Приятно гледане, приятно слушане, приятни размисли!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Има ли универсални морални ценности, валидни за всички времена и общества, или са прави моралните релативисти, които твърдят, че всички нравствени и ценностни системи са равнопоставени и никой няма право да натрапва своите на другите?
ОтговорИзтриванеДруг неразрешим въпрос е този за отношението между деонтологичната етика, която се интересува само от моралните принципи без оглед на техните последствия (напр. Кант) и етическите системи, които се ръководят от последствията.
Иначе девизът на консерватора е: „По-рано всичко беше по-добре, днес всичко е зле.“ Съвсем в този дух звучи и изказването: „Напоследък е настъпила страшна деморализация на политическите нрави.“ Само че ако това наистина е така, трябва да се посочи спрямо какво и кого е настъпил този упадък. Кога точно политическите нрави в България са били на висота и кога започва този упадък „напоследък“?
Можем да се съгласим, че нещо в нравствената сфера, вкл. в политиката, трябва да се промени, но това е тривиално. Много по-важно е да се даде рецепта КАК да се случи това. Диагнозата е ясна, но никой не предлага лечение.