Нищо чудно да съм станал мазохист, но ето, ще ви препоръчам да хванете носа си с два пръста и да изгледате (изслушате) ето това: Малка неделна проповед; говори Люба Кулезич. Правя го хем по естетически, хем по нравствени подбуди: да видите с очите си и да чуете с ушите си що значи образцова слугинска журналистика. Белким някой се погнуси, което е начин да съхрани човечността си. След прочувствената проповед на водещата започва самото предаване, в което няколко жени, горещи фенки на Боко Борисов, го хвалят и се занимават с опровергаването на тезата от ето този мой коментар от миналата седмица по повод пак на същото предаване:Медийната диктатура на Бойко Борисов е предверие на другата, на същинската му диктатура
Но нека да си го фалят, щом толкова го харесват. Пък и явно са парично стимулирани да го фалят чак толкова старателно. А парица, знайно е, е царица из нашите родни простори. Аз се занимавам с тази отврат, щото водещата и в уводната си проповед, и в процеса на самия разговор на няколко пъти използва моята теза за медийната и другата, истинската диктатура на Боко Борисов, без, разбира се, коректно да укаже чия теза отхвърля - или критикува. Така е прието, да се спазва авторството, не може да крадеш каквото си искаш и да го представяш един вид за свое, щото точно така се получава когато скриеш кой и източника на една или друга теза.
И в проповедта си, и в самото предаване, посветено на фалене на Боко Борисов водещата използва, пак без да укаже авторството, и доста тези на Иво Инджев, а пък такива като нас има милостта да ни нарече "папагали". Себе си тая същата, предполагам, смята за котка най-малко, ако не за тигрица. За медийна тигрица. Прочее, за едно нейно предаване, научих, че особата получавала 3 000 лева. Бареков пък получавал в пъти повече; затуй него още повече го бива във фаленето на Боко. Ето откъде получих информацията си, източникът заслужава пълно доверие: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
след като давате такива квалификации, не се чудете, че и вие получавате честитки за началото на седмицата. Каквото повикало - такова се обадило!
ОтговорИзтриванеДори в старите демокрации КГБ открай време купува и рекрутира журналисти, защото те се продават много лесно, още по-лесно от политиците. Мнозинството от медиите, вкл. в старите демокрации, вкл. в Америка са леви и/или КГБ. Да не говорим за посткомунистическите страни, където медиите са 101% КГБ. Прави ли ви например впечатление, че единствената професионална група в България, срещу която след 1989 няма НИКАКВИ разследвания, обвинения, процеси и т.н. са журналистите. Дори в иначе недосегаемата съдебната система се говори за корупция, но НИКОГА при медиите. Те са света вода ненапита. Комунистите са наясно с изключителната, централна и незаменима роля на медиите за манипулирането на прехода в угодна тям посока и поради това те са обект на специални привилегии, грижи и внимание.
ОтговорИзтриване