По повод на публикацията на И.Инджев Това го може всяко (пораснало) хлапе! ми се наложи да поразсъждавам в свой кратък коментар по темата за морала. Не бива да избягваме този аспект на проблемите, понеже аз продължавам да твърдя, че кризата на нашата демокрация има и най-същностни морални основания. Ето по тази причина написах ето това:По принцип всеки, дори и най-пропадналия и подъл мръсник, е човешко същество и все някога може да изживее поврат към доброто. Никой не е обречен да е вечно и завинаги подлец, доброто (съвестта) съществува винаги в някакви тъмни ъгълчета на душата и току-виж, в един момент може да проговори. Никой няма право да съди с безапелационни морализаторски квалификации друга личност - в смисъл че едикой си бил изверг, непоправим злодей и пр. Както именно беше най-грозно обруган от ченгесарите Иван Йорданов Костов.
Водоразделът обаче съществува: едни въпреки всичко са запазили, са съхранили своята човечност, докато други са култивирали в себе си душевна и нравствена мизерия, поради което са станали зли, завистливи, вредни за ближните. Изборът винаги е налице: да бъдем човеци, да насърчаваме човечността у себе си - или пък да погубваме, да убиваме човека в себе си.
Никой обаче, повтарям, не е обречен вечно да е зъл, подъл, лош, вреден; във всеки миг всеки може да изживее поврат към доброто. А като има покаяние, има и прошка. Трябва да бъдем християни, тази е религията на нашия народ…
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Грънчаров, ами ти кога ще се покаеш? Кога ще се разкаеш за лъжите, манипулациите, преиначаването на историята? Кога???
ОтговорИзтриванеДжаред Даймънд, за когото стана вече дума в блога, е изследвал много внимателно племенните и лични вражди сред туземците в Нова Гвинея, където има безкрайни убийства и контраубийства за отмъщение. Затова според него почти всички човешки общества днес са се отказали от личното правосъдие в полза на безлични системи на правораздаване, ръководени от държавата. Иначе войната между хората ставала хронична. Това би могло да е причината за възникването на държавата. Според него хората са дълбоко предразположени да търсят отмъщение и дълбоко се наслаждават на него:
ОтговорИзтриване„Ние редовно игнорираме факта, че жаждата за мъст е една от най-силните човешки емоции, наравно с любовта, гнева, скръбта и страха, за които непрестанно мислим. Модерните общества ни позволяват и ни окуражват да изразяваме нашата любов, гняв, скръб и страх, но не и жаждата ни за отмъщение. Казва ни се, че това чувство е примитивно и от него трябва да се срамуваме.”
Даймънд разказва случая на близък роднина, пропуснал възможността за отмъщение и след това съжалявал. Той бил полски еверин, пратен от руснаците 1939 г. в лагер, а след това офицер в полската дивизия на Червената армия. През лятото на 1945 открива, че въоръжена банда убила майка му, сестра му и племенницата му в Полша. Когато обаче се изправя лице в лице с главатаря на бандата, се поколебава да го застреля. Вместо това го предава на полицията, която разследва случая и след година го освобождава. До смъртта си той се измъчва от неуспеха да си от отмъсти. Даймънд изтъква, че в някои страни близките на жертвите имат правото да присъстват на изпълнението на смъртни присъди, а в някои американски щати доскоро близките сами изпълнявали смъртните присъди!
Даймънд в случая застъпва едно доста натуралистично схаващане за морала и отмъщението. Едва ли едно общество, членовете на което се наслаждават на отмъщението в същата степен, както на любовта, е нещо желателно. Мнозина от великите философи са се обявявали срещу личното отмъщение и са се застъпвали за безлично наказание в правомощията на държавата.
Така че лично отмъщение не, но справедливо отмъщение чрез държавата – да. Ретроспкетивно е малко учудващо, че през 1989 г. в Източна Европа никъде не се стигна до саморазправа на жертви на комунистическия режим със комунистическите злодеи, които им бяха почернили живота. Знаейки своите престъпления, комунистите в първия момент се бяха изплашили и изпокрили, но като видяха накъде духа вятъра, се окопитиха. Макар че предвид миналите, а и настоящите си пресъпления, мафиотщини и злоупотреби съм убеден, че и сега не спят спокойно и живеят в постоянен страх. Основната борба след 1989 г. дори не беше комунистите да запазят властовите позиции, за да продължат да черпят облаги от тях, а най-вече да не БЪДАТ НАКАЗАНИ.
Прав си, основният проблем на посткомунистическите общества наистина е МОРАЛЕН. До днес се прикриват КОЛОСАЛНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА КОМУНИЗМА, КОИТО НЯМАТ АНАЛОГ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ. Ако поне най-фрапантните случаи бяха наказани, посткомунистическите общества щяха да изглеждат другояче. Но не стига с това, а същите тези престъпници днес отново, респ. все още са на власт, продължават да вършат безобразия и дори поучват жертвите на комунизма какво е морал. Ето това е скандалът. На това положение трябва да се сложи край. Покаяние, разбира се, може да има и то да се сметне за смекчаващо вината обстоятелство, както често е в съда. Но индулгенция за извършените престъпления то не може да бъде. Но поне да имаше покаяние, а то дори това няма. Има само една безгранична наглост, която впрочем служи за прикриване на малодушието и страховете на комунистите.