Началото на дясната коалиция тия дни предизвика жален, но смехотворен рев и хленч...

В своя блог К.Манолов продължава размислите си по темата за дясното обединение, които, уви, според моето усещане са прекалено и неоправдано песимистични: ЛЕКО, ЛЕКО И У ЛЕВО. Вижте, прочетете тия иначе любопитни анализи, поучително е.

Аз този път няма да влизам в подробна полемика, понеже все пак човекът си казва своята, както личи, изстрадана истина. Вярно е, че явно е обременен от прекалени скрупули спрямо... Иван Костов. Което именно и го е довело до тия тъжни мисли, според които ни чака ако не вселенски катаклизъм, то поне едва ли не неизбежно връщане към... комунизма!

Ето какво пише, аз лично за себе си не мога да приема такова крайно черногледство:

След вчерашното интервю на Иван Костов по Нова телевизия си мисля, че ако следва ДСБ, СДС няма да стигне даже до воденицата, а само до кривата круша преди нея. Макар и току-що събрали се, ако Димитров и Костов не се разделят, не само че няма да влязат в парламента, но и личните им планове, в слуховете за които до вчера упорито не исках да повярвам, няма да могат да се осъществят. Все пак и от "Московска",и от „Дондуков” ще почувстват леко неудобство да номинират за премиер и финансов министър политици от извънпарламентарната опозиция, колкото и експертен – по модела Попов - да са решили, че ще бъде следващият кабинет.

И тъй нататък, все в този дух, за да се стигне до следното:

Докато десните не започнат да се борят за индивидуална свобода и ограничена държава, общите им базисни принципи с левите – колективна демокрация и всесилна държава – ще продължат да ги теглят все по-вляво. Когато в резултат “десните” бъдат напълно изхвърлени от играта, същият конфликт ще продължи между социалистите и комунистите; и тъй като комунистите са ирационални, но по-последователни, те ще победят социалистите.

Аз лично смятам, че тия страхове са прекомерни, но не искам да правя опити да разсея песимизма му с моя извънреден оптимизъм тия дни; интересно е, че като слушам жалостивия рев и хленч от всички страни по случай успешното начало на дясната коалиция, ставам все по-голям оптимист, и то с основание: когато олигархичните медии почнат да хвалят Костов и М.Димитров, тогава пък аз, на своя ред, ще сменя в песимизма К.Манолов. А дотогава, докато ги хулят, съм спокоен и все ще се радвам!

Ето какво написах там като една реплика. Обаче тя пък не излезе, щото била по-дълга от 50 знака! По тая причина я слагам тук:

Безгрешни хора няма, и "оня, който се мисли за безгрешен, нека пръв да хвърли камък" (Христос); аз обаче се чудя как кажи-речи всеки се чувства длъжен да вземе камък и да хвърли по Костов. А пък, както се оказа, първи взеха и дълго хвърляха камъни по него ония, които, както сега знаем, до един бяха все ченгета на ДС (Кеворкян, Т.Тошев и кой ли не още!). Те бяха "безгрешни", грешникът беше Костов...

Десният човек, пък и християнинът, е устроен така, че изпитва съчувствие към оня човек, когото са набедили, и по когото всички плюят, храчат, хвърлят камъни; не е християнско, като гледаш какво правят наглеците, сам, подобно на оная известна бабичка, да вземеш сноп съчки и да ги подхвърлиш в кладата, дето се пържи оня, когото са обявили за "грешник"; все пак живеем в 21 век.

По тази причина аз не подкрепям ония, които, пък макар и десни, не съзнават нравствената колизия, и се включиха в хора срещу дясното обединение и коалиране, и то, представете си, на основанието, че то било "морално дискредитирано" (понеже, знайно е, Костов до каквото се докосне, всичко "опорочава"!). Старая се да живея в 21 век, да не се поддавам на масовидни настроения (това също не е дясно поведение и мислене), не подкрепям създадени от ДС митове за "злодея Костов", понеже все пак бяхме свидетели на онова време и знаем какво този човек направи за България.

А съвършени хора, както и съвършени политици, разбира се, изобщо няма, тук, г-н Манолов, сте съвършено прав! Но къде е казано и доказано, че политиците трябва да бъдат ангели: достатъчно е да бъдат поне човеци! На мен ми се струва, че Костов е мразен така силно тъкмо защото е така по християнски човечен...

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!