Младите таланти от училище "Нов Живот" в ЧикагоУчастници във великолепната празнична програма, посветена на 3 март!
Годината е 1396. "Какво да ти завещая, сине? Нищо на този свят нямам, освен неистовата ми обич към тази шепа България - опустошена и ограбена, продадена и предадена".
Претъпканата зала се смълча. Всички бяха приковали очи към дребния силует на детето, облечено в бяла народна носия. Бях сигурна - пред нас не бе дете, а нашата история. Познати картини от робството на опожарени къщи и стенещи хора, пред нас e застанал и Левски, изправен пред турския съд, поставил на колене и пашата. И когато звънливо гласче запя "Я кажи ми, облаче ле бяло..." цялата зала превърна натрупаните въздишки в перли, търкалящи се свободно не само по женските скули, а и по строгите мъжки лица.
Притулената въздишка на имигранта, който винаги носи в сърцето си България и заплаща цената на любовта си. Пътят на свободата е дълъг и винаги започва от емиграцията. Защо ли? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че все по-често да сте мой гост!
Коментирайте смело, ползвайте се от свободата си. Уважавайте истината, презирайте лъжата и лъжците. Коментарите са напълно свободни, единственият ограничител е Вашето собствено възпитание!
На простаците бих дал съвет изобщо да не идват в блога ми; той не е за тях: с техния свят нямаме нищо общо. Но ако много държат да си показват простотията и мерзавщината, давам им тази възможност - с оглед народът да види какво представляват и по този начин да може да се отврати не само от простаците и мерзавците, но и от простащината и от мерзавщините изобщо!