Гласувах за този кандидат, за когото изобщо не е срамно да кажеш, че си гласувал!

Гласувах. На изборите за Президент само, разбира се, в чалга-референдума на главния чалгар на Республиката не съм гласувал. Няма смисъл да казвам за кого съм гласувал, и 7 пъти поред по 7 начина да го кажа, то е много ясно, че съм гласувал за този, за когото изобщо няма да ме е срам да кажа, че съм гласувал именно за него.

Установих обаче, че мои приятели, като ги попитах за кого са гласували, изпитват голямо неудобство да кажат открито за своя избор! И 17 пъти да ги питаш за кого са гласували, 17 пъти няма да ти отговорят, щото очевидно много ги е срам за своя избор!

Ето защо, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, е толкова важно човек да гласува за оня, за когото изобщо няма да го е срам след това да каже открито, че е гласувал.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.