вашия клуб и загуба на безценно време вместо да се дебатират идеите. "Великите умове обсъждат идеи, обикновените умове обсъждат събитията, посредствените умове обсъждат хората".
Темата за "ресантимента" е благодатна да се обясни философската история на термина ressentiment и сравни/анализира концепцията за ресантимента между Киркегор, Ницше и Макс Шелер. Ще бъде много интересно да има дебат за паралела на тази концепция от миналото с днешния ден и как влияе това на днешните събития - в Русия, САЩ с авторитарни, но комплексирани, вечно обидени на съдбата вождове като Путлер и Тръмп/Джей Ди Ванс, както и как избирателите им, умни и посредствени се доверяват и самозомбират от техния популизъм.
Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че все по-често да сте мой гост!
Коментирайте смело, ползвайте се от свободата си. Уважавайте истината, презирайте лъжата и лъжците. Коментарите са напълно свободни, единственият ограничител е Вашето собствено възпитание!
На простаците бих дал съвет изобщо да не идват в блога ми; той не е за тях: с техния свят нямаме нищо общо. Но ако много държат да си показват простотията и мерзавщината, давам им тази възможност - с оглед народът да види какво представляват и по този начин да може да се отврати не само от простаците и мерзавците, но и от простащината и от мерзавщините изобщо!
Не искаме да слушаме Янислав. Къде са интелигентните гласове на Георги Пашев, Прекрасния луд, Асен от Англия, Димо от Германия, Емил, Евелин Влахов, Георги Рангелов, Калоян Борисов, Александър, Леонид, Николай Димов? Грънчаров прогони всички, за да говори с черноработници и копейки, пред които да изглежда умен.
ОтговорИзтриванеБог да прости Митъо Пищова. Бохемът от Арбанаси и любимец на народа си отиде на голям празник - 3-ти март. С него си отива цяла епоха от конкурси с манекенки, нощни партита с млади красавици и секс маратони. Загубихме българския Хю Хефнър.
ОтговорИзтриванеЕдна от най-мощните човешки мотивации е т.н. ресентимент* – озлобление срещу измислен враг, обвиняван за неуспехите. Ако някога сте били унижавани, може да носите в себе си обидата завинаги и тя да оформи вашите взаимодействия с другите в ежедневието, както и вашата политика и светоглед. С ресентимент може да се обясни какво чувстват руснаците към войната в Украйна. Това чувство е особено характерно за руския президент Владимир Путин, пише в свой анализ в Блумбърг Андреас Клут.
ОтговорИзтриванеТакава поне е тезата на Григорий Юдин, руски социолог, който е един от малкото, които предсказаха непровокираната атака на Путин срещу Украйна през февруари 2022 г. Според Юдин много руснаци се свързват с лидера си на психологическо ниво, тъй като и те като него чувстват „ресентимент – чудовищен, безкраен ресентимент“.
Именно тази ментална вселена от горчивина и недоволство прави Путин и неговите руски поддръжници незаинтересовани от поддържането на продуктивни и положителни отношения с други страни. По този начин Путин и руснаците приличат на „малко дете, което се обижда много и след това наранява хората около себе си“, посочва социологът.
„Вредата става все по-голяма и в един момент сериозно започва да унищожава живота на другите, както и своя собствен.“
Откъде идва този ресентимент?
През годините много се говори за унижението, което много руснаци изпитаха, когато Съветският съюз се разпадна – събитието, което Путин нарече „най-голямата геополитическа трагедия на 20-ти век“. Привидно за една нощ страната им се превърна от една от двете суперсили в нещо, което прилича на развиваща се страна.
Най-лошото, според Юдин, е, че усилията на САЩ и Европа – „Запада“ – да включат Русия в международните институции и да й помогнат да просперира, се възприемат от руснаците, включително и Путин, като поучения. Никой не обича да го поучават, особено ако се смятате за велика сила. Резултатът беше още повече унижение.
Оставено да тлее, това унижение нарастна. Русия не успя да процъфти икономически. А страните, които преди са били в орбитата на Москва, се хвърлиха ентусиазирано в обятията на Запада, като се присъединиха към НАТО и Европейския съюз. Ако и на украинците беше позволено да вървят по този път, срамът в съзнанието на Путин щеше да е непоносим. И така, като мрачното момче в аналогията на Юдин, той започна да унищожава.
Ако ресентиментът към Запада и особено към САЩ е силата, която мотивира Путин, много на пръв поглед нелогични неща започват да придобиват повече смисъл. Помислете за неговите променливи, объркани и често откровено странни военни цели. Путин твърди (фалшиво), че е бил принуден да атакува, защото етническите руснаци са били под заплаха в Украйна и защото украинците са нацисти и сатанисти, да не говорим за това, че ги определя като марионетки на истинския враг във Вашингтон.
Споделянето на тази враждебна нагласа – ресентимент, изразена от лидера, може също така да обясни защо толкова много руснаци все още подкрепят Путин, въпреки бедствията, които той причинява. Смислените избори са невъзможни в диктатура. Йорис Ван Бладел, изследовател в белгийския мозъчен тръст Egmont, се задълбочава в числата и заключава три неща.
Първо, нахлуването в Украйна изглежда е засилило подкрепата на Путин у дома, като може би три четвърти от руснаците одобряват неговото лидерство.
Второ, войната помага, а не вреди на Путин и е „инструмент за оцеляването на режима“.
И трето, най-голямата група сред руснаците не са онези, които са ентусиазирани за или против войната (може би възлизащи на 20%-25% всека група). Вместо това те са онези 35%-40%, които са „конформисти“ и са готови да се съгласят с какъвто и наратив Путин да им сервира. Това включва и говоренето, че тяхната война в Украйна всъщност е част от тяхната апокалиптична борба срещу Запада.
Юдин не е първият мислител, който вижда ресентимента като първична сила, движеща историята.
ОтговорИзтриванеНай-известният случай е с немския философ Фридрих Ницше, който вярва, че ressentiment – той използва френския термин в немските си писания – осигурява творческата енергия, която води до етични системи като християнството, което той нарича „робски морал“.
В морално девствени култури като древен Рим, мисли Ницше, хората наричат „добро“ всичко, което е силно, здраво, мощно, благородно или красиво. Те смятат за лошо (но все още не за „зло“) всичко, което е слабо, болнаво, импотентно, обикновено или грозно. Масите, които отговарят на това последно описание, се чувстват унизени. Така те започват да подхранват същия чудовищен, безкраен ресентимент, за който говори Юдин.
В сърцето им е жаждата за отмъщение и едновременното им разочарование. Отговорът е уклончива маневра, която Ницше нарича „преоценка на ценностите“. Огорчените просто обръщат реалността с главата надолу. Всичко, което е било силно или благородно, се предефинира като грешно. Това, което е било слабо, става добродетел. И се появява нова концепция: зло. Това са те, не ние.
Има огромни разлики в начина, по който Ницше и Юдин използват термина ресентимент, но приликите са поразителни.
Путин и неговата пропагандна машина също са заети с „преоценяването“ или обръщането на реалността с главата надолу.
Украинските герои, защитаващи държавата си, стават нацистки сатанисти.
Собствената непровокирана и геноцидна агресия на Русия се превръща в апокалиптичен вид самозащита срещу вечно враждебния Запад.
Извършителите стават жертви и обратното.
Ресентиментът като мотивация е човешки феномен, не руски, разбира се.
Независимо дали сте в САЩ, Германия, Бразилия, Израел или другаде, хвърлете око на популистите във вашата страна, без значение дали са отдясно или отляво. По същество популизмът е политически стил, който апелира не към надежди и идеали, а към ресентимент, озлобление, като начин за мобилизиране на тълпи в преследване на лична власт.
Истината е, че ресентиментът е една от най-мощните емоции и често побеждава надеждите и идеалите. Това има плашещи последици. Едната е, че на войната на Русия срещу Украйна и Запада, докато Путин е на власт, не се вижда краят.
*Ресантимент (на френски: ressentiment) е термин в психологията и социологията, използван за да се означи враждебната нагласа на хора, чувстващи се лишени от възможност: злопаметност, озлобление, завист, тягостно съзнание за неправда. Френската дума добива този специфичен смисъл след употребата ѝ от Фридрих Ницше.
Ницше метафорично експлоатира значението ѝ, като го използва за да опише нагласата на онеправданите и лишени от привилегия спрямо облагодетелстваните. Картинно, той говори съответно за „роби“ и „господари“.
Ресентимента пренасочва болката, която придружава усещането за собствената ни малоценност (неуспех) към външна изкупителна жертва. Егото създава илюзията за враг, който може да бъде „обвиняван“ за собствената ни малоценност (неуспех).
Субектът мрази „враг“, за да се избави от чувството за вина от собствените неуспехи. Но ресантиментът се явява по-сложно понятие от завист или неприязън. Феноменът на ресантимента е сублимация на чувството за непълноценност в особена система на морал.
Моралът на господарите и моралът на робите (на немски: Herren- und Sklavenmoral) е централна тема в работата на Фридрих Ницше, в частност в съчинението „Към генеалогия на морала“,[2] в което утвърждава, че съществуват два основни вида морал: „морал на господарите“ и „морал на робите“.
(Уикипедия)
Калоян определи много точно явлението с "Ressentiment", концепцията за враждебност, разработена от някои мислители от 19-ти век, най-вече Фридрих Ницше. Терминът е ключов за идеите на Ницше относно психологията на конструкта "господар–роб" (изразени в "Отвъд доброто и злото") и произтичащото от това зараждане на морала. Основното развитие на ressentiment от Ницше идва в книгата му "За генеалогията на морала". Чувство на враждебност, насочено към субект, който обвинява за своето неблагополучие/разочарование. Чувство на слабост, комплекс за малоценност и/или ревност, завист, което оправдава разочарованието от собствените си слабости и/или отхвърля ценностна система или морала на някой, избран за "виновник". Това служи като защитен механизъм, който пречи на обидения индивид да се обърне към и да преодолее своята несигурност и недостатъци. Егото създава "враг", за да се изолира от собствената си вина. Тази концепция може донякъде да се оприличи на българския синдром "Андрешко" по Елин Пелин, която днешните популистки политици експлоатират много успешно за привличане на висок избирателн вот или разни ментори/апологети - за висок рейтинг, който материализират във виски печалби.
ОтговорИзтриванеОбаче това явление може да засегне не само посредствени умове, а и умни и образовани люде, които не са отработили по здравословен/градивен път този горчив опит на унижение от миналото си и/или детството си.
Не мога да разбера защо такива теми са превръщат в интригантска междуличностна кавга във вашия клуб и загуба на безценно време вместо да се дебатират идеите. "Великите умове обсъждат идеи, обикновените умове обсъждат събитията, посредствените умове обсъждат хората".
Темата за "ресантимента" е благодатна да се обясни философската история на термина ressentiment и сравни/анализира концепцията за ресантимента между Киркегор, Ницше и Макс Шелер. Ще бъде много интересно да има дебат за паралела на тази концепция от миналото с днешния ден и как влияе това на днешните събития - в Русия, САЩ с авторитарни, но комплексирани, вечно обидени на съдбата вождове като Путлер и Тръмп/Джей Ди Ванс, както и как избирателите им, умни и посредствени се доверяват и самозомбират от техния популизъм.