Да си блогър не означава че си "свещена крава", на която й прощават всичко: даже и да мърси където и както й скимне

Тия дни в някои среди на така разноликата иначе "блогърска общност" се появи мощна вълна на неодобрение и демонстративна "жестока обида" заради няколко разсъждения на бившия външен министър С.Паси по адрес на няколко блогъри. Аз съзнателно запазих мълчание и индиферентност, понеже нямах време да вникна в случилото се. Днес намерих време да прочета тук-там нещо, особено ми помогна публикацията Соломон Паси роди в блога на Иван Бедров, в предаването на който станало "скандалното изказване" на С.Паси. Понеже не съм привърженик на хоровите изпълнения се въздържах от реакция.

В същото време попаднах на публикация на Алек Томанов, именно постингът Всеки засегнат от изказването на Паси е цървул, в която авторът съвсем интелигентно и балансирано изразява една различна гледна точка, която подкрепих със следния коментар:

Споделям мнението на г-н Томанов, изразено в горният постинг. Смятам, че това, че някой смее да се нарече "блогър" не е равностойно на индулгенция, която след това да му дава морално оправдание за високомерното писане на всякакви простотии, цървулщини, парвенюшки изцепки и пр. Разбира се, че при публичното излагане на мнение (неанонимно, щото да си "анонимен блогър" е показател за моралната и личностна непълноценност и нечистоплътност на анонимния безличник!) човек трябва сам на себе си да поставя някакви ограничения, т.е. да пише с вкус, в това число и естетически, нравствен и пр. Ако това го няма, ако си позволяваш да плямпаш каквото ти дойде на акъла и устата, то това не е израз на свобода, това е произвол, нещо по-лошо, това е нещо като публична словесна мастурбация. Използвам тази метафора, за да ме разберат някои от по-трудно схващащите.

Аз самият не съм фен на С.Паси (по-скоро уважавам не него, а баща му, известния философ Исак Паси), но смятам, че казаното от него не е "обида на всички блогъри", а ако е обида, то е обида за блогъри, които сами за самите себе си са обида. На мен лично ми се струва, че като няма какво да кажеш, по-добре е да замълчиш, т.е. достойното е писането ти да не е тъкмо някаква унизителна словесна мастурбация, каквито често се срещат из блоговете. И точно тия, дето са резил за т.н. "блогърска общност", които са показали многократно най-низък морал, сега пищят като заклани: "Сакън, Паси обиди всички блогъри!".

Не, Паси "обиди" само блогърите, които сами за себе си са не друго, а най-жестока обида. При това къде някъде е доказано, че "блогърите като цяло" са нещо като "свещени крави", та за тях трябва да се дават все най-ласкателни оценки?! При това, близко до ума е, че блогърите не са еднакви, че нормално е да са личности и раз-личности; аз лично не мога да поема отговорност за моралния лик на някои други, които се наричат "блогъри" и пр. Това, което пиша, са тривиални неща и би трябвало да се разбират от всеки; а тия, които ще се разкрещят, нека да се запитат защо го правят: май някой наистина ги настъпи на мазола, който се е получил от прекалено тесния им "морален чепик"?

И още нещо ще си позволя да кажа, пък нека всеки да го разбира както ще. Става дума за Иван Бедров, които напоследък, впрочем, от доста време, се изявява като говорител на един най-тесен "приятелски кръг" от блогъри, състоящ се от неколцина кой знае защо толкова привилегировани нахални индивиди като Р.Кънев, Комитата, И.Марков, същият този Стамболов и още двама-трима. Аз бих си позволил да кажа, че И.Бедров трябва, бидейки журналист, да се запита как изглежда тази негова пристрастност отстрани, в очите на цялата блогърска общност, пък и на българската общественост, гледаща РЕ-тв.

Не е естествено всяка публикация в блога на Р.Кънев и Комитата, примерно, да бъде редовно представяна в неговия преглед на блоговете, в тях също да бъдат представяни анонимни куриози като "Балтазарич Иванич" и други такива, пишещи крайно безвкусно и просташки, а пък сериозни блогове умишлено да бъдат държани в изолация. Разбира се, че той има пълната свобода да представя които си иска блогове, но не за това става тук дума. Понеже такава субективна пристрастност и толериране на един приятелски кръг в една медия, която има претенцията да е обективна, е скандално само по себе си. Това го пиша от най-добро чувство към И.Бедров, надявам се, че ще ме разбере, ако не ме разбере, проблемът си е негов, не мой.

(Забележка: Снимката горе е взета от блога на И.Бедров, на нея е изобразен един от "видните блогъри-любимци" на И.Бедров с име Иван Стамболов, който е замесен в историята, понеже по повод на, меко казано, "странен откъс" негова фриволна публикация С.Паси е произнесъл думата "Простотия". Същият Стамболов по тази причина стана тия дни кумир на себеподобните си.)

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]