Страници

▼

четвъртък, 22 март 2012 г.

Да похулим учителите можем, ох, как хубаво можем да ги похулим, но да сме им благодарни - никога!

Както и очаквах на петицията до г-н Премиера, направена по едно Открито писмо до него (виж: Ще подкрепите ли петиция, показваща, че като общество не сме пълни неблагодарници по отношение труда на българските учители?), разглеждаща проблемите около нашето отношение към труда на учителите, с нищожни изключения почти никой не обърна капчица внимание; тази сутрин забелязвам, че за едно денонощие само 33 (тридесет и три човека са се подписали под петицията). И само един блогър е призовал читателите си да се включат, да подкрепят, понеже е сметнал, че проблемът е важен.

Иначе мълчанието е на висота и във Фейсбук; разбира се, грехота е някоя медия пък да обърне внимание на толкова "несъществен и маловажен въпрос" като този за нашето отношение към учителите, пък и към образованието на собствените си деца, щото двата проблема са тясно свързани; не, няма такова нещо, всички до една медии стоически мълчат - подобно на това както мълчи комунист на разпит!

А най-страшното е, че самите учители мълчат най-много! Добре знам, че има много учители, които четат блога ми; всички те също мълчат. Защо ли мълчат? Явно защото ги е страх. Страх ги е да не загубят работата си. Макар и с мизерно заплащане, тази работа - стига да си послушен, стига да мълчиш! - е поне сигурна. Е, има още едно неудобство: трябва да се подмазваш неуморно на директора, от който зависи в крайна сметка всичко. Ето затова мълчат учителите. Жалка работа! Българският учител е смазан от обиди, унизен и също така е вече прекършен! (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
на

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че все по-често да сте мой гост!

Коментирайте смело, ползвайте се от свободата си. Уважавайте истината, презирайте лъжата и лъжците. Коментарите са напълно свободни, единственият ограничител е Вашето собствено възпитание!

На простаците бих дал съвет изобщо да не идват в блога ми; той не е за тях: с техния свят нямаме нищо общо. Но ако много държат да си показват простотията и мерзавщината, давам им тази възможност - с оглед народът да види какво представляват и по този начин да може да се отврати не само от простаците и мерзавците, но и от простащината и от мерзавщините изобщо!