Късче пролетно блаженство

В Долна баня съм. От вчера. Тук е раят. Блажена тишина. Природата ликува, напъпила от сила заради прииждащата от недрата й жизненост. Слънцето взема реванш над облаците и мъглите след зимната сивота-белота; сега всичко блести от светлината му, а зеленината, а свежестта на живота напира. За което свидетелстват и капещите сокове на лозницата, която сякаш плаче заради това, че не е била подрязана навреме. Кристално чист въздух поемат дробовете ми, а небето е синьо, дето се казва в онази песен, "като от коприна".

Да, това е моята родина. Тук съм се родил, тук ми се ще и да умра. Могъщи сили ме привличат и държат здраво вързан към родния край. Към неговата душа. Да, всичко има душа на този свят, само дето ти самият не бива да си така бездушен, че да не доловиш този несъмнен факт!

Майка, милата ми стара майка ме развежда из градината си, та да ми се похвали с постиженията си: марулите вече са почти готови за бране и ядене, лукът също; в зимата, под дебелия сняг, ги е гледала, покривала ги е та да са на топло, но ето, спасила ги е и сега им се радва като малко дете. Сливите са напъпили, а в простора се рее щъркел. Земята, подобно на дива жена, кипи от желание да ражда - след като се е освободила от прегръдката на ледовете и снеговете. А горе, на високото, където са върховете на Рила, се белее снегът, който едва в горещото лято ще бъде превъзмогнат и победен от топлината. Влизайки в градината, забелязвам, че някакво дърво сякаш е обхванато от пламъци - как е възможно това? Просветва ми, че това е нашето домашно дряново дърво; то цъфти първо и открива маратона на цъфтежа. Сливите са готови да се облекат в бяла премяна. После ще цъфнат черешите, вишните, ябълките. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.