Като се появят свободолюбиви хора, животът мигновено се възражда, където обаче царува несвободата, там няма живот!

Под публикацията със заглавие Политическият фундамент на всичките борби в нашата толкова динамично развиваща се и прогресираща така неудържимо училищна общност, която е от вчера, има един коментар, в него се обръща внимание на най-вероятния изход от така и така създалата се тежка ситуация в нашето училище; ето какво ми пише този човек и по-долу можете да прочете как аз му отговорих:

Симеон Гьорев каза: Г-н Грънчаров, чувства се вече, че Вие като "учител-новатор, привърженик на свободата и демокрацията" с усилията, които вложихте във Вашите философски изследвания и практики, драматично отнемате територията на "яростните привърженици на традиционния авторитарен подход". В този контекст си струва ако се наложи да се премине през нови изпитания - уволнение на базата на подготвяните "констативни протоколи" и други такива, после съдебно дело и съответно спечелването му от Вас.

Ангел Грънчаров каза: Здравейте, г-н Гьорев, благодаря Ви за това, че поставяте този толкова важен въпрос, който аз умишлено оставих за следващото си есе, но понеже Вие така или иначе го поставяте, и тук мога да кажа нещичко. Аз наистина на последния ми дебат с многоуважаемата госпожа директорка й поставих ребром следния въпрос:

- Добре, защо след като по Вашата преценка аз съм такъв "пълен некадърник", щом като "изцяло ми липсват каквито и да било качества да бъда учител", щом като съм "абсолютно негоден за системата" и прочие, на какво основание в такъв случай, моля Ви се, още ме държите на работа, та по Вашата собствена логика такъв вреден и безполезен човек като мен не бива и миг повече да бъде държан на работа, защото той като капак на всичко е и вреден за учениците?! Та Ви питам: защо пак не ме уволните, та да сте напълно последователна и логична?

На което г-жа директорката ми отвърна нещо, което аз лично, признавам си, не можах да разбера, не ми стана ясно защо още не ме уволнява, не можах понятно да разбера причината още да ме държи на работа. Предполагам и тя самата не е много наясно коя е причината да не довежда до логичния край своята теза, защото настина "пълен некадърник" като мен няма никакво право да работи в държавно училище. Между друго нищо чудно директорката да е изпаднала в превъзходна безизходица, обусловена от това, че си позволява да погазва по недопустим начин истината, а знаем, че това не може да остане бе коварни последици.

Аз, примерно, съм учител с Първи клас-квалификация, т.е. имам най-висшата за учител квалификация, която малцина учител имат. Второ, съм доста активен писател, автор, издател на списания, на не знам си какво още, имам известна популярност, тъй че нейната теза за моята "крещяща некадърност" не само че е крещящо неколегиална и безчовечна, тя също така е крайно обидна за мен, а най-вероятно и съвсем не може да бъде защитена пред нито един съд, дори и другата страна да има солидни връзки в съдебната институция. Ще видим де, за мен е същинска загадка по кой параграф ще бъда уволнен този път, а че ще бъда уволнен, аз в това не се съмнявам, това е ясно също толкова, колкото е ясен и слънчев днешният ноемврийски ден. За мен е много любопитно каква ще бъде този път мотивацията за предстоящото ми уволнение, подозирам, че тя отново ще прибегне до своята любима теза за моята "пълна некадърност", но аз този път чакам нейната заповед за уволнение за да мога мигновено да заведа ново наказателно съдебно дяло, на което на директорката ще й се наложи да доказва тъй смехотворната си теза за моята "пълна некадърност".

Ако пък измисли нова теза, за мен това ще е много любопитно, изобщо, сам виждате, при нас животът е твърде интересен и вълнуващ, направо за завиждане сме! Така е, там, където се появят свободолюбиви хора, там мигновено животът се възражда, там, където царува несвободата, там няма живот, там има само вегетиране, там има само гибел и мъртвина, а също така и непоносима скука...

Това написах на единствения си събеседник. Тук искам да добавя нещичко - ще ми се да опитам да очертая още по-пълно толкова любопитния контекст на тази наистина сюреалистична и при това така многозначителна история.

Знаете, директорката обяви, че занапред ще се наложи да си провеждаме учителските съвети в извънработно време, в късната зимна вечер - понеже, видите ли, в "нашия така сплотен колектив" има една... ужасна философска гадина, която, видите ли, не можела да се наприказва в обичайните ни съвети-оперативки за 10-15 минутки, поради това е написала жалба и по този повод, а пък височайшите инстанции по тази причина са забранили да правим съветите си в големите междучасия, тепърва ще ни се наложи да си правим, ерго, съветите в извънработно време, та въпросната тъй ужасно свободолюбива, видите ли, философска гадина да може да се надебатира донасита. Така поставен, този въпрос неизбежно доведе до голям вътрешен протест у толкова невинните жертви на предлаганите "демократични дебати", на тази база, казахме, след като времето за дебатите е толкова неподходящо, възникна опасността учителският народ да се настрои по принцип срещу всякакви дебати: дебатът в нашата училищна общност рискуваме да се превърне в крайно неприятно страшилище на нашия толкова спокоен и така добре подреден, направо идиличен живот! Да, демократичният дебат вече застрашава идилията ни, аз не зная дали инициаторите на представяната тук акция са целели точно този ефект, но ето, на практика необходимо се породиха точно такива настроения против дебатите, против дебатирането, против така противната демокрация, застрашаваща нашия презрян комфорт, поставяща под смъртна опасност нашата идилия. И ето на този психологически и нравствен фон онзи ден, в петък, в деня преди уикенда при мен дойде една дама, нова учителка, която поиска да говори с мен и при това ми каза следните многозначителни думи:

- Господин Грънчаров, разбирам, че Вие имате някакви много специални отношения с директорката, но във връзка с насрочения за толкова късен час педагогически съвет искам да Ви попитам, интересно ми е Вие какво ще ме посъветвате да направя: дали като ида да взема детето си от детска градина (а аз живея в едно село извън Пловдив!) да доведа и него на съвета, или да не идвам изобщо на съвета понеже няма кой да ми гледа детето, но тогава ме грози наказание? Питам Вас, понеже, както разбирам, Вие сте причината да се насрочи съвета в такова време, Вашите деца може да са пораснали и да не са проблем, но ето, при мен се появи такъв проблем. Интересно ми е какво ще кажете, ето, предизвиквам Ви аз пък на дебат по този въпрос.

Аз очаквах подобни твърде неприятни въпроси да ми бъдат зададени, ето, не закъсня момента, в който ми ги зададоха. И тази майка и учителка при това ми зададе въпроса не с някаква злобна интонация, а в една прекалено човечна форма. Наложи се, разбира се, да й кажа думи, които донякъде да й помогнат, ето какво й казах:

- Вижте, не се плашете, аз имам съмнения, че този Съвет е насрочен единствено с провокационна цел, та народът да ме намрази колкото се може повече, а аз лично не вярвам тази практика да си правим съветите в такова време да се утвърди. При това аз като съм предлагал дебати по най-важните въпроси, изобщо не съм имал предвид да ги правим непременно под тази форма, нищо не пречи да ги правим под формата на дискусии, на семинари, на които да присъстват и в които да участват само онези учители, които имат желание, а не всички, не по задължение и не в тази строга административна форма. Тъй че този Педагогически съвет, насрочен в толкова късна доба, е нещо като "бананена кора", която внимателно е подложена на "колектива", та колективът, като стъпи на нея, да се подхлъзне и то в толкова желаната посока на усилване на омразата си към мен. Не зная дали знаете, но за дадени властващи хора аз съм нещо като олицетворение на самото зло, аз съм хем най-зъл народен враг, хем и изключително долен човек, който за нищо друго не става освен да вреди, да разваля щастливото ни идилично съществуване. А иначе да Ви посъветвам да идете да зададете своя въпрос на директорката не смея, защото, предполагам, ако й зададете този свой въпрос (все пак тя, не аз насрочи Съвета в такова време!) тя ще изпита известно раздразнение, което, дето се казва, после може да ви излезе на носа. Но все пак ми се струва да изчакаме, нищо чудно пък Съветът все пак да се проведе в друго време, примерно аз се надявам поне единият от синдикатите да встъпи в ролята си, да опонира решително на директорката, щото за мен насрочването на Съвета в такъв час пак е израз на административен произвол - този път обаче насочен не само срещу мен, а и срещу целия тъй сплотен колектив.

Нещо такова казах на тази така разтревожена дама и учителка, тя ме изслуша внимателно и се замисли. Какви по-точно мисли са се родили в главата й тя не ме извести, но че се замисли е несъмнен факт. Не зная дали тя специално чете тия мои всекидневни анализи в блога, но нищо чудно и да ги чете, зная добре обаче, че много ученици, пък и техните родители, най-редовно четат описанията ми на борбите за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност. Какви са настроенията в средите на тази същата училищна общност ний все още не знаем, понеже открития публичен и съвсем демократичен дебат още не е започнал; пък и повечето хора у нас, според обичая, предпочитат да си мълчат и да наблюдават сеир, да се наслаждават на шоуто. А шоуто е забележително: една училищна администрация гази, тормози и мачка както си иска един учител, дръзнал да проявява такова дразнещо другоячемислие и свободолюбие; някакъв си там учител по философия, видите ли, е дръзнал да си сложи шапката на изцяло свободен човек, поради което е станал... "най-зъл народен враг", подлежащ на незабавно унищожение, да, ама пустата демокрация у нас все пак има някакво значение, нали така, забранено е хептен открито да се проявяваме като абсолютни противници на демокрацията, по тази причина ни се налага донякъде да търпим въпросния нетърпим "елемент"; но той ще си получи заслуженото де, няма да му се размине, веднъж го опраскахме, уволнихме го, проклетия съд го върна, сега обаче ще го опраскаме така, че нито един съд да не успее да го върне повече, щото ако съдът пак го върне, отново ще стане "голям издън", ако ни позволите да използваме прочутия израз на оня зле говорещ френски език полицай, който помним от сериала "Ало-ало", сещате ли се за кой именно герой на този рсериал става дума?! Да де, той иска да каже "голяма издънка", ама понеже не знае езика, се изразява така смешно, сетихте ли се вече за кой ви думам?!

Да добавя още нещичко, че имам още малко време за писане, а темата е така вдъхновяваща, че е срамота да изпуснем някои важни щрихи и детайли, знаете, аз се стремя към пределната психологическа дълбочина и пълнота на тия описания, щото изследователския ми интерес към цялата тази драма, епопея или сага е изключително голям. Та оня ден, на онова забележително дебатиране в директорския кабинет между другото в един момент се намеси и усърдно мълчащият си от известно време педагогически съветник, който по едно време, в процеса на нашенските тъй специфични дебати ми се обиди за нещо така кръвно, че още не му е минала обидата, а най-вероятно и никога няма да му мине. Аз лично съм забелязал в своя некратък вече живот, че има категория хора, които изключително много ти се обиждат най-вече когато им кажеш някоя истина, ако на такъв сорт хора им казваш разни приятни лъжи, те много те обичат, даже и приятели ще ти станат, но ако имаш добрината да им кажеш някоя неприятна за тях истина, този тип хора така те намразва, че им ставаш враг за цял живот. Както и да е, аз не помня вече каква истина му казах, но ето, е факт, че ме намрази толкова силно, че вече отбягва даже и да ме поздравява в коридора, да не говорим за това да допусне да влезе в словесно общение с толкова лош и пропаднал човек като мен, дето, видите си, си позволява да казва разни там неприятни истини. (Тук прочутата римска поговорка има бляскаво приложение и потвърждение, имам предвид ето тази именно поговорка: "Истината ражда ненавист, а подлизурството - приятели".) Но в оня момент по време на дебата ми предимно с директорката (и с помощник-директорката-синдикалистка-и-проповедничка на разните морално-религиозни истини на вярата), в момента, в който си позволих да кажа още една крайно неприятна истина, младият ни педагогически съветник избухна, щото се оказа, че чистата му съвест съвсем не може да понесе още една истина да бъде произнесена гласно в негово присъствие. И има добрината да заяви, че с "толкова аморален човек" като този Грънчаров просто няма смисъл да се говори; а този същият Грънчаров всъщност каза следното, ще се опитам да възпроизведа думите си по възможност по-точно:

- Ами аз твърдя, че в училището ни има една отвратителна нравствена и психологическа обстановка, в която никой, повтарям, никой не сме е да каже нещо, което да не се хареса на директорката (и на най-приближеният й кръжец). А в такова обстановка, разбира се, никакви дебати не могат да се водят, камо ли пък предлаганите от мен пределно честни и откровени дебати. А че не виждате така нещата си е ваш проблем. Ето, давам ви един пример, давам ви един факт, който не можете да отречете: имахме един учител по френски език, който в началния етап на директорстването на г-жа А. си позволяваше открито да я критикува. Той даже преди мен си позволи такава една волност, но скоро си плати за нея. Нали си спомняте какъв номер нему пък спретна тъй способната да изобретява какви ли не номерца директорка?! Ами че тя измисли тезата, че нашите ученици изобщо не щат да учат... френски език, френският език, видите ли, изобщо не бил нужен на българина, щото масовият българин изведнъж започнал бил да изпитва една необяснима любов предимно към... немския език. И ето, биде закрита паралелката с френски език, а паралелката с немски език биде оставена. Скоро този критик на директорката беше поставен в крайно унизително положение: щеше да му се наложи да си тръгне, да бъде съкратен поради липса на часове по френски език (преди да почне да критикува директорката в нашето училище имаше двама учители по френски език, след това обаче в един момент вече нямаше часове за нито един!). И то да бъде съкратен малко (годинка-две-три) преди навършване на пенсионна възраст. Тогава именно директорката му е предложила великодушно да му окаже милост, за която той, разбира се, ще й бъде вечно задължен: даде му да преподава часове по... психология, предмет, по който той никога не е преподавал, нищо че е имал втора специалност по този предмет! Е, кажете ми сега, може ли този същият човек, към който директорката е проявила такава великодушна милост, да почне пак да я критикува?! Не може, нали така?! Ето, един неин критик как хубаво биде обезоръжен! Да не говорим как беше обезоръжен друг един потенциален критик, именно инж. Калин Христов: амче той биде просто изритан от училището, биде уволнен, като съдът го възстанови на работа, беше пък изритан в... пенсия!

Та като си произнасях тази реч, в един момент младият ни педагогически съветник, който има такъв завиден морал, се удари по челото и каза патетично:

- Не, толкова лош човек като тоя Грънчаров аз в живота си не съм срещал, позволява си да клевети даже и човека, който единствен в нашия тъй сплотен колектив се е застъпвал за него, защищавал го е, държи се толкова достойно спрямо него, но ето, Грънчаров не е способен да оцени жестовете му! Мен ме е срам, не мога да търпя повече такова едно безочие, такъв един крещящ аморализъм е непоносим, аз протестирам!

Като каза тия тъй сърдечни и тъй възхитителни поради моралната си честота думи силно впечатлената директорка си записа нещо в тефтера, възможно е да прибавила някоя и друга точка към... диференцираното заплащане на младия колега, отличаващ се с такова пламенно и чисто като коприна морално чувство; ний не възразяваме за това, ний също държим на моралната страна, тъй че изобщо не възразяваме ако му даде някаква награда, на всички, които така силно като въпросния съветник обичат морала, следва да им се дава най-щедро диференцирано заплащане: толкова малко останахме ний, съвсем чистите защитници на морала, че си заслужава да се подкрепяме един друг! Аз също се възхитих много, само дето не можах да разбера защо той така е изтълкувал думите ми, аз фактически защитих достойнството на бившия преподавател по френски език, щото и той биде подложен, вярно, на едно по-мека репресия, която се оказа обаче доста ефикасна. Но ето, спрямо мен до този момент приложените репресии нямат тъй желания благотворен ефект, което се дължи на моята опърничавост, аз лично друга причина за това не виждам, но проблемът може да се дебатира. Ще ми се в тази връзка да напиша нещичко за това доколко благотворен може да бъде ефектът на предлаганите от мен демократични дебати по абсолютно всички въпроси на училищния живот, по които до момента в училището така упорито се мълчи; ето какво успявам за момента да открия в тази връзка; и тъй, демократичният и изцяло свободен дебат може да окаже силно благотворно влияние в следните посоки:

- Всеки който има някакви мисли по повод на разните проблеми, ще може спокойно и гласно да ги изкаже, което ще го освободи от натрупаното напрежение, ето че дебатът ще има благотворно влияние върху душите, върху психиката на дебатиращите;

- Свободно дебатиращият вече се е освободил от страха, а това е голямо постижение, без дебати страхът ще продължава необезпокояван да си вилнее в нашата училищна общност, а страхът е не само голямо зло, страхът е и нещо крайно глупаво (в съвременните демократични условия);

- Тия хора, които пък в главите си немат никакви мисли, в главите им по повод на проблемите е съвсем празно, благодарение на слушането на изказващите се в дебата ще имат шанса в собствените им глави в един момент да започнат да се раждат известни мисли, едва тогава и на тази база те ще осъзнаят, че дебатът е нещо необходимо, едва на тази почва и основа тези хора, като почнат да имат вече некакви мисли, ще почнат да имат и желание да ги произнесат гласно тия мисли, ето че кръгът на участващите в дебата ще почне да се увеличава;

- Дебатиращите благодарение на дебатите ще осъзнаят в един замечателный момент, че оня, който не мисли като тях, не им е техен "смъртен враг", напротив, това е човек, който просто мисли различно, а да се мисли различно не е нито опасно, нито вредно, напротив, то е нещо най-естествено; там, където има мислещи, тям има различия и различности; там, където не се мисли, тям именно има "сплотени като кремък, като цимент колективи";

- Тогава именно, благодарение на дебатите, госпожа директорката ще осъзнае сама коварната илюзия, във властта, под тиранията на която се е оказала, а именно, че мислещият различно "народен враг Грънчаров" поради това, че мисли различно, не е непременно "пълен некадърник", "изцяло опорочен човек", "враг", "злодей" и прочие, той може и да е съвсем нормален човек, само дето си позволява да мисли различно даже и когато на самото началство не е приятно това;

- Тогава всички в "монолитно сплотения колектив" ще разберат, че светата максима "Началството никога не греши!" е твърде съмнителна, ще се открие и осъзнае, че изказваните от дадени хора мисли не са толкова по-ценни колкото по-високо в административната йерархия стои изказалият ги човек, и от други коварни и глупави илюзии ще се освободят участващите в тъй потребните ни, както сами се убеждавате, демократични дебати, които могат да имат, казахме, изключително благотворен ефект именно заради това освобождаване на душите от клопките и веригите на немисленето;

- Истината, за която Спасителят е казал, че единствена освобождава ("Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!"), но време на дебатите ще заеме полагащото й се място, а лъжата и лицемерието, дето до момента царуват така триумфално, ще им се наложи да бъдат натикани в "миша дупка", ако можем така да се изразим;

- Деморализацията в нашите тиранични общности ще бъде надмогната само благодарение на свободното дебатиране;

- Обезличаването в "сплотените колективи" ще бъде също надмогнато именно посредством свободното дебатиране, благодарение на което ще се разбере, че личността е нещо свято, което в никакъв случай нямаме право да жертваме;

- Дебатиращите свободно благодарение на това постигат достойнството си, малодушието и слабостта ще бъдат поразени благодарение на дебатите в корена им;

- Ония, които като оня тъй благодушен учител по физкултура, който седеше на стола до мен и ми повтаряше "Нема никакъв смисъл в това, което правиш бе, Грънчаров, какви са тия идиотски дебати бре, какви са тия жалби бре, засрами се бре, какви са тия глупости, които правиш?!", та такива като него хора нищо чудно да открият сами, че има огромен смисъл в дебатирането, сиреч, в освобождаването на собствените им души от тиранията на някакви анахронични и ретроградни представи;

- Дебатиращите с увлечение и с желание учители, които вече са надмогнали слабостта и малодушието, ще станат достоен образец за следване от дебатиращите с увлечение ученици, ето че дебатът е тъкмо онази архимедова опорна точка, благодарение на която тъй идиличното царство или вселена на командно-административната тирания ще отидат по дяволите, т.е. системата на несвободата благодарение на свободните дебати ще бъде реформирана отвътре.

И така нататък, още много може да се пише в тази посока, но за жалост времето ми за писане свърши и тази сутрин. Затова ми се налага да спра с писането. След малко отивам на работа. Всяка сутрин, отивайки на работа, очаквам директорката да ме извика в кабинета си и да ми поднесе поредната си заповед за моето... опраскване, пардон, за моето уволнение. Аз добре зная, че тя ще потърси подходящ момент за този велик исторически акт на второто ми и окончателно опраскване (нищо чудно болното ми сърце да не издържи това поредно опраскване и породеното от него напрежение!), т.е. има голяма вероятност второто ми опраскване да предизвика и окончателното освобождаване на "сплотения колектив" от "тиранията на свободолюбеца Грънчаров", щото от само себе си се разбира, че ако този злодей пукне благодарение на това, че сърцето му не е издържало, тогава ще настъпи едно вечно освобождаване от този непоносим народен изедник. Както и да е де, да не чакаме най-лошото, та мисълта ми беше, че е възможно г-жа директорката да изчака малко и да ме опраска този път в навечерието на Рождество Христово, тогава нейният "подарък", именно заповедта й за уволнение, ще бъде по-въздействащ и по-драгоценен, нали така?! Първият път ме опраска в навечерието на 24 май, сега е сгоден моментът да ме опраска в навечерието на още по-светъл празник, ведь, таваришчи, трябва да се развиваме, нали така, ето, развиваме се!

Хайде чао, хубав ден ви желая, ако днес ме опраскат, ще ви съобщя непременно! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.