Попадам тази сутрин на няколко публикации в интернет, които наистина съдържат в себе си крайно обезпокоителни, направо невероятни факти; сам не съм вярвал, че чак такова нещо е възможно. По този начин откривам твърде обезпокоителни симптоми в нашето народностно битие. Ето, съдете сами:На среща с българските посланици той (Президентът Плевнелиев) им препоръча да „реагират“ когато чуждестранните медии „представят България по неподходящ начин“... За ужас на по-внимателните политически наблюдатели президентът дори даде конкретен пример, в който посланиците биха могли да „реагират“ пред чуждестранните медии. Той каза, че не може последните избори да се представят „като символ на липса на демокрация, при положение, че не беше така“. (Из Гафът на Плевнелиев, коментар на радио "Дойче веле")
Значи президентът ни съветва "посланик да реагира на медии когато не му харесва какво са написали"! Знае ли обаче г-н Президентът, че свободата на словото, свободата на изразяването е свещен принцип на всяка демокрация? Как е възможно, и то при положение, че самият той е живял в Западна Европа (в Германия) у него да избликне по такъв грозен начин комунистическият манталитет, според който е задължително да се реагира, когато се види, че някой си "не мисли правилно"?! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Свободата на словото е и да кажеш, че не си съгласен с някоя медия. Свободата на словото не е запазена територия на журналистите.
ОтговорИзтриване