Откровението на наглия съветски хулиган Дмитрич: „Кризата е шанс за нас…”

Тъкмо бях решил да напиша оценката си за тази наистина доста тъпа, но затова пък крайно показателна, понеже е спонтанна, реплика на самозабравилия се и склонен към всякакви хулиганства съветски малчик Дмитрич, който, за срам и резил на всички нас, още е премиер на България, и ухиленият като насмукала се с кръв въшка Бареков любезно ми съобщи от екрана, че същият този Дмитрич бил удържал "историческа победа" в Брюксел - брях, да му се не види, за малко да съгреша да напиша нещо, което да развали бляскавий имидж на наший херой Дмитрич, ала добре че стоящия вечно нащрек услужлив Бареков ме възпря! Леле, какво ли щях да правя без тоя Бареков просто не знам, много добре иначе си върши работата раболепното момче, което иначе, трябва да признаем, е по-нахално от същинска въшка, ама както и да е де, да не му връзваме кусур...

Та "големата победа" на Дмитрич в Брюксел според думите на Бареков (а он, разбира се, четеше някакъв вестник, изглежда беше вестника на агент Бор, или този на Майкъл Чьорни, не знам, но нема значение, они и двамата са все най-смели вестоносци на истината!) се била свеждала до това, че хулиганът Дмитрич успял да изнахалства в Брюксел не знам колко милиона "евра" допълнителни компенсации за затварянето на реакторите в АЕЦ-а! Бравос, що ли щяхме да правим без този нахакан съветски малчик, който успява да свърши работите винаги в най-подходящия момент: що не поиска тия пари преди време, именно когато ЕС ни резна към 500 000 000 евро, а ето, иска ги сега, бравос, бравос! Значи като заради него сме загубили еди колко си стотици милиони "евра", справедливо е да изджанка из стиснатите европейски империалисти някой и друг милионец! Ний пък, размекнати от хероизма му, разбира се, няма да му връзваме кусур, че не се пита как ли ще се възприеме наглостта му от тоя Брюксел, който вече отдавна стана пишман че е приел в редиците си тази троянско-руска кранта, наречена България.

А за историческите думи на хулиганина Дмитрич (иначе, простете, но не мога да го наричам, това очилато нагло руско мекере инак изобщо не мога да го нарека!), че кризата била шанс за тях, за социалистите де, прочетох в блога на И.Инджев: Радостен лай пред ПЕС. Та там пише следното:

Точно това се е случило в Брюксел, където в предразполагащата среда на европейски другари лидерът на БСП Сергей Станишев, представяйки книгата си „Защото сме социалисти”, е изпуснал радостта си от страданието на половината свят с признанието, че:

„КРИЗАТА Е ШАНС ЗА НАС… ”

Обедняването, страданието, банкрутирането на милиони хора по света окрилява Станишев. Признал си го е в Европейския парламент пред ПЕС, Партията на европейските социалисти ("ПЕС" да не се бърка с нещо, което лае лакомо и маха гладно с опашка при вида на кокала на властта в ситуация, когато страдащите хора ръфат огризки в ситуация на икономическа криза).

Туйто, това пише И.Инджев, а аз нямам думи повече, онемях пред тази наглост като я прочетох!!! Тоя съветски наглец далече ще отиде, помнете ми думата, комай баща си надмина, даже бай Тодор Живков сякаш надмина, даже, представете си, Гоцето надмина: даже самият Гоце на неговия фон сякаш не е чак толкова нагъл. Тая "световна криза", с която благодарение на слугинските медии се стигна дотам бабите да плашат внуците си с нея, наистина се оказа "манна небесна" за нашите крадлювци-комуняги и ченгета, които без нея трябваше да отговарят за кражбите си, ала сега всичко се заличи в пламъка на "всеобщата световна криза на капитализъма"!

Пък и е късметлия този съветски наглец, върви му така добре, както добре вървят тоягите върху гърбините на песовете, дето джафкат умилително и с нужда, и без нужда, таман като него. Само че той, тоя хулиган Дмитрич съвсем не е виновен за това, че се е така разгащил, ние сме виновните, щото не размахахме тоягата по гърбината на тая очилата напаст още преди много време, когато беше моментът - та да го бяхме изгонили далеч, чак в Сибир, за да не ни резили навсякъде, и където седне, и където стане. Та затова сега справедливо ще му берем срама, още поне 3-4 месеца!

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]