Марин - един млад фанатик на истината и на свободата

Един съвсем млад човек, студент по право, казва се Марин Чушков, си създаде наскоро собствен блог - и забелязвам, че пише твърде активно. А също и много емоционално, със себеотдаване: личностният и оценъчният момент в писането му е в екстремна степен. Съветвам ви, отбивайте се отвреме-навреме в блога на този млад човек: същевременно той има предимството, че вече има твърда привързаност към ценностите на дясната политическа философия. Ето например сега забелязвам, че е написал нов свой коментар, наречен Ченгесарско-депесарска манджа, с антидемократичен привкус.

Това, че съм преподавал философия на този млад човек преди време е отделна работа, но в някакъв смисъл е и нещо като "сертификат за качество". (Някога в древността, когато не е имало дипломи и пр., някой да каже гордо "Аз съм ученик на Сократ!", примерно, било много повече от това каквото днес представлява дипломата на най-престижен университет.) Шегувам се де, казвам това, за да подразня някои, но не крия гордостта си, че съм участвал в някаква степен в личностното изграждане на този умен, мислещ и усещащ нещата млад човек. Особено ми е приятно да го чета, защото той доста напомня за мен самия когато аз бях на неговите години: и аз тогава пишех също толкова емоционално. Колко странно и парадоксално нещо е животът...

Та в тази връзка искам въпреки всичко да приведа тук дълъг откъс, написан за мен от Марин. Не мога да си кривя душата, че ми стана много приятно като го прочетох. Не от суетност, а просто така: възприех тия думи съвсем човешки. Ето какво е написал:

Учителят ми по философия, Ангел Грънчаров, е другият така значим за мен човек, оказал съдбоносно влияние при формирането ми като социална личност. Никога няма да забравя как в 9-ти клас като започна да ни обучава, ни говореше за свободата. За нас тогава това беше чисто и просто „смешно”, ние не знаехме какво е свободата, или поне не подозирахме за съществуването на такова чудо по нашите георграфски ширини. Темата за свободата единствено свързвахме с „борбата на Българите за националното си освобождение от турско робство”.

Ангел преди всичко ни беше и приятел, и баща… Той за разлика от Мария Благоева мълчеше и ни стрелкаше с най-предизвикателни и някак си „смешни” въпроси от сорта „Кой съм аз?”, или „Как аз разбирам своето битие?”, „Как аз разбирам живота и свободата си”, „Кога другият ми става близък?", „Защо битието съществува, а небитието - не?” пр. Ангел зароди у мен тази любов към свободата и истината. Той ме вкара в "Универсума на свободата", показа ми как се живее достойно, с чест, с удоволствие от живота. Ангел беше моя ментор в полето на живота и философията. Той ме научи да чета, или да разбирам е по-точно философията на Мартин Хайдегер, Хегел, Албер Камю, Артур Шопенхауер, Шпенглер, Киркегор, Карл Ясперс, Фр. Ницше.

Да така е, защото аз като младеж четях много и разнообразни книги, нещо, което напоследък не правя. Ангел ми каза в една своя книга „Вярвай в себе си и свободата си – тя ще те направи победител”, „Никога да спирай да търсиш себе си по пътищата на живота” и от тогава, това стана за мен лайтмотив, принцип, основно начало; и смятам, че наистина съм Победител в много битки в живота.

Ангел отключи у мен лидерът, водачът, силният характер. Той просто си беше Ангел, откъдето и да го погледнеш - излъчващ вечните и непреходни ценности на човешкото съществуване, духовен мир и хармония с целия свят, спокойствие. Светлината, която струеше от него беше Бяла - такава, която излъчват всички личности, свободни, чисти, достойни - нравствени стоици, успели със сила да устоят на всички изкушения на живота. Благодаря ти, Ангеле!

От него се и научих да пиша така - сложно, интересно, с пъстри слова, като един умен, интелигентен човек, да не се примирявам и да се оставям да ме тъпчат, защото аз съм човек, личност - горд и достоен, свободен и непримирим, усещаш в себе си бурното море на живота, Европеец по дух и по призвание, още преди България да беше станала „европейска”, с десни убеждения, „които ми личат от където и да ме погледнат”, фанатик на свободата и истината, отявлен борец срещу лъжата, подлостта, завистта (превърнали се в национални черти и добродетели); човек и личност с будна гражданска съвест, с чувство за дълг и отговорност, с позиция и без страх да я заяви открито.

Това пише Марин, а пък аз там му написах тия думи:

Благодаря, Марине, за добрите думи: ако една десета част от написаното за моето влияние върху твоето духовно и личностно израстване е вярно, това значи че съм изпълнил предназначението си, което може само да ме радва.

Но искам да ти кажа нещо, което всъщност е решаващия фактор: това си ти самият, с твоите дарби и природни качества на душата. Това е "почвата", и когато "почвата" е добра, семената, поставени в нея, ще дадат обилни плодове. Ние, учителите на младежта, имаме тази мисия: да сеем щедро всякакви семена; но в много от случаите почвата е недобра, и не се ражда кой знае какво. Ала има и благодатна почва, и тогава резултатите са налице: и ние тогава можем само да се гордеем, че нещо сме дали на тия млади хора.

Именно такива чувство ме изпълня когато си спомня за теб, за Здравко и за другите от вашата компания в класа, които идвахте в моите часове просто защото ви беше интересно да разговаряме. Бяхте много свестни момчета и съм убеден, че ще постигнете много в този живот. Такива младежи са истинското богатство на България - и във вас ни е надеждата; вие ще направите България наистина модерна европейска държава; ние, по-старите поколения, направихме немного, но толкова можахме; вие обаче тръгвате от по-високо ниво и повече ще постигнете.

Бог да ви дава сили и да държи благодатната си ръка над вас!

Та Марин е един пример за млади хора, на които съм преподавал, с които и сега имам най-добри човешки отношения, които ги чувствам като духовни приятели, с които имам идейна и ценностна близост, абе с една дума - с които се гордея че ги познавам, понеже са много кадърни, свястни и борбени, с една дума са прекрасни младежи. И добре знам, че когато нас, нашето поколение, няма да го има, бъдещето на България ще е в добри ръце - понеже тях ги има. Сред тях са и моят собствен син, освен Марин мога тук да спомена и Николай Тошев, и Здравко, и Мартин, и Станимир, и още мнозина други, които ми се обаждат отвреме-навреме, пръснали са се из България, пък и из целия свят.

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?