За защитниците на печалното статукво, за бранителите на нечовешката и насилническа образователна система свободата е terra incognita, е нещо съвсем неведомо и непознато

По вчерашната публикация с провокиращото и иронично заглавие Има справедливост на този свят, не се отчайвайте, времето, когато ще счупим веригите на непоносимата тирания на... свободата и демокрацията иде! има нещо като опит за дискусия, при това доста показателна, ето какво до този момент си казаха там участниците:

Симеон Пъргов каза: Г-н Грънчаров, много е странно това, че Учителят се жалва от неговите ученици на "командно-административния апарат" да го защитят от учениците Му, докато той прилага собствените си възгледи в образованието, в противоречие с всички норми и изисквания на закона, чието спазване е делегирано на институциите на които Вие се жалвате... Може би е по-истинно да създадете алтернативно училище, с което да докажете жизнеността и приложимостта на принципите, които отстоявате...

Ангел Грънчаров каза: Г-не, нещо сте се объркал. Или умишлено изопачавате нещата. Моите възгледи не са в "пълно противоречие" със закона и разпоредбите, забравяте, че вече имаме нов закон, който дава санкция за инициативи от рода на моите. А в рамките на административната система има правила, които учениците са нарушили драстично. Тези ученици не са извън същата тази система, по тази причина те следва да спазват нейните разпоредби. Аз също в момента не съм извън системата, нищо че работя за промяната й в посока на осъвременяването й. Никъде не е доказано, че системата е бащиния на ония, които бранят статуквото в нея. При това положение помислете малко сам какво се случва с Вашите по-горни голословни твърдения. Моята теза е, че системата, издържана с парите на българския данъкоплатец, подлежи на вътрешна промяна, по причина на това, че тя именно не е бащиния на образователната бюрокрация, която брани социалистическото статукво в нея.

Анонимен каза: И какво следва от всичко това?

Гъди Гъдев :)) каза: Аз отдавна разправям, че той свободата не я разбира :)) Не се съвместява тя с "разпоредбите на Правилника". Правилник писан и налаган от хората срещу които той уж се бори... Кис кис :))

Ангел Грънчаров каза: Кис-кис! :-) Колко смешно: Гъди-гъди се напъва да разсъждава за свободата! :-)

Свободата не я разбират ония, които си мислят, че си свободен когато правиш каквото ти скимне. В рамките на недемократичната и несвободна система на държавно образование свободата е прогонена и забранена, в нея има друга логика, в нея действа друг принцип. Тя е несъвместима със свободата. Който е в системата, се принуждава да спазва нейния принцип. Принципа именно на несвободата. Несвободните хора, не разбиращите, не приемащите свободата хора възприемат свободата като анархия, като "слободия". Свобода може да има само в рамките на такава организация, чиито принцип е именно самоорганизацията, основана на добрата воля, не на принудата, не и на насилието.

Работата по промяната отвътре на несвободната и насилническа система е изключително тежка, борбата за тази промяна е продължителна и изтощаваща - особено при положение, че огромната част от участващите в системата хора не само че не разбират що е свобода, но и се страхуват от нея, ненавиждат я, за такива хора печалното статукво на несвободата е изгодно, то ги устройва. По тази причина те възприемат несъгласните с насилническата система, именно свободолюбивите, като "врагове", подлежащи на унищожение. За тях и за техния презрян комфорт те са именно заплаха. И понеже свободолюбивите хора са малцинство, битката ще бъде и тежка, и отчаяна.

Но в рамките на системата се налага да се ползваме от нейната "логика" за да не изглеждаме абсурдни. Налага се да действаме със средствата на системата за нейното подкопаване и разрушаване. Системата е в етап на разложение и агония. Затова именно стават какви ли не ексцесии, които аз с огромен изследователски интерес описвам така подробно. Борбата ми с абсурдите на административно-командната система продължава десетилетия вече. Имам скромен напредък. Но имам и немалки постижения. Силите на статуквото от пет години насам са в настъпление и водят безогледна и безпощадна война с мен. Което именно и показва, че ме възприемат за сериозна заплаха. Аз лично смятам, че системата ще бъде победена и съборена само в резултат на отчаяната борба на отделни свободолюбиви и освободени хора, които със самото си съществуване са смъртна заплаха за нея.

Защото с поведението си дават един заразителен пример за това, че е възможно и в рамките на системата човек да живее свободно и достойно. Все пак правото ни на свобода и достойнство е фундаментално човешко право, което никой не може да ни го отнеме.А че неразбиращите свободата и нейните врагове беснеят и с отровна пяна на устата крещят срещу нас, свободолюбивите, е нещо, с което отдавна сме се примирили - то е подобно на скърцането на каруцата.

Апропо, да добавя нещо още по-важно и показателно, твърде изразително: защитниците на статуквото, бранителите на противочовешката насилническа система, понеже именно са открити врагове на свободата и свободоненавистници, тъкмо на тази база си позволяват толкова арогантния, груб и волунтаристичен произвол, терор и тормоз срещу ония, които те възприемат като свои врагове, врагове също така и на печалното и катастрофално статукво. С което именно демонстрират, че за тях свободата е терра инкогнита, е нещо съвсем неведомо и непознато. Ако поне малко разбираха що е свобода щяха да знаят, че свободата е неделима от отговорността, а също така и от спазването на едни разумни правила, които обаче подлежат на непрекъснат дебат и промяна в рамките на системата, подлежаща на демократизиране. Тия борби, които моя милост води (и които се налагат да водят всички ония, които искат същностна промяна на печалното и катастрофално статукво в образованието), са именно борби, които трябва да помогнат на неразбиращите свободата, първо, да разберат, че ще им се наложи да прекратят невиждания административен терор и тормоз спрямо свободолюбците, второ, че ще им се наложи да уважават избора им понеже нямат никакво право да упражняват този терор, трето, че ще им се наложи най-вече да отговарят за лукса, който са си позволили, именно, да потъпкват суверенните и фундаментални човешки права на ония, които те са възприели като свои врагове.

Е, по тази причина на мен ми се налага всеки ден да изнасям уроци на враговете на свободата, водя най-разгорещени полемики с тях, мъча се да им помогна да настъпи прорив в тяхното бетонирано комуноидно съзнание, което именно не разбира и на това основание не понася свободата. Те си мислят, че произволът, който си позволяват, е свобода, е, ще им се наложи да си коригират представата - защото са се много объркали. И за да им помогна да осъзнаят реалностите на живота, на мен ми се налага да използвам всички средства за въздействие, от които те именно разбират, именно средствата за административно въздействие върху тях; не може да бъдат игнорирани тези средства, защото самата система се крепи на тях. И докато тя съществува, те са привикнали да подчиняват единствено на нейните правила или норми. Тази е причината аз да пиша въпросните жалби, използвам този единствен инструмент в рамките на административната система, но го използвам съзнателно за целите на моята, повтарям, отчаяна борба за демократизация и либерализация на системата. А моите врагове пък използват същите тия средства за да репресират мен, да ме изобразяват за какъв ли не, само и само с оглед да ликвидират заплахата за тяхното презряно щастие, която виждат в мое лице.

Анадъмо, Гъди-Гъди, сфана ли що ти думам, драго тъпо комуноидно и анонимно насекомо?! Хи-хи! :-) Гъди-гъди! Взе ли малко да ти просветва що е туй непонятно нещо, наречено свобода? Положително не става за... ядене, дорогой таваришч, прибери си вилицата и филията с лебец?! :-) Гъди-гъди! :-) Хо-хо-хо...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.