Петицията върху Откритото писмо до г-н Премиера по важен национален въпрос от нравствено естество събра 336 подписа и замръзна: дали пък не свършиха хората у нас, българите, на които им пука за българското образование?! Няма да се учудя, ако само това са българите, които изобщо са готови да подкрепят исканията, представени в документа. Защото в него фигурира и един деликатен момент, по който по-голямата част от нацията е безкрайно чувствителна: за заплащането на учителския труд. И също за по-ранното пенсиониране на учителите. Не е тайна, че голяма част от българите смятат, че понеже учителите "така и така нищо не работят", то значи "и тия пари са им много", а пък по отношение на пенсионирането за учителството специално трябва да почне да действа принципа: "пенсиониране след умиране". Знайно е, у нас мнозинството изобщо не гледа с добро око на представителите на т.н. "интелектуални" професии, сред които учителството заема най-предното, даже съвсем символизиращо духовността място. И това е съвсем нормално и очаквано: в страната на простотията и лъжата, в каквато сме се превърнали, просто няма как да бъдат ценени по достойнство ония, смисълът от дейността на които е културата, образованието, преклонението пред истината на колкото се може повече човешки същества. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Оздравявай Ангеле, имаш задача да напишеш книгата Жизнени стратегии.
ОтговорИзтриванеТоми Томев
Проблемите на учителите са всеобщи в развития свят и България не е някакво изключение. Ето откъси от една интересна германска емпирична студия за учителите.
ОтговорИзтриванеОригиналът:
http://www2.ibw.uni-heidelberg.de/~gerstner/SchuhmannSpannagel.pdf
Рупрехт-Карлс-университет Хайделберг
Студия от 2004
ТАБУТА ЗА УЧИТЕЛСКАТА ПРОФЕСИЯ
РЕНОМЕТО НА УЧИТЕЛСКАТА ПРОФЕСИЯ В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО ВЪЗ ОСНОВА НА ПРОВЕДЕНА АНКЕТА НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ
Откъси
Мнозинството от населението е на мнение, че учителите имат много ваканции, достатъчно свободно време, че се оплакват и хленчат прекалено. Реномето на професията спада, изискванията се увеличават. Всички критикуват учителите, никой не иска да е учител! Не само липсващата финансова атрактивност, но им лошият образ на учителите също е причина за отказа на повечето висшисти да се посветят на учителската професия… Тази студия се базира на проучване в интернет за реномето на учителите в обществото… Разглеждат се причините за изключително лошия образ на учителите в обществото…
Уважавани професии в съвременното общество
Резултатите от анкетата се покриват с тезите на Адорно, който твърди, че лекарите и юристите, т. нар. „свободни професии”, се радват на най-голямо уважение в обществото… 67,5% са на мнение, че лекарите имат по-високо реноме от учителите… На второ място са юристите… 33,7% са на мнение, че инженерите в бизнеса имат по-високо реноме от учителите… Сред анкетираните особено жените са на мнение, че професорите и учените имат високо реноме… 15,4% са на мнение, че по принцип висшистите са уважавани в обществото… Професии като духовници, политици, пилоти, архитекти и фармацевти се споменават рядко… Прави впечатление, че учителите въобще не се споменават. Никой от анкетираните не е на мнение, че учител е професия, заслужаваща уважение. От това се вижда изключително лошия образ на учителите в съвременното общество…
Причините за лошото реноме анкетираните виждат в предразсъдъците по отношение на учителите в обществото, сред които са че учителите работят само половин ден и имат прекалено много ваканции, като не се обръща внимание на работата им у дома. Освен това съществува предразсъдък, че учителите работят прекалено малко за получаваната заплата. Мнозина гледат на учителите като на всезнайковци, които и в свободното си време искат да поучават другите… Все пак 28 души казват, че завиждат на учителите… Може да се предположи, че във времена, когато мнозина са заплашени от безработица, те завиждат на сигурната работа на учителите като държавни служители… Лошото реноме на учителите може да е свързано и с лошия опит на анкетираните от техните собствени ученически години. Хората си спомнят по-скоро отрицателни неща като контролни, изпити и несправедливи според тях оценки и свързват неуспехите си с учителите.
Родителите също допринасят за лошия образ на учителите. Все повече родители смятат, че училището е отговорно за възпитанието, макар че това всъщност е задача на родителите. Поради това за неуспехи във възпитанието на децата родителите често винят учителите.
В съвременното общество както учениците, така и родителите имат по-малко уважение пред учителите. Това не може да се обобщи, но е генерална тенденция.
Друга възможна причина за лошия образ на учителите може да е, че обществото и политиците не рекламират тяхната професия.