Да, загуби си по най-тъп начин короната, а и в крайна сметка помогна и България да бъде обезглавена; вижте с какви "държавни глави" сме наказани напоследък: Желю, Пешо, Гоце, Росенчо! Дезертира Симеон от високия си държавнически дълг, от историческото си призвание и се остави да бъде използван от ченгетата от ДС-КГБ - сякаш е руло тоалетна хартия; използваха го и го изхвърлиха в кошчето с боклуци и отпадъци.Сега по-унизен човек от Симеон едва ли има в тази страна. Той е пример каква участ постига ония, които се оставят да бъдат използвани и употребени от кагебистката напаст, показвайки мекушавост и малодушие. Симеон се подлъга и загуби всичко истински ценно, за него самия - и за България, която неговият дядо и неговият баща направиха достойна и уважавана: загуби корона, мисия, държавническо служене, исторически дълг, династия, сияйно бъдеще, всичко!
Получи само няколко двореца, които пак ще загуби в подходящия момент. Като му дадоха тия дворци, ченгетата му се подиграха така, както само те могат...
Жалка история, унизителна и за нас, българите, защото, както и да го погледнем, Симеон беше нашият Цар. Но той сам себе си детронира - и дори нема достойнството да абдикира, та да спаси поне каквото може.. язък за великото му потекло и за кръвта му.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Да, това е най-голямото падение в българската история поне от 681 г. насам и уникално падение в световната история. Човешкият език е прекалено беден и слаб, за да опише падението на този човек и вредите, които нанесе на България.
ОтговорИзтриване