На кафе с уличния музикант от Purple haze boulevard, Християн Бачков
Нюйоркското слънце току що изгряваше под звуците на струни на китара. Ранните птици, стъпваха върху лъчите на фона на моята сутрешна песен и по този начин рисуваха хиляди картини, които аз кръщавах - "как би изглеждал този тон в песен”. Всеки ден, хиляди нови картини, изложени в една малка, скромна, но уютна картинна галерия, наречена – моето съзнание.
- Всеки ден аз излизам и свиря. Свиря пред минувачите. Хората, които пият сутрешното си кафе с моите песнички, и хората, които пият вечерното си питие, на по цигара и размисъл, на мелодията на хедлайнъра на всеки мой работен ден. Джими Хендрикс. Също така свиря за приятелите, и последно, но най-важно – семейството. (Прочети ЦЕЛИЯ РАЗКАЗ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че все по-често да сте мой гост!
Коментирайте смело, ползвайте се от свободата си. Уважавайте истината, презирайте лъжата и лъжците. Коментарите са напълно свободни, единственият ограничител е Вашето собствено възпитание!
На простаците бих дал съвет изобщо да не идват в блога ми; той не е за тях: с техния свят нямаме нищо общо. Но ако много държат да си показват простотията и мерзавщината, давам им тази възможност - с оглед народът да види какво представляват и по този начин да може да се отврати не само от простаците и мерзавците, но и от простащината и от мерзавщините изобщо!