Христос воскресе! Во истина воскресе!

С тия думи обичаят повелява да се обръщаме един към друг в тия дни; а на тях се отвръща "Во истина воскресе!". И ето, дойде този най-светъл ден на Възкресението Христово, Велик ден е това! Желая на всички да усетят огромния духовен смисъл на този най-велик момент в земния живот на Иисус Христос - пък и в свещената история на човечеството. Да го усетите, братя и сестри, да го усетите със сърцата си, та да се преизпълните с вяра - включително и най-вече с вяра в самите себе си. А който в себе си повярва, т.е. не се подценява, с това вече в душата му се е настанила и вярата към Вечния Идеал за човека: нашият Бог.

Снощи малко преди полунощ около храма "Света Петка" в Пловдив, където бях със семейството си, се тълпеше много народ, пълно беше най-вече с млади хора, но и с хора всякакви. Тук бяха и много хора, които в църква ходят може би само в този ден на годината. Интересното беше, че хората, държейки запалените си свещи, тихичко си говореха, и очакваха свещениците да произнесат сакралните думи "Христос воскресе!" - чувстваше се някаква напрегнатост. Стоеше и чакаше народът да чуе гласа на своите свещеници, а нищо не се чуваше. Някъде далече сякаш се пееше, но почти нищо не се чуваше, и хората напрегнато се вслушваха, ала нищо не чуваха.

Разбира се, в оня момент ме овладя чувството, че хората сякаш са изоставени от своите духовни водачи; и дори такава мисъл се появи в съзнанието ми, мисъл, имаща значим символически смисъл. А то всъщност си е точно така, изоставени сме, църквата не намира път към душите на хората, станала е една духовна институция, от която сякаш е изчезнал тъкмо духът. Но вярата, пък и силата на вярата е съвсем друго нещо. Тя, вярата е в сърцата. А множеството от смирено чакащи хора на площада за мен снощи в полунощ символизираше изоставения от своите духовни пастири и наставници кротък български народ, поради което и самата духовност за тия млади хора най-вече си остава недостъпна: понеже атеизмът, безбожието у нас имам чувството, че вече са се настанили и в храмовете на Бога! А кой ли ще им даде на тия млади хора духовно наставление, кой ли ще ги пиробщи към мъдростта на истината, на вярата и на духа?! Това е ужасно да се помисли, камо ли да се изрече или напише, но имам чувството, че е точно така. Да ме прощават ония български духовници, които не заслужават този страшен упрек - но те, уви, са изключение от правилото.

И по едно време изглежда успяха да включат микрофоните, но се чуха думите "Христос воскресе!", а пък камбаните удариха: и в този момент през множеството като че ли премина някаква тръпка, дори конвулсия, и дори се усети една радостна въздишка на облекчение - най-после случи се това, дългочаканото! И тогава хората радостни, със светнали лица, почнаха да се поздравяват, да се прегръщат; а допреди малко бяха сякаш съвсем отчаяни, напрегнати, тихи, безмълвни, чакащи.

Ето как може нагледно да се усети великата мистична роля и сила на вярата и на духовното! Камбаните биеха, хората се гледаха с блеснали погледи, сякаш човекът си беше отворил душата към звездното небе, за да се слее с онази Велика Сила, на която дължим всичко: и живот, и жизненост, и самия дух у себе си, т.е. доброто, истинното, прекрасното, святото. Горко на ония, които не усещат всичко това, т.е. чието души са затлачени от наносите на един жесток и пошъл материализъм, който е в състояние да унищожи цялата възвишеност на съществуващото - пък и на самата човечност най-вече!

Най-интересното снощи беше, че във великденската нощ нямаше никакъв полъх на вятъра, беше тихо, въздухът изобщо не се движеше, и човек можеше да държи свещта си ей-така, без да пази пламъка с ръце, най-свободно. И хората си тръгнаха със свещите по улиците: сякаш някакъв огнен поток почна да тече във всички посоки, а пък, вървейки, забелязвахме младежи, насядали тук-там по пейките в парковете, и държащи в ръцете свещи, издаващи толкова умиротворяваща нежна светлина. Казах, че пламъкът на свещите почти не се люлееше, сякаш самата природа беше замълчала и притихнала, очарована от Божието превъзходство!

Е, минахме и покрай огромни заведения, в които седяха отегчени хора, гледащи с безизразен поглед, които не са си вдигнали задниците да отидат до църквата, която е на двайсет крачки от бара или кафенето. Тия хора, сякаш окончателно и безвъзвратно откъснати от духа, ми се сториха че олицетворяват една друга, твърде скучна, неодухотворена, бездуховна България; радостното беше, че хората, минаващи със свещи покрай тях, бяха много повече, пък и бяха със светнали от възторжения изблик на душевна сила лица, докато ония от кръчмите хем бяха малко, хем пък и са се примирили в откъснатостта си от духа, т.е. в отдадеността си на най-разни бесове.

Пиша това набързо, понеже след няколко минути заминавам на село. Нямам време и да проверя текста за грешки, извинявайте, че ви предлагам такъв един текст. Но ми се искаше нещичко да напиша, защото знам, че блогът се чете от много хора, българи, намиращи се далеч по света, пръснати из далечни страни, и за тях им е мило да прочетат нещо за това как е бил посрещнат празника тук, в България. Понеже са далеч, може би са по места, където няма православни храмове. Мога да си представя как се чувства такъв човек, откъснат от корените си: но пък точно такива хора носят в сърцата си светия и чист образ на нашата България, та и затова ми се искаше по някакъв начин да ви подкрепя с горните думи, скъпи сънародници, пръснати по целия свят!

Честито Възкресение Христово! Дай Боже Божието Възкресение да стане прелюдия и към онова отрезвяване и възкръсване на духовната сила на нацията, от което имаме такава голяма нужда! Нека Христовото Възкресение стане начало на очаквания подем на българския дух, който да помете без жалост губителите на българската свобода и демокрация, губителите на българската чест, ония, които ни направиха за срам пред света: та сега сме не само най-бедни, та сега държавата ни не само е най-корумпираната, ами и народът ни сякаш е най-унизен и изпаднал в най-коварно малодушие. Но с Божията помощ и с нашите лични усилия можем да възвърнем блясъка на родината - и самочувствието си на свободни хора. От нас зависи съвсем скоро да стане онова, към което самото време и историята са ни призовали...