"Страстите и бесовете български" не угасват, ами тлеят, какво говоря: пламтят си най-буйно!

От известно време посетители на моите блогове започнаха да ми се оплакват, че онлайн-изданието на моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ не се отваря, сиреч, не могат да прочетат нищо от нея. Крайно неудобно се получава на практика: някой ги е посъветвал да попрочетат нещо от нея, потърсили хората текста, ала страниците не се отварят. Разбира се, мой доброжелател не пропусна да ми се озъби, че понеже съм изключително подъл човек, умишлено съм бил развалил тия страници, та който иска да ги чете, да се види принуден да си купи самата книга.

Разбира се, не съм пипал нищо в блога що се касае до тези страници, но наистина се появи проблем не само за тях, а за всички мои по-стари публикации: налице е проблем с автоматичното изписване на адреса на всяка публикация. Аз сам установих този проблем когато безуспешно съм се опитвал да открия някакъв свой текст, ала страниците не се отваряха. Наложи се да се опитам сам, изхождайки от слабите си познания, да се опитам да реша проблема. Стигнах до извода, че трябва да внеса корекции в тия автоматични адреси, които в стария си вариант включваха част от заглавието на кирилица, което според мен е и причина след време да не се отварят. И започнах да поправям адресите ръчно, като тестовата част почнах да я замествам с цифри, понеже бях разбрал, че при така изписан адрес няма проблеми с отварянето.

Да, ама това е огромна работа - в стария ми блог има 1 756 Post-а! (В новия такъв проблем с адресите не съществува.) Доста време си загубих тия дни да поправям адреси, ала не мога да смогна. А пък и почнаха да ми се жалват някои хора, че не могат да прочетат нищичко от упоменатата книга, което ме принуди да почна днес работа по отстраняването и на този проблем.

Понеже се оказа, че сам трудно мога да открия всяка отделна публикация (или пък за да я открия се налага да загубя страшно много време) се принудих да ги препубликувам на друго място, като новите линкове ги сложих на обичайното място, именно в раздел ИСТОРИЯ на първия ми блог, който, както е известно, вече е видеоблог. Тази страница ИСТОРИЯ я има и на много други места из блоговете ми (примерно в рубриката ЗА СТУДЕНТИ, УЧЕНИЦИ И ВСИЧКИ ИНТЕРЕСУВАЩИ СЕ), така че всеки, който се интересува, лесно може да открие търсените текстове.

Да, ама ето, няколко часа загубих да препубликувам цяла книга, изморих се, а книгата е само наполовина публикувана. Разбира се, в близките дни ще продължа тази неприятна работа, стига да съм в подходящо настроение - и да имам излишно време. Ето сега вече някои с пълно основание могат да ме обвинят, че правя това с користна цел, а именно хората да се видят принудени да си купят книжното издание. Зачете се някой тука, запали му се любопитството, но... текстът свършва, и ето, човекът се вижда принуден да претърчи до кварталната книжарничка да си купи книгата - не че там ще я открие де, ама такава е думата. Не е точно така, но се питам: а пък откъде-накъде и нима някъде е доказано, че все онлайн трябва всичко да се чете?! И нима е толкова лошо някой да вземе да си купи и някоя книга за да изчете същото?!

А пък понеже стана дума за книгата за страстите и бесовете български, ето сега и още един проблем с нея, за който съм писал и преди: нали си спомняте, че миналото лято реших да направя "широкомащабна" рекламна акция за току-що излязлата книга, някои сигурно си споммнят. А именно реших да подаря на 100 известни блогъри, журналисти, политици, "ентелектуалци" и пр. съвсем новата книга. Речено-сторено, пратих им я и дори ги помолих като я прочетат, да споделят с мен впечатлението си, което като автор ми е твърде интересно.

Да, ама не: трудно, много трудно може да се победи наший родний болгарский темперамент! И да се разклати даже е трудно и даже невозможно! Що стана ли? Ами как какво, ясно що: получиха си хората книжките, и стоически се захванаха да мълчат - ни вопъл, ни стон, он се наричаше... Антон! (С няколко изключения, където хората реагираха нормално, ала тия изключения се броят на пръстите на едната ръка.) Брях да му се не види: аз съм спокоен човек, но понеже съм и изследовател на наший родний темперамент, чат-пат ги бодвах тия мълчаливци, те се поразмърдваха, и пак дружно млъкваха! Та ето днес рекох да продължа експеримента си, поради което в няколко блога на знаменитости, получили книгата ми, ала стоически мълчали цяла година, публикувах ето това писъмце:

Г-н П..., извинявайте, че не е по темата, ама току-що се сетих да Ви питам нещо важно; отдавна чат-пат се сещам и все се каня да Ви питам, ама забравям; нали знаете, старостта не прощава никому...

Та се осмелявам, пардон, да Ви попитам следното: Ваша милост получи ли моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), която Ви изпратих миналото лято? Питам, понеже тия дни Богомил Шопов ми рече, че не я бил получил, та аз се уплаших да не би и екземплярът за Вас да не е пристигнал изобщо.

И понеже нищо не сте ми рекли дали сте я получили, та се осмелявам да Ви запитам ето сега по тоз въпрос; надявам се великодушно ще ми отговорите, за което най-смирено моля.

А пък за жалост съм Ви загубил адреса на имейла, та съм принуден да ползвам този не съвсем правилен начин за контакт с Ваша милост. За което именно моля най-коленопреклонно за извинение още веднаж...

Поздрави!

Написах това примерно на Радан Кънев, на К.Павлов (Комитата) и на неколцина други още. На тия, на които им намерих имейла, ги попитах там, да не ги резиля публично хората. Резултатите от това допитване, съдържащо реакциите на наший така молчаливий (по тоз въпрос, а иначе крайно словоохотливий!) елит, ще ви ги съобщя най-прилежно, и то завчас щом ги получа. Имайте ми вяра, държа на думата си, пък е и любопитно що ще рекат тоя път...

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?