Гнусно русофилско насекомо препубликува в неузнаваем фалшифициран вид текста на моето интервю пред украинска медия

Тази сутрин един приятел ме извести, че анонимен провокатор с кодово име zaw12929 е публикувал текст, който коренно изопачава и опошлява смисъла на моето интервю пред украинска медия за българо-руските отношения. Ето въпросната публикация: Ангел Грънчаров пред украинските медии с оплакване от Русия и русофилите. Русофилският нещастник доста си е поиграл, та целият текст на интервюто да изглежда така, че все едно е дадено от абсолютен олигофрен; а най-вероятно насекомото е използвало автоматична преводачка от украински на български или нещо подобно.

Другарите "русофили", вижда се, не си поплюват, способни са на всякакви мерзости в името на толкова низката си същност. Та ето за пример как звучи и изглежда текста на упоменатото интервю, а пък най-долу ще можете да прочете краткото ми обръщение към упоменатия анонимен мерзавец или мерзавка:

- Г-н Hryncharov в Украйна е много сложни отношения със съседна Русия Но България далеч от Русия и е станал част от обединена Европа ли вашата страна са се чувствах на отрицателно въздействие на Русия..?

- Да, има, и дори твърде. Това, което са сравнително далеч от Русия, не ни помагат Нашата история е за 134 години след освобождението от турско робство ясно показва, че Русия и имперска и съветската, притежава една и съща политика към България: Русия най-хитър враг на българската независимост и свобода, Русия винаги е разглеждат България като своя провинция равнина "Kuritsa - вече ptitsa, България - вече zahranitsa!" - вие със сигурност знаете това (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.