Мое старо есе със заглавие "Какво е за мен Америка?" беше публикувано на сайта на общността ПРИЯТЕЛИ НА АМЕРИКА (Приятелство без граници), ето го това есе, на което се наложиха несъществени редакционни промени тъй като в първия си вариант е публикувано преди доста години:
Какво е за мен Америка?, А.Грънчаров
Днес на мода е “антиамериканизмът”. Мнозина се чувстват длъжни да мърморят против Америка, против американците: приказват каквото им дойде на устата против тази велика страна и този велик народ. Да се чуди и мае човек като слуша какви простотии може да се изприказват по адрес на Америка и на американците: те били не знам какви си, те били “най-лошите”, те, представете си, били “душителите на свободата” в нашия тъй свободолюбив свят. Цялото зло на този свят било, видите ли, концентрирано в Америка и в американците – е на туй ако не му се казва идиотизъм, на какво тогава да се каже?!
Журналистите у нас, естествено, не изневеряват на този “повей на времето” и се стараят да допринесат с каквото могат и те, горкичките. Нямат аргументи, ама поне имат страсти – ех, какви страсти имат нашите журналисти и “списуватели” от различен род и калибър! Всеки, “и Сульо, и Пульо”, се стреми да допринесе с нещо за тази днешна антиамериканска истерия. Даже се стигна дотам постоянно да ни го набиват в душите: Европейският съюз е хубав, но пък Америка била “лоша”, тя била “най-голяма злина” дори!
Аз тук няма да пиша някаква апология на Америка и на американците. Не искам да ги хваля, но пък не мога да не реагирам когато се говорят невероятни простотии и глупости по техен адрес. Няма да хваля Америка защото тя не се нуждае от това: грандиозните постижения на американците са показателни за това колко те струват. Нека критиците на Америка за миг спрат мелещите си усти и да помислят поне малко примерно ето за това: какъв би бил светът днес ако не Америка доминираше в него, ами, да речем, в него доминираше, да речем, путинска Русия, или пък, примерно, Иран?! Те се били чувствали “застрашени” от американската хегемония, но как биха се почувствали ако светът вместо това беше изпаднал под властта на една най-яростна диктатура на войнстващите ходжи, на ислямските фундаменталисти?! Какво ще кажат нашите „патриотари”, дето така усърдно рипат под руската имперска свирка? За евентуална руска хегемония в света знаем какво може да им бъде мнението, биха се радвали невероятно, те за това мечтаят: но за една диктатура и хегемония на ходжите-ислямисти по света ми кажете какво мислите?! (Прочети ЦЯЛОТО ЕСЕ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Америка наистина е уникален случай в историята – тя е „доброжелателен хегемон“, само че истината е, че комунизмът оцеля именно благодарение на нея, защото без американската помощ Сталин нямаше да победи Хитлер, а в резултат на победата на Съветския съюз пък България например попадна в съветската сфера и беше комунизирана. В противен случай щеше да победи Хитлер и не е ясно дали за света това щеше да е по-добре, но за България мисля, че определено щеше да е по-добре.
ОтговорИзтриванеДруг момент е, че през 1950-те години Америка е имала военно надмощие над СССР и Китай и в евентуална война макар и трудно и с много жертви е щяла да победи. За да стане това обаче, Америка е трябвало да се откаже от консуматорското общество и да милитаризира всички сфери на живота, което за тогавашния президент Айзенхауер е било неприемливо. Той решава да заложи на пазара и консуматизма, твърдейки, че американците ще победят, като живеят по-добре от народите в комунистическите страни. И Америка наистина постига по-висок стандарт, само че идеята, че можеш да победиш противника, живеейки по-добре , е фундаментално погрешна. За миг през 1989 наистина изглеждаше, че Западът е победил, не на последно място благодарение на примера със своя по-висок стандарт, сега обаче се вижда, че това е било илюзия и че Русия, ОНД и Китай са се върнали към традиционната си враждебност към Запада и се говори са нова студена война, която всеки момент може - и почти сигурно ще прерасна в гореща.
Нека не забравяме, че на паспортите ни пише Европейски Граждани, и малко европеизъм не би навредил на никого. :)
ОтговорИзтриванеЛичното ми опит показва, че живота в Европа е по-спокоен, по-подреден, и поне на мен ми подхожда доста повече от този в Америка, без да се лишавам от екстрите или стандарта на които се радват американците.
Плюенето не прави чест на никого, то и не води до нищо положително.