Първо да кажа, че с написаното до тук съм съгласна. Държавата има вина за положението в Студентски град. Това е вярно и безспорен факт. Но и само тя може да го промени и подобри.Понеже съм студентка, може би ще погледнете на думите ми с недоверие. Аз съм част от онази сган, която си представяте при споменаването на двете думи, които ви карат да потръпвате. „Студентски град“. Или, още по-добре: студентски гад.
Проблемите уверена съм, не идват изобщо от студентите. Идват от родителите. Деца сме на болна прослойка от хора, без морални ценности и без грижа за децата им. Общувала съм не с един и двама родители на мои колеги, целта на повечето от тях е следващата чашка и да кажат на синчето си – „Опитай всичко докато си млад“. Чак когато нещо такова се случи „възрастните“ и „по-умни и образовани от нас“ хора се сещате за нас. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че все по-често да сте мой гост!
Коментирайте смело, ползвайте се от свободата си. Уважавайте истината, презирайте лъжата и лъжците. Коментарите са напълно свободни, единственият ограничител е Вашето собствено възпитание!
На простаците бих дал съвет изобщо да не идват в блога ми; той не е за тях: с техния свят нямаме нищо общо. Но ако много държат да си показват простотията и мерзавщината, давам им тази възможност - с оглед народът да види какво представляват и по този начин да може да се отврати не само от простаците и мерзавците, но и от простащината и от мерзавщините изобщо!