Музика за душата са сърцераздирателните хлипове на слугинските медии тази сутрин - по случай дясното обединение!

Вчера НИС на СДС одобри проекта за споразумение между ДСБ и СДС за създаването на дясна предизборна коалиция. Който иска да се запознае с текста на самото споразумение може да го направи в блога на И.Бедров (Споразумението между СДС и ДСБ - Документът), където той е публикувал фотокопие на самия документ. Лично аз прочетох внимателно съдържащите се в него програмни предизборни принципи и намерения на бъдещата коалиция и ги оценявам до такава степен убедителни и отговарящи на моите лични разбирания и ценности, че непременно ще подкрепя със своя глас дясната коалиция на изборите - и то в името на свободна, демократична, просперираща и европейска България!

Представям обаче си с какви гримаси четат този документ тия, които щедро платиха на продажните медии за да разиграят тази люта пропагандна война против подписването на споразумението и създаването на коалицията, на която бяхме свидетели последните дни! Представям си, примерно, с каква гримаса чете споразумението Гоце Първанов, сигурно се тресе от мъка в тоя момент, и то най-вече затуй, че таварищ Путин отново ще му дърпа ушите заради това, че не е направил нужното в поверената му Задунайско-болгарская губерния, с оглед на това щото страшний Костов никога повече да не припарва до властта. Представям си как чете туй споразумение агента Сава Ахмедович Доганов, на който вече почна да му се мержелее пред очите вечното прогонване на поверената му мафия, наречена ДПС, от властта в България! Лисунгерът-гризач Дмитрич също рони горчиви сълзи, щото любимата му детска играчка - властчицата - по тоя начин ще бъде изтръгната завинаги от детските му ръчички на вечно склонен към хулигантства, но иначе най-примерен и изпълнителен спрямо волята на Москва съветски малчик. И много други потайни кукловоди на управлявалата ни цели 8 години руско-българска комуноидно-ченгесарска мафия най-горчиво реват в тоя момент, но нека си пореват, белким им поолекне!

Вчера привечер съвсем случайно, разхождайки се с дистанционното по каналите на иначе съвсем безинтересните ми български телевизии попаднах на предаването на Милен Цветков по Нова ТВ, и улучих тъкмо словоизлиянието на един крайно уплашен гражданин с лява закваска, който редеше по телефона ето тия така жестоко хващащи сърцето в клещите си, но иначе съвсем справедливи думи:

"Край, същи край, мили ми таварищи и другари - крещеше и приплакваше комунистът - свърши се: демократите отново ще са на власт, о, кошмар, о трудни бъднини!!! Вече е напълно сигурно, че омразният Костов и омразното СДС пак ще яхнат народеца ни, който така си добруваше в тия години под грижовното управление на "Партията"! Леле, таварищи, схващате ли какъв кошмар ни чака тепърва, абе, хора, стреснете се, недейте да позволяваме туй щото славната БКП-БСП с най-верните си съюзници, таварищите Доган и Симеонович, да изпуснат така баламски властта: тая власт някога с кръв сме я вземали и само с кръв ще я дадем! Горката ни Родина, чакат я жестоки времена, в които като едното нищо управляващите досега другари и под съд ще отидат, и в затвора могат да се окажат, щото тоя път озлобените демократи ще ги натикат там без да им мигне окото! А как славно крадохме в тия блажени години, ех, как славно нашите таварищи крадоха, ех, кога ли ще се върне туй славно време?!"

Ето в тоя дух бърбореше изкуруригалият съвсем комуноид, щото тая изчезваща порода, както е видно, е съвсем лишена от разсъдъчна способност и все си пелтечи едно и също. Но да не му сторваме кусур, на мен специално сърдечното словоизлияние на това куку ми достави неописуемо удоволствие, каквото нищо друго не може да ми достави в тоя момент: той човек бляскаво изрази, без да иска, най-съкровените страхове на комуноидната руско-съветско-българска мафия, които никой друг не би изрекъл. Та по тази причина ги записах (е, приблизително де, но за жалост не можах да ги запиша в точност!) за историята, щото, знайно е, аз съм си просто хроникьор на случващото се, и то най-вече съм хроникьор на нравите и на психичните феномени на най-актуалната българщина, която цъфти в такива пишни цветове около нас.

Това е. Няма да е леко, но трябва да се върви по тоя път на единението в името на една голяма цел - европейска и просперираща България! - щото той е верният, нищо че няма да е постлан с цветя, а ще е осеян с ровове, бодили и тръни. Ний, гражданите, можем много да помогнем страната ни да бъде извадена от това мъртвило, в което комуноидите-ченгесари успяха да я натикат в последните години. Затова съвсем наскоро написах в блога на Р.Кънев, под статията му Винаги има избор, следните думи, под които се подписвам и сега:

Спор няма, че явяването самостоятелно на изборите е чист, пък макар и рискован вариант; коалицията, особено ако е прекалено шарена, също е доста рискована работа: такива коалиции колкото привличат (избиратели), още повече отблъскват. Огромен проблем е съставането на общи листи: възможно е дадени лица да се неутрализират взаимно, т.е. заради субекта Х в листата аз примерно мога само с пълна погнуса да гласувам за цялата листа, но колцина са като мен?!

Обаче всичко зависи от целта: ако целта е просто устройването и вегетирането на някои хора в качеството им на депутати, то тогава няма защо да се работи за коалиция; ако целта е вземането на властта, т.е. общо дясно управление, то тогава създаването на коалиция на традиционните десни е неизбежно, то става самоцел, от която не трябва да се отстъпва.

По тази причина ми се струва, че е рано да се бие отбой на усилията за създаване на коалицията... тежко е, много хора, "крилца", "перца", играчи са против, но не е невъзможно да се създаде голяма дясна коалиция.

Ако в СДС превес вземат противниците на коалицията, тогава ДСБ трябва да опита да направи дясна коалиция без СДС. Дойде решаващия час за проверка на лидерските качества на М.Димитров и за бъдещето му като политик...

Това написах там, и се радвам, че най-лошите ми опасения не се потвърдиха. Същият този Радан Кънев днес, гледам, пак е публикувал нова статия по темата(Необходимо и... недостатъчно), където завършва така:

И като казах съюзници - хубава е идеята "Нито един десен глас зад борда". Но много се надявам да не започне поредният рунд кандърми. Който иска да прави политика - да прави. Който иска кандърми - зад борда. За да останат на борда десните гласоподаватели.

Наложи се да реагирам, щото аз самият тъкмо съм нещо като "гласоподавател". Написах ето това:

Г-н Кънев, всичко сте го казал прекрасно и верно, бих казал даже вълнуващо. Но, знаете ли, не защото съм прекалено придирчив, а щото държа честно да кажа отново как звучат Вашите думи в моите уши: дразнещо звучат някак си, честно Ви говоря. Аз, признавам си, не знам какво означава думата "кандърма", просто не съм я чул до този момент. Имам усещането, че значи нещо като "раздори", "караници", знам ли?! Ако вярно съм разбрал непозната ми дума, Вие значи призовавате: който спори, пита, мисли и търси истината - зад борда! Щото това не било "политика" - а Вие давате ли си сметка какво значи "правене на политика", и то не каква да е, а именно дясна?!

Тя, успешната дясна политика, привличаща гласовете на "гласоподавателите", се прави не чрез "изхвърляне зад борда" на ония, които не мислят точно "като нас", "по-важните" сред нас, а чрез убеждаване, чрез много, и то най-човешки разговори, чрез сближаване на позициите, чрез приобщаване, чрез пробуждане на съпричастност, та да възникне доверие на почвата на споделени базисни ценности. А Вашата позиция, простете, звучи ми авторитарно и излъчва грандоманско пренебрежение към нас, "гласоподавателите". Честно си говоря, такова е моето субективно впечатление.

И, накрая, знаете ли, добре е за Вашата кариера като политик да извадите от речника си думи като "гласоподавател" и някои други, които не звучат добре. Наричайте ни нас, гласоподавателите, както си искате, наричайте ни "граждани", "българи", "хора", "човешки същества", както си искате ни наричайте, но, по дяволите, не ни наричайте "гласоподаватели" - щото ние сме нещо много повече от това да сме "подаватели на бюлетини" и на гласове. Това исках да Ви кажа, дано сте ме разбрали и дано не сте се подразнили, щото го правя от най-добри чувства към Вас - та нали сме все десни, нали сме нещо като "съратници"! Желая Ви успех!

Това му написах, понеже държа на чистотата на нравите. Не знам как на вас, читателите на блога, ви звучат тия мои думи, но аз се почувствах длъжен да ги напиша.

А сега да завърша с нещо съвсем оптимистично: като пиша последните думи на този постинг, от екрана на телевизора Барековчето чете със също толкова мазен, но доста жалостив глас на яко изритано кутре вестниците на агент Бор, на Майкъл Чьорни, на Кръстева-Доганова и пр. "вестители на свободните български медии".

Музика за душата, съща музика за сърцето ми са тия сърцераздирателни хлипове на слугинските олигархични медии, на които тоя Бареков стана най-послушен, но иначе добре платен слуга напоследък! Картинката на подсмърчащия Дудук ще бъде същинска песен за душата ми, която ще ме сгрява в тоя доста студен мартенски ден! Приятен ден и на вас!

ОЧАКВАЙТЕ НОВАТА МИ КНИГА, която ще изглежда така: