Ето че стигнахме до дните на нов подем на българския дух, които дойдоха някак си внезапно, неочаквано, и то едва към края на 1996-та година. Жан Виденов, след като доведе страната и държавата до пълен разгром, си даде оставката, а пък БСП почна да крои варианти дори и в тази ситуация да остане на власт. Щото тази партия, знайно е, никога не е страдала от някакви морални скрупули...Това на народа се видя крайно нагло: да съсипят всичко и да излязат с претенцията, че те пак ще го оправят! Гоце Първанов вече беше станал нейн лидер и с вопиющата си безличност увенча залеза на тази партия тогава. Изведнъж хората излязоха на улицата, понеже, както вече казах, ножът вече беше опрял о кокала: за няколко дни отчаяните хорица станаха граждани, а пък обезверената тълпа се превърна в народ. Това бяха вече дните на хиперинфлацията, когато хората бяха останали даже без хляб, когато всичко се сгромолясваше, когато за броени дни изгоряха спестяванията на всички, а пък бизнесмените масово фалираха. Единственият изход остана хората да си поискат правата и да пожелаят възмездие за крадливите си управници. И ето, колони от (ПРОДЪЛЖИ >>>> )
(Забележка: Текстът е откъс от моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, София, 2008 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че все по-често да сте мой гост!
Коментирайте смело, ползвайте се от свободата си. Уважавайте истината, презирайте лъжата и лъжците. Коментарите са напълно свободни, единственият ограничител е Вашето собствено възпитание!
На простаците бих дал съвет изобщо да не идват в блога ми; той не е за тях: с техния свят нямаме нищо общо. Но ако много държат да си показват простотията и мерзавщината, давам им тази възможност - с оглед народът да види какво представляват и по този начин да може да се отврати не само от простаците и мерзавците, но и от простащината и от мерзавщините изобщо!