Из художествено-документалната повест "Решетката"Ударът на тариката
Атанас Ганчев
Да ми прости адашът и приятел, бащата на съвременния български тарикатски роман Наско Панайотов, ама не мога да не възприема частица от неговия стил. Поне днес, когато вървя отново през кървящата все още рана, въпреки напиращият смях на мъдреца-дете, който ме съпровожда когато чета редовете от Дневника на Библиотекаря. Смея се на педантичността, с която съм отбелязвал преживяното и се бунтувам на слабостта си, че не съм се съпротивил на злото в момента, когато е разпострирало злокобните си крила не само над мен... Имала глава да тегли.
Тарикатът ме надхитри. Обеща че ще ми даде два пети класа, но в замяна на това да поема воденето на училищната библиотека. За кой ли път му повярвах, съкратих си отпуската и две седмици по-рано от старта на учебната година, получих ключовете от домакинката и започнах по десет часа на ден да я устройвам. А тя пълен батак. Месец ми отне докато я приведа в що-годе работен вид... (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че все по-често да сте мой гост!
Коментирайте смело, ползвайте се от свободата си. Уважавайте истината, презирайте лъжата и лъжците. Коментарите са напълно свободни, единственият ограничител е Вашето собствено възпитание!
На простаците бих дал съвет изобщо да не идват в блога ми; той не е за тях: с техния свят нямаме нищо общо. Но ако много държат да си показват простотията и мерзавщината, давам им тази възможност - с оглед народът да види какво представляват и по този начин да може да се отврати не само от простаците и мерзавците, но и от простащината и от мерзавщините изобщо!