Предвид очерталата се коалиция между ДСБ и СДС се засили полемиката по въпроса защо навремето се е стигнало дотам двете десни фракции да се разделят, защо Костов (той, горкият, по начало за всичко си и виновен, та за това ли да не е само той виновен?!) "разцепил" тогава монолитното СДС, пък сега един вид отново си го бил едва ли не "отвоювал" и пр. И понеже у нас, знайно е, паметта повсеместно е отчайващо къса, та сметнах, че е нужно да припомня какво е станало някога, като препубликувам тук една своя статия от преди около две години, която говори тъкмо за тия съвсем някогашни събития и процеси. Надявам се благодарение на нея да понамалеят поне отчасти най-грозните спекулации на щедро платените политологични шарлатани от типа на Бареков примерно. Ето и самата статия:Неоспорим факт е, че десните партии у нас са в… “тежка идейна и организационна криза”, както учено се изразяват политолозите. В основата на това състояние на дясното не са “личностните конфликти”, както обикновено го обясняват повърхностно мислещите анализатори от типа на Бареков и други такива: “те помежду си не могат да се разберат, та какво остава народът да им повярва”. Други пък твърдят, че “дясната кауза” се била “изчерпала”, понеже вече е реализирана: всичко онова, за което десницата се бореше през тия години на преход, в наши дни се сбъдна, поради което тя била изпаднала в “идеен колапс”.
Разбира се, мнозина (като президента Гоце Първанов) се радват и даже злорадстват – по-ниско от това десницата не можела да падне, това било нейният “4 февруари”, тя била разбита “на пух и прах” и пр. Макар че без да искат всъщност казват нещо съвсем друго и което едва ли им е толкова приятно: след “пълното падение” няма как да не дойде възходът; от дъното се започва да се изплува нагоре. Естествено, отвсякъде гърмят гласове с искане за оставки на лидерите на десните партии, особено пък на “омразния” Костов, комуто се приписва главната вина за днешното състояние на десницата. И това е логично, “злодеят” Костов – този човек в мнението на критиците му е с някакви титанични възможности: той бил съсипал всичко в България! – няма как да не е унищожил “между другото” и десницата. Ако главен показател за “състоятелността” на една партия или политика е “електоралната тежест”, то наистина десните партии, след като наистина станаха доста “леки” в това отношение, явно са съвсем “несъстоятелни” и едва ли не дискредитирани в очите на избирателя. Това именно искат да ни внушат – уж “най-безкористно”.
По принцип всяка партия се бори за колкото се може по-голямо доверие, понеже само чрез спечеленото доверие може да претендира за участие в управлението. По тази логика обаче у нас най-състоятелни са БСП и Атака, които са в позицията на управляващи и “удобна опозиция”. Но това е нелепо, понеже и идейната, и особено пък моралната състоятелност на тази две формации е на доста критично ниско ниво. Друг един аргумент, смятан за твърде показателен за лошото състояние на десницата, е този: десните са слаби, понеже са разединени. По тази логика пък се иска да се “обединят”, за да станат “силни”. И дори се дава за пример БСП: тя е силна, понеже не се гнуси в името на властта да се обедини и “коалира” с кой ли не.
Принципът, който тук действа, е: “По-добре доволен и сит, отколкото гладен и бит”, както го формулира наскоро момчето за всякакви поръчки Н.Бареков. БСП трябвало да бъде пример за десните: ето, тя е доволна, сита, преяла е с власт, а пък те са гладни и бити. В обединението било спасението, а също и в присламчването към по-силния. В името на заветната цел, влизането в парламента, трябва да се целуват ръцете, пък дори и краката на Бойко Борисов. Това ни се сочи като изход, а също, вероятно, и като “най-добродетелно” поведение. СДС обаче изпита на гърба си този вариант, направи “коалиция от Сульо и Пульо”, коалира се с Яне Янев и с Дилов-син, и спечели по-малко проценти отколкото щеше да спечели ако не се беше свързвала с такива карикатурни образи. Тогава?
Да тръгнем обаче от нещо твърдо: претендентите да са десни у нас са повече дори и от “загрижените” за състоянието на “дясното пространство”. Хем “десният проект” бил “бита карта”, хем безчет са кандидатите за славата да са десни – как така? Дясното било “идейно несъстоятелно” (понеже вече нямало “десен идеал”, понеже нямало вече за какво да се бори, понеже дясното било “изчерпано”!), но в същото време гмежта от желаещи да се вредят и да бъдат признати за десни расте – това не е нормално. Дори Бойко Борисов се натиска най-яко да става десен. Явно на мнозина им се иска просто да ни баламосват. “Има нещо гнило в… Дания”, има нещо гнило тука – нека да префразирам този израз на Шекспир. Какво означава да си десен и кой у нас е “десен”? – ето въпросът, от който трябва да се тръгне.Така поставен, този въпрос би ни отвел твърде далеч. Писал съм по него и съм си казал разбирането в статията “Дясната политическа философия”. Тук ще трябва да резюмирам основното. Дясно мислещият гласоподавател и автентично десният политик имат няколко допирни точки. Първият не иска “държавата да го оправя”, а разчита на себе си и държи на своята свобода: моето бъдеще е в моите ръце, и никой не трябва да ми пречи да успея. Напротив, държавата трябва да създава необходимите условия за инициативата и предприемчивостта на гражданите и да ги насърчава към активност. Десният политик приема това и вярва, че друг начин за просперитет на обществото няма: колкото повече са индивидите, които активно работят за своя успех, толкова по-добре се живее в едно такова общество. В обществото, преживяващо растеж, са облагодетелствани дори и ония, които нямат нищо. Защото когато държавата не потиска с излишно данъчно бреме най-активните, растежът в икономиката дава шанс на всички. Само “най-слабите”, т.е. тия, които не могат да се справят сами, ще бъдат подпомагани от държавата. На никого нищо не се дава даром или наготово – особено ако можеш да си го добиеш сам. Това е социалната програма на десните партии, която е реалистична, за разлика от левите и популистки обещания че ще се помага “справедливо” и че на всички ще се даде по нещо.
А лявата лъжа деморализира обществото, понеже всички започват да чакат държавата да ги оправя. Сидеров е ляв, защо вегетира от същата тази лява лъжа. Но запитвали ли сте се колцина от хората у нас истински вярват в тази автентична дясна философия и желаят тази спасителна дясна политика? Не са много, нали? Ами защо в Америка дясното е толкова силно, че по същество и двете основни партии са си традиционно десни? Там избират между дясно и “съвсем дясно”. Явно защото “американската мечта” е тъкмо дясна. Но у нас не е така, сигурно и затова дясното у нас не е толкова силно. Да спра дотук.
СДС в предишните години (докъм 2001 г.) беше реформаторската сила, която успя да наложи в лицето на правителството на Костов тази по същество дясна политика. Всичко това стана при бясната съпротива на лявата сила БСП и популисти от рода на Ж. Ганчев, някогашния Сидеров. Основните компоненти на едно “нормално”, от западен тип общество (частна собственост, правова, а не насилническа държава, уважение към личността и нейното право сама да урежда живота си, свободен пазар, приватизация на държавната собственост, гарантиране на човешките права и пр.) у нас за тия години бяха наложени под натиска на едно дясномислещо малцинство при яростната съпротива на левите, на комунистите и популистите. СДС тогава беше политическия представител на това дясномислещо малцинство, което успя да се наложи единствено благодарение на пълния крах, до който БСП доведе страната в 1996-97 г. Тогава СДС беше подкрепен не само от традиционно дясно мислещите (те у нас наистина са едно малцинство), но и от много широки кръгове, в това число и от избиратели, които, ужасени от тоталния провал на лявото управление на Виденов, все пак по ляв маниер наивно вярваха и чакаха “държавата да ги оправя”. Тези хора днес гласуват вече за Атака.
Реформите, осъществени от 1997 до 2001 г., бяха жизнено важни. Те оздравиха икономиката и финансите и създадоха необходимите предпоставки за този растеж, който вече не можа да бъде спрян от популисткото правителство на Симеон, нито пък дори и от управляващата сега лява БСП. Тогава се сложиха здравите темели на тези исторически достижения на българската демокрация като влизането на България в Европейския съюз и преди това в НАТО. И с които днес съвсем несправедливо се кичи както популистът Симеон, така и лявата БСП. Но в периода на трудни и мъчителни решения, които трябваше да взема правителството на реформатора Костов, се създадоха и необходимите предпоставки за бъдещия разпад на десницата. Една част от политическия елит на управляващия СДС тогава, и особено пък активисти на СДС по места се оказаха жертва на един, бих го нарекъл, “остатъчен ляв синдром”, който изигра лоша шега на цялата организация и на дясното като цяло. Тези дейци, които бяха на някакви властови позиции, тогава започнаха да разсъждават така: “Аз съм десен, аз наистина искам сам да оправям себе си, ми ето, сега е дошъл момента да се оправя – за сметка на “дележа на баницата”. Ний да не сме глупаци, и “ножът” сега е в нас, и “баницата”, ами да грабим тогава, да лапаме, какво чакаме?!”. Казах, че това е остатъчен ляв синдром, понеже, както се вижда, искат да се оправят за сметка на държавата, така, както комунистите и социалистите, сиреч левите, са правили винаги през цялата си история: “Граби награбеното!” е тяхното символ-верую.
Така се появи онова, което беше наречено “клиентела” и “клиентилизъм” в СДС и ОДС. Политическото ръководство на СДС тогава в лицето на премиера Костов беше изправено пред следния избор. Или пресичане на тези апетити (и това означаваше загуба на мнозинството в Парламента, понеже клиентелата се беше окопала и там), т.е. разцепление, загуба на мандата и спиране на реформите. Или пък в името на реформите, в името на България и нейното бъдеще, изкарване на целия мандат – за сметка обаче на морална дискредитация на СДС. Когато Костов все пак реши да изгони от правителството ония лидери на клиентелата, които се бяха самозабравили, тогава именно Петър Стоянов започна патетично да крещи: “Иване, кажи си, те ще те разберат!”, сиреч да го разберем ние, избирателите. Но в онази тежка ситуация, когато трябваше да се избира между загуба на мнозинството, загубване на властта, спиране на реформата и тежко бъдеще на страната и, от друга страна, една “морална девственост” на СДС, платена на страшно голяма цена, Костов предпочете да замълчи и да поеме върху себе си всички негативи.
Ето това решение издава големия държавник у този човек, независимо какво говорят всичките му опоненти и оплювачи днес. Историята по-нататък е ясна. СДС загуби властта, макар че можеше и да не я загуби. Но я загуби не защото Костов е виновен, а защото заинтересованите кръгове тогава изиграха единствения си коз: Симеон. Понеже тогава опасността Костов да вземе втори мандат беше съвсем реална, доведоха Симеон: защото само той можеше да осуети тази злокобна евентуалност. Симеон и олигархията спечелиха, а в СДС започна разложението и битката за наследството. Клиентелата след оставката на Костов от лидерския пост завладя организацията, а Костов беше подложен на най-жестокото и най-несправедливото оплюване, на което е бил подложен един държавник от неговия мащаб.
Когато клиентелата в СДС стана безконтролна, Костов напусна и създаде една нова партия, ДСБ, която трябваше да се оформи като автентична дясна и консервативна партия от европейски тип. СДС пък в епохата на Н.Михайлова и сега на П.Стоянов си остана място на клиентелата и на “синята олигархия”, поради което закономерно деградира дотам, че днес има шанс да се удържи само като започне да лъска обущата на Б.Борисов. Но да се върна към актуалното положение днес. В изборите за президент тази есен десницата трябваше да излезе обединена, и с цената на много компромиси това беше направено (отчасти). Единственият кандидат, който можеше да направи това, беше г-н Н.Беронов. Той единствен беше моралния авторитет, около който всички страсти бяха потиснати (временно). При създалата се ситуация г-н Н.Беронов нямаше как да не загуби: в страната вече повече от година се вихреха популистки и най-пошли национал-социалистически страсти в лицето на Атака.
И така, на фона на Атака и на буйстващия Сидеров Първанов се оказа “спасител”, съвсем “нормален”, “проевропейски” и “приемлив”. Така Сидеров сервира “убедителната победа” на Първанов, а десницата беше “катастрофално поразена”. И в дясното пространство по тази причина се бил отворил “огромен вакуум”, в който се натискат да се наместят всички: като се почне от Яне Янев (ченгето от ДС Г.Марков и М.Чьорни), та се мине през куриоза Дилов-син, също и през “любимеца на софиянци” Ст.Софиянски, та се стигне до самия Бойко Борисов, най-новата надежда на олигархията след провала на Симеон.Ето, сега стигнахме до сюблимния момент: Костов трябва да се махне и да бъде забравен. Нека да иде в историята и в “архивите”, само да не стои и да не пречи повече. Ако иска да иде по дяволите, но да се махне. Ако Костов се махне, десницата ще “цъфне” и “върже”, но с Костов десницата ще изчезне и ще се забрави. Ето това вече предлагат дори и господата и госпожиците от “интелектуалния кръг” на Явор Дачков – това било спасението. Оказва се, “вече всички не искат Костов”: натискът е толкова голям, че ако Костов беше слаб политик, щеше вече да се е отказал. И в дясното вече щяха да се прегръщат, танцувайки маанета около благо усмихнатия Б.Борисов. Нещо повече, тогава би настъпил “всеобщ триумф”, понеже в танците като нищо би се включила и левицата, и Симеон, и дори мрачният Сидеров, който не по-малко мрази Костов и вижда в него “цялото зло”. Всички мразят Костов, както всички обичат… “нашия Реймонд”, сиреч Бойко Борисов. Пък и самия Гоце Първанов, защо не?!
Костов като всеки жив човек си има своите недостатъци. Например Костов съвсем не е добър в т.н. “кадрови подбор”. Ето, издигна и наложи “хитрото дете” Д.Абаджиев, което също го предаде. Твърдят, че негов избор са били все хора, които злоупотребиха, предадоха го, “забиха му ножа”, и дори дълго плюха по него: Хр.Бисеров, Богомил Бонев, Е.Бакърджиев, дори Данчо Ментата и кой ли не. Явно се предоверява на хора, които не заслужават никакво доверие. Но ми се струва, че в политиката лидерът разполага с такъв “човешки материал”, с какъвто разполага, понеже явно няма друг. Или има, но по някакви извечни закони на демокрацията най-стойностни и кадърни хора съвсем не могат да се наложат.
Разговорът за бъдещето на десницата трябва да реши много въпроси. Но оставката на Костов съвсем не е “най-важният”, както се опитват да ни внушат. Аз смятам, че ако в тази ситуация Костов се поддаде и прекърши, това ще бъде най-лошото, което може да се случи. По един каприз на съдбата тази човек – дори и за най-злостните му критици – е нашият български Балцерович, и дори повече от това. В Русия има един десен политик, Егор Гайдар, който спаси Русия в най-тежък момент, и когото пак всички най-единодушно мразят. Лидери от такъв мащаб обаче трябва да бъдат запазени: Чърчил е губил много избори и никога не е страдал от скрупули, че трябва да си подава оставката. Никой не може да отрече качествата на Костов като политик, който е водил СДС до най-големи победи и триумфи. Нещо повече, той създаде СДС като партия, която взе властта и управлява за първи път цял мандат. И Петър Стоянов е “кадрова грешка” на Костов, но именно той го направи президент. И сега Костов отново може да поведе партията ДСБ по верния път, по който тя може да завоюва доверие и да решава един ден съдбините на страната.Чета написаното дотук и се питам как ли ще се възприеме. Мнозина сигурно ще си помислят: “Вижте го пък тоя, как само се подмазва на Костов!”. Но тези хора пропускат да забележат нещо много важно: никой не се подмазва на тия, които са паднали. Подмазват се на някой когато той е на върха, когато е във възход, не когато е долу. Напротив, всички се считат длъжни да хвърлят камък върху този, който е слаб. Ако пишех това по личен мотив, щях да напиша превъзходна статия за Бойко Борисов или за Сидеров. Дни и нощи наред щях да пиша тази статия, за да стане толкова силна и вълнуваща, че непременно щяха да ме забележат. Вижте как Д.Абаджиев гледа с влажен поглед кумира си Бойко Борисов. До вчера така гледаше Костов, сега така гледа Б.Борисов. Вижте Елеонора Николова как изпитва лек оргазъм като чуе заветното име на “супермена”. Погледнете каква мила усмивка има Петър Стоянов когато отправя нежен поглед към Бойко Борисов. Така някога сигурно е гледал и Костов. Аз обаче не съм от тази порода хора. Аз презирам такова поведение.
Аз пиша тази статия по една причина. Аз съм философ и за мен има един критерий: личността. Костов е силна личност, излъчваща някакво духовно превъзходство сред днешната паплач от дребни души, които се подвизават в българската политика. Сравнете го със Сидеров например. Сравнете го с Дмитрич Станишев. Сравнете го със Симеон. Да изброявам ли още?
Аз като философ залагам на това: Костов единствен говори разумни неща. Той разбира от това как се управлява държава или как се насърчава икономиката. Той никога не се е подмазвал на силните на деня. Той е краен и рязък, но това издава една принципност. Такъв човек не може да предаде избирателите си. Той е човечен на фона на моралните чудовища, които днес държат съдбините на България. Костов е човек, който излъчва християнско смирение, нищо че постоянно разлайва кучетата. Затова аз му имам доверие.
Ако ДСБ остане без Костов, то тя ще загуби облика си. Ще стане мижава и безлична партия, каквато им се иска да я виждат. Тя скоро ще остане извън борда на политическия кораб. Явно това на мнозина им се иска. Защо не искат оставката на Симеон – и той е губил избори?! Защо не искат оставката на Сидеров – той преди няколко месеца загуби едни избори, президентските, и то катастрофално!? Не, Симеон и Сидеров са им удобни. Тях ги коткат. Само Костов е “лош” и “вреден”.
Аз пък имам това разбиране, в което съм убеден тотално. Когато днешната изцяло деморализирана политическа класа единодушно крещи: “Костов вън! Костов не е като нас!”, то аз заставам зад Костов. Щом те са “добрите”, аз заставам зад “лошия” Костов.
(Забележка: Статията е публикувана за първи път ето ТУК. Това е станало на 16 май 2007 година.)
Още по същата тема: Фаталният проблем на нашата демокрация е личностен и морален, Възможна ли е политика, правена с достойнство?)
ОЧАКВАЙТЕ НОВАТА КНИГА на философа АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ, наречена ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА:
Георги Котев 11 март 2009
ОтговорИзтриванеДа си извоюваме ядрената енергетика от ръцете на комунистическата мафия!
Казвам се Георги Котев.
На 10–ти юли, 2008г., в обръщение по YouTube.com отправих публично обвинение към ръководството на АЕЦ “Козлодуй” ЕАД в организиране и провеждане на мащабна корупционна схема, свързана с подмяна на ядреното гориво. Последва бурна, но кратка лъжливо–клеветническа кампания по мой адрес от страна на ръководствата на АЕЦ–а и АЯР, но нито едно стойностно доказателство, което да опровергае моите обвинения. След като болшинството медии бяха “убедени” в “правотата” на държавните институции те и до ден днешен продължават да имитират “липса на обществен интерес” към случая и да не запознават българските граждани с този уникален, със своята неповторимост, в световен мащаб, случай, а също така и да не задават верните въпроси на обвинената от мен страна.
Междувременно, под тихата медийна повърхност, много бавно (във времето) и трудно (законосъобразно) се имитира “решаване на казуса” на институционално ниво. Така, още в средата на юли 2008, в Окръжна прокуратура – Враца е заведена обща преписка по две срещуположни обвинения. 1–то е на г–н Иван Генов, изп. Директор на централата, срещу мен, за изнасяне на фирмена тайна, а 2–то е на г–н Петър Пенчев, член на комитета в моя защита, за злоупотреби при вноса и експлоатацията на ядреното гориво. Докато първото обвинение е отхвърлено от две независими прокурорски инстанции, то второто, след неуспешен опит да бъде потулено, на първо ниво, бива обжалвано и справедливо възобновено с искане за образуване на досъдебно произвоство.
Ето най–съществената част от постановлението на Апелативна прокуратура – София:
“По отношение на втория сигнал, за евентуални деяния по чл.356Е – чл.356И от НК, намирам, че преписката е прекратена неправилно.
Още в първоначалния сигнал на инж. Петър Пенчев са изнесени конкретни данни и са поставени конкретни въпроси, на които няма отговор в постановлението на Окръжна прокуратура – Враца. Прокурорът се е задоволил единствено да посочи: “В резултат на събраните документи и становища се налага извода, че не може да се говори за компрометиране на ядрената безопасност в резултат на използването на новия вид ядрено гориво”.
Не е отговорено на следните въпроси:
– има ли подмяна на ядреното гориво – деклариран един вид, а доставен друг вид гориво;
– има ли аномалии през последните 4 години, изразяващи се в трикратно превишаване на допустимото отклонение между пресметнатата и реалната продължителност на горивните кампании на реакторите;
– ако има такива аномалии, на какво се дължат те; възможно ли е да са следствие на смяната на горивото;
– съществува ли риск в ядрената безопасност, изразяващ се в дълбочинни прегаряне на ядрените касети от стария тип ТВС, в резултат на смяната на горивото;
– експлоатирано ли е непознато и непроверено ядрено гориво; има ли несъответствие между документа “Техническа обосновка на безопасността” ТОБ и реално доставеното гориво;
– има ли документация за реално доставеното гориво в АЕЦ “Козлодуй”, за неговото пробно експлоатиране и поведение;
– упражнил ли е председателя на АЯР контрол при изменение на конструкциите, системите и оборудването в ядреното съоръжение при екплоатацията на новия вид гориво;
– новото гориво има ли ТОБ “Техническа обосновка на безопасността”;
– не е разпитан Георги Котев, който твърди, че през последните 4 години АЕЦ “Козлодуй” е работил без изрядна документация; от къде има тези данни, на какви факти се обосновава;
– дали са прогнозирани и отразени измененията на продължителността на горивните кампании в документа ТОБ.
В съобщението на ДАНС е отразено, че с цел установяване на действителното наличие или отсъствие на данни за несъответствие в качествените показатели на ядреното гориво, е необходимо извършването на спектрометричен анализ от независим орган. Такъв анализ не е извършен.
Не е установено дали са извършвани такива анализи на доставяното ядрено гориво за всяка партида, придружени със спесификация на вида, формата и колочеството на ядрения материал, включително обогатяване с делящ се изотоп и радиоизотопен състав съгласно НРИЛРБИЯЕ. Има ли разрешения от АЯР за всеки внос на ядрен материал съгласно чл. 58, ал. 4 от тази Наредба.
Не е изяснено налице ли е увеличение на енергийния потенциал в следствие на това или последващо прегряване и опасност от разхерметизиране на ядрените горивни касети. Следва да се установи допуснато ли е 25% съкращаване на ремонтните работи на 5–ти блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2008 г. и технологично допустимо ли е това. Ако не е, създаден ли е риск за ядрената безопасност на централата.
Като не е изяснила всички поставени по–горе въпроси, Окръжна прокуратура Враца е постановила немотивирано, съответно незаконосъобразно, постановление, в частта, с която е отказала да образува досъдебно производство по чл.356Е – чл.356И от НК. Тези въпроси могат да бъдат изследвани и изяснени само в рамките на валидно образувано и проведено досъдебно производство. За изясняването им са необходими специални знания в областта на техниката, а именно на ядрената физика, ядрената безопасност и технологията на използването на ядрено гориво. Доколкото прокурорът не разполага с такива знания, е необходимо да се назначи експертиза от ядрени физици и специалисти в областта на ядрената безопасност, които да дадат отговор на тези въпроси. Такава експертиза може да бъде назначена и проведена единственов рамките на досъдебното производство, което налага постановлението на Окръжна прокуратура – Враца да бъде отменено в атакуваната част и се разпореди образуване на досъдебно производство.
Дали са налице данни за присвояване по чл. 201 и сл. от НК, следва да се прецени след разследване, в рамките на това по чл.356Е – чл.356И от НК, поради което постановлението следва да се отмени, и в частта му, с която преписката се изпраща по компетентност на Районна прокуратура – Козлодуй.”
От момента на подаването на сигнала до момента на издаването на постановлението на Окръжна прокуратура – Враца изминават 106 дни (него и всички материали по случая можете да видите във форума или на моята страничка в сайта www.eurochicago.com). От момента на обжалването му до момента на издаването на постановлението на Апелативна прокуратура – София изминават 37 дни. За сравняване на качествата на двете постановления, по отношение на обективно свършена работа и дума не може да става. За почти три пъти повече време врачанска прокуратура не е свършила практически абсолютно нищо, доката за по–краткото време – Апелативна софийска осмисля и формулира цели 14 изключително важни и точни въпроси и няколко подвъпроса към тях. Така да се каже, самият факт на конституирането на тези въпроси вече е голям напредък, който обаче частично се обезценява заради половин годишното му протакане. За огромно съжаление той ще продължава да се обезценява и занапред, защото преписката е върната на същата инстанция, която веднъж вече е отказала да образува съответната процедура по нея. Дали сега тя ще си промени мнението? Едва ли, като се има предвид, че за досега несвършената работа прокурорът Десислав Начков не носи никакви последствия. Той не е наказан или санкциониран по никакъв начин. Какъв, тогава, ще му бъде стимулът, на него или на колегите му по служба, да запретнат ръкави и да изпълнят старателно и пофесионално, забележките на софийският прокурор? Нещо повече, даже обратно, сега Начков ще се прави на засегнат и обиден, за това че “работата му” не е била оценена по достойнство. В резултат на което той ще протака досъдебното производство до безкрай, като за това той пак няма да бъде наказван.
А междувременно престъпната страна печели възможност да прикрива следите си, да заличава или даже да фалшифицира факти. Те вече спечелиха половин година, но видимо това не им е достатъчно, защото благодарение на публичността и прозрачността на моите обвинения те разбраха, че няма как безследно да премахнат уликите. Остава им само да протакат максимално и на всички възможни фронтове. Така освен на фронта на досъдебните процедури те продължават да нарушават и закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в лицето на, забележете, председателя на агенцията за ядрено регулиране (АЯР), Сергей Цочев. Въпросният господин на два пъти през последните 6 месеца публично заявява, че разрешението за поетапният преход от един вид ядрено гориво към друг е публично и всеки, който поиска може да го получи (в–к Банкер, бр. 30, от 2008г., а също така и интервю по БНР, от 15–ти септември, 2008г.). Но когато то му бива поискано, той на практика го предоставя само частично, без най–съществената и неразделна част от него – техническото решение с което АЕЦ “Козлодуй” е поискала разрешението за този преход. Не може висш чиновник от такъв ранг да лъже толкова нагло и безнаказано. (А и това не е единствената му лъжа за този период.) Така на практика съзнателно се пречи да бъде показано основанието за издаването на разрешението от АЯР. Но още по–интересни са мотивите с които е направен този отказ, а именно: “Няма съгласие на ОАО “ТВЕЛ” – Руска федерация за предоставяне на защитена по договора информация. Техническо решение №2903/11.12.2003г. и приложения с №№ 1–29 съдържат документи, предавани от ОАО “ТВЕЛ” – Руска федерация на АЕЦ “Козлодуй” ЕАД по силата на договор …”. Забелязвате ли, няма съгласие на руска компания да бъде проверена какъв бизнес върти на територията на страна–членка на ЕС. Кой командва парада в Р България? Българските държавни институции или пък руските енергийни монополисти? Тези въпроси са напълно правомерни, защото когато чиновник от ранга на Сергей Цочев твърди, че един документ е публичен и може да бъде получен, това означава, че той е публичен до последната буква, на последното под–приложение, на последното приложение. Това се отнася за абсолютно всеки документ в областта на науката и техниката. В противен случай той (документа) се превръща в безсмислено парче хартия. Само че доктор Сергей Цочев, инж. Иван Генов – изпълнителен директор на АЕЦ “Козлодуй”, министър Петър Димитров и министър–председател Сергей Станишев не мислят така. Те са над тези правила. Последните двама господа ги споменавам съвсем не случайно, а защото МС на РБ, по информация от МИЕ също е изпратил писмо до комитета в моя защита, че прекратява допълнителни проверки по случая, с аргумента, че на всички поставени въпроси вече било отговорено. Само че във въпросното писмо (него и всички материали по случая можете да видите във форума или на моята страничка в сайта www.eurochicago.com) няма нито един от въпросте формулирани от АП – София, а още повече отговори. И докато АП – София може да нареди на ОП – Враца да образува и проведе законосъобразно досъдебно производство, за да даде отговор на точно формулирани въпроси, то на МС на РБ няма кой да нареди. Това може да стори само българското общество или поне онази част от него, която не желае да бъде управлявана, крадена и манипулирана от руски енергийни монополисти, обслужвани от българската комунистическа мафия, а от легитимни и законосъобразни български институции, защитаващи националният интерес.
Как може да стане това? Единствено и само чрез постоянно и безотказно настояване от страна на български граждани, медии и неправителствени организации към отговорните страни, а именно: АЕЦ “Козлодуй”, АЯР, МИЕ, ДАНС и МС на РБ, а също така и към ОП – Враца, час по–скоро да изпълнят възложените им задължения по защита интереса на българските граждани, а не на чужди енергийни монополисти. Това е така, защото престъплението, което осветявам и се опитвам да облека в законна присъда, е безпрецедентно във всяко едно отношение и във човешката история, въобще. Такова чудовищно престъпление може да се роди единствено и само в болен комунистически мозък.
Ще си позволя няколко уточняващи коментара към иначе отлично формулираните и зададени въпроси от АП – София.
– Текстовете от НК, по които ще се води досъдебното производство не предвиждат търсене на наказателна отговорност точно по повдигнатият от мен казус, но това е разбираемо. Едва ли на някой законодател някога ще му дойде на ум да предположи извършването на именно такова чудовощно престъпление, като подмяната на ядреното гориво. Здравият разум би приел едно такова предположение за абсурдно и лигично би го отхвърлило, както навярно и е станало, при приемането на съответните текстове от НК. Ситуацията, очевидно, е нестандартна и поради тази причина и решението и следва да е нетрадиционно. Най–логично е наказателното преследване да се насочи по линия на корупционната схема, в особенно големи размери, както логично се предлага в постановлението на АП – София.
– За моето участие в досъдебните процедури. Вече повече от шест месеца нито една държавна институция не желае да се ангажира с гарантиране на моята неприкосновеност, при евентуалното ми завръщане в България, с цел участие в разследване. Назначаването на такава гаранция не следва и от постановлението на АП – София. Настоявам, че искането ми е напълно основателно, с оглед на големият брой неразкрити поръчкови убийства в страната, за последните 8 години. На същият този фон се демонстрира безпрецедентни охранителни мерки на лица, като Младен Михалев – Маджо, политикът Ахмед Доган и други. Така държавата изразява двоен стандарт към своите граждани. И друг път съм го казвал, че искам тази гаранция, не защото животът и сигурноста на лицето Георги Котев са по–важни от тези на който и да е друг българин, а единствено и само, защото той е единствен който може да защити и докаже твърденията си. В случай на “нещастен случай” с него обвинението няма да може да бъде поддържано и естествено ще отпадне. Ако такава гаранция не ми бъде дадена предварително, то аз още от сега заявявам, че няма да се явя на никакво прокурорско или каквото и да е повикване от България.
– За независимата експертна оценка на верноста на моите обвинения. В България няма независими ядрени експерти. Който малко или много разбира от тази област по един или друг начин е свързан с АЕЦ “Козлодуй”. Следователно участието му в една такава оценка би породило конфликт на интереси. Това ми твърдение се базира, както на над 17 годишният ми практически опит в бранша, така и на случващото се през последната половин година. Нито в постановлението на ОП – Враца, нито пък в писмото на МС на РБ се цитират имена на такива експерти, а шест месеца е повече от достатъчен срок за изработката на такова становище по многобройните изнесени от мен факти. Решение в тази посока може да се търси или в рамките на международен експертен съвет или под някаква друга форма, която може да бъде обсъдена и приета от състава, който ще води разследването, мен и които и да са български ядрени експерти, съвместно, с консенсус.
– За най–важният документ, който може незабавно да даде отговор на почти всички повдигнати от мен обвинения – ТОБ, неколкократно цитиран в постановлението на АП – София. През послените шест месеца, обвинената от мен страна – висшите ръководства на АЕЦ–а и АЯР всячески се стремят да не го споменават, като че ли той не съществува. Това е симптоматично с оглед на усилията им да прикрият вината си. В тази връзка съвсем основателно се опасявам, че предприетите от тях действия за изкуствено забавяне на изясняването на случая цели неговото фалшифициране или подмяна. Ето защо смятам, че неговото осветяване и незабавно сравняване с характеристиките на реално експлоатираното ядрено гориво, в АЕЦ “Козлодуй” е от първостепенно значение за справедливото разрешаване на казуса. Хватките на обвинената страна, да опази “фирмена тайна” на чужда компания, оперираща на територията на Р България е предателство спрямо националният интерес. Още повече след, като вече е в сила закон за отпадането на тази тайна, в случай на значим обществен интерес, какъвто е на лице, независимо от старанието на билшинството масови медии в страната. (На 15–ти септември, 2008, при последното ми участие в предаване на БНР е последвало телефонно обаждане на шефа на централата и е устроли скандал по този повод. Другата схема са рекламните договори за нямащата нужда от реклама централа.)
Ще си позволя, също така, и личен апел към българските граждани, масови медии, неправителствени и правозащитни организации и опозиционни политически сили.
– Понеже до сега, с много малки изключения на български или чужди журналисти, но предимно ангажирани със западни медии, масовата преса прави почти всичко възможно да не се шуми по случая аз реших да подготвя този материал и да го разпространявам чрез форумите на същите тези медии, където и когато това е възможно. Така се надявам той да стигне до по–голям брой български граждани и неправителствени организации, които с предложения и конкретни действия да допринесат за бързото и справедливо решаване на казуса.
– Освен на малкият брой журналисти, които продължават да следят случая искам тук да изкажа специална благодарност и на гражданският комитет в моя защита и специално на г–н Петър Пенчев (зам. председател на НД “Екогласност”), които до сега са единствената неправителствена организация, която ми съдейства, безкористно и безрезервно, доколкото това им позволяват реалните възможности.
– Още през лятото на миналата година се обърнах лично към българският клон на “Прозрачност без граници”, но ми беше отказано съдействие под предлог, че не разполагат с експерти да оценят случая. Два или три пъти се обърнах и към водеща българска медийна група, която даже не си направи труда да ми отговори. В тази връзка искам да им обърна внимание, както на тях, така и на всяка една друга аналогична организация, че прокурорът от АП – София също не е използвал услугите на такива експерти, нито пък той самият е такъв, но това по никакъв начин не му е попречило да види верните въпроси и упоритата съпротива да им бъде потърсен отговор.
– Към опозиционните политически сили. До сега само г–н Иван Иванов, депутат в НС от ДСБ, е отправил две парламентарни питания, по случая, към министър–председателя и министъра на МИЕ, съответно. Отговорите им са като към ЕК, при спирането на 220 млн. евро, поради престъпна некадърност на правителството. В същото това време, партията с най–висок социологически рейтинг – ГЕРБ има свой евро–депутат, ядрен експерт, но през последните 6 месеца по никакъв начин не е дала сигнал, че може да помогне при решаването на този уникален случай. Използвам случая да се обърна към лидерите на тази дясна партия и да ги попитам дали смятат да подметат под килима това престъпление, на последните две управления на страната?
За пълнота на картината ще добавя, че парламентарното лоби на тази престъпна организация се представлява от депутатите Румен Овчаров, Иван Гризанов (БСП) и Йордан Костадинов (НДСВ). И тримата са в основата на конструирането и прокарването на схемата през 2002 – 2004 години. Тяхна важна връзка на територията на самата централа е бившият велик народен представител и съавтор на съвременната конституция на Р България Кирил Николов (БСП). Така се прояснява картината по оста “ТВЕЛ” – БСП – АЕЦ “Козлодуй”. Някъде в тази ос да виждате България? А за легитимирането на финансовите потоци по нея в схемата е интегрирана “консултантската” фирма “Химатом – Инженеринг” ООД с двама съдружници, единият от които носи името Спартак Кимон Георгиев, а другият е готов да зарежда реакторите с дърва и шушулки. Не на последно място мога да добавя и факат, че министър–председателя на страната използва създадената от него ДАНС за да прикрива това престъпление.
Накрая ще формулирам изводите и целите на това свое послание.
– Постановлението на АП – София, както и отказа на достъп до обществена информация показват, че проблем наистина има, той е голям и безпрецедентен, а организаторите и реализаторите на проблема са много силни.
– Един единствен човек, подкрепян от шепа ентусиасти (комитета в моя защита) не е в състояние да се справи срещу комунистическата мафия, която си има държавата България, дори ако с времето бъдат издадени още стотици постановления, като горното. Нужни са повече енргия и ресурс.
– На този етап, смятам че ще бъде напълно достатъчно, ако с помощта на други неправителствени или правозащитни организации и опозиционни политически сили ми се предостави възможност да работя единствено и само по този случай, в нормални и спокойни условия (вече имам остра нужда от медицинско обслужване), до неговото приключване. Сега аз ходя на работа за да се издържам, като по този начин вместо цял един човек, срещу престъпната група (която може да обедини многохиляден човешки и многомилионен финансов ресурс) се бори по–малко от половин човек.
– С помощта на медиите и същите тези организации да се усили натискът (в рамките на закона) върху лицата и институциите, от които зависи бързото и справедливо решение на проблема.
– Ако някой вижда по–добър и лесен начин за спиране на криминалното и опасно източване на АЕЦ “Козлодуй” в посока “ТВЕЛ” и БСП нека да го посочи.
Както вече казах, аз ще публикувам този материал–апел във форумите на електронните медии, когато и доколкото мога, в продължение на три месеца, до 6–ти април 2009. Ако до тогава не забележа ускоряване на процеса на разследване, а също така и не се намери форма и начин да работя изцяло и само по случая ще спра неговото публикуване и ще го сменя с ново, за още един месец, т.е. до 6–ти май 2009. Така, ако се стигне до там, то тогава то ще бъде последно и в него аз ще посоча начина по който смятам да разреша случая. В математиката този начин е известен, като метод за решаване на задача (доказване на теорема) чрез доказване на противното.
Да си извоюваме ядрената енергетика от ръцете на комунистическата мафия!
С уважение! Георги Котев