Написах я за тях, тъй като точно те нищичко не знаят за истинското лице на комунизма, а са принудени да слушат отвсякъде само всякакви меланхолично-носталгични лъжи, басни, приказки, митове и простотии за "прекрасния" и "светъл" комунизъм, в който се живяло като в "несвършващ празник". Несвършващият кошмар, какъвто беше всъщност комунизмът, безочливите лъжци без капчица свян представят за някакъв несвършващ празник. Аз пък не ща да лъжа младите за нищо и затова описах всичко точно така, както наистина съм го преживял. И както се е врязало в съзнанието ми...
СЪДЪРЖАНИЕ:
ПРЕДГОВОР
Духът на свободата и недостойнството
За какво жалят и за какво мечтаят българите и европейците
Какво ли щеше да стане с мен ако комунизмът у нас даже не беше помръднал да си иде? (ОЩЕ >>>)
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че все по-често да сте мой гост!
Коментирайте смело, ползвайте се от свободата си. Уважавайте истината, презирайте лъжата и лъжците. Коментарите са напълно свободни, единственият ограничител е Вашето собствено възпитание!
На простаците бих дал съвет изобщо да не идват в блога ми; той не е за тях: с техния свят нямаме нищо общо. Но ако много държат да си показват простотията и мерзавщината, давам им тази възможност - с оглед народът да види какво представляват и по този начин да може да се отврати не само от простаците и мерзавците, но и от простащината и от мерзавщините изобщо!