„Във връзка с интервюто на Борисов за „Франкфуртер алгемайне цайтунг” мога да кажа само това: От встъпването си в длъжност през 2009 година той имаше на разположение седем години за да приведе в ред държавата си. И сега щеше да разполага с армия, която да заслужава това име, с правосъдие, което не се поддава на външни влияния, с икономика, която да му осигурява необходимите данъци, както и с уважение, каквото едва ли би имал друг премиер на Балканите. Ако всичко това се беше случило, нямаше да е необходимо сега да изпада в унизителната поза на молител. Жалко – и за България, и за нас – че той пропусна този шанс.“
Клаус Шрамайер, германски дипломат с многократни постове в България за DW
В тази връзка вижте и (стига да не ви е съвсем безразлична истината за случващото се!): КЪДЕ Е БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕМИЕР ПО ВАЖНИТЕ ЗА ЕС ВЪПРОСИ?
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че все по-често да сте мой гост!
Коментирайте смело, ползвайте се от свободата си. Уважавайте истината, презирайте лъжата и лъжците. Коментарите са напълно свободни, единственият ограничител е Вашето собствено възпитание!
На простаците бих дал съвет изобщо да не идват в блога ми; той не е за тях: с техния свят нямаме нищо общо. Но ако много държат да си показват простотията и мерзавщината, давам им тази възможност - с оглед народът да види какво представляват и по този начин да може да се отврати не само от простаците и мерзавците, но и от простащината и от мерзавщините изобщо!